Путин пази Русия от катастрофи
" Примерите от нашата история ни разрешават да твърдим, чe... нито една гражданска война не е коствала вредите, които нанесе на човешкия капацитет ". Това сподели Владимир Путин на 21 октомври т.г. пред Дискусионния интернационален клуб " Валдай ". По думите му, обществото " построи, както се споделя в този момент, групов имунитет против екстремизма, който води до разтърсвания и социално-политически сривове ".
Буквално ден преди този момент Европарламентът удостои с премията " Сахаров " Алексей Навални поради " поредна акция против корупцията на режима на Владимир Путин ". Самият Навални излежава тригодишна присъда. А месец преди този момент Европарламентът одобри резолюция, в която на процедура разгласи война на политиката на президента, само че не и на съветския народ, измежду който вижда съдружници в лицето на правозащитници, за какъвто се има и Навални.
Връщам лентата с малко над два века обратно: " Русия не е страна, която може да бъде в действителност превзета, т.е. окупирана... Такава страна може да бъде победена единствено от личната си уязвимост и действието на вътрешни раздори. Достигането до тези слаби места на политическото съществуване е допустимо единствено посредством разтърсване, което да проникне в самото сърце на страната ". Тази мисъл е на известния пруски военачалник и боен теоретик Карл декор Клаузевиц (1780-1831), който с изключение на в пруската, е воювал и в съветската войска против Наполеон (1812-1814).
Освен Русия, общият знаменател на всички тези оценки и събития, случили се в толкоз разграничи столетия,
са истините, които изкачат от сенките на историята.
По-рано тази година в съветските медии можеше да се види 18-серийният документален филм " Гибелта на империята. Руският урок ". Главният " персонаж " на лентата е Февруарската гражданска война, по време на която Николай II се отхвърли от престола и империята в действителност рухна с всички последствия за съветската история. Самото количество на сериите илюстрира, че създателят на кино лентата прави всеобхваен прочит на това събитие, пробва се да го прегледа от всички страни. Впрочем, той не е историк, само че не и самодеец нито в историята, нито в киното. Това е 63-годишният началник на Патриаршеския съвет по културата, Псковският и Порховският митрополит Тихон (гражданското име е Георгий Шевкунов). Той не е просто религиозно лице: член е на президентския съвет по културата, на Обществения съвет към Министерството на културата и ръководител на Обществения съвет към Федералната работа за контролиране на алкохолния пазар. През 1982 година приключва сценаристика в държавния институт по кинематография, само че още същата година се замонашва в Псково-Печорския манастир.
Въз основа на документи, обстоятелства и цитати на съвременници от това време, митрополитът демонстрира пагубното влияние на Февруарската гражданска война, само че не от монархически позиции, а от познавателна позиция, през призмата на ролята ѝ върху съветската историческа орис. И със замисъла съветското схващане да усвои травматичните уроци на националната си история. В този смисъл заключенията му идват от мрака на историята, които са осветени от истината.
Затова си коства да се цитира съвсем напълно анонса му към кино лентата: " Царска Русия не беше унищожена от червените; тя беше унищожена от прогресивно, напреднало, европейско насочено общество (образованите и заможните). Най-добрите хора, които мечтаеха за " свободна Русия " и мразеха държавното управление с всяка фибра на душата си, отвориха кутията на Пандора и потопиха страната в разтърсвания и безпорядък. Русия беше унищожена от Февруари, а не от Октомври, което стана единствено негово разследване. Именно измяната на част от елита - а самата напреднала общност беше част от елита и подпали известна част от царската администрация - аргументи разпадането на Русия и последвалата революция. Не, не става дума за болшевиките и есерите, които намерено прокламираха своите цели и съвсем не криеха методите си. Става дума за кадетите (партиите на професори, адвокати и журналисти) и за множеството представители на други изцяло буржоазни партии и сили, които са им близки по дух, обединени в Думата през 1915 година в " Прогресивния блок "... Никакви външни сили нямаше да доведат до прелом, наименуван гражданска война, в случай че не беше гнилостта в личния дом. Прогнило бе това, което е считало себе си за солта на земята, за най-хубавите, прогресивните хора ".
Общо взето, те са имали благородното за времето си желание да трансфорат Русия от безспорна в конституционна монархия по образеца на съюзната във войната Англия. Имало и такива, които са мечтаели непосредствено за парламентарна република. Февруари е бил определен, тъй като от март-април е трябвало да стартира пролетната акция на армията в хода на Първата международна война, които даже съгласно немският съперник щяла да бъде победоносна, а патриотичната вълна е щяла да опустоши всевъзможни старания за " свободна Русия ".
Но сякаш напредничавите и демократични люде се оказват негодни за ръководство.
Провокираният и от Първата международна война безпорядък като свлачище отнася страната и болшевиките вземат властта след 6 месеца, с цел да спасят каквото може. Така Февруари даде старта и на неизбежната Гражданска война (1917-1923 г). И с интервенцията на 19 страни против болшевишка Русия, измежду които и най-мощните за времето си, жертвите от нея стигат до 10-17 млн. души, плюс минимум 2 млн. души емигрирали. Въпреки това Русия на Ленин победи интервенцията и тези 19 страни очевидно не са чели или са подценили Клаузевиц.
Следва кротичък интервал, само че и сталинските чистки. Международната организация " Мемориал " твърди, че общо по руско време жертвите на терора варират от 10 млн. до 39 млн. - основно при Сталин. Под жертви би трябвало да се има пред тип освен разстреляните, само че и оживелите от пандизите, лагерниците, преследваните, подложените на насилствен труд и забърканите в политиката престъпни лица.
Руската нация е измежду дребното, от които историята е източила най-вече кръв. (В тази категория може да сложим още Франция, Германия, Китай). Но тя сякаш най-вече от всички е
хвърляла човешкия живот на клада на политическите хрумвания
Или на полезностите, както се споделя в този момент.
Добавете, прочее, и 27-те милиона, починали във войната против хитлеристка Германия, и няма по какъв начин да не се удивиш на човешкия капацитет по тези земи, който освен е оцелявал, само че и е движил международните бъднини.
По силата на причинно-следствените връзки може да приемем, че епохалните земетръси се задвижват точно от Февруарската гражданска война. Нещата обаче не са по никакъв начин еднопосочни. Като знаем претекстовете за нея, получава се, че благородните другояче хрумвания за прогрес, независимост и народна власт сеят гибел и съсипия. Вина за общия брой на жертвите носят и тези сякаш просветени и свободолюбиви хора, които бяха запретнали ръкави да тласнат напред страната си посредством гражданска война. Ето ви още една истина от мрака на историята.
След 74 години следва нова, този път капиталистическа гражданска война и нов цивилизационен земетръс. Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики сякаш отново е задвижен от напредничавите хрумвания за народна власт, човешки права, многопартийност и независимост на пазара. Движещите сили на смяната отново е елитът и лица, считани за интелектуалния каймак на нацията.
Всички знаем какво излезе. Втора национална злополука за по-малко от един век на най-голямата и една от най-многонационалните страни в света, която до тогава въпреки всичко живееше в етнически мир, развеселяван и от вицове за особеностите на обособени етноси. Няма по какъв начин да не е контузия, че за едно денонощие 25 млн. руснаци се оказаха в непознати страни. Няма по какъв начин да не е покруса, че 8 млн. души от постсъветското пространство се простиха с живота си поради пламналите военни спорове, поради икономическия и обществен срив. И отново на кладата на демокрацията. Все последствия от светлите другояче хрумвания за независимост и прогрес - ето още един извод, осветлен в тъмата на събитията.
И въпреки всичко времето поставя своя отпечатък и ненапълно поправя Клаузевиц. Съюз на съветските социалистически републики се разпадна освен от вътрешните си несъгласия, само че и от външна интервенция. Тя също беше война, само че не въоръжена, а хибридна, както в този момент може да я назовем. Водеше я администрацията на Роналд Рейгън за икономическото задушаване на Съюз на съветските социалистически републики.
Хибридната война обаче продължава, въпреки социалистическият Съюз на съветските социалистически републики да го няма към този момент 30 години. Защо ли? Тук към този момент
опираме до втория магистрален сюжет в съветското съществуване
През 1917 година Едуард Хаус, консултант на президента на Съединени американски щати Удроу Уилсън, записва в дневника си, че в света би трябвало да има не една, а четири Русии: едната в Сибир, а другите в Европейската част ". На 22 юни 1941 година, когато хитлеристка Германия най-вероломно атакува Съюз на съветските социалистически републики, пропагандният ѝ министър Гьобелс прави послание, в което споделя: " Това не е война за престол и олтар. Това е война за зърно, желязо, руда, въглища и първични материали. Това е война за цялостната софра на немския служащ ". Десетилетия по-късно Кондолиза Райс, която бе държавен секретар при Джордж Буш-младши, бе декларирала, че " Сибир е прекомерно огромен и не може да принадлежи единствено на една страна ". Американският Хюстънски план от 1991 година е предвиждал разчленяването на Русия на 4 области, които да преминат надлежно към Съединени американски щати, Германия, Турция и Япония. През 1994 година починалият към този момент пълководец Збигнев Бжежински непосредствено предлага на Русия да направи това. Дори елциновият другар Бил Клинтън през 1995 година слага като задача разпада на Русия за 10 години. На конференция през 2014 година Путин съобщи: " От съвсем всички публични лица ние неведнъж чувахме, че е незаслужено Сибир с неговите неизмерими благосъстояния да принадлежи целия на Русия ".
А крайната цел на всичко това е била дефинирана в Харвардския план от 1985 година - изнасянето на суровините и благосъстоянията на Русия, откакто тя бъде ликвидирана или най-малко отслабена до такава степен, че да не може да спре това.
Ето, значи, къде е ключът от бараката. А в този момент кажете демократите Клинтън, Райс или Бжежински не са ли политически вкаменелости от 1917 година? И по-страшното: не мислят ли като нациста Гьобелс? И дали сегашната хибридна война против путинова Русия не е в действителност продължение на хитлеристката война? Ето ви един въпрос от мрачния двор на цивилизационния ход. Впрочем, в тази война взе участие и сякаш просветеният Европейски Съюз с неговите Европарламент, към които се числи и татковината ни.
Лидерката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и ръководителят на Европарламента Дейвид Сасоли (до нея) по време на публично събитие в Италия. Двамата са измежду най-разпознаваемите антируски хардлайнери в Европейски Съюз
Снимка БГНЕС
А и за какво да е незаслужено Русия да има толкоз благосъстояния? Докато западните империи няколко века грабителски грабиха златото, среброто и другите благосъстояния на цели континенти, че унищожаваха и превръщаха в плебеи цивилизации и нации, Русия колонизираше какво: безконечна заледеност и необитаеми територии. Не един и двама философи считат, че напредъкът на Запада през последните пет век се дължи на хищническата агресия и употреба на благосъстоянията на други земи и континенти. Това, че едвам през втората половина на ХХ век излиза наяве какъв брой богата е Русия не значи, че е планетарна и историческа неправда.
Пред " Валдай " съветският водач парира този антируски сюжет с тезата, че страната му няма да се меси в социално-културните разтърсвания на Съединени американски щати и Западна Европа, те " не са наша работа ". " Само молим да не се бъркат доста в нашия дом ". Всъщност той обезврежда този сюжет още от средата а 90-те години, когато спря грабежа на Запада, който посредством концесионни контракти извличаше тлъсти облаги от благосъстоянията на Русия, а на нея оставяше трохите.
Очевидно режимът Путин, както го назовават враговете му на Запад,
добре е усвоил трагичните уроци
на съветската история. Като утвърден водач на нацията си (пък и освен на нея), той не може да не се е замислял за съветските национални произшествия. И е повече от обикновено да я опазва от бъдещи исторически контузии. Както и да не разреши неоколониалното отнасяне на страната му от Съединени американски щати и Запада. Решил е, че най-хубавият метод за това е консервативният, а не налаганият либерално-демократичен. Някои ще кажат, че консервативният метод е в действителност властнически. Дори това да е по този начин, той не е ли оневинен от тежката историческа орис на тази страни и народа ѝ и от хищническата природа на демократичния Запад?
Путин е сатанизиран като автократ, кагебеец, зложелател на демокрацията и свободата, тъй като желае спокоен цивилизационен ход на страната си и просто спря грабежа ѝ от свободния другояче свят. Неговият режим би трябвало да падне, с цел да дойдат други политици и държавни управления, които да отпущат грабежа на националните благосъстояния. Затова е и хибридната война против опцията той да остане на власт след 2024, та чак до 2036 година.
И тук към този момент стигаме до последната истината, която като хлебарка на запалена лампа хуква към тъмните места. Става дума за зловредната роля на така наречен свободен свят и за сатанинското му боравене с цивилизационните идеали. Европарламентът с неговия Навални и други НПО-та, редицата евроинституции и целият въобще русофобски Запад употребява такива праведни полезности като народна власт, независимост на мисълта, митинги, антикорупцията за в действителност неправедни цели като съсипия, гибел, произшествия или обир (не стана ли същото и в Ирак, Сирия, Либия?). Западът опорочава мантрата за свободата. При всички благосклонности, които може да се изпитват към демократичните и антикорупционни дела на Навални или на други опозиционери и правозащитници, съветският исторически опит демонстрира, че тъкмо тяхната идея може да докара до пагубни последствия. Докато идеята на антилибералния Путин наподобява съзидателна.
Е, има за какво осветената хлебарка да бяга на мрачно.
Буквално ден преди този момент Европарламентът удостои с премията " Сахаров " Алексей Навални поради " поредна акция против корупцията на режима на Владимир Путин ". Самият Навални излежава тригодишна присъда. А месец преди този момент Европарламентът одобри резолюция, в която на процедура разгласи война на политиката на президента, само че не и на съветския народ, измежду който вижда съдружници в лицето на правозащитници, за какъвто се има и Навални.
Връщам лентата с малко над два века обратно: " Русия не е страна, която може да бъде в действителност превзета, т.е. окупирана... Такава страна може да бъде победена единствено от личната си уязвимост и действието на вътрешни раздори. Достигането до тези слаби места на политическото съществуване е допустимо единствено посредством разтърсване, което да проникне в самото сърце на страната ". Тази мисъл е на известния пруски военачалник и боен теоретик Карл декор Клаузевиц (1780-1831), който с изключение на в пруската, е воювал и в съветската войска против Наполеон (1812-1814).
Освен Русия, общият знаменател на всички тези оценки и събития, случили се в толкоз разграничи столетия,
са истините, които изкачат от сенките на историята.
По-рано тази година в съветските медии можеше да се види 18-серийният документален филм " Гибелта на империята. Руският урок ". Главният " персонаж " на лентата е Февруарската гражданска война, по време на която Николай II се отхвърли от престола и империята в действителност рухна с всички последствия за съветската история. Самото количество на сериите илюстрира, че създателят на кино лентата прави всеобхваен прочит на това събитие, пробва се да го прегледа от всички страни. Впрочем, той не е историк, само че не и самодеец нито в историята, нито в киното. Това е 63-годишният началник на Патриаршеския съвет по културата, Псковският и Порховският митрополит Тихон (гражданското име е Георгий Шевкунов). Той не е просто религиозно лице: член е на президентския съвет по културата, на Обществения съвет към Министерството на културата и ръководител на Обществения съвет към Федералната работа за контролиране на алкохолния пазар. През 1982 година приключва сценаристика в държавния институт по кинематография, само че още същата година се замонашва в Псково-Печорския манастир.
Въз основа на документи, обстоятелства и цитати на съвременници от това време, митрополитът демонстрира пагубното влияние на Февруарската гражданска война, само че не от монархически позиции, а от познавателна позиция, през призмата на ролята ѝ върху съветската историческа орис. И със замисъла съветското схващане да усвои травматичните уроци на националната си история. В този смисъл заключенията му идват от мрака на историята, които са осветени от истината.
Затова си коства да се цитира съвсем напълно анонса му към кино лентата: " Царска Русия не беше унищожена от червените; тя беше унищожена от прогресивно, напреднало, европейско насочено общество (образованите и заможните). Най-добрите хора, които мечтаеха за " свободна Русия " и мразеха държавното управление с всяка фибра на душата си, отвориха кутията на Пандора и потопиха страната в разтърсвания и безпорядък. Русия беше унищожена от Февруари, а не от Октомври, което стана единствено негово разследване. Именно измяната на част от елита - а самата напреднала общност беше част от елита и подпали известна част от царската администрация - аргументи разпадането на Русия и последвалата революция. Не, не става дума за болшевиките и есерите, които намерено прокламираха своите цели и съвсем не криеха методите си. Става дума за кадетите (партиите на професори, адвокати и журналисти) и за множеството представители на други изцяло буржоазни партии и сили, които са им близки по дух, обединени в Думата през 1915 година в " Прогресивния блок "... Никакви външни сили нямаше да доведат до прелом, наименуван гражданска война, в случай че не беше гнилостта в личния дом. Прогнило бе това, което е считало себе си за солта на земята, за най-хубавите, прогресивните хора ".
Общо взето, те са имали благородното за времето си желание да трансфорат Русия от безспорна в конституционна монархия по образеца на съюзната във войната Англия. Имало и такива, които са мечтаели непосредствено за парламентарна република. Февруари е бил определен, тъй като от март-април е трябвало да стартира пролетната акция на армията в хода на Първата международна война, които даже съгласно немският съперник щяла да бъде победоносна, а патриотичната вълна е щяла да опустоши всевъзможни старания за " свободна Русия ".
Но сякаш напредничавите и демократични люде се оказват негодни за ръководство.
Провокираният и от Първата международна война безпорядък като свлачище отнася страната и болшевиките вземат властта след 6 месеца, с цел да спасят каквото може. Така Февруари даде старта и на неизбежната Гражданска война (1917-1923 г). И с интервенцията на 19 страни против болшевишка Русия, измежду които и най-мощните за времето си, жертвите от нея стигат до 10-17 млн. души, плюс минимум 2 млн. души емигрирали. Въпреки това Русия на Ленин победи интервенцията и тези 19 страни очевидно не са чели или са подценили Клаузевиц.
Следва кротичък интервал, само че и сталинските чистки. Международната организация " Мемориал " твърди, че общо по руско време жертвите на терора варират от 10 млн. до 39 млн. - основно при Сталин. Под жертви би трябвало да се има пред тип освен разстреляните, само че и оживелите от пандизите, лагерниците, преследваните, подложените на насилствен труд и забърканите в политиката престъпни лица.
Руската нация е измежду дребното, от които историята е източила най-вече кръв. (В тази категория може да сложим още Франция, Германия, Китай). Но тя сякаш най-вече от всички е
хвърляла човешкия живот на клада на политическите хрумвания
Или на полезностите, както се споделя в този момент.
Добавете, прочее, и 27-те милиона, починали във войната против хитлеристка Германия, и няма по какъв начин да не се удивиш на човешкия капацитет по тези земи, който освен е оцелявал, само че и е движил международните бъднини.
По силата на причинно-следствените връзки може да приемем, че епохалните земетръси се задвижват точно от Февруарската гражданска война. Нещата обаче не са по никакъв начин еднопосочни. Като знаем претекстовете за нея, получава се, че благородните другояче хрумвания за прогрес, независимост и народна власт сеят гибел и съсипия. Вина за общия брой на жертвите носят и тези сякаш просветени и свободолюбиви хора, които бяха запретнали ръкави да тласнат напред страната си посредством гражданска война. Ето ви още една истина от мрака на историята.
След 74 години следва нова, този път капиталистическа гражданска война и нов цивилизационен земетръс. Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики сякаш отново е задвижен от напредничавите хрумвания за народна власт, човешки права, многопартийност и независимост на пазара. Движещите сили на смяната отново е елитът и лица, считани за интелектуалния каймак на нацията.
Всички знаем какво излезе. Втора национална злополука за по-малко от един век на най-голямата и една от най-многонационалните страни в света, която до тогава въпреки всичко живееше в етнически мир, развеселяван и от вицове за особеностите на обособени етноси. Няма по какъв начин да не е контузия, че за едно денонощие 25 млн. руснаци се оказаха в непознати страни. Няма по какъв начин да не е покруса, че 8 млн. души от постсъветското пространство се простиха с живота си поради пламналите военни спорове, поради икономическия и обществен срив. И отново на кладата на демокрацията. Все последствия от светлите другояче хрумвания за независимост и прогрес - ето още един извод, осветлен в тъмата на събитията.
И въпреки всичко времето поставя своя отпечатък и ненапълно поправя Клаузевиц. Съюз на съветските социалистически републики се разпадна освен от вътрешните си несъгласия, само че и от външна интервенция. Тя също беше война, само че не въоръжена, а хибридна, както в този момент може да я назовем. Водеше я администрацията на Роналд Рейгън за икономическото задушаване на Съюз на съветските социалистически републики.
Хибридната война обаче продължава, въпреки социалистическият Съюз на съветските социалистически републики да го няма към този момент 30 години. Защо ли? Тук към този момент
опираме до втория магистрален сюжет в съветското съществуване
През 1917 година Едуард Хаус, консултант на президента на Съединени американски щати Удроу Уилсън, записва в дневника си, че в света би трябвало да има не една, а четири Русии: едната в Сибир, а другите в Европейската част ". На 22 юни 1941 година, когато хитлеристка Германия най-вероломно атакува Съюз на съветските социалистически републики, пропагандният ѝ министър Гьобелс прави послание, в което споделя: " Това не е война за престол и олтар. Това е война за зърно, желязо, руда, въглища и първични материали. Това е война за цялостната софра на немския служащ ". Десетилетия по-късно Кондолиза Райс, която бе държавен секретар при Джордж Буш-младши, бе декларирала, че " Сибир е прекомерно огромен и не може да принадлежи единствено на една страна ". Американският Хюстънски план от 1991 година е предвиждал разчленяването на Русия на 4 области, които да преминат надлежно към Съединени американски щати, Германия, Турция и Япония. През 1994 година починалият към този момент пълководец Збигнев Бжежински непосредствено предлага на Русия да направи това. Дори елциновият другар Бил Клинтън през 1995 година слага като задача разпада на Русия за 10 години. На конференция през 2014 година Путин съобщи: " От съвсем всички публични лица ние неведнъж чувахме, че е незаслужено Сибир с неговите неизмерими благосъстояния да принадлежи целия на Русия ".
А крайната цел на всичко това е била дефинирана в Харвардския план от 1985 година - изнасянето на суровините и благосъстоянията на Русия, откакто тя бъде ликвидирана или най-малко отслабена до такава степен, че да не може да спре това.
Ето, значи, къде е ключът от бараката. А в този момент кажете демократите Клинтън, Райс или Бжежински не са ли политически вкаменелости от 1917 година? И по-страшното: не мислят ли като нациста Гьобелс? И дали сегашната хибридна война против путинова Русия не е в действителност продължение на хитлеристката война? Ето ви един въпрос от мрачния двор на цивилизационния ход. Впрочем, в тази война взе участие и сякаш просветеният Европейски Съюз с неговите Европарламент, към които се числи и татковината ни.
Лидерката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и ръководителят на Европарламента Дейвид Сасоли (до нея) по време на публично събитие в Италия. Двамата са измежду най-разпознаваемите антируски хардлайнери в Европейски Съюз
Снимка БГНЕС
А и за какво да е незаслужено Русия да има толкоз благосъстояния? Докато западните империи няколко века грабителски грабиха златото, среброто и другите благосъстояния на цели континенти, че унищожаваха и превръщаха в плебеи цивилизации и нации, Русия колонизираше какво: безконечна заледеност и необитаеми територии. Не един и двама философи считат, че напредъкът на Запада през последните пет век се дължи на хищническата агресия и употреба на благосъстоянията на други земи и континенти. Това, че едвам през втората половина на ХХ век излиза наяве какъв брой богата е Русия не значи, че е планетарна и историческа неправда.
Пред " Валдай " съветският водач парира този антируски сюжет с тезата, че страната му няма да се меси в социално-културните разтърсвания на Съединени американски щати и Западна Европа, те " не са наша работа ". " Само молим да не се бъркат доста в нашия дом ". Всъщност той обезврежда този сюжет още от средата а 90-те години, когато спря грабежа на Запада, който посредством концесионни контракти извличаше тлъсти облаги от благосъстоянията на Русия, а на нея оставяше трохите.
Очевидно режимът Путин, както го назовават враговете му на Запад,
добре е усвоил трагичните уроци
на съветската история. Като утвърден водач на нацията си (пък и освен на нея), той не може да не се е замислял за съветските национални произшествия. И е повече от обикновено да я опазва от бъдещи исторически контузии. Както и да не разреши неоколониалното отнасяне на страната му от Съединени американски щати и Запада. Решил е, че най-хубавият метод за това е консервативният, а не налаганият либерално-демократичен. Някои ще кажат, че консервативният метод е в действителност властнически. Дори това да е по този начин, той не е ли оневинен от тежката историческа орис на тази страни и народа ѝ и от хищническата природа на демократичния Запад?
Путин е сатанизиран като автократ, кагебеец, зложелател на демокрацията и свободата, тъй като желае спокоен цивилизационен ход на страната си и просто спря грабежа ѝ от свободния другояче свят. Неговият режим би трябвало да падне, с цел да дойдат други политици и държавни управления, които да отпущат грабежа на националните благосъстояния. Затова е и хибридната война против опцията той да остане на власт след 2024, та чак до 2036 година.
И тук към този момент стигаме до последната истината, която като хлебарка на запалена лампа хуква към тъмните места. Става дума за зловредната роля на така наречен свободен свят и за сатанинското му боравене с цивилизационните идеали. Европарламентът с неговия Навални и други НПО-та, редицата евроинституции и целият въобще русофобски Запад употребява такива праведни полезности като народна власт, независимост на мисълта, митинги, антикорупцията за в действителност неправедни цели като съсипия, гибел, произшествия или обир (не стана ли същото и в Ирак, Сирия, Либия?). Западът опорочава мантрата за свободата. При всички благосклонности, които може да се изпитват към демократичните и антикорупционни дела на Навални или на други опозиционери и правозащитници, съветският исторически опит демонстрира, че тъкмо тяхната идея може да докара до пагубни последствия. Докато идеята на антилибералния Путин наподобява съзидателна.
Е, има за какво осветената хлебарка да бяга на мрачно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ