Приходите в проекта за държавен бюджет за 2022 година са

Приходите в плана за държавен бюджет за 2022 година са заложени на равнище 57 253,2 млн. лв., а разноските - 63 153,8 млн. лв., заяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, който показа главната финансова рамка на държавния бюджет за 2022 година, който беше. Той акцентира, че предлаганият държавен бюджет е на икономическия напредък, като е заложен растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) в размер на 4.8%, което е с 1.2% повече от растежа на Брутният вътрешен продукт през предходната година. Заложено е понижение на безработицата от 5.4 % на 5%, дефицитът на бюджетът за 2022 година без ковид-мерките е 2.5%, а с тях е 4.1%. От показания от Василев план дефицитът в държавния бюджет за 2022 година се планува да бъде 5900,3 милиона лв. или 4.1% от прогнозния БВП (БВП). Значителна част от разноските са заложени в обществената сфера – 20.7 милиарда лева, за финансови разноски (вкл. инвестиции) - 10 милиарда лева, за опазване на здравето - 8.343 милиарда лева, за обучение - 6.4 милиарда лева. Предвидена е актуализация през юли, която е контрактувана от съдружните сътрудници, и ще включва разноски по политики, които в идващите месеци ще се разискват от работни групи, формирани от специалисти на четирите политически обединения в Народното събрание. Вижте още: Междувременно депутатите одобриха през днешния ден на второ четене да бъде удължено до 31 март тази година действието на държавния бюджет, бюджета на държавното публично обезпечаване /ДОО/ и бюджета на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за 2021 година, „ заради обективно стекли се условия държавният бюджет за 2022 година не може да бъде признат при започване на тази година ". Вицепремиерът Василев уточни, че бюджетът за 2022 година има три съществени акцента – единият е забележителното повишаване на финансовите вложения, които държавното управление прави. Тези вложения не са единствено със средствата от европейските стратегии, само че и от националния бюджет. Вторият приоритет е забележителното повишаване на вложенията в хора, тъй като, съгласно финансовия министър, това е ключът към икономическия напредък дълготрайно. И третата цел е обществената правдивост и подсигуряване, тъй че всички български жители ще имат съответен стандарт на живота. Данъците Минималната заплата е планувано да нарасне до 710 лв. от 1 април. Данъкът върху приходите и за компаниите остава 10 %, а Данък добавена стойност - 20 на 100, само че за избрани артикули и услуги ставката на косвения налог се резервира на 9 %. Промяна се предлага в налог уикенд, който ще бъде минимизиран, защото по думите на Василев, не може да отпадне изцяло поради условието на европейска инструкция. Затова пък отпада налогът върху лихвите. Както беше решено кардинално от съдружните сътрудници при разискване на финансите през декември, оптималният застрахователен приход се усилва от 3 000 лева на 3400 лева. Залага се повишение на допустимия държавен дълг до 7.3 милиарда лева, по отношение на 4.5 милиарда лева за 2021 година. От тях 3 милиарда лв. ще са за рефинансиране на остарели задължения, а 4.3 милиарда лв. ще са нов дълг. Част от него ще бъде набран на външния и друга част на външния дългов пазар. Василев изясни, че този предел ще може да се подвига, само че единствено за нов дълг, който да бъде погасен в границите на годината. Съотношението външен дълг към Брутният вътрешен продукт остава ниско - 26,7 %, акцентира вицепремиерът и министър на финансите. Инвестициите Представяйки капиталовата част от бюджета, Василев съобщи, че държавното управление се надява с този бюджет да сложи началото на политика, „ в която страната не раздава пари „ на калпак “, не раздава в чували, а влага в планове с съответна възвръщаемост в хората на България и в по този начин нужната ни инфраструктура “. По отношение на финансовите вложения в бюджета е планувано удвояването им от 2.9% от Брутният вътрешен продукт все още до 5.8 % от Брутният вътрешен продукт. В номинално изражение финансовите вложения се удвояват до 5.8 милиарда лева от Брутният вътрешен продукт, акцентира вицепремиерът и уточни някои съответни планове. Залага се 30% растеж на финансовите вложения в общините на база прехвърляния от централния бюджет; 663 млн. лева за държавните железници; в допълнение 1.671 милиарда лева са вложенията в републиканската пътна мрежа, с което бюджетът на АПИ доближава до 2.4 % от БВП; 178 млн. лева са заложени за вложения в лечебни заведения и спортни уреди, поправки на концертни зали, музеи, театри. В умозаключение по тематиката, Василев сподели, че вложенията са най-хубавият метод да се реализира стопански напредък и да се покачат приходите на хората. Той изясни, че „ философията на този бюджет е много по-различна от това, което сме виждали досега. Това не е бюджет, който се пробва да изглади икономическия бизнес-цикъл на правилото когато стопанската система прегрява, да има по-малко вложения, и когато стопанската система е в спад, това да се компенсира с държавни вложения. Това е бюджет, който се пробва, и се уповавам се да реализира, трайна смяна в параметрите и в траекторията на икономическия разцвет на страната “. „ В проектозакона за бюджета за 2022 година са заложени политики, които могат да бъдат остойностени сега, и които са основни за съответните министерства. Както е планувано в съдружното съглашение, ще има актуализация на бюджета през лятото, в която ще бъдат показани всички политики на ръководството и тяхното финансиране “, сподели още Асен Василев. Днес стартират съгласувателните процедури по бюджета. Той към този момент е изпратен на обществените сътрудници. Очаква се след тяхното утвърждение той да бъде признат от държавното управление и на 31 януари проектобюджетът да бъде импортиран в Народното събрание. Вижте още: