Прикована е към легло в Дома за възрастни хора с

Прикована е към легло в Дома за възрастни хора с физически увреждания в Пловдив. Подобна орис би сринала нормално всеки човек. 62-годишната Сълка Радева от хисарското село Красново освен, че не се е пречупила духом, само че и продължава да се усмихва на хората към себе си, да плете и да бродира гоблени.

И не стопира да се надява на Коледното знамение, макар че знае, че то най-вероятно няма да я споходи. Настанена е в дома преди година. Първоначално си е изплакала очите, откакто е осъзнала, че ще остане там до края на живота си. Плакала е месеци наред и също по този начин месеци наред най-близките й родственици са я посещавали всеки ден и са прекарвали часове до болничното й легло. " Когато пристигнах, прочувствено бях доста зле. Но с помощта на децата, идваха всеки ден, през ден, съумях да се съвзема ", признава тя. След което се посветила на това, което най-добре умее да прави – да плете и да бродира.

" Откакто съм тук съумях да избродирам пет гоблена. Последният е на Етъра ", споделя пред екипа на " Монитор " / " Телеграф " 62-годишната жена и с бързо придвижване от дясната страна на леглото си изважда различен гоблен – на момиче, гушнало коте. Вляво от нея продължава да стои плетката, която е подхванала. И не стопира да благодари на околните си за тяхната угриженост. Казва, че е жива до ден сегашен, с помощта на тях.

" Диагнозата ми я сложиха през 1974 година. Вече 45 години съм жива, с помощта на обичта на родители, на брат и снаха, на двамата ми племенника Димитър и Ненко. Те са доста красиви и аз доста ги обичам. А и те мен. Жива съм, с помощта на тяхната любов ", споделя със сълзи в очите Сълка. И споделя, че е родена в най-красивото хисарско село Красново, което е известно с минералните си извори и с археологическите находки. Обяснява, че край селото има открити повече от 270 тракийски могили с друга височина, както и че наоколо, до село Старосел, се намира световноизвестният Тракийски паметен комплекс.

Признава, че не има вяра в диагнозата си " Прогресивна мускулна дистрофия ". Причината е, че, когато е била на 10 години е претърпяла тежка злополука. Лекарите не са давали никакви очаквания тя да оцелее. " Но оцелях. Оправих се, само че пък се стартира вървене по тъгите, лечебни заведения, лекари. Минала съм на прегледи при всички известни доктори, професори, че даже и на иглотерапия съм ходила, на баячки…Нищо не оказва помощ. Помощ отникъде. В инвалидна количка съм от 1994г. ", изяснява парализираната жена. Примирила се с диагнозата и с неприятните прогнози на медиците, че рано или късно ще спре да се движи сама, ще се находища и ще има потребност от помощ за всички ежедневни действия.

Именно заболяването й попречила да приключи образованието си. Първоначално учила в родното си село, където била отличничка. След това почнала да учи в Пловдив, само че тогава пристигнала злополуката, която тотално трансформирала живота й. " Разболях се и престанах да изучавам. Без болежка болест подла ", споделя Сълка.

Тя е настанена в една от 15-те стаи в Дома за възрастни хора с физически увреждания на бул. " Цариградско шосе " в Пловдив, които са единствено за лежащо заболели. И точно, тъй като болните старци от тези стаи не могат да стават, заради което няма по какъв начин да участват на обичайното коледно празненство в дома, три дами от Пловдив им подариха 15 украсени коледни елхи. Елена Кристиано, Меги Трайкова и Ася Атанасова провеждат и празничното празненство с почерпка за домуващите на 14 декември на обяд. В тържеството ще вземат участие артистът Пламен Трайков и Фолклорна група " Персенк ". За всеки един от жителите на дома организаторките на тържеството са подготвили самостоятелни дарове. Идеята им е да зарадват старците от вкъщи преди светлите коледни празници.