Името определя биографията на човека?
Примерно, да стане като Васил Левски, като Александър Македонски и така нататък
Момчето, което родителите настойчиво назовават Васил или Александър и което
само упорства по този начин да го назовават връстниците му, се усеща напълно друго – доста по-уверено от това, към което се обръщат с Васко или Сашко. Когато се дава името на дядото или на бащата, а на момичето – на бабата или на майката, това също най-често съставлява целеустремен акт, който постанова върху детето избрани отговорности.
Понякога, наричайки децата с красиво звучащи имена, родителите въобще не мислят за бъдещето им. Момиченцето получава името Жулиета и може умерено и щастливо да изживее живота си. А в случай че внезапно се сблъска с непреодолими трудности в любовта? Когато пристигна бедата, родителите осъзнават, че не са се замислили над „ биографията ” на името, не са изработили във връзка с него здрава позиция – не са предпазили детето от вероятни несгоди.
В някои фамилии заради немарливост или лековерие родителите назовават децата си на галено – като Кико (вместо Николай), Диди (вместо Димитър). Те не допускат, че им ги „ лепват ” вечно. Много постоянно прозвищата се вкореняват за цялостен живот без значение от желанието на самото дете.
Бащините и фамилните имена са друго нещо. По този въпрос родителите нямат независимост на избор, а просто ги предават на децата си. Разбира се, печално е, когато семейството е неблагозвучна. Но нищо не може да се направи: тя е завещание от прародителите. Задачата на родителите е в това да подберат такова име на детето, което добре да се съчетава с бащиното и фамилното. В противоположен случай, като порасне, то ще усеща нещо като проклинание на предците, поради което му е съдено да е неудачник…
