Анна Томова - Синтова: Поддържам форма, всеки ден пея по ария
“Примадона със сърце, чистосърдечна и човечна, първокласна дама без превземки ”. Така светът на операта познава Анна Томова-Синтова, такава е тя и в своята зрелост. Немската рецензия напомня, че българското сопрано е освен една от огромните примадони от 70-те до 90-те години на предишния век, само че и това, че тя е “последната Дива на Караян ”. Маестро Караян, с който Анна Томова работи съвсем 20 години, завещава на българското сопрано задачата да съобщи техния опит на бъдещето. Нещо, което тя прави и в своята житейска зрялост на разнообразни географски ширини - от Япония до Англия, Германия, в целия свят. Немската преса акцентира, че Анна Томова пее и през днешния ден всеки ден. Защото пеенето за нея е метод на живот и възрастта й не е спънка.
Анна Томова-Синтова е известна с артистизма си, изпълнявайки както германския, така и италианския си репертоар, в които постепенно задълбочава характерните черти на отделните персонажи.
Синтова е призната за една от най-добрите изпълнителки на Саломе в света.
Неслучайно властелинът на музикалния свят от втората половина на миналия век, очертал и създал новите измерения в световната класика, избира родената в древните земи на Тракия Анна Томова-Синтова.
Той е усетил душата й, която носи духа на родния край, интелекта, който прави възможно общуването им и взаимното обогатяване. Защото да откриеш в другия това, което би искал да постигнеш в един общ процес на работа, какъвто е оперният занаят, и да постигнеш във времето това, което искаш да предадеш на бъдещето, е истинско щастие и късмет. Анна предава опит и знания на младите не само защото е обещала на Караян да прави това, но защото разбира това като своя мисия в живота. Мисия, особено важна в съвременния свят.
Приемам спокойно възрастта, споделя певицата в свое интервю. Свиря на пиано и поддържам форма. Всеки ден пея по ария.
Нямах още 24 г., когато Паул Шмиц, личен асистент на Щраус, ми каза в Дрезден, че от години мечтае за глас като моя, припомня богатия си живот прочутото сопрано. От 79 години, които навършва на 22 септември, поне 73 са свързани със сцената.
И принц Чарлз е неин почитател.
За нея важи изразът закърмена с музика. Анна получава любовта към изкуството от майка си - хористка в Старозагорската опера, която редовно я взимала със себе си на репетиции и представления. Бъдещата звезда обаче не стои кротко на столче зад кулисите и едва 4-годишна дебютира пред публика Първата й роля е момчешка - на малкия син на гейшата Чо-Чо-сан от лейтенант Пинкертон в шедьовъра на Пучини “Мадам Бътерфлай”.
Десетилетия по-късно след порасналата Анна ще се стеле шлейфът на примадоната. Самата тя ще бъде Пеперудата, която оплаква нещастната си любов и умира над 200 пъти в тази роля. Но освен Чо-Чо-сан, тя ще бъде и Пучиниевите Тоска, Турандот и Манон Леско, Вердиевите Аида, Абигайл, Виолета и Леонора. Ще предизвиква възторг като донна Анна от “Дон Жуан” на Моцарт, като Ариадна от “Ариадна на Наксос” от Рихард Щраус и като Маршалката от “Кавалерът на розата”. Ще обича и ще бъде обичана, защото си проправя път не с лакти, а с много работа, дисциплина и здрава психика.
Хвърли ли поглед назад, дона Анна Синтова вижда, че не е пропуснала нищо – била е глас и израз на най-великите постижения на музиката, получавала е признание не само от най-близките си, предава опита си.
От 45 години насам певицата е удостоена със званието “камерзенгерин” за заслугите си към Берлинската опера, а от 2001-ва насам е Доктор хонорис кауза на Музикалната академия. По покана на софийската консерватория в момента тя провежда там третия си майсторски клас.
За пътя на Анна Томова-Синтов, както я изписват в афишите отвъд някогашната Желязна завеса, съвременниците й знаят много. В соцвремената нейното име, заедно с тези на Гяуров, Гена, Кабаиванска и Гюзелев, беше развявано като национална гордост наред с киселото мляко и Панагюрското съкровище. Въпреки това певицата избра да пее отвъд социалистическия реализъм.
Първата крачка към полета й е през 1965-а. Томова-Синтова току-що е станала майка и заедно с бебето развива и гласа си в подготовка за държавния си изпит. Тъкмо е преминала от мецосопран към сопран и разучава партията на Татяна от “Евгений Онегин”.
От пианистката, с която работи, научава за прослушване в зала “България”. То е за няколко места за певци в ГДР, но точно в този момент Анна не мисли за кариера в чужбина. Явява се на кастинга единствено с идеята да пее пред публика като сопрано, а не като мецо. Изпълнява пред журито “Песен” на Брамс и арията на Леонора от “Силата на съдбата” на Верди. Одобряват я и така по волята на Фортуна след няколко месеца бъдещата звезда се озовава в Оперното студио на Лайпцигската опера. Минава през задължителното учене на езика и по-малките партии, за да стигне до голямото, а то не закъснява.
През 1967-а българката дебютира като Абигайл в “Набуко”. Зареждат се централните партии от италианския и немския репертоар - Виолета, Леонора, Манон Леско, Чо-Чо-сан, работи с диригенти като Пол Шмит (асистент на Рихард Щраус) и Курт Мазур.
Веднага след това Синтова започва работа в Лайпцигската опера в тогавашна Източна Германия, където работи с режисьора Йоахим Херц. Там тя подготвя главната роля в “Арабела” на Рихард Щраус, с която поставя началото от поредица от роли, които - създават репутацията на най-добрата изпълнителка на Щраусови роли. През 1971 г. печели първата награда на престижния певчески конкурс в Рио де Жанейро.
Меломаните добре знаят, че Анна Томова-Синтова бе сред любимите сопрани на великия диригент Херберт фон Караян Именно срещата с него й дава пропуск да мине от другата страна на Стената в Берлин. Покойният корифей на палката я чува през 1973 г. на световната премиера на операта De temporum fine comoedia от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург. Кани я веднага и след това работят заедно седемнайсет години. Обикалят не само всички големи концертни зали в Европа, а и в САЩ и Япония. Под диригентството на Караян тя изпълнява партиите на Елза, графиня Алмавива, донна Анна, както и много концертни пиеси, като “Последните четири песни” на Щраус и реквиемите на Верди, Моцарт и Брамс. През 1982-ра Синтова започва с Щраусовите си интерпретации с ролята на Адриана с Волфганг Савалиш, докато стига до триумфа си в “Кавалерът на розата”, продължава кариерата си с ролята на графиня Маделина от последната опера на Щраус “Капричио” под диригентството на Хорст Щайн. Изпълненията й са излъчени по телевизията през 1990 г. След като присъствал на една от репетициите за “Капричио”, Караян веднага решава да запише финалния монолог (за първи път) заедно с “Четирите последни песни”. За записа, който печели множество награди, той казва: “Анна ни остави една образцова интерпретация на тези две творби”. С днешна дата изпълненията на певицата продължават да са мярка, която малцина достигат.
Подготви Паулина БОЯНОВА
Анна Томова-Синтова е известна с артистизма си, изпълнявайки както германския, така и италианския си репертоар, в които постепенно задълбочава характерните черти на отделните персонажи.
Синтова е призната за една от най-добрите изпълнителки на Саломе в света.
Неслучайно властелинът на музикалния свят от втората половина на миналия век, очертал и създал новите измерения в световната класика, избира родената в древните земи на Тракия Анна Томова-Синтова.
Той е усетил душата й, която носи духа на родния край, интелекта, който прави възможно общуването им и взаимното обогатяване. Защото да откриеш в другия това, което би искал да постигнеш в един общ процес на работа, какъвто е оперният занаят, и да постигнеш във времето това, което искаш да предадеш на бъдещето, е истинско щастие и късмет. Анна предава опит и знания на младите не само защото е обещала на Караян да прави това, но защото разбира това като своя мисия в живота. Мисия, особено важна в съвременния свят.
Приемам спокойно възрастта, споделя певицата в свое интервю. Свиря на пиано и поддържам форма. Всеки ден пея по ария.
Нямах още 24 г., когато Паул Шмиц, личен асистент на Щраус, ми каза в Дрезден, че от години мечтае за глас като моя, припомня богатия си живот прочутото сопрано. От 79 години, които навършва на 22 септември, поне 73 са свързани със сцената.
И принц Чарлз е неин почитател.
За нея важи изразът закърмена с музика. Анна получава любовта към изкуството от майка си - хористка в Старозагорската опера, която редовно я взимала със себе си на репетиции и представления. Бъдещата звезда обаче не стои кротко на столче зад кулисите и едва 4-годишна дебютира пред публика Първата й роля е момчешка - на малкия син на гейшата Чо-Чо-сан от лейтенант Пинкертон в шедьовъра на Пучини “Мадам Бътерфлай”.
Десетилетия по-късно след порасналата Анна ще се стеле шлейфът на примадоната. Самата тя ще бъде Пеперудата, която оплаква нещастната си любов и умира над 200 пъти в тази роля. Но освен Чо-Чо-сан, тя ще бъде и Пучиниевите Тоска, Турандот и Манон Леско, Вердиевите Аида, Абигайл, Виолета и Леонора. Ще предизвиква възторг като донна Анна от “Дон Жуан” на Моцарт, като Ариадна от “Ариадна на Наксос” от Рихард Щраус и като Маршалката от “Кавалерът на розата”. Ще обича и ще бъде обичана, защото си проправя път не с лакти, а с много работа, дисциплина и здрава психика.
Хвърли ли поглед назад, дона Анна Синтова вижда, че не е пропуснала нищо – била е глас и израз на най-великите постижения на музиката, получавала е признание не само от най-близките си, предава опита си.
От 45 години насам певицата е удостоена със званието “камерзенгерин” за заслугите си към Берлинската опера, а от 2001-ва насам е Доктор хонорис кауза на Музикалната академия. По покана на софийската консерватория в момента тя провежда там третия си майсторски клас.
За пътя на Анна Томова-Синтов, както я изписват в афишите отвъд някогашната Желязна завеса, съвременниците й знаят много. В соцвремената нейното име, заедно с тези на Гяуров, Гена, Кабаиванска и Гюзелев, беше развявано като национална гордост наред с киселото мляко и Панагюрското съкровище. Въпреки това певицата избра да пее отвъд социалистическия реализъм.
Първата крачка към полета й е през 1965-а. Томова-Синтова току-що е станала майка и заедно с бебето развива и гласа си в подготовка за държавния си изпит. Тъкмо е преминала от мецосопран към сопран и разучава партията на Татяна от “Евгений Онегин”.
От пианистката, с която работи, научава за прослушване в зала “България”. То е за няколко места за певци в ГДР, но точно в този момент Анна не мисли за кариера в чужбина. Явява се на кастинга единствено с идеята да пее пред публика като сопрано, а не като мецо. Изпълнява пред журито “Песен” на Брамс и арията на Леонора от “Силата на съдбата” на Верди. Одобряват я и така по волята на Фортуна след няколко месеца бъдещата звезда се озовава в Оперното студио на Лайпцигската опера. Минава през задължителното учене на езика и по-малките партии, за да стигне до голямото, а то не закъснява.
През 1967-а българката дебютира като Абигайл в “Набуко”. Зареждат се централните партии от италианския и немския репертоар - Виолета, Леонора, Манон Леско, Чо-Чо-сан, работи с диригенти като Пол Шмит (асистент на Рихард Щраус) и Курт Мазур.
Веднага след това Синтова започва работа в Лайпцигската опера в тогавашна Източна Германия, където работи с режисьора Йоахим Херц. Там тя подготвя главната роля в “Арабела” на Рихард Щраус, с която поставя началото от поредица от роли, които - създават репутацията на най-добрата изпълнителка на Щраусови роли. През 1971 г. печели първата награда на престижния певчески конкурс в Рио де Жанейро.
Меломаните добре знаят, че Анна Томова-Синтова бе сред любимите сопрани на великия диригент Херберт фон Караян Именно срещата с него й дава пропуск да мине от другата страна на Стената в Берлин. Покойният корифей на палката я чува през 1973 г. на световната премиера на операта De temporum fine comoedia от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург. Кани я веднага и след това работят заедно седемнайсет години. Обикалят не само всички големи концертни зали в Европа, а и в САЩ и Япония. Под диригентството на Караян тя изпълнява партиите на Елза, графиня Алмавива, донна Анна, както и много концертни пиеси, като “Последните четири песни” на Щраус и реквиемите на Верди, Моцарт и Брамс. През 1982-ра Синтова започва с Щраусовите си интерпретации с ролята на Адриана с Волфганг Савалиш, докато стига до триумфа си в “Кавалерът на розата”, продължава кариерата си с ролята на графиня Маделина от последната опера на Щраус “Капричио” под диригентството на Хорст Щайн. Изпълненията й са излъчени по телевизията през 1990 г. След като присъствал на една от репетициите за “Капричио”, Караян веднага решава да запише финалния монолог (за първи път) заедно с “Четирите последни песни”. За записа, който печели множество награди, той казва: “Анна ни остави една образцова интерпретация на тези две творби”. С днешна дата изпълненията на певицата продължават да са мярка, която малцина достигат.
Подготви Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ