Приетите от Народното събрание поправки в Наказателно-процесуален кодекс (НПК) за

...
Приетите от Народното събрание поправки в Наказателно-процесуален кодекс (НПК) за
Коментари Харесай

Цвета Рангелова от „Възраждане“: Възможност за прокурорски произвол ли гласуваха депутатите от коалицията

Приетите от Народното събрание ремонти в Наказателно-процесуален кодекс (НПК) за пръв път в българското право мощно лимитират правото на обвинените и техните бранители да се срещат с всички доказателства в производството по взимане на най-тежката мярка за неотклонение „ задържане под стража ".

Въпреки причините на юристите от „ Възраждане ", че това изменение опонира на духа на Директива 2012/13, която цели да подсигурява по-голям достъп до информация на участниците в наказателния развой и неприемливо слага в по-неблагоприятно състояние отбраната спрямо Прокуратурата, изменението беше подкрепено от болшинството без да се дава сметка, че тази корекция трансформира напълно смисъла на обективен развой.

„ Новоприетият текст е юридически парадокс, съгласно който отбраната няма да може да се среща с всички доказателства по делото при произвеждане по взимане на най-тежката мярка за неотклонение, а единствено с тези, които ще служат за установяване на тази мярка.

Това на процедура предрешава в интерес на обвиняването изхода от делото. Представете си какво се предлага с това изменение. Някой, неизвестно кой - проверяващ, прокурор или арбитър, да реши кои доказателства да остави в кориците на делото и кои да махне от него преди то да бъде предоставено на отбраната.

Съдът ще познава ли всички доказателства или и той ще се произнася при недостатъчност на доказателствата?

Това слага под съществено подозрение главното право на всеки обвинен, а точно правото му на отбрана. Как ще се брани обвиненият, респективно, по какъв начин ще бъде упражнена неговата отбрана в това произвеждане по размер, в случай че отбраната не разполага с достъп, не се е срещнала с всички събрани по делото доказателства?

Поставяме ли Прокуратурата над отбраната и за какво го вършим? " сподели Цвета Рангелова, депутат от
„ Възраждане " от парламентарната естрада.

Българското право не познава ограничаване на правото на обективен развой в аспекта тъждество на средствата. Равенството на средствата значи, че страните в производството имат равни права, в това число да се срещат с всички доказателства и да показват доказателства по делото.

Никой, както от вносителите, по този начин и от ППДБ -ДПС-ГЕРБ, които гласоподаваха безапелационно „ за " изменението, не изясни за какво в този углавен развой се дава преимущество на обвиняването да разполага с всички доказателства по делото, а обвинения - не.

Да се прави правосъдна промяна като се нарушава главно конституционно право, каквото е правото на отбрана, правото на обвинения да разбере за какво Прокуратурата желае да му бъде взета мярка „ задържане под стража ", ни връща в далечни и мракобесни времена, от които „ борците за правото " в лицето на ръководещите сякаш се отхвърлиха от дълго време! Връщаме ли времето, в което прокуратурата е над правото и над правата на отбраната?
Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР