Димитър Чобанов: Вноската по к | BGNES
Приетите от Българската национална банка ограничения са единствените, с които тя разполага за битка с инфлацията в изискванията на валутен ръб.
Охлаждането на стопанската система ще докара до повишението на лихвените проценти. Това ще има директно отношение към всички, които имат заеми с плаващ лихвен %, и върху заемите, които оттук насетне ще се отпускат в стопанската система.
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът Димитър Чобанов, откривател в Института по стопанска система и политики в УНСС.
На свое съвещание УС на Българска народна банка одобри промени в Наредба № 21 за наложителните минимални запаси, които банките поддържат при Българска народна банка.
„ В момента Българска народна банка употребява един типичен инструмент на паричната политика, какъвто са минималните наложителни запаси, за въздействие върху лихвените проценти в страната и върху темпа на напредък на кредитиране, което по-късно да повлияе върху темпа на инфлация “, изясни Чобанов.
Той уточни, че българският вид на валутен ръб разрешава сходно нещо да се случи. По закон, когато беше признат Валутният брод, този инструмент беше оставен на Българска народна банка.
„ По принцип, обаче, в актуалното централно банкерство доста рядко се прибягва до влияние посредством минималните запаси, тъй като се смята, че това влияние върху стопанската система може да бъде прекомерно мощно. Т.е., когато се прибягва да сходна мярка, обичайните Централни банки не виждат друга опция “, съобщи икономистът и посочи, че за България концепцията е, че Българска народна банка съвсем не разполага с други принадлежности. „ Това е на процедура средството, посредством което тя се пробва да въздейства върху инфлацията в страната, тъй като в Закона за Българска народна банка е записано, че тя е институция, която е виновна за стабилността на цените. В това отношение тази мярка е може би малко закъсняла, тъй като от година и половина се виждаше, че инфлацията се повишава с притеснителни темпове “, акцентира Димитър Чобанов.
Той напомни, че огромните централни банки от дълго време са реагирали.
„ Това, което споделя Българска народна банка, е, че реакцията, която ЕЦБ предприе за повишение на главните лихвени проценти, към този момент не намира задоволително отражение в българската стопанска система. Затова Българска народна банка счита, че би трябвало да предприеме спомагателни ограничения, които фактически да покачат лихвените проценти. Идеята на повишението на лихвените проценти е, че когато се оскъпи заемът, тогава това работи дестимулиращо върху вложенията, върху потреблението, което се финансира посредством заемите, т.е. по този метод се охлажда стопанската система “, изясни икономистът.
Винаги, когато централните банки желаят да охладят стопанската система и да понижат темпа на инфлация, те пристъпват към сходна мярка - закъснение на растежа на заема и увеличение на лихвените проценти.
„ Естествено е, че това ще докара до директно отражение върху хората, които към този момент имат заеми, които са с плаващи лихвени проценти или в които има някакъв изменчив съставен елемент на лихвения %. Оттук нататък то ще въздейства и на всички заеми, които ще се отпускат в стопанската система. Сигурният резултат е, че лихвените проценти ще се покачат вследствие на това решение. С какъв брой ще се покачат - това следва да забележим. Със сигурност това значи, че разноските за обслужването на заемите ще станат по-високи “, акцентира Димитър Чобанов.
Той успокои, че повишението на лихвения % от 2% до 3% или от 2% до 4% не значи, че вноската ще скочи два пъти.
„ Във вноската имаме детайл, който включва погасяване на главницата, и детайл, който е за погашение на лихвите по задължението. Лихвите могат да се усилят, само че главницата е това, което в последна сметка дава главната тежест и съставлява значителен детайл от вноската. Вноската няма да се удвои даже при удвояване на лихвените проценти, само че сигурно ще се усили и може да сътвори проблеми и за компании, и за жители във връзка с обслужването на техните заеми “, съобщи пред БГНЕС икономистът Димитър Чобанов. /БГНЕС
Охлаждането на стопанската система ще докара до повишението на лихвените проценти. Това ще има директно отношение към всички, които имат заеми с плаващ лихвен %, и върху заемите, които оттук насетне ще се отпускат в стопанската система.
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът Димитър Чобанов, откривател в Института по стопанска система и политики в УНСС.
На свое съвещание УС на Българска народна банка одобри промени в Наредба № 21 за наложителните минимални запаси, които банките поддържат при Българска народна банка.
„ В момента Българска народна банка употребява един типичен инструмент на паричната политика, какъвто са минималните наложителни запаси, за въздействие върху лихвените проценти в страната и върху темпа на напредък на кредитиране, което по-късно да повлияе върху темпа на инфлация “, изясни Чобанов.
Той уточни, че българският вид на валутен ръб разрешава сходно нещо да се случи. По закон, когато беше признат Валутният брод, този инструмент беше оставен на Българска народна банка.
„ По принцип, обаче, в актуалното централно банкерство доста рядко се прибягва до влияние посредством минималните запаси, тъй като се смята, че това влияние върху стопанската система може да бъде прекомерно мощно. Т.е., когато се прибягва да сходна мярка, обичайните Централни банки не виждат друга опция “, съобщи икономистът и посочи, че за България концепцията е, че Българска народна банка съвсем не разполага с други принадлежности. „ Това е на процедура средството, посредством което тя се пробва да въздейства върху инфлацията в страната, тъй като в Закона за Българска народна банка е записано, че тя е институция, която е виновна за стабилността на цените. В това отношение тази мярка е може би малко закъсняла, тъй като от година и половина се виждаше, че инфлацията се повишава с притеснителни темпове “, акцентира Димитър Чобанов.
Той напомни, че огромните централни банки от дълго време са реагирали.
„ Това, което споделя Българска народна банка, е, че реакцията, която ЕЦБ предприе за повишение на главните лихвени проценти, към този момент не намира задоволително отражение в българската стопанска система. Затова Българска народна банка счита, че би трябвало да предприеме спомагателни ограничения, които фактически да покачат лихвените проценти. Идеята на повишението на лихвените проценти е, че когато се оскъпи заемът, тогава това работи дестимулиращо върху вложенията, върху потреблението, което се финансира посредством заемите, т.е. по този метод се охлажда стопанската система “, изясни икономистът.
Винаги, когато централните банки желаят да охладят стопанската система и да понижат темпа на инфлация, те пристъпват към сходна мярка - закъснение на растежа на заема и увеличение на лихвените проценти.
„ Естествено е, че това ще докара до директно отражение върху хората, които към този момент имат заеми, които са с плаващи лихвени проценти или в които има някакъв изменчив съставен елемент на лихвения %. Оттук нататък то ще въздейства и на всички заеми, които ще се отпускат в стопанската система. Сигурният резултат е, че лихвените проценти ще се покачат вследствие на това решение. С какъв брой ще се покачат - това следва да забележим. Със сигурност това значи, че разноските за обслужването на заемите ще станат по-високи “, акцентира Димитър Чобанов.
Той успокои, че повишението на лихвения % от 2% до 3% или от 2% до 4% не значи, че вноската ще скочи два пъти.
„ Във вноската имаме детайл, който включва погасяване на главницата, и детайл, който е за погашение на лихвите по задължението. Лихвите могат да се усилят, само че главницата е това, което в последна сметка дава главната тежест и съставлява значителен детайл от вноската. Вноската няма да се удвои даже при удвояване на лихвените проценти, само че сигурно ще се усили и може да сътвори проблеми и за компании, и за жители във връзка с обслужването на техните заеми “, съобщи пред БГНЕС икономистът Димитър Чобанов. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ