Приносът на българското земеделие към брутния вътрешен продукт (БВП) на

Приносът на българското земеделие към брутния вътрешен артикул (БВП) на страната при започване на хилядолетието доближава 10 %, като с годините този дял последователно понижава. През 2021 година той е 3,7 %, което посочва отслабващото значение на селското стопанство за цялото развиване на стопанската система. Това сподели Даниела Димитрова от Центъра за стопански проучвания в селското стопанство (CAPA) при представянето на преглед на българското земеделие и прогнози за развиването на някои аграрни производства, изработен взаимно с Божидар Иванов от Институт за земеделска стопанска система (ИАИ), представена от Българска телеграфна агенция.

Според нея аргументите би трябвало да се търсят може би не толкоз в мощното развиване на останалите стопански браншове в страната ни, колкото в слабия напредък, който земеделието у нас демонстрира в годините на участие в Европейски Съюз. 

" След присъединението на България към Европейски Съюз от 2007 година получихме опция за приложение на Обща селскостопанска политика (ОСП) и подкрепяне на земеделието ни посредством дотации ", подсети Димитрова по време на интернационалната научна конференция " Аграрната стопанска система – в поддръжка на земеделието ", която се организира през днешния ден и на следващия ден.

Тя изясни, че индикатор за успеваемостта на субсидирането в земеделието е възвращаемостта в добавена стойност на всяко вложено евро, само че стойностите в този индикатор са по-ниски от предстоящото и варират през втория интервал на приложение на ОСП сред 1,15 и 1,65 като коефициент. По думите на Димитрова това демонстрира, че в действителност дотациите подкрепят и поддържат приходите на земеделските производители, само че в доста по-слаба степен способстват за прогресивното развиване на продуктивността в бранша.

Относно степента на самозадоволеност показаните данни посочват положителни равнища, само че това е общата картина. Когато тя се раздели на другите браншове, се виждат мощни диспропорции и взаимозависимост от вноса, основно при производството на плодове и зеленчуци, мляко и месо. " Тези браншове изискват съществени ограничения, с цел да не изгубим българския обичаен усет ", акцентира Димитрова.

Според нея капацитетът на българското земеделие е доста по-голям от този, който се демонстрира. Това се дължи на положителните естествени условия и достъпа до единния европейски пазар, като е доста сериозна нуждата от вложения и софтуерно възобновяване. " Критичен за България стана въпросът за повишение на продуктивността и на добавената стойност. С изключение на стопанствата, отглеждащи полски култури, можем да кажем, че млечното и месното отглеждане на животни са в тежка обстановка и това се дължи на слабата степен на интеграция по веригите на доставки и влошената успеваемост ", сподели Димитрова. По думите ѝ европейското подкрепяне способства за повишение на приходите на земеделските стопани и капитализацията в стопанствата, само че в по-слаба степен разрешава да се увеличи продуктивността и конкурентоспособността на нашето земеделие.

Прогнозите на CAPA за производството на зърнени и маслодайни култури, мляко и месо през идващите 4 години са за предстояща динамичност на площите от петте зърнени и маслодайни култури – пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед. " Тяхната реколтирана повърхност през 2021 година е 2,77 млн. хектара, като не чакаме сериозна смяна както в структурата на площта, по този начин и в нейния размер ", разяснява Димитрова. По отношение на производството, което през 2021 година е 13,5 млн. тона, съгласно прогнозите през идващите години се чака напредък, който може да доближи 14-14,5 млн. тона, с помощта на мощното произвеждане на пшеница и царевица.

Относно цените, които през предходната и актуалната година доближиха рекордни равнища при всички зърнени и маслодайни култури, упованията са през идващите 4 години те да се запазят високи.

За отглеждането на животни Димитрова сподели, че чакат през идващите години поголовието от млечни крави да понижава. Тя отдаде това главно на структурните проблеми в производството, огромния брой на дребните и междинните стопанства. Същото важи и за бранша на млечното овцевъдство. " Прогнозираме, че през 2025 година броят на млечните крави ще е 189 000, а на овцете – 810 000 ", посочи Димитрова. Оттук следва и прогнозата за спад в производството на краве мляко до 786 000 тона през 2025 година

При изкупните цени също се вижда забележителен напредък, само че той се случва с по-бавни темпове. По думите на Димитрова обстановката остава сериозна за междинния клас стопанства, които гледат сред 50 и 200 животни и разчитат напълно на закупен фураж.

Според данните производството на свинско и пилешко месо през 2021 година е покачило равнищата си, надлежно до 83 000 и 107 000 тона. Очакванията са за напредък надлежно до 85 000 и 110 000-112 000 тона.

Противоположна е проекцията на производството при говеждото, телешкото, овчето и агнешкото месо. Прогнозата е поголовието да понижава и кравите да бъдат 129 000 животни и надолу през 2025 година " В бранша са налични доста проблеми, свързани с ниската възвръщаемост, слабата продуктивност, влошената успеваемост, ниската интеграция по веригата на цената ", изясни Димитрова.

Що се отнася до цените на всички типове меса, те доближиха рекордно високи стойности през актуалната година. Според данните през септември покачването на цените на свинското месо е с 21 % на годишна база, при пилешкото - 43 %, при говеждо и телешко – с 48 %.

" Като умозаключение можем да кажем, че провокациите, свързани с растящите разноски за произвеждане, с пазарните разстройства, които задълбочават проблемите с конкурентоспособността и успеваемостта на стопанствата, са главните аргументи да чакаме редукция на броя на млечното и месодайното поголовие в средносрочна вероятност. Растящите разноски за изхранване на животните наред с по-бавното покачване на изкупните цени на млякото също ще задълбочат проблемите в бранша ", заключи Димитрова.