Четиридневна работна седмица в Гърция? Мечтата за повече свободно време
Приложим ли е обаче този модел и на Балканите, където седмичната дълготрайност на работната седмица е с най-дългите часове? Проучване, оповестено от Евростат през м.май т.г., сподели, че Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина и Гърция водят в класацията за най-дълга работна седмица в Европа. При междинна дълготрайност от 36 часа на седмичното работно време на Стария континент, в Турция работната седмица продължава 43,1 часа, в Сърбия – 41,3 часа, в Босна и Херцеговина – 41,2 часа и в Гърция – 39,8 часа. Сред страните от Европейски Съюз челните две места в класацията са отредени за Гърция и България, като у нас продължителността на работната седмица е 39 часа, демонстрират данните.
Редица балкански страни към този момент вършат плахи стъпки към по-гъвкав режим на работа и дискутират въвеждане на четиридневна работна седмица. Ще значи ли това обаче по-малко работни часове и повече време за служащите със фамилиите им?
Ето новостите по тематиката от района:
ГЪРЦИЯ сложи на публично разискване законопроект на министерството на труда и общественото обезпечаване, който планува по-гъвкави форми на работно време за заетите, в това число опция на родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа дневно, с цел да могат да бъдат още един ден с децата си. Всъщност сходна опция съществуваше и до момента, само че единствено за шест месеца годишно, а със законопроекта се уголемява през цялата година.
Целта на измененията е да дадат по-голяма независимост за заетите при определянето на работното време, само че те към този момент провокираха реакции и опасения от страна на синдикатите и опозицията, оповестиха гръцките медии.
Словения вкарва понижено работно време за по-възрастни служащи
Законопроектът, които е в интервал на публично разискване до 19 септември, дава също по този начин опция служащите да поставят ексклузивен труд до общо 13 часа на ден, даже да са заети при един шеф, а не както до момента – единствено в случай че имат повече работодатели. Мярката ще важи единствено при предпочитание на служителя със съответните обезщетения и при съблюдаване на ограничаването до 150 часа ексклузивен труд годишно. Извънредният труд ще се компенсира с заплащане с 20 % по-високо от постоянното до десетия час на ден и с 40 % – от десетия до тринадесетия.
От опозиционната лява партия СИРИЗА видяха в законопроекта фактическа анулация на груповите трудови контракти и узаконяване на произвола на работодателите за сметка на служащите, заяви държавната телевизия ЕРТ.
„ Вима “ написа, че възражения от синдикатите провокира опцията за 13-часов работен ден при един шеф в случай, че в множеството европейски страни работното време се понижава, а не се усилва.
От своя страна министерството отхвърля опасенията, че осемчасовият работен ден ще бъде обиден, и напомня, че опцията за ексклузивен труд съществува във всички европейски страни. Министерството прецизира още, че опцията за ексклузивен труд от 10 до 13 часа на ден съществува единствено със единодушието на служащия.
СЛОВЕНИЯ възнамерява от 1 януари следващата година да вкара отчасти нов закон, предоставящ революционни промени на пазара на труда, писа словенското издание „ 24 часа “ (24 ur).
Наред с останалото законът планува опция служащите, наближаващи пенсиониране, да понижат трудовите си отговорности. Над 58-годишните, както и тези с най-малко 35 години трудов стаж, ще могат на практика да избират: почивен петък, продължен уикенд или понижено работно време – шест часа дневно, осведоми Министерството на труда, фамилията, обществените въпроси и равните благоприятни условия.
Моделът, наименуван 80-90-100, планува 80% работно време, 90% заплата и цялостни осигуровки, като че ли се работи на 100%. Идеята частично е заимствана от Исландия, Ирландия и Германия, където сходни модели са довели до позитивни резултати: по-висока продуктивност, по-малко отсъствия и по-добра успеваемост. Пилотни планове към този момент са извършени в софтуерни компании в Словения, които са посочили сходни резултати.
Словенското министерство на труда съобщи, че в случай че измененията се окажат сполучливи, са вероятни спомагателни промени до края на 2028 година – бонус за работа в събота, наложителен коледен бонус за всички чиновници и въвеждане на 38-часова работна седмица.
ТУРЦИЯ също не е непозната на концепцията за въвеждане на еластичен режим на работа и възнамерява обилни промени в трудовото законодателство за основаване на правна рамка за сходни трудови модели, пишат локалните медии.
Освен в Европа, страната е измежду водещите страни и в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) по дълготрайност на седмичното работно време – с 45,7 работни часа, изпреварвана само от Колумбия, отбелязва турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк.
В началото на годината министърът на труда и обществената сигурност Ведат Ъшъкхан алармира за готвените промени, като разгласи, че ще се предизвикват гъвкави условия на работа и ще се даде приоритет на здравето и сигурността на работното място и благосъстоянието на служащите.
Според изявления в Турция Министерството на труда и обществената сигурност и Министерството на фамилията и обществените услуги към този момент работят по подготовката на такива модели, които ще се ползват както в частния, по този начин и в обществения бранш. Сред премисляните промени наред с опцията за отдалечена работа, работа на ненапълно работно време и работа на смени, е и въвеждането на опция за четиридневна работна седмица с 10-часови дневни смени, писа уеб сайтът „ Донанъм хабер “.
Макар към този момент опцията за четиридневна работна седмица да не е въведена публично, практиката към този момент се ползва в Турция. По лично решение частна компания мина предходната година към подобен режим на работа за първи път в страната. Проучване, извършено измежду чиновниците на компанията, открива, че четиридневната работна седмица е повишила лоялността, продуктивността, мотивацията и салдото сред работата и персоналния живот на чиновниците с над 85 %, написа в. „ Миллиет “.
ЧЕРНА ГОРА също възнамерява трудови промени за възстановяване на качеството на живот на жителите и даване на „ повече време за фамилията, както и по-ефективна и продуктивна работа “, като тук концепцията е за въвеждане на седемчасов работен ден.
Премиерът Милойко Спаич увери, че моделът, който ще бъде въведен, се чака да бъде допустим както за работодателите, по този начин и за профсъюзите.
Черногорският съюз на работодателите (UPCG) обаче споделя, че няма условия за въвеждане на подобен режим на работа, съобщи ХИНА. Според Сузана Радулович от UPCG асоциацията през цялото време не поддържа концепцията, защото счита, че това е преждевременно и „ се прави без сериозна оценка на отраженията върху черногорската стопанска система “.
От Съюза на свободните профсъюзи обявиха, че въпреки да схващат съпротивата на бизнес бранша, те имат вяра, че Черна гора ще върви в тази посока.
Въвеждането на седемчасов работен ден е едно от предизборните обещания на придвижването „ Европа в този момент “ на Спаич.
РУМЪНИЯ има нужното трудово законодателство, което разрешава гъвкаво систематизиране на работните часове в границите на седмицата, а през последните години редица компании към този момент тестваха четиридневната работна седмица, показват локалните медии.
Близо 47 % от чиновниците биха желали четиридневна работна седмица, излиза наяве от изследване, оповестено през юни тази година. За въвеждането на сходен режим имаше и няколко законодателни начинания: през 2016 година, 2017 година и най-скорошната – през 2022 година, само че всички те пропускаха обстоятелството, че актуалният Трудов кодекс към този момент дава нужната законодателна рамка, отбелязва в. „ Адевърул “.
Изданието прецизира, че импортираните законодателни оферти са предвиждали сюжет, в който чиновниците работят по 10 часа дневно в продължение на четири работни дни и имат отмора от три поредни дни – да вземем за пример работят от понеделник от четвъртък и почиват в петък, събота и неделя. Това обаче е единствено една от интерпретациите на концепцията за четиридневна работна седмица, която включва редица други модели според от потребностите както на работодателите, по този начин и на трудещите се.
Друг вероятен вид е понижаване с 20 % на работните часове от общоприетите 40 часа седмично посредством изключване на един от работните дни (примерно петък), като на процедура работната седмица става 32 часа, а трети вид планува работа по четири и половина дни седмично, като служителят може да употребява половин свободен ден на седмица или цялостен свободен ден един път на две седмици. Тези разновидности са свързани и със съответното понижаване на заплащането.
Телевизия Про ТВ осведоми в собствен материал, че от ден на ден огромни компании в Румъния, които са изправени пред спад на приходите, тестват четиридневната работна седмица, с цел да избегнат всеобщи съкращения или банкрут. Мярката обаче идва в пакет с понижаване на заплатите с 20 %, защото става дума за съкращаване на работните часове от 40 на 32 седмично, отбелязва малкия екран.
Според данни на Инспекцията по труда тази година 119 компании в страната са оповестили желание да преминат към четиридневна работна седмица.
Телевизия Антена 3 цитира експерти по човешките запаси, съгласно които сходна мярка към този момент не се счита за революционна в Румъния, само че многонационалните компании са по-отворени към сходен режим на работа, а румънските компании са по-резервирани.
Секторите, които ползват най-често сходна работна стратегия, са в региона на ИТ, маркетинга, консултациите и услугите. Предимствата са, че чиновниците са по-мотивирани и по-ефективни и резервират салдото сред фамилния и професионалния живот, изясняват специалистите.
В СЪРБИЯ, ХЪРВАТИЯ и БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА полемики за понижаване на работно време се появяват от време на време, само че до момента няма публично мнение по въпроса. Хърватският уебсайт „ Индекс “ напомня, че някои компании, най-вече от ИТ бранша, са минали на четиридневна работна седмица по време на пандемията и са решили да запазят нещата по този начин и по-късно, преценявайки, че това стимулира в допълнение чиновниците, само че образецът им не е всеобщ. Порталът „ Любушки “ оповестява за няколко компании и от Босна и Херцеговина, които са въвели съкратена работна седмица и гъвкаво работно време като експериментален интервал или тест. От Асоциацията на самостоятелните синдикати в Белград обявиха пред Евронюз Сърбия, че са повдигнали въпроса за скъсяването на работната седмица и че го разискват от няколко години, като последната сходна самодейност се е състояла на 26 юни т.г. Няма данни за компании, въвели сходна работна скица в страната.
Редица балкански страни към този момент вършат плахи стъпки към по-гъвкав режим на работа и дискутират въвеждане на четиридневна работна седмица. Ще значи ли това обаче по-малко работни часове и повече време за служащите със фамилиите им?
Ето новостите по тематиката от района:
ГЪРЦИЯ сложи на публично разискване законопроект на министерството на труда и общественото обезпечаване, който планува по-гъвкави форми на работно време за заетите, в това число опция на родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа дневно, с цел да могат да бъдат още един ден с децата си. Всъщност сходна опция съществуваше и до момента, само че единствено за шест месеца годишно, а със законопроекта се уголемява през цялата година.
Целта на измененията е да дадат по-голяма независимост за заетите при определянето на работното време, само че те към този момент провокираха реакции и опасения от страна на синдикатите и опозицията, оповестиха гръцките медии.
Словения вкарва понижено работно време за по-възрастни служащи
Законопроектът, които е в интервал на публично разискване до 19 септември, дава също по този начин опция служащите да поставят ексклузивен труд до общо 13 часа на ден, даже да са заети при един шеф, а не както до момента – единствено в случай че имат повече работодатели. Мярката ще важи единствено при предпочитание на служителя със съответните обезщетения и при съблюдаване на ограничаването до 150 часа ексклузивен труд годишно. Извънредният труд ще се компенсира с заплащане с 20 % по-високо от постоянното до десетия час на ден и с 40 % – от десетия до тринадесетия.
От опозиционната лява партия СИРИЗА видяха в законопроекта фактическа анулация на груповите трудови контракти и узаконяване на произвола на работодателите за сметка на служащите, заяви държавната телевизия ЕРТ.
„ Вима “ написа, че възражения от синдикатите провокира опцията за 13-часов работен ден при един шеф в случай, че в множеството европейски страни работното време се понижава, а не се усилва.
От своя страна министерството отхвърля опасенията, че осемчасовият работен ден ще бъде обиден, и напомня, че опцията за ексклузивен труд съществува във всички европейски страни. Министерството прецизира още, че опцията за ексклузивен труд от 10 до 13 часа на ден съществува единствено със единодушието на служащия.
СЛОВЕНИЯ възнамерява от 1 януари следващата година да вкара отчасти нов закон, предоставящ революционни промени на пазара на труда, писа словенското издание „ 24 часа “ (24 ur).
Наред с останалото законът планува опция служащите, наближаващи пенсиониране, да понижат трудовите си отговорности. Над 58-годишните, както и тези с най-малко 35 години трудов стаж, ще могат на практика да избират: почивен петък, продължен уикенд или понижено работно време – шест часа дневно, осведоми Министерството на труда, фамилията, обществените въпроси и равните благоприятни условия.
Моделът, наименуван 80-90-100, планува 80% работно време, 90% заплата и цялостни осигуровки, като че ли се работи на 100%. Идеята частично е заимствана от Исландия, Ирландия и Германия, където сходни модели са довели до позитивни резултати: по-висока продуктивност, по-малко отсъствия и по-добра успеваемост. Пилотни планове към този момент са извършени в софтуерни компании в Словения, които са посочили сходни резултати.
Словенското министерство на труда съобщи, че в случай че измененията се окажат сполучливи, са вероятни спомагателни промени до края на 2028 година – бонус за работа в събота, наложителен коледен бонус за всички чиновници и въвеждане на 38-часова работна седмица.
ТУРЦИЯ също не е непозната на концепцията за въвеждане на еластичен режим на работа и възнамерява обилни промени в трудовото законодателство за основаване на правна рамка за сходни трудови модели, пишат локалните медии.
Освен в Европа, страната е измежду водещите страни и в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) по дълготрайност на седмичното работно време – с 45,7 работни часа, изпреварвана само от Колумбия, отбелязва турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк.
В началото на годината министърът на труда и обществената сигурност Ведат Ъшъкхан алармира за готвените промени, като разгласи, че ще се предизвикват гъвкави условия на работа и ще се даде приоритет на здравето и сигурността на работното място и благосъстоянието на служащите.
Според изявления в Турция Министерството на труда и обществената сигурност и Министерството на фамилията и обществените услуги към този момент работят по подготовката на такива модели, които ще се ползват както в частния, по този начин и в обществения бранш. Сред премисляните промени наред с опцията за отдалечена работа, работа на ненапълно работно време и работа на смени, е и въвеждането на опция за четиридневна работна седмица с 10-часови дневни смени, писа уеб сайтът „ Донанъм хабер “.
Макар към този момент опцията за четиридневна работна седмица да не е въведена публично, практиката към този момент се ползва в Турция. По лично решение частна компания мина предходната година към подобен режим на работа за първи път в страната. Проучване, извършено измежду чиновниците на компанията, открива, че четиридневната работна седмица е повишила лоялността, продуктивността, мотивацията и салдото сред работата и персоналния живот на чиновниците с над 85 %, написа в. „ Миллиет “.
ЧЕРНА ГОРА също възнамерява трудови промени за възстановяване на качеството на живот на жителите и даване на „ повече време за фамилията, както и по-ефективна и продуктивна работа “, като тук концепцията е за въвеждане на седемчасов работен ден.
Премиерът Милойко Спаич увери, че моделът, който ще бъде въведен, се чака да бъде допустим както за работодателите, по този начин и за профсъюзите.
Черногорският съюз на работодателите (UPCG) обаче споделя, че няма условия за въвеждане на подобен режим на работа, съобщи ХИНА. Според Сузана Радулович от UPCG асоциацията през цялото време не поддържа концепцията, защото счита, че това е преждевременно и „ се прави без сериозна оценка на отраженията върху черногорската стопанска система “.
От Съюза на свободните профсъюзи обявиха, че въпреки да схващат съпротивата на бизнес бранша, те имат вяра, че Черна гора ще върви в тази посока.
Въвеждането на седемчасов работен ден е едно от предизборните обещания на придвижването „ Европа в този момент “ на Спаич.
РУМЪНИЯ има нужното трудово законодателство, което разрешава гъвкаво систематизиране на работните часове в границите на седмицата, а през последните години редица компании към този момент тестваха четиридневната работна седмица, показват локалните медии.
Близо 47 % от чиновниците биха желали четиридневна работна седмица, излиза наяве от изследване, оповестено през юни тази година. За въвеждането на сходен режим имаше и няколко законодателни начинания: през 2016 година, 2017 година и най-скорошната – през 2022 година, само че всички те пропускаха обстоятелството, че актуалният Трудов кодекс към този момент дава нужната законодателна рамка, отбелязва в. „ Адевърул “.
Изданието прецизира, че импортираните законодателни оферти са предвиждали сюжет, в който чиновниците работят по 10 часа дневно в продължение на четири работни дни и имат отмора от три поредни дни – да вземем за пример работят от понеделник от четвъртък и почиват в петък, събота и неделя. Това обаче е единствено една от интерпретациите на концепцията за четиридневна работна седмица, която включва редица други модели според от потребностите както на работодателите, по този начин и на трудещите се.
Друг вероятен вид е понижаване с 20 % на работните часове от общоприетите 40 часа седмично посредством изключване на един от работните дни (примерно петък), като на процедура работната седмица става 32 часа, а трети вид планува работа по четири и половина дни седмично, като служителят може да употребява половин свободен ден на седмица или цялостен свободен ден един път на две седмици. Тези разновидности са свързани и със съответното понижаване на заплащането.
Телевизия Про ТВ осведоми в собствен материал, че от ден на ден огромни компании в Румъния, които са изправени пред спад на приходите, тестват четиридневната работна седмица, с цел да избегнат всеобщи съкращения или банкрут. Мярката обаче идва в пакет с понижаване на заплатите с 20 %, защото става дума за съкращаване на работните часове от 40 на 32 седмично, отбелязва малкия екран.
Според данни на Инспекцията по труда тази година 119 компании в страната са оповестили желание да преминат към четиридневна работна седмица.
Телевизия Антена 3 цитира експерти по човешките запаси, съгласно които сходна мярка към този момент не се счита за революционна в Румъния, само че многонационалните компании са по-отворени към сходен режим на работа, а румънските компании са по-резервирани.
Секторите, които ползват най-често сходна работна стратегия, са в региона на ИТ, маркетинга, консултациите и услугите. Предимствата са, че чиновниците са по-мотивирани и по-ефективни и резервират салдото сред фамилния и професионалния живот, изясняват специалистите.
В СЪРБИЯ, ХЪРВАТИЯ и БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА полемики за понижаване на работно време се появяват от време на време, само че до момента няма публично мнение по въпроса. Хърватският уебсайт „ Индекс “ напомня, че някои компании, най-вече от ИТ бранша, са минали на четиридневна работна седмица по време на пандемията и са решили да запазят нещата по този начин и по-късно, преценявайки, че това стимулира в допълнение чиновниците, само че образецът им не е всеобщ. Порталът „ Любушки “ оповестява за няколко компании и от Босна и Херцеговина, които са въвели съкратена работна седмица и гъвкаво работно време като експериментален интервал или тест. От Асоциацията на самостоятелните синдикати в Белград обявиха пред Евронюз Сърбия, че са повдигнали въпроса за скъсяването на работната седмица и че го разискват от няколко години, като последната сходна самодейност се е състояла на 26 юни т.г. Няма данни за компании, въвели сходна работна скица в страната.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ