Йошико Кавашима: принцесата-шпионка
Принцеса Йошико Кавашима от време на време била наричана „ Мата Хари на Изгряващото слънце “. Но историята на нейната европейска „ колежка “ изобщо не може да се съпоставя с перипетиите в живота на Йошико.
Мата Хари била елементарна танцьорка, която в леглото си получавала разследваща информация в интерес на Германия. Но тя не е учила в разследваща школа, не е разигравала комплицирани интриги измежду аристократи от няколко страни, не е предвождала в борба обезверени храбреци и не е провела похищение на владетели.
Понякога считат Айсингеро Сянюй за принцеса, само че това е правилно единствено частично. Тя е щерка на наложница (сексуална робиня) на княз от манчжурската династия. В хаоса при свалянето на китайската императорска династия Цин бащата дал щерка си за образование при своя другар, японския търговец, разузнавач и авантюрист Кавашима Нанива. Именно той решил да трансформира детето в същинска разузнавачка от висока класа.
Така Айсингеро Сянюй станала Йошико Кавашима. Бащата починал, когато момичето било на 15 години, а майката, съгласно манчжурските традиции, се самоубила, с цел да не се разделя със брачна половинка си на оня свят. Сянюй останала сираче и се отдала на образованието си, което включвало бойни изкуства, шпионаж и притежаване на хладно оръжие.
Тя се движела във висшето общество и флиртувала както с мъже, по този начин и с дами. От 17-годишна възраст след несполучлив опит за самоубийство девойката почнала да носи мъжки облекла – външността й давала опция да играе ролята на доблестен юноша. Но тя не се криела. Напротив, още от младини нейната персона била в центъра на вниманието на светските летописи. Йошико работела най-вече намерено, под личното си име и единствено в изключителни случаи се дегизирала като мъж. Предимствата на нейния темперамент били храброст, извънреден разум, дарба да съблазнява и убеждава. Благородният генезис на момичето й разрешил да се приобщи към аристократичните кръгове.
На 21-годишна възраст в Порт Артур Йошико Кавашима се омъжила за монголския благородник и пълководец Ганжуржаба, другар на татко й от Манчжурия. Семейството им обаче скоро се разпаднало. Две години по-късно Йошико се озовала в Шанхай – град, към който се концентрирало вниманието на всички азиатски разузнавания. Тогава това бил най-важният политически център в Азия.
Йошико Кавашима. Снимка: Уикипедия
Японските наставници сложили за задача пред Йошико да сплоти остарялата китайска аристокрация, която към този момент била изгубила своето въздействие и благосъстояния, към империята на Изгряващото слънце. Едновременно трябвало да се занимава с шпионаж и да търси информация.
Настойник, преподавател и ухажор на „ японската Мата Хари “ станал Танака Рюкити – боен аташе и един от най-хубавите разузнавачи на Япония. Тя била измежду най-талантливите му сътрудници: интелигентно, уверено и изтънчено момиче с доблестен генезис, което харесвало да облича мъжки облекла и било готово да направи всичко, с цел да възвърне манчжурската династия. Когато Рюкити бил отзован, го заменил Д. Кенджи, началник на разузнаването на японската Квантунска войска и идеологически подстрекател за отделянето на Манчжурия от Китай.
Женитбата на Йошико Кавашима за Ганжуржаб съдействала доста за основаването на Манчжоу-Го – японски протекторат в Манчжурия. Новата страна се нуждаела от водач. По заповед на Кенджи, Йошико употребила своите умения и качества, с цел да убеди последния държател от династията Цин – император Пу И, да имитира свое „ похищение “ и да премине на страната на Япония. Императорът бил изместен от Шанхай в Манчжоу-Го, където през 1934 година седнал на трона. Самата Йошико получила генералско звание в новата страна и образувала лична войска от няколко хиляди бойци. Войската й поддържала реда в Манчжурия. Тези събития са разказани в фамозния филм от 1987 година „ Последният император “ на Бернардо Бертолучи, където ролята на Йошико се извършва от Меги Хан.
Вестниците в Япония прославяли Йошико като „ азиатската Жана д’Арк ”, приписвали й свирепост и военни закононарушения. Но ставало дума за елементарна агитация, никой не може да каже къде свършвала истината и започвала измислицата.
Проблемът бил обаче незабележим: Йошико последователно започвала да се съмнява в справедливостта на идеята, за която се борела. Може би тя вярвала, че основава по-добър свят, в който азиатските народи ще бъдат обединени и ще се развиват. Обаче дейностите на Квантунската войска, които наподобявали нацистките, очевидното пренебрежение на японските генерали към аристокрацията от други националности, в това число към императора Пу И, военните им закононарушения, откритата употреба и подтисничество на „ освободените “ нации – всичко това най-после я убедило, че е на неправилната страна.
Тя разпуснала армията си и почнала да приказва по радиото. Йошико непосредствено упреквала Квантунската войска в зверства и жестокости. Дори изпълнявала ария, съчинена от самата нея.
Разбира се, японците не били удовлетворени от сходни изяви. Обаче не смеели да арестуват или убият такава видна персона, която имала връзки във висшите ешелони на властта. Просто я лишили от постовете й. Никой към този момент не се нуждаел от нейните шпионски качества. Тя изпаднала в меланхолия, компания й правела единствено една дресирана маймуна…
След края на Втората международна война държавното управление на китайската партия Гоминдан арестувало Йошико като японска шпионка. Следствието траяло 3 години. Била наказана на гибел и разстреляна на 25 март 1948 година
Но съществува догадка, съгласно която Йошико съумяла да избяга от пандиза и живяла още 30 години в Северен Китай под друго име. Така вечно съхранила своя ореол на сантиментална, тайнствена и загадъчна историческа фигура.
