Тайното съкровище на връх Бабу и връзката му с Людмила Живкова
Приживе Людмила Живкова имала мощно увлечение към мистичното. Пещера и богатство се свързват с името на Людмила, съгласно нейни доближени. В началото на 90-те години на предишния век регионът на връх Бабу е бил цел на загадка военна интервенция. На жителите от региона е било обяснено, че се търсят рискови бегълци през границата. На мястото била струпана доста техника, даже и вертолети.
Говори се, че военните са разкопали някакво подземие, от което са изнесени огромни количества скъпоценности. Но ето какво се случва и кой води военните.
Милан Миланов е описал в детайли цялата интервенция в книгата си “Тайните подземия на България ”.
Местен възрастен мъж посреща Людмила Живкова, която слиза от хеликоптер, дружно с въоръжени бойци в подножието на връх Бабу. Районът бил отцепен и нямало никого в близост. Групата се качила към върха. Мъжът показал място на скалите. Войниците извадили огромни камъни и се отворил вход към пещера. В отвора се вмъкват първо бойците, след тях селянинът. Той още веднъж показал нещо на стената в пещерата и излязъл. Следва разбиването ѝ, зейва вход със стъпала към необичайно подземие. Военните осветили стълбището с мощните си прожектори и не повярвали на очите си. Пред тях безусловно била „ пещерата на Али Баба ”.
връх Бабу Подземието било цялостно със скъпоценности. Имало дървени сандъци с разпилени по пода златни монети, в други сандъци имало нахвърляни златни съдове, на поставки били подредени златно копие, златен меч и ризница. Два диаманта с размера на гълъбово яйце отразявали светлината на прожекторите. Имало и златна огърлица, златен пръстен и златно конско седло. Друго, за което се приказва, че намерили в пещерата, било книги с твърди кожени корици, златна мастилница, дребни златни и сребърни фигурки на богове, двуметров златен кръст и две мраморни скулптури с корони на главите.
Войниците, влезнали в подземието, не можели да си поемат мирис от гледката на съкровищата и застиналите лица на статуите.
След като се съвзели, внесли в пещерата батерии, инсталирали бързо електрически лампи и осветили пещерата. Двете скулптури на мъж и жена в натурален растеж приковавали вниманието.
В компанията на съпътстващия офицер Людмила също влезнала в пещерата. Тя била изумена от всичко забелязано, лицето ѝ било неясно и безшумно шептяла някаква молитва. Дълго разглеждала и се възхищавала на находките от древността и с наяве неспокойствие се насочила към статуите. На постаментите били изписани имената на император Константин и Елена.
Живкова се прекръстила пред владетеля, приел християнската религия с помощта на майка си Елена. Без да се подвоуми, Живкова деликатно свалила короните от двете скулптури и даже им благодарила за подаръка. Наредила на военните да изнесат съкровищата и мраморните скулптури и прекръствайки се още веднъж, излязла на открито. Преди да отлети още веднъж вечно, дала предписание пещерата да бъде зазидана.
Ден по-късно вестник „ Работническо дело ” разгласява публикация на първа страница, озаглавена „ ДВАНАДЕСЕТ ВОЙНИЦИ ИЗБЯГАХА ЗАД ГРАНИЦА ”.
Години преди съответния случай, близки до Живкова напомнят за намерено богатство в региона на град Враца. За него, обаче, се подвига подобен звук, че чиновниците на западните посолства у нас подхванали незабавно посещаване на града. Пусната била в деяние танковата бригада от София, под претекст, че има обучение, което попречило пътуванията към врачанския регион, а слухът за открито богатство внезапно се оказал „ подправен ”.
В пещера към Враца са открити скъпи съкровища, измежду които бил оголен и един мраморен царски престол.
На място бързо се появили оперативни чиновници на „ особено ” звено в Министерство на вътрешните работи. Те правят оглед и изнасят съкровищата, записват най-подробно в протоколите за оглед какво са видели, снимали и какво е изнесено. На идващия ден министър Димитър Стоянов подрежда протоколите от огледите на офицерите да изчезнат. Въпросните чиновници на Министерство на вътрешните работи са инструктирани, че в никакъв случай не са посещавали региона към Враца, не са взели участие в откриването на каквото и да било богатство. Купили мълчанието им с по един апартамент, подарък от Тодор Живков.
От Националния исторически музей не разбрали нищо за никакъв мраморен престол или за богатство.
Запознат, на който няма да се загатва името, споделя, че всичко открито през годините е изчезвало безследно отвън граница. Незаконните разкопки се правили скрито, без знанието и разрешението на Българска академия на науките, без да се викат археолози, единствено с устното разпореждане на Тодор Живков и след диалог с щерка му. Изнасяни били саркофази и полезности в Русия, Италия и Ватикана.
Според словоохотливия човек, тронът не бил липсващ. Просто е превозен скрито в Русия. За него се приказва, че девет владетели подред са седели на него. Зад подземието, където бил тронът, има каменна зала, в която са положени саркофазите на деветимата заровени владетели, приказват легендите. След като бъдат открити саркофазите, ще станат ясни имената на тези владетели.
Оказва се, че Людмила Живкова е упорствала всички съкровища да останат в България и да се разкрие на света същинската история на нашата страна и античните корени на българите. Точно по тази причина толкоз настойчиво е желала да откри и саркофага на богинята Бастет.
Тя се е надявала, че нарушаванията които прави ще са от изгода за българския народ.
Искала е да резервира в загадка полезностите, до момента в който пристигна момента, когато ще бъдат изложени в особено построен за задачата музей, без да съществува заплахата ръководещите да ги продадат отвън страната. Говори се, че Людмила е имала девет златни царски корони – седем златни корони на разнообразни наши владетели от разнообразни столетия, а другите две корони не били от българските земи. Те били изнесени от страната след гибелта на Людмила, а полезностите, взети от връх Бабу, са били превозени с хеликоптер до една от резиденциите на Тодор Живков.
По отношение на гибелта на Людмила Живкова, се твърди, че е била отровена от тайните служби на Великите сили. Тя знаела истината за произхода на българите. Знаела местата на редица антични светилища, подземни градове и съкровища. Желанието ѝ било да направи притежание на хората и обществата тези познания, работела напълно за просперитета на България, с цел да заеме нашата страна полагащото ѝ се почтено място в историята на света. Това, обаче, не се харесвало на Великите сили и те били взели решение да се отърват от нея вечно.
Баща и е бил предупреждаван нееднократно да направи всичко допустимо да спре Людмила в търсенията ѝ за античния генезис и великолепие на България, само че макар настойчивостта му, тя е отстоявала позициите си и по този начин е провокирала ненавистта против себе си. Людмила е имала отворени духовни канали и сетива и е виждала, по нравствен път, доста от местата и съкровищата, настояват осведомени. Знае се, обаче, че за доста от мистериозните разкопки е била осведомена и от иманяри или локални поданици. Людмила влизала в архивите на Ватикана като историк четири пъти. Говори се, че оттова е съумяла да вземе копия на истински карти и документи.
