Мед от диня – старинна рецепта, която връща вкуса на лятото
Приготвянето на мед от любеница – прочут още като „ маджун “ – е традиция, която все по-често се възражда у нас. Този деликатес трансформира елементарната любеница в сбит сироп с кондензиран усет, употребен както като подсладител, по този начин и като домашно средство за здраве.
Как се прави мед от любеница
Рецептата е елементарна, само че изисква самообладание. Динята се разрязва и месестата част се намачква , след което сокът се прецежда през марля , с цел да се отделят семките и твърдите частици. Течността се слага на котлон и се оставя да заври, като пяната се отстранява деликатно. След ново прецеждане стартира дългото варене на слаб огън – към пет часа – до момента в който сокът намалее доста и придобие плътна консистенция. Класическият тест за подготвеност е капка от сиропа да не се разтича върху студена паница.
По-модерни предписания предлагат потреблението на лимонен сок вместо захар , което прави продукта по-лек и ободрителен. Така медът от любеница може да се подготви и вкъщи, без спомагателни подсладители.
Връзка с традициите
В някои български села, като силистренското Смилец , медът от любеница се подготвя от десетилетия. Там старите майстори изсичали „ котлони “ в земята, в които слагали огромни съдове за втвърдяване на сока. Наричан „ сиромашки мед “, този артикул е служил като сурогат на захарта и се е употребявал в бита и в националната медицина. Местни хора имат вяра, че той оказва помощ при високо кръвно налягане и е подобаващ за диабетици, защото е натурален подсладител.
Съхранение и приложимост
Готовият мед от любеница се разлива в стерилни бурканчета и се съхранява на хладно и мрачно място. Използва се като подсладител за чай, десерти, палачинки, а в някои райони и като добавка към лечебни смеси.
Сладост от предишното в днешното всекидневие
Макар и изискващ време и внимание, медът от любеница е самобитен мост сред поколенията – кулинарно завещание, което връща усета на лятото даже в студените месеци. Все повече хора през днешния ден още веднъж откриват този артикул, оценявайки както неповторимия му усет, по този начин и спомените, които носи от старите български кухни.
Присъединете се към нашия
Бащата на Сияна за дребния Марти: Чакаме го да се разсъни!
