Историкът Мая Антова представи във Враца научния принос на проф. Борис Йоцов към изследването на творчеството на Пенчо Славейков
Приносът на проф. Борис Йоцов към проучването на Пенчо Славейков показа по време на полемика в Националния пресклуб на Българската телеграфна организация (БТА) във Враца Мая Антова от Регионалния исторически музей (РИМ) в града. Събитието бе част от самодейността на Българска телеграфна агенция „ Пенчо Славейков през днешния ден “, проведена във връзка 160 години от рождението на поета.
Уредникът от РИМ-Враца показа научния принос на проф. доктор Борис Йоцов, който е един от най-ранните и най-задълбочени откриватели на творчеството на поета. Антова акцентира, че въпреки двамата да не са се срещали персонално, Йоцов посвещава забележителна част от научната си кариера на Славейков. „ Най-значимият му труд е литературният етюд за Пенчо Славейков, оповестен през 1930 година “, означи тя, цитирайки проучването, което и през днешния ден се счита за едно от най-подробните и аналитични в българската литературна рецензия. Още през 1921 година Йоцов разгласява първия си критически текст за поета – „ Неволята у Славейков “, което съгласно Антова демонстрира какъв брой рано и целеустремено той насочва вниманието си към неговото творчество.
По думите ѝ проф. Йоцов прави разграничаване сред това, което е писал Пенчо Славейков, преди да замине за Германия и по-късно. „ Йоцов споделя, че тогава се е отворил неговият книжовен мироглед “, отбелязва Мая Антова.
Уредникът в РИМ-Враца напомни, че през 2023 година експерти събират и разгласяват огромна част от научното завещание на Йоцов в седем тома, включващи писания на 10 езика. „ Седемте тома съставляват впечатляващо научно завещание “, уточни Антова, цитирайки съставителите, които признават, че евентуално част от изявленията му към момента не са открити.
Тя очерта главните акценти, които проф. Борис Йоцов извежда в своите разбори върху Славейков: ролята на фамилната среда, мощното въздействие на татко му Петко Р. Славейков, трагичните политически събития от края на XIX век и претекстът за „ неволята “. Според него този претекст минава през цялото творчество на поета и се трансформира в източник на духовно приучване.
Мая Антова обърна внимание и на надгробното слово, което проф. Йоцов произнася във връзка 20 години от гибелта на Славейков. В него той слага въпроси за мястото на българския шовинизъм сред Русия и Запада, както и за опцията националните полезности да съжителстват с европейската модерност. „ Той изрично отстоява, че има по какъв начин да бъдат открити допирни точки “, означи тя.
Според нея полемиката във Враца откроява освен значимия принос на проф. Борис Йоцов към проучването на Пенчо Славейков, само че и нуждата неговото име да бъде трайно върнато в публичната памет.
Уредникът от РИМ-Враца показа научния принос на проф. доктор Борис Йоцов, който е един от най-ранните и най-задълбочени откриватели на творчеството на поета. Антова акцентира, че въпреки двамата да не са се срещали персонално, Йоцов посвещава забележителна част от научната си кариера на Славейков. „ Най-значимият му труд е литературният етюд за Пенчо Славейков, оповестен през 1930 година “, означи тя, цитирайки проучването, което и през днешния ден се счита за едно от най-подробните и аналитични в българската литературна рецензия. Още през 1921 година Йоцов разгласява първия си критически текст за поета – „ Неволята у Славейков “, което съгласно Антова демонстрира какъв брой рано и целеустремено той насочва вниманието си към неговото творчество.
По думите ѝ проф. Йоцов прави разграничаване сред това, което е писал Пенчо Славейков, преди да замине за Германия и по-късно. „ Йоцов споделя, че тогава се е отворил неговият книжовен мироглед “, отбелязва Мая Антова.
Уредникът в РИМ-Враца напомни, че през 2023 година експерти събират и разгласяват огромна част от научното завещание на Йоцов в седем тома, включващи писания на 10 езика. „ Седемте тома съставляват впечатляващо научно завещание “, уточни Антова, цитирайки съставителите, които признават, че евентуално част от изявленията му към момента не са открити.
Тя очерта главните акценти, които проф. Борис Йоцов извежда в своите разбори върху Славейков: ролята на фамилната среда, мощното въздействие на татко му Петко Р. Славейков, трагичните политически събития от края на XIX век и претекстът за „ неволята “. Според него този претекст минава през цялото творчество на поета и се трансформира в източник на духовно приучване.
Мая Антова обърна внимание и на надгробното слово, което проф. Йоцов произнася във връзка 20 години от гибелта на Славейков. В него той слага въпроси за мястото на българския шовинизъм сред Русия и Запада, както и за опцията националните полезности да съжителстват с европейската модерност. „ Той изрично отстоява, че има по какъв начин да бъдат открити допирни точки “, означи тя.
Според нея полемиката във Враца откроява освен значимия принос на проф. Борис Йоцов към проучването на Пенчо Славейков, само че и нуждата неговото име да бъде трайно върнато в публичната памет.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ