Разкриха жилище от Късната бронзова епоха при разкопки край Лом /снимки/
Приключиха постоянните археологически изследвания в кв. " Калетата " на Лом. Седма година поред се изследва сектор до западната крепостна стена на късноантична цитадела. Разкопките тук са стартира през 1986 година от Валери Стоичков. Проучванията бяха с акцент върху по-ранните интервали на обитаване, които предшестват самата цитадела. Това са римско населено място от II – III в. и два военни лагери от I в. Финансирането е обезпечено от Министерство на културата, заяви ръководителят на разкопките гл. ас. доктор Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките.
От II – III в. беше проучена керамична пещ, която е служила за направа на качествени керамични съдове с червенолаково покритие. Тя е употребена по време, когато под Лом е функционирало цивилно населено място. Край него се е намирала и една от римските митници, а неговото пристанище е било главно в западната част на Долна Мизия. През II и първата половина на III в. е и най-големия стопански и културен подем на Алмус за Античността. Съоръжението е непокътнато на място и експонирано.
Почти изцяло проучена беше казармена сграда от втората половина на I в. Нейната дължина е над 30 метра, а широчината – 10 м. Тя е приютявала поделение на римска конна част. В северния завършек на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер. В казармената сграда са открити голям брой вносни керамични съдове, главно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този боен лагер е опожарен при военно нахлуване през 80те години на I в.
Изненада за екипа беше откриването на по-ранен лагер, принадлежал на неидентифицирана военна част, лагерувала при днешния Лом през първата половина на I в. От него отчасти бяха разкрити три успоредни рова, които обкръжават крепостна стена. Рововете са с ширина от към 1,80 м и дълбочина 1,70 м, а в долната си част имат дребни канали. Подобни уреди са проучени по река Рейн и датирани през първата половина на I в. Ровове от това време от Долен Дунав са съобщавани само при Хърлец (Августе) и Белене (Димум), само че цялостните им параметри не са открити. Крепостната стена е построена от кирпичени тухли. В границите на римските лимес в днешна България сходно оборудване е проучвано само при легионния лагер Нове, край Свищов. Двете крепостни стени са и най-ранните известни все още римски фортификации на Долен Дунав. Тази при Лом е спряла да действа към средата на I в., когато рововете са запълнени, а стената е отчасти демонтирана, с цел да се построи нов лагер, този път на конна част. Въпросът за времето на първото настаняване на римски гарнизон в Алмус остава открит, само че не може да се изключи това да се е случило през първото или второто десетилетия на I в., т.е. с началото на систематичното създаване на римска отбранителна линия по Долен Дунав.
Най-ранното населено място под квартал Калетата, намерено на над 7 метра дълбочина, е от Късната бронзова ера. Датира се към XI в. прочие Хр. От него беше отчасти проучено жилище, което е имало глинен под. Селището е принадлежало на добре известната в Северозападна България просвета Балей-Орсоя.
При изследвания са открити близо 400 находки, които ще постъпят в Исторически музей - Лом.
От II – III в. беше проучена керамична пещ, която е служила за направа на качествени керамични съдове с червенолаково покритие. Тя е употребена по време, когато под Лом е функционирало цивилно населено място. Край него се е намирала и една от римските митници, а неговото пристанище е било главно в западната част на Долна Мизия. През II и първата половина на III в. е и най-големия стопански и културен подем на Алмус за Античността. Съоръжението е непокътнато на място и експонирано.
Почти изцяло проучена беше казармена сграда от втората половина на I в. Нейната дължина е над 30 метра, а широчината – 10 м. Тя е приютявала поделение на римска конна част. В северния завършек на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер. В казармената сграда са открити голям брой вносни керамични съдове, главно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този боен лагер е опожарен при военно нахлуване през 80те години на I в.
Изненада за екипа беше откриването на по-ранен лагер, принадлежал на неидентифицирана военна част, лагерувала при днешния Лом през първата половина на I в. От него отчасти бяха разкрити три успоредни рова, които обкръжават крепостна стена. Рововете са с ширина от към 1,80 м и дълбочина 1,70 м, а в долната си част имат дребни канали. Подобни уреди са проучени по река Рейн и датирани през първата половина на I в. Ровове от това време от Долен Дунав са съобщавани само при Хърлец (Августе) и Белене (Димум), само че цялостните им параметри не са открити. Крепостната стена е построена от кирпичени тухли. В границите на римските лимес в днешна България сходно оборудване е проучвано само при легионния лагер Нове, край Свищов. Двете крепостни стени са и най-ранните известни все още римски фортификации на Долен Дунав. Тази при Лом е спряла да действа към средата на I в., когато рововете са запълнени, а стената е отчасти демонтирана, с цел да се построи нов лагер, този път на конна част. Въпросът за времето на първото настаняване на римски гарнизон в Алмус остава открит, само че не може да се изключи това да се е случило през първото или второто десетилетия на I в., т.е. с началото на систематичното създаване на римска отбранителна линия по Долен Дунав.
Най-ранното населено място под квартал Калетата, намерено на над 7 метра дълбочина, е от Късната бронзова ера. Датира се към XI в. прочие Хр. От него беше отчасти проучено жилище, което е имало глинен под. Селището е принадлежало на добре известната в Северозападна България просвета Балей-Орсоя.
При изследвания са открити близо 400 находки, които ще постъпят в Исторически музей - Лом.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ