Месец юли мина с по-малко пластмаса
Приключи първата по рода си акция " Юли без пластмаса " у нас, целяща да насърчи понижаване на използването на пластмаса за еднократна приложимост посредством потребни практики като подмяна на пластмасовите произведения за еднократна приложимост с устойчиви други възможности, хрумвания за противоположна връзка към бизнеси и ръководещи органи.
" Юли без пластмаса " се организира като част от световното придвижване за битка с пластмасата за еднократна приложимост #BreakFreeFromPlastic.
Всеки, включил се към акцията, може да понижи приблизително със 17 кг количеството пластмасови опаковки, защото това е междинното количество от материала, което българинът използва годишно по данни на Евростат.
" България има голям капацитет за развиване, освен това природосъобразно, и за тази цел е нужна дисциплинираност. Като създател на първия магазин с Нулев Отпадък в страната от опит мога да споделя, че всяка спестена сламка за еднократна приложимост, въпреки и дребна сама по себе си, в действителност е фактор за околната среда. Бизнесът и природосъобразните политики са смислени само когато са поредни и се веселя, че с сътрудниците от други организации успяхме да осъществяваме акцията " Юли без пластмаса ", сподели Вера Маркова, създател на Green Revolucia.
Към акцията се причислиха хиляди българи, които замениха ежедневни пластмасови произведения като сламки, опаковки на храни,напитки и козметика, клечки за уши, кутии, посуда с техни природосъобразни други възможности като железни и бамбукови сламки за многократна приложимост, твърди шампоани, паста за зъби на таблетки и други. Участващите в акцията споделиха, че срещат най-вече усложнения при намаляването на пластмаса за еднократна приложимост при извършване на покупки на опаковани храни, питиета, козметика, препарати, както и поради невъзможността магазини и заведения да оферират артикули в съд на клиента.
Според Наредба 5 от 2006 година за хигиената на храните бизнесите са задължени да подсигуряват за чистотата на съдовете, в които сервират храна и питиета. Така дефинирана, наредбата не разрешава на ресторантьори да пресипват храна в съдове на консуматори, въпреки и двете страни да са съгласни. По този метод потребителите, решили да употребяват собствен личен съд, с цел да понижат както пластмасата, по този начин и консумативите на съответното заведение, са възпрепятствани. В този си тип наредбата отпреди 14 години слага България в странна обстановка в Европа, защото сме единствената страна с сходно условие.
Друг забавен за България феномен измежду пластмасовите произведения са сламките. Отново по данни на Евростат българинът е измежду минимум замърсяващите околната среда в Европа, като изследването открива и противоположна взаимовръзка сред Брутният вътрешен продукт на глава и количество използвана пластмаса. Въпреки че сме измежду минимум замърсяващите с еднократна пластмаса в Европа, страна с три пъти повече население, каквато е северната ни съседка Румъния, използва 0.2 милиарда еднократни пластмасови сламки в границите на година. В България се употребяват 0.3 милиарда еднократни сламки годишно, което покачва потреблението на пластмасовото произведение в пъти.
Кампанията се провежда взаимно от 12 български организации: Green Revolucia, Екологично съдружие " За Земята ", " Грийнпийс " - България, Храна, не война - София, Zero Waste Sofia, ZERA, Eco Switch, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Tierra Verde България, Градско градинарство - София и Zero Hero.
Очаква се акцията да бъде извършена и през 2021 година
" Юли без пластмаса " се организира като част от световното придвижване за битка с пластмасата за еднократна приложимост #BreakFreeFromPlastic.
Всеки, включил се към акцията, може да понижи приблизително със 17 кг количеството пластмасови опаковки, защото това е междинното количество от материала, което българинът използва годишно по данни на Евростат.
" България има голям капацитет за развиване, освен това природосъобразно, и за тази цел е нужна дисциплинираност. Като създател на първия магазин с Нулев Отпадък в страната от опит мога да споделя, че всяка спестена сламка за еднократна приложимост, въпреки и дребна сама по себе си, в действителност е фактор за околната среда. Бизнесът и природосъобразните политики са смислени само когато са поредни и се веселя, че с сътрудниците от други организации успяхме да осъществяваме акцията " Юли без пластмаса ", сподели Вера Маркова, създател на Green Revolucia.
Към акцията се причислиха хиляди българи, които замениха ежедневни пластмасови произведения като сламки, опаковки на храни,напитки и козметика, клечки за уши, кутии, посуда с техни природосъобразни други възможности като железни и бамбукови сламки за многократна приложимост, твърди шампоани, паста за зъби на таблетки и други. Участващите в акцията споделиха, че срещат най-вече усложнения при намаляването на пластмаса за еднократна приложимост при извършване на покупки на опаковани храни, питиета, козметика, препарати, както и поради невъзможността магазини и заведения да оферират артикули в съд на клиента.
Според Наредба 5 от 2006 година за хигиената на храните бизнесите са задължени да подсигуряват за чистотата на съдовете, в които сервират храна и питиета. Така дефинирана, наредбата не разрешава на ресторантьори да пресипват храна в съдове на консуматори, въпреки и двете страни да са съгласни. По този метод потребителите, решили да употребяват собствен личен съд, с цел да понижат както пластмасата, по този начин и консумативите на съответното заведение, са възпрепятствани. В този си тип наредбата отпреди 14 години слага България в странна обстановка в Европа, защото сме единствената страна с сходно условие.
Друг забавен за България феномен измежду пластмасовите произведения са сламките. Отново по данни на Евростат българинът е измежду минимум замърсяващите околната среда в Европа, като изследването открива и противоположна взаимовръзка сред Брутният вътрешен продукт на глава и количество използвана пластмаса. Въпреки че сме измежду минимум замърсяващите с еднократна пластмаса в Европа, страна с три пъти повече население, каквато е северната ни съседка Румъния, използва 0.2 милиарда еднократни пластмасови сламки в границите на година. В България се употребяват 0.3 милиарда еднократни сламки годишно, което покачва потреблението на пластмасовото произведение в пъти.
Кампанията се провежда взаимно от 12 български организации: Green Revolucia, Екологично съдружие " За Земята ", " Грийнпийс " - България, Храна, не война - София, Zero Waste Sofia, ZERA, Eco Switch, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Tierra Verde България, Градско градинарство - София и Zero Hero.
Очаква се акцията да бъде извършена и през 2021 година
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ