Довиждане, Мути*!
Приключва една ера в историята освен на Германия, а и на Европа. На 8 декември федералният канцлер Ангела Меркел ще напусне поста след 16-годишно непрестанно ръководство. И ще влезе в историята - с положително или с неприятно.
16 години отпред на една от огромните международни сили е извънредно достижение. По-дълго от ръководството на Маргарет Тачър, Роналд Рейгън и Франсоа Митеран, даже на Конрад Аденауер. Единствено Хелмут Кол, чиято " ученичка " е Меркел, се задържа (и то единствено десетина дни) повече на канцлерския пост. 16 години, след които и Германия, и Европа са доста по-различни.
Ангела Доротеа Меркел е родена през 1954г. в Хамбург (тогава ФРГ), само че израства в източногерманския град Темплин, където татко ѝ, лутеранският свещеник Хорст Кансер, се реалокира със фамилията си да проповядва Евангелието. Завършва физика в Лайпциг, а незабавно след рухването на Берлинската стена се включва в новата партия " Демократичен пробив ", която след това става част от Християндемократическия съюз. Развива дейна политическа кариера под крилото на Хелмут Кол и през 2000 година оглавява ХДС, тогава е в съпротива на социалдемократическото държавно управление на Герхард Шрьодер. През 2005 година ХДС-ХСС печели изборите за федерален парламент и на 22 ноември Ангела Меркел се заклева като канцлер на Германия - първата жена на този пост.
Съотношението на силите в Бундестага постанова нуждата от сформиране на " огромна коалиция " сред ХДС-ХСС и Социалдемократическата партия. Подобни обединения не са нещо ново за немската политика (съществува такава традиция и при Ваймарската република, и във ФРГ) - неслучайно такива управнически обединявания сред на пръв взор разнообразни, даже противостоящи се в идеологическо отношение партии, се назовават също " немска коалиция ". Този вид ръководство изисква съществени взаимни отстъпки сред участниците и прави допустимо прокарването единствено на тези политики, за които съществува консенсус. Ето за какво първият мандат на Меркел е белязан и от ограничения, които се разграничават от политическата ѝ платформа като водач на опозицията. Увеличен е Данък добавена стойност от 16 на 19%, покачват се обществените осигуровки и налозите върху приходите. През този мандат държавното управление би трябвало да се оправя с провокациите на Световната финансова рецесия (2007-2008), довела и до икономическата криза. Външната политика на Меркел е дейна - поддържат се положителни връзки с американските президенти Джордж Буш-младши и Барак Обама; през 2006 година Меркел показва угриженост за мощната взаимозависимост на Европа от съветските енергийни източници; през 2007 година приема 14-ия Далай лама в Берлин, макар риска от разтягане на връзките с Китай.
Изборите през 2009 година още веднъж са извоювани от ХДС-ХСС и Меркел продължава да е канцлер, само че този път отпред на съдружно държавно управление с либералите от партията " Свободни демократи ". Вторият ѝ мандат ще се запомни най-много с намаляването на безработицата до равнища под 3 милиона души и премахването на наложителната военна работа. А да, и с повредата във Фукушима, след която стартира плавната немска политика за отвод от нуклеарна енергетика. Но след 4-годишно взаимно ръководство, ХДС-ХСС още веднъж е на върха, до момента в който сътрудниците от " Свободни демократи " даже не съумяват да прескочат 5-процентната преграда за влизане в Бундестага.
Третият мандат на Ангела Меркел е може би най-турбулентния, защото съответствува с съветската анексия на Крим, гръцката дългова рецесия, продължаващата революция в Сирия и миграционното цунами, заляло Европа през есента на 2015 година Именно тези събития (особено последното) разклащат реномето ѝ на " стоманен " канцлер.
По отношение на Русия, точно Меркел през 2017 година подлага на критика следващия пакет американски наказания, защото те засягат построяването на газопровода " Северен поток " - 2. Последното пък единствено по себе си е оттегляне от линията за търсене на енергийна самостоятелност на Европа от Руската федерация.
Когато Гърция към този момент е изпаднала в цялостен финансов колапс и обезверена нужда от интернационална помощ, точно от Германия идват най-настоятелните сигнали това да бъде обвързано със строги ограничения за фискална дисциплинираност. Или казано по-просто, южните ни съседи да не помнят за дотогавашната си финансова разпасаност, която в последна сметка визира освен тях, а и цялата еврозона. Това обаче предизвикваше гневни реакции в Атина, а в профил стартира да наподобява, че същинският избавителен проект за Гърция се назовава " Марита " (по името на проекта за нацистката военна инвазия в Гърция през Втората международна война). В последна сметка обаче Гърция подписа много преференциално съглашение с кредиторите, откъдето потегли анекдота, че всеки немец трябвало да си осинови по един грък, който да устоя.
Най-полемичният проблем обаче си остава мигрантския, когато през есента на 2015 година Меркел предложения в жанр " елате, хиляди младежи " де що имаше искащи от Близкия изток и Северна Африка да вкусят от благините на немската обществена система. И те отидоха. Освен че системите за граничен надзор в доста страни от Европейски Съюз (България беше прелестно изключение) се оказаха тотално компрометирани, самите поканени посетители дадоха отговор на подарените им плюшени мечета с... групови изнасилвания на немски дами през Новогодишната нощ в Кьолн. Което пък, поради държавен напън, бе в началото цензурирано от немските медии и първите информации се появиха от Швейцария. Не бива също да забравяме и терористичните офанзиви, които точно в този интервал бяха най-интензивни.
Въпреки всички земетресения обединението оцеля за още един мандат. Впоследствие (2018 г.) обаче на повърхността изплуваха дълго потулваните несъгласия сред християндемократите на Меркел и баварския Християнсоциален съюз по отношение на политиката във връзка с бежанците. Лидерът на ХСС Хорст Зеехофер пое поста на вътрешен министър и разгласи " проект за съкратена процедура за даване/отказване на политическо леговище и увеличение на депортациите ". Според проекта Берлин би трябвало да отхвърля леговище на претенденти, които към този момент един път са били депортирани или са регистрирани в друга страна от Европейски Съюз. Отхвърлените претенденти следва да бъдат връщани в страната член на Европейски Съюз, в която са регистрирани/от която идват, без значение дали последната желае да им даде леговище. Меркел изрази опасения, че това би дестабилизирало Европейския съюз.
Най-голямото предизвикателство през последния мандат на Меркел естествено бе пандемията от COVID-19. Правителствената политика за справяне с последствията няма по какъв начин да бъде оценена еднопосочно. Като безспорни плюсове могат да бъдат регистрирани помощта, която Германия даде на Италия в най-тежкия за страната интервал напролет на 2020 година и, несъмнено, присъединяване на немската компания " Бионтех " в създаването на имунизацията " Пфайзер ". Самата имунизационна акция в страната протича с друг триумф в обособените федерални провинции, а продължителните рестрикции оказват отрицателно въздействие върху стопанската система и публичния живот. Доста противен привкус оставя и ролята на Германия в натиска за краткотрайно изваждане на приложимост на имунизацията на " Астра-Зенека " напролет на 2021 година, създавайки усещане за удар по отношение на конкуренцията, от който страда освен реномето на имунизацията " АЗ ", а и се подкопава доверието към коронавирус имунизациите въобще.
Що се отнася до политиката по отношение на България, " ерата Меркел " в Германия значително съответствува времево с " ерата Борисов " у нас. Между двамата водачи се сътвори мощно доверие, с съвсем сантиментален нюанс, което провокира чувство за една " дружба от епохи за епохи ". Борисов бе правилен на немския си съдружник на интернационалната сцена, а Меркел се отплащаше като затвърди ролята на Германия на главен сътрудник на страната ни в Европейски Съюз. До огромна степен външнополитическата легитимност на ГЕРБ (особено след отстраняването на Цветан Цветанов, чиито връзки със Съединени американски щати са добре известни) се дължи на Меркелова Германия. Ескалирането на гражданското неодобрение по отношение на ГЕРБ от лятото на 2020 година насам обаче води и до настроения, съгласно които ХДС на Меркел (и ЕНП) дълго време са си затваряли очите пред някои неприемливи практики у нас.
Много е мъчно да се направи резюме за четири цялостни мандата. Със сигурност занапред " ерата Меркел " ще бъде оценена - първо от политолози, след това от историци. Единственото, което бих си разрешил сега, е да откроя няколко извода, които на този стадий ми се костват значими.
Управлението на Ангела Меркел ще бъде запомнено със непоклатимост. Приемственост в политиките, без значение от промяната на настоящия съдружен сътрудник. Терминът " непоклатимост ", употребен нееднократно от досегашните ръководещи от ГЕРБ, е импортиран точно оттова.
Меркел затвърди и разпространява практиката на " огромните обединения " и обширните, писмени съдружни съглашения, като договарянията за последното продължиха близо шест месеца.
В същото време обаче интервалът от края на 2005-а до края на 2021-а година ще се запомни и с деиделогизация. В името на прагматизма и един своего рода макиавелизъм (понякога именуван " меркеливелизъм " **) Ангела Меркел значително обезличи ХДС и тя към този момент не е онази партия на Аденауер и Кол, нито даже на самата Меркел от " опозиционния " ѝ интервал. В икономическо отношение ХДС зави наляво, към центъра и по този индикатор към този момент все по-трудно се отличава от СДП. В ценностно отношение ХДС зави към либерализма и крепко прегърна концепциите на мултикултурализма, а в някаква степен даже и на новата радикална левица. Особено второто породи естествена реакция - отлив на членове и гласоподаватели към " Алтернатива за Германия ", както и мощна вътрешнопартийна съпротива (която обаче поради апаратни хватки не съумя да се наложи, макар забележителната си поддръжка измежду членската маса). В отбрана на Меркел въпреки всичко следва да се регистрира, че това идейно обезличаване по този начин и не докара до раздор със мощно консервативния баварски ХСС.
Друг значителен минус е, че в края на ръководството на Меркел Германия отчетливо отстъпва на Франция лидерската роля в Европейски Съюз. След като десетилетия бе една от водещите страни и даже в много връзки " мотора " на Евросъюза.
Като умозаключение, не бих дал дефинитивна оценка. Политиците ги съдят първо гласоподавателите, след това историята. А всички рано или късно се изправяме пред Божия съд.
*mutti (нем.) - мама, мамче. Популярно наименование на Ангела Меркел
16 години отпред на една от огромните международни сили е извънредно достижение. По-дълго от ръководството на Маргарет Тачър, Роналд Рейгън и Франсоа Митеран, даже на Конрад Аденауер. Единствено Хелмут Кол, чиято " ученичка " е Меркел, се задържа (и то единствено десетина дни) повече на канцлерския пост. 16 години, след които и Германия, и Европа са доста по-различни.
Ангела Доротеа Меркел е родена през 1954г. в Хамбург (тогава ФРГ), само че израства в източногерманския град Темплин, където татко ѝ, лутеранският свещеник Хорст Кансер, се реалокира със фамилията си да проповядва Евангелието. Завършва физика в Лайпциг, а незабавно след рухването на Берлинската стена се включва в новата партия " Демократичен пробив ", която след това става част от Християндемократическия съюз. Развива дейна политическа кариера под крилото на Хелмут Кол и през 2000 година оглавява ХДС, тогава е в съпротива на социалдемократическото държавно управление на Герхард Шрьодер. През 2005 година ХДС-ХСС печели изборите за федерален парламент и на 22 ноември Ангела Меркел се заклева като канцлер на Германия - първата жена на този пост.
Съотношението на силите в Бундестага постанова нуждата от сформиране на " огромна коалиция " сред ХДС-ХСС и Социалдемократическата партия. Подобни обединения не са нещо ново за немската политика (съществува такава традиция и при Ваймарската република, и във ФРГ) - неслучайно такива управнически обединявания сред на пръв взор разнообразни, даже противостоящи се в идеологическо отношение партии, се назовават също " немска коалиция ". Този вид ръководство изисква съществени взаимни отстъпки сред участниците и прави допустимо прокарването единствено на тези политики, за които съществува консенсус. Ето за какво първият мандат на Меркел е белязан и от ограничения, които се разграничават от политическата ѝ платформа като водач на опозицията. Увеличен е Данък добавена стойност от 16 на 19%, покачват се обществените осигуровки и налозите върху приходите. През този мандат държавното управление би трябвало да се оправя с провокациите на Световната финансова рецесия (2007-2008), довела и до икономическата криза. Външната политика на Меркел е дейна - поддържат се положителни връзки с американските президенти Джордж Буш-младши и Барак Обама; през 2006 година Меркел показва угриженост за мощната взаимозависимост на Европа от съветските енергийни източници; през 2007 година приема 14-ия Далай лама в Берлин, макар риска от разтягане на връзките с Китай.
Изборите през 2009 година още веднъж са извоювани от ХДС-ХСС и Меркел продължава да е канцлер, само че този път отпред на съдружно държавно управление с либералите от партията " Свободни демократи ". Вторият ѝ мандат ще се запомни най-много с намаляването на безработицата до равнища под 3 милиона души и премахването на наложителната военна работа. А да, и с повредата във Фукушима, след която стартира плавната немска политика за отвод от нуклеарна енергетика. Но след 4-годишно взаимно ръководство, ХДС-ХСС още веднъж е на върха, до момента в който сътрудниците от " Свободни демократи " даже не съумяват да прескочат 5-процентната преграда за влизане в Бундестага.
Третият мандат на Ангела Меркел е може би най-турбулентния, защото съответствува с съветската анексия на Крим, гръцката дългова рецесия, продължаващата революция в Сирия и миграционното цунами, заляло Европа през есента на 2015 година Именно тези събития (особено последното) разклащат реномето ѝ на " стоманен " канцлер.
По отношение на Русия, точно Меркел през 2017 година подлага на критика следващия пакет американски наказания, защото те засягат построяването на газопровода " Северен поток " - 2. Последното пък единствено по себе си е оттегляне от линията за търсене на енергийна самостоятелност на Европа от Руската федерация.
Когато Гърция към този момент е изпаднала в цялостен финансов колапс и обезверена нужда от интернационална помощ, точно от Германия идват най-настоятелните сигнали това да бъде обвързано със строги ограничения за фискална дисциплинираност. Или казано по-просто, южните ни съседи да не помнят за дотогавашната си финансова разпасаност, която в последна сметка визира освен тях, а и цялата еврозона. Това обаче предизвикваше гневни реакции в Атина, а в профил стартира да наподобява, че същинският избавителен проект за Гърция се назовава " Марита " (по името на проекта за нацистката военна инвазия в Гърция през Втората международна война). В последна сметка обаче Гърция подписа много преференциално съглашение с кредиторите, откъдето потегли анекдота, че всеки немец трябвало да си осинови по един грък, който да устоя.
Най-полемичният проблем обаче си остава мигрантския, когато през есента на 2015 година Меркел предложения в жанр " елате, хиляди младежи " де що имаше искащи от Близкия изток и Северна Африка да вкусят от благините на немската обществена система. И те отидоха. Освен че системите за граничен надзор в доста страни от Европейски Съюз (България беше прелестно изключение) се оказаха тотално компрометирани, самите поканени посетители дадоха отговор на подарените им плюшени мечета с... групови изнасилвания на немски дами през Новогодишната нощ в Кьолн. Което пък, поради държавен напън, бе в началото цензурирано от немските медии и първите информации се появиха от Швейцария. Не бива също да забравяме и терористичните офанзиви, които точно в този интервал бяха най-интензивни.
Въпреки всички земетресения обединението оцеля за още един мандат. Впоследствие (2018 г.) обаче на повърхността изплуваха дълго потулваните несъгласия сред християндемократите на Меркел и баварския Християнсоциален съюз по отношение на политиката във връзка с бежанците. Лидерът на ХСС Хорст Зеехофер пое поста на вътрешен министър и разгласи " проект за съкратена процедура за даване/отказване на политическо леговище и увеличение на депортациите ". Според проекта Берлин би трябвало да отхвърля леговище на претенденти, които към този момент един път са били депортирани или са регистрирани в друга страна от Европейски Съюз. Отхвърлените претенденти следва да бъдат връщани в страната член на Европейски Съюз, в която са регистрирани/от която идват, без значение дали последната желае да им даде леговище. Меркел изрази опасения, че това би дестабилизирало Европейския съюз.
Най-голямото предизвикателство през последния мандат на Меркел естествено бе пандемията от COVID-19. Правителствената политика за справяне с последствията няма по какъв начин да бъде оценена еднопосочно. Като безспорни плюсове могат да бъдат регистрирани помощта, която Германия даде на Италия в най-тежкия за страната интервал напролет на 2020 година и, несъмнено, присъединяване на немската компания " Бионтех " в създаването на имунизацията " Пфайзер ". Самата имунизационна акция в страната протича с друг триумф в обособените федерални провинции, а продължителните рестрикции оказват отрицателно въздействие върху стопанската система и публичния живот. Доста противен привкус оставя и ролята на Германия в натиска за краткотрайно изваждане на приложимост на имунизацията на " Астра-Зенека " напролет на 2021 година, създавайки усещане за удар по отношение на конкуренцията, от който страда освен реномето на имунизацията " АЗ ", а и се подкопава доверието към коронавирус имунизациите въобще.
Що се отнася до политиката по отношение на България, " ерата Меркел " в Германия значително съответствува времево с " ерата Борисов " у нас. Между двамата водачи се сътвори мощно доверие, с съвсем сантиментален нюанс, което провокира чувство за една " дружба от епохи за епохи ". Борисов бе правилен на немския си съдружник на интернационалната сцена, а Меркел се отплащаше като затвърди ролята на Германия на главен сътрудник на страната ни в Европейски Съюз. До огромна степен външнополитическата легитимност на ГЕРБ (особено след отстраняването на Цветан Цветанов, чиито връзки със Съединени американски щати са добре известни) се дължи на Меркелова Германия. Ескалирането на гражданското неодобрение по отношение на ГЕРБ от лятото на 2020 година насам обаче води и до настроения, съгласно които ХДС на Меркел (и ЕНП) дълго време са си затваряли очите пред някои неприемливи практики у нас.
Много е мъчно да се направи резюме за четири цялостни мандата. Със сигурност занапред " ерата Меркел " ще бъде оценена - първо от политолози, след това от историци. Единственото, което бих си разрешил сега, е да откроя няколко извода, които на този стадий ми се костват значими.
Управлението на Ангела Меркел ще бъде запомнено със непоклатимост. Приемственост в политиките, без значение от промяната на настоящия съдружен сътрудник. Терминът " непоклатимост ", употребен нееднократно от досегашните ръководещи от ГЕРБ, е импортиран точно оттова.
Меркел затвърди и разпространява практиката на " огромните обединения " и обширните, писмени съдружни съглашения, като договарянията за последното продължиха близо шест месеца.
В същото време обаче интервалът от края на 2005-а до края на 2021-а година ще се запомни и с деиделогизация. В името на прагматизма и един своего рода макиавелизъм (понякога именуван " меркеливелизъм " **) Ангела Меркел значително обезличи ХДС и тя към този момент не е онази партия на Аденауер и Кол, нито даже на самата Меркел от " опозиционния " ѝ интервал. В икономическо отношение ХДС зави наляво, към центъра и по този индикатор към този момент все по-трудно се отличава от СДП. В ценностно отношение ХДС зави към либерализма и крепко прегърна концепциите на мултикултурализма, а в някаква степен даже и на новата радикална левица. Особено второто породи естествена реакция - отлив на членове и гласоподаватели към " Алтернатива за Германия ", както и мощна вътрешнопартийна съпротива (която обаче поради апаратни хватки не съумя да се наложи, макар забележителната си поддръжка измежду членската маса). В отбрана на Меркел въпреки всичко следва да се регистрира, че това идейно обезличаване по този начин и не докара до раздор със мощно консервативния баварски ХСС.
Друг значителен минус е, че в края на ръководството на Меркел Германия отчетливо отстъпва на Франция лидерската роля в Европейски Съюз. След като десетилетия бе една от водещите страни и даже в много връзки " мотора " на Евросъюза.
Като умозаключение, не бих дал дефинитивна оценка. Политиците ги съдят първо гласоподавателите, след това историята. А всички рано или късно се изправяме пред Божия съд.
*mutti (нем.) - мама, мамче. Популярно наименование на Ангела Меркел
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ