Приетата от служебното правителство енергийна стратегия продължава зависимостта от въглища

Приетата от служебното държавно управление енергийна тактика продължава зависимостта от въглища и планува огромни и неосъществими планове.

Това e извод от (ЦИД) за плана на на България 2023 – 2053 година , показан от Министерството на енергетиката като тактика.

" В документа се повтаря порочният олигархично-корупционен модел, построен от десетилетия в страната ", написа в разбора на ЦИД. " Проектът ще резервира структурата на бранша, основана и поддържана по модел на Кремъл, отдалечаваща България от Европейския съюз и неговите правила и цели ", се споделя още в текста.

Стратегията на служебното държавно управление планува построяването на четири нови нуклеарни реактора, два от които да заместят 5 и 6 блок на АЕЦ " Козлодуй ". Предвижда се потребление на въглища да стартира да се лимитира след 2030 година Тогава пък ще би трябвало да стартира процесът по декарбонизация, който Европейската комисия (ЕК) чака в доста по-кратки периоди, се отбелязва в разбора.

Други заложени от служебния кабинет цели са: отопление посредством геотермална централа; производство на 1 гигават зелен водород до 2030 година, който да замести газа; развиване на Помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) " Чаира " ; създаване на подземна ПАВЕЦ.
Застрашена е цялата стопанска система
В разбора на ЦИД се споделя, че " следващото съживяване на нуклеарните зомби планове като АЕЦ „ Белене “ ще застрашат финансовото здраве освен на българската енергетика, само че и на цялата стопанска система ". Те ще продължат да зареждат мрежите на въздействие в българската политика и стопанска система, които по това направление са свързани съвсем напълно с Русия, написа в разбора.

Предложението на служебното държавно управление погазва институционалните механизми за взимане на решения, в това число ролята на Комисията за енергиен преход (КЕП), образувана от Консултативния съвет за Европейския зелен пакт към Министерския съвет, се отбелязва в разбора.

Механизмът за взимане на решения в областта на енергетиката е контрактуван в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), в който КЕП би трябвало да излезе с отчет, върху който да стъпи Пътната карта за климатична индиферентност на България.
Не дава отговор и на европейския правилник
Освен това препоръчаната визия не дава отговор и на условията и методологията на Регламента за енергийния съюз на Европейски Съюз, който планува страните членки да работят по общ метод в региона на климата и енергетиката на всички нива.

Това слага под въпрос финансирането на жизненоважни промени за българската енергетика, написа в отчета на ЦИД.
В разбора се отбелязва още, че " резултатите на моделираните сюжети в тактиката са преиначени, с цел да оправдаят вложенията в мега планове с неразбираема успеваемост ". Освен това са направени допускания, които са в прорез с
уговорките на България по отношение на постигането на задачите на Зеления пакт, „ Подготвени за цел 55 “ и на проекта REPowerEU, се отбелязва в разбора.

Според служебния кабинет сходна дълготрайна тактика е нужна в изискванията на енергийна рецесия и усложнена геополитическа конюнктура, както и на фона на решението, с което Министерския съвет (МС) да предоговори Плана за възобновяване (ПВУ) в частта енергетика.