„Добре дошли в Karabakh Telecom. Номерът, който сте набрали, не съществува“, казва безчувствен женски глас.
Номерът принадлежи на етническа арменка, заседнала в Степанакерт, сега бившата де факто столица на Нагорни Карабах, сепаратистка държава дълбоко в планините на Азербайджан, която не е призната дори от основния си поддръжник Армения.
Продължавайте да четете
списък от 4 елемента Снимки: Азербайджан заграбва оръжия от сепаратистите в Нагорни КарабахЕрдоган се среща с азербайджанския Алиев, докато хиляди бягат от Нагорни КарабахАзербайджан арестува бивш висш министър на Карабах, тъй като изселването надхвърли 50 000Армения, Азербайджан и масовото изселване на Нагорни Карабахкрай на списъкаСъпругът на жената беше ранен и получи тежки изгаряния, след като склад за гориво експлодира близо до Степанакерт, град, известен като Хакенди в Азербайджан, във вторник, който уби десетки.
Ден по-късно той беше откаран със самолет до Ереван, столицата на Армения, но семейството все още е в Степанакерт на фона на остър недостиг на храна, лекарства и други основни неща.
„Това е кошмар. Това е просто капан“, каза роднина на жената в Украйна пред Ал Джазира.
„Цялото ми семейство – три лели, техните деца, внуци, дядо ми – са без дом.“
Също така бездомни са десетки хиляди етнически арменци, бягащи от Нагорни Карабах след повече от три десетилетия от фактическата му независимост, обявена на 2 септември 1991 г.
Прокламацията последва първата война между две бивши съветски нации, Армения и Азербайджан. Той отне живота на около 30 000 души и прокуди стотици хиляди арменци и азери, които повечето избягаха в Русия.
Арменските и сепаратистките сили превзеха седем области около Нагорни Карабах, които свързваха държавата с Армения и се превърнаха в ничия земя, осеяна с призрачни градове и минни полета.
Патовата ситуация беше отписана като един от „замразените конфликти“ на бившия СССР, в който сепаратистите и бедната на ресурси Армения изглежда надхвърляха военната и икономическата си тежест.
Триумфални сепаратистки лидери дойдоха на власт в Армения, образувайки „карабахски клан“, който беше широко обвинен в корупция, която задуши икономическия растеж, чуждестранните инвестиции и присвои щедри дарения от арменци от диаспората за нови оръжия и военно оборудване.
След почти три десетилетия на бедност, изолация и избухване на насилие, сепаратистите загубиха областите и други ключови области във войната с Азербайджан през 2020 г.
След 32 години и 26 дни непризната независимост и още едно избухване по-рано този месец, Нагорни Карабах престана да съществува.
В четвъртък лидерът на сепаратистите Самвел Шахраманян подписа указ, в който се казва, че държавните институции в региона ще бъдат демонтирани и държавата, известна на местно ниво и в Армения като Арцах, вече няма да съществува до 1 януари 2024 г.
Също в четвъртък Давид Бабаян, бивш висш дипломат на Карабах, се предаде на азерските власти.
Ден по-рано Рубен Варданян, етнически арменец, който направи милиарди в Русия, но се премести в Карабах и служи като един от неговите „министри“, беше арестуван и отведен в азербайджанската столица Баку.
В Азербайджан новината беше посрещната с радост.
„Днес е исторически ден и ние трябва да платим дължимото на [азерския президент Илхам] Алиев и азерските войници“, каза базираният в Баку анализатор Емил Мустафаев пред Ал Джазира, добавяйки, че смята, че конфликтът „определено“ е приключил.
„Днес сме свидетели на това как сепаратизмът приключи на територията на Азербайджан.“
Той каза, че предстои „нов етап“ на развитие на азерите и етническите арменци в Нагорни Карабах, тъй като на последните са гарантирани пълни права на гражданство.
„Разбира се, началото ще бъде трудно, има недоверие“, каза той. „Но съм сигурен, че след 10 години ще наблюдаваме друга картина с развит Карабах и щастливи арменци.“
Но огромното мнозинство от арменците в Карабах не вярват на обещанията на Баку.
Хиляди техни автомобили бавно се промъкват към Армения през контролно-пропускателни пунктове с азерски военнослужещи и руски миротворци – и се виждат от космоса.
Около 85 процента от етническото арменско население на Нагорни Карабах – което наброяваше 120 000 души до миналата седмица – вече е напуснало и повечето от останалите жители вероятно също ще се преместят.
„Моята леля е единствената останала в нейния квартал в Степанакерт, снаха й е [медицински] лекар и лекарите ще напуснат последни“, каза етнически арменец, който сега живее в Узбекистан Ал Джазира.
Баща му е погребан в Степанакерт и той е готов да приеме всеки свой роднина.
Той също така е категоричен, че краят на независимостта на Нагорни Карабах е бил планиран по-рано този месец от лидерите на Русия и Турция.
Влиянието на Русия, Турция
На 6 септември руският президент Владимир Путин посрещна турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в черноморския курорт Сочи.
Русия в продължение на десетилетия подкрепя Армения и има тесни връзки с Азербайджан, докато Турция силно подкрепя Азербайджан, предоставяйки модерни оръжия и дронове във войната през 2020 г.
Две седмици след срещата четирима азерски войници и двама цивилни бяха убити от противопехотни мини, според Баку, поставени от сепаратистите.
Азерските войски си пробиха път в Нагорни Карабах и ден по-късно светкавичната офанзива приключи, след като Русия посредничи за прекратяване на огъня.
„След срещата им [азерските сили] получиха заповед [на Карабах], бяха отприщени и хукнаха след нас“, каза мъжът. „Путин разочарова Армения, реши да я огъне.“
Анализаторите посочиха други тенденции и грешни изчисления, довели до триумфа на Баку.
Една от тях е демографията.
Въпреки високите нива на раждаемост, емиграцията към Армения, Русия и Запада обезкърви през годините щата с размерите на Дубай, чието официално население достигна връх от около 140 000.
Населението на Армения също се сви до около 2,7 милиона, докато богатият на петрол Азербайджан може да се похвали с над 10 милиона жители в наши дни.
Броят на етническите арменци от Сирия, които избягаха от гражданската война и получиха безплатна земя в Нагорни Карабах, беше малък и не обърна тенденцията на населението.
„Разбираемо е, че дори 140 000 не биха могли да издържат на много по-голямо и нарастващо население на Азербайджан“, каза Николай Митрохин от германския Бременски университет пред Al Jazeera.
Вторият най-голям проблем беше военният.
Сепаратистите, Армения и световната арменска диаспора инвестираха малко в изграждането на втората линия на отбранителната инсталация, особено крепости в планините, каза Митрохин.
Те разчитаха на остарели хитрости и не взеха предвид новите разработки, тествани в битки в Близкия изток.
„Те са маскирали зле военна техника, просто не са си набивали мозъка за това“, каза Митрохин за войната от 2020 г.
„Те пропуснаха усилията на Баку да модернизира армията си през 2010 г. и не купиха дронове и мобилни артилерийски единици, монтирани на джипове, нещо, което беше достъпно за Армения и Арцах“, каза той.
По време на продължилата 44 дни война сепаратистите и арменските войски се придвижваха на големи групи или в камиони, окопите им бяха широки, но плитки, артилерията и позициите им останаха неподвижни с дни, превръщайки се в лесна мишена за дронове.
Някои наблюдатели и арменски официални лица твърдят, че рояците дронове, удрящи танкове, ракетни системи, артилерия, окопи и войски, са управлявани от Турция и че Анкара уж е изпратила „наемници“, наети в Сирия.
Арменски официални лица и западни медии също твърдят, че Турция е разположила хиляди „наемници“, наети в проанкарски райони на Сирия. Азербайджан и Турция отрекоха твърденията.
Войната струва на Азербайджан почти 2800 войници и милиарди долари, похарчени за оръжие.
И накрая, комбинираните икономики на Армения и Нагорни Карабах бяха твърде слаби и корумпирани, за да поддържат военните.
„Икономиката беше слаба, пронизана от престъпност, ако не и мафиотска“, каза Митрохин. „Чуждите инвеститори, особено тези от арменската диаспора, не искаха да инвестират, познавайки местните нрави – или по-точно се опариха от тях.“
Източник: Ал Джазира
