“Брекзит”- сагата с продължения… и дузпи
Приемниците на Дейвид Дейвис и Борис Джонсън, надлежно Доминик Рааб и Джереми Хънт, са устойчиви апаратчици на торите и доста по-скромни по гласовитост
Голямо придвижване по интернационалната сцена тези дни се обрисува. Седмицата стартира стремително с английските държавни рокади и се е устремила към нов международен ред. Но да вървим по реда на номерата. Защото до момента в който Европа бе затаила мирис от дни какви ще ги забърка американският президент Доналд Тръмп на срещата на върха на страните членки на НАТО в Брюксел и на рандевуто си тет-а-тет с Владимир Путин в Хелзинки по-късно, на Албиона продължаваха да си играят на „ Брекзит “, въпреки и хвърляйки по едно око към футбола по тв приемника.
И по този начин в петък предходната седмица се стигна до фундаменталната държавна среща, на която министър-председателят Тереза Мей показа общата визия на кабинета си за това по какъв начин би било най-удобно за Лондон да наподобяват бъдещите връзки на Англия с Европейски Съюз. Или казано по различен метод – две години и три седмици след референдума за излизане от Европейски Съюз, тези които водеха най-активно акцията в изгода това да се случи – партията на консерваторите – най-сетне съумяха да си показват какво тъкмо желаят. Шестнадесет месеца след активирането на член 50 от Договора за Европейския съюз и 10 кръга договаряния в Брюксел сред две стройни административни армии, решително пренасящи папки напред-назад над Северно море.
„ Единната визия “ на Мей в действителност за първи път формулира по някакъв метод преговорна позиция на Лондон, която отива оттатък празното бърборене, което господства английското медийно пространство за „ корав “ или „ мек “ метод в търсенето на компромис с Брюксел по главните тематики, които ще образуват бъдещите връзки с Европейски Съюз. И й даде опция най-малко видимо, за първи път от изборите предходната година насам, да вземе в ръце юздите на личното си държавно управление и ръководство. Което се видя по-малко от 48 часа след срещата – на излизане от провинциалната резиденция на премиера всички министри бяха обединени към показаната им от Тереза Мей работна версия на „ Бялата книга “, която ще бъде публично показана в цялостния си тип този петък. Усмивки пред камерите – щрак-щрак, прибраха се, наспаха се и се осъзнаха.
Не бяха ли всички прочели под какво се подписват, че започнаха един след различен да подават оставки няма и два дни по-късно, ще попитате?! И с съображение, само че можем единствено да спекулираме. Ако има обединен претекст в оставките на министъра за излизането на Англия от Европейски Съюз Дейвид Дейвис и сътрудника му, досегашният първи посланик Борис Джонсън (и цялата сюрия техни заместници) той евентуално е към прозрението, че по този начин дефинирана „ позицията “ на кабинета е единственият вероятен метод Англия да не бъде ощетена, най-малко на доктрина, от „ Брекзит “.
И че всичките им приказки за „ твърдо “ против „ меко “ овакантяване последните две години в действителност са нямали никаква стойност, тъй като изходът, който може да търси Лондон в договарянията с Брюксел, е единствено един – особено отношение. Различно от проблема „ Норвегия “, друго от проблема „ Канада “. Или с други думи – личен „ Европейски съюз “ с Европейския съюз. За да може с напускането си Англия хем да резервира привилегиите, идващи от участие в Единния пазар и Митническия съюз, хем да не носи отговорностите, свързани с Четирите свободи на придвижване – последното бидейки в действителност най-голямата причина изобщо да се стигне дотук. И всичко това би трябвало да идва в пакет с неповторимо общо комерсиално пространство, със лични правила, в което съдилищата в държавите-членки на Европейски Съюз и тези във Англия признават взаимно решенията си на правилото на джентълменското съглашение. А границата в Северна Ирландия се реалокира в редом измерение на действителността, което никой не загатва, с цел да не го вземе Торбалан.
Ако мине, както се споделяше в оня анекдот. Или по думите на самата Тереза Мей при излагането на концепцията си пред камарата на представителите на английския парламент в понеделник, „ предлагането ни ще е предизвикателство за Европейски Съюз “. Не думай?! Западен сътрудник риторично разяснява в „ Туитър “: „ тези потеглят ли си, или какво “. Самата Тереза Мей незабавно разгласи и готовността си да поеме отговорността в последна сметка да откаже дефинитивно съглашение с Европейски Съюз и в среднощ на 29 против 30 март 2019 година Англия в действителност да се окаже откъсната и изолирана търговски от континентална Европа. Което пък продължава да е фантазия на огромна част от застаряващите й сънародници, за смут на всеки по-трезво мислещ британец.
Но всъщност, Тереза Мей даде поръчка пред партията си и страната (и короната, нали), да поеме отговорността за това при какви условия Англия ще напусне Европейски Съюз. И пътьом съумя да притисне до стената двама от вътрешно-заводските си съперници, които на гърба й натрупаха най-вече партиен и медиен заем на Острова последните две+ години, към и след референдума за това по какъв начин ще изведат страната от европейското обединяване. Без действително да показват съответни оферти или концепции. Дейвид Дейвис в действителност сътвори цяла нова администрация към себе, която се задвижи, влезе в ритъма на Брюксел и свърши писарската работа, само че за тези 16 месеца до политическа идея не се стигна. Уговорката от Европейския съвет през декември 2017 година, с която се даде ход на така наречен втори стадий от договарянията за „ Брекзит “ (търговските отношения) и сякаш уреждаше въпроса със сметката за „ развода “, правата на жителите и статута на границата сред Ейре и Северна Ирландия, се оказа маневра на благосклонност сред Лондон и Брюксел „ за пред света “, с цел да се мине една стъпка напред. Нищо „ де факто “ няма да е решено до крайния период договарянията да са приключени, през октомври тази година, когато Европейският съвет би трябвало да утвърди съглашението за преходния интервал и то „ да тръгне “ към законодателното заседание в Брюксел и парламентите на Англия, и страните членки. Така че с Дейвис, към този момент, дотук. За Борис Джонсън, като „ фактор “ на поста външен министър последните две години, ще би трябвало обособен разбор. Фактът, че няма да е там, с цел да посрещне Доналд Тръмп от публична позиция, евентуално му разрушава сърцето.
Същевременно, залагайки на календара, английският министър председател вкара в ъгъла и бунтовниците против нея в редиците на консервативната партия – в случай че желаят в последна сметка в действителност да има „ Брекзит “ на 29 март следващата година, и времето и събитията работят против тях, с цел да се опитат да оспорят лидерската позиция на Тереза Мей идните месеци. Освен лимитирано, за парлама (простете, „ правила “) и храна за медиите. Приемниците на Дейвид Дейвис и Борис Джонсън, надлежно Доминик Рааб и Джереми Хънт, са устойчиви апаратчици на торите и доста по-скромни от позиция гласовитост, по отношение на предшествениците си. И евентуално доста по-рядко, в случай че изобщо, ще си разрешават да списват лични публикации във водещите английски консервативни всекидневници, с цел да показват несъгласието си с политиката на началника по „ Брекзит “, както го правеха Дейвис и най-много Джонсън.
На ход в този момент, несъмнено, е Европейски Съюз. Главният договарящ на Европейската комисия Мишел Барние приветства още предходната седмица постигнатата обща позиция на английския кабинет и изрази неспокойствие да се запознае обширно с нея. Вече имаме една концепция каква е била евентуално реакцията му, само че отново, да не спекулираме. Следващата седмица в Брюксел ще е следващият кръг договаряния сред Англия и Европейски Съюз – този път с ясна политическа позиция на Лондон и ново лице отпред на делегацията, Доминик Рааб. Но за сметка на това на фона на непредсказуемите резултати от прекосяването на стихийното злополучие „ Доналд Тръмп “, което ще вилнее над Стария континент до идния понеделник. Очаквайте продължения… и дузпи.
Голямо придвижване по интернационалната сцена тези дни се обрисува. Седмицата стартира стремително с английските държавни рокади и се е устремила към нов международен ред. Но да вървим по реда на номерата. Защото до момента в който Европа бе затаила мирис от дни какви ще ги забърка американският президент Доналд Тръмп на срещата на върха на страните членки на НАТО в Брюксел и на рандевуто си тет-а-тет с Владимир Путин в Хелзинки по-късно, на Албиона продължаваха да си играят на „ Брекзит “, въпреки и хвърляйки по едно око към футбола по тв приемника.
И по този начин в петък предходната седмица се стигна до фундаменталната държавна среща, на която министър-председателят Тереза Мей показа общата визия на кабинета си за това по какъв начин би било най-удобно за Лондон да наподобяват бъдещите връзки на Англия с Европейски Съюз. Или казано по различен метод – две години и три седмици след референдума за излизане от Европейски Съюз, тези които водеха най-активно акцията в изгода това да се случи – партията на консерваторите – най-сетне съумяха да си показват какво тъкмо желаят. Шестнадесет месеца след активирането на член 50 от Договора за Европейския съюз и 10 кръга договаряния в Брюксел сред две стройни административни армии, решително пренасящи папки напред-назад над Северно море.
„ Единната визия “ на Мей в действителност за първи път формулира по някакъв метод преговорна позиция на Лондон, която отива оттатък празното бърборене, което господства английското медийно пространство за „ корав “ или „ мек “ метод в търсенето на компромис с Брюксел по главните тематики, които ще образуват бъдещите връзки с Европейски Съюз. И й даде опция най-малко видимо, за първи път от изборите предходната година насам, да вземе в ръце юздите на личното си държавно управление и ръководство. Което се видя по-малко от 48 часа след срещата – на излизане от провинциалната резиденция на премиера всички министри бяха обединени към показаната им от Тереза Мей работна версия на „ Бялата книга “, която ще бъде публично показана в цялостния си тип този петък. Усмивки пред камерите – щрак-щрак, прибраха се, наспаха се и се осъзнаха.
Не бяха ли всички прочели под какво се подписват, че започнаха един след различен да подават оставки няма и два дни по-късно, ще попитате?! И с съображение, само че можем единствено да спекулираме. Ако има обединен претекст в оставките на министъра за излизането на Англия от Европейски Съюз Дейвид Дейвис и сътрудника му, досегашният първи посланик Борис Джонсън (и цялата сюрия техни заместници) той евентуално е към прозрението, че по този начин дефинирана „ позицията “ на кабинета е единственият вероятен метод Англия да не бъде ощетена, най-малко на доктрина, от „ Брекзит “.
И че всичките им приказки за „ твърдо “ против „ меко “ овакантяване последните две години в действителност са нямали никаква стойност, тъй като изходът, който може да търси Лондон в договарянията с Брюксел, е единствено един – особено отношение. Различно от проблема „ Норвегия “, друго от проблема „ Канада “. Или с други думи – личен „ Европейски съюз “ с Европейския съюз. За да може с напускането си Англия хем да резервира привилегиите, идващи от участие в Единния пазар и Митническия съюз, хем да не носи отговорностите, свързани с Четирите свободи на придвижване – последното бидейки в действителност най-голямата причина изобщо да се стигне дотук. И всичко това би трябвало да идва в пакет с неповторимо общо комерсиално пространство, със лични правила, в което съдилищата в държавите-членки на Европейски Съюз и тези във Англия признават взаимно решенията си на правилото на джентълменското съглашение. А границата в Северна Ирландия се реалокира в редом измерение на действителността, което никой не загатва, с цел да не го вземе Торбалан.
Ако мине, както се споделяше в оня анекдот. Или по думите на самата Тереза Мей при излагането на концепцията си пред камарата на представителите на английския парламент в понеделник, „ предлагането ни ще е предизвикателство за Европейски Съюз “. Не думай?! Западен сътрудник риторично разяснява в „ Туитър “: „ тези потеглят ли си, или какво “. Самата Тереза Мей незабавно разгласи и готовността си да поеме отговорността в последна сметка да откаже дефинитивно съглашение с Европейски Съюз и в среднощ на 29 против 30 март 2019 година Англия в действителност да се окаже откъсната и изолирана търговски от континентална Европа. Което пък продължава да е фантазия на огромна част от застаряващите й сънародници, за смут на всеки по-трезво мислещ британец.
Но всъщност, Тереза Мей даде поръчка пред партията си и страната (и короната, нали), да поеме отговорността за това при какви условия Англия ще напусне Европейски Съюз. И пътьом съумя да притисне до стената двама от вътрешно-заводските си съперници, които на гърба й натрупаха най-вече партиен и медиен заем на Острова последните две+ години, към и след референдума за това по какъв начин ще изведат страната от европейското обединяване. Без действително да показват съответни оферти или концепции. Дейвид Дейвис в действителност сътвори цяла нова администрация към себе, която се задвижи, влезе в ритъма на Брюксел и свърши писарската работа, само че за тези 16 месеца до политическа идея не се стигна. Уговорката от Европейския съвет през декември 2017 година, с която се даде ход на така наречен втори стадий от договарянията за „ Брекзит “ (търговските отношения) и сякаш уреждаше въпроса със сметката за „ развода “, правата на жителите и статута на границата сред Ейре и Северна Ирландия, се оказа маневра на благосклонност сред Лондон и Брюксел „ за пред света “, с цел да се мине една стъпка напред. Нищо „ де факто “ няма да е решено до крайния период договарянията да са приключени, през октомври тази година, когато Европейският съвет би трябвало да утвърди съглашението за преходния интервал и то „ да тръгне “ към законодателното заседание в Брюксел и парламентите на Англия, и страните членки. Така че с Дейвис, към този момент, дотук. За Борис Джонсън, като „ фактор “ на поста външен министър последните две години, ще би трябвало обособен разбор. Фактът, че няма да е там, с цел да посрещне Доналд Тръмп от публична позиция, евентуално му разрушава сърцето.
Същевременно, залагайки на календара, английският министър председател вкара в ъгъла и бунтовниците против нея в редиците на консервативната партия – в случай че желаят в последна сметка в действителност да има „ Брекзит “ на 29 март следващата година, и времето и събитията работят против тях, с цел да се опитат да оспорят лидерската позиция на Тереза Мей идните месеци. Освен лимитирано, за парлама (простете, „ правила “) и храна за медиите. Приемниците на Дейвид Дейвис и Борис Джонсън, надлежно Доминик Рааб и Джереми Хънт, са устойчиви апаратчици на торите и доста по-скромни от позиция гласовитост, по отношение на предшествениците си. И евентуално доста по-рядко, в случай че изобщо, ще си разрешават да списват лични публикации във водещите английски консервативни всекидневници, с цел да показват несъгласието си с политиката на началника по „ Брекзит “, както го правеха Дейвис и най-много Джонсън.
На ход в този момент, несъмнено, е Европейски Съюз. Главният договарящ на Европейската комисия Мишел Барние приветства още предходната седмица постигнатата обща позиция на английския кабинет и изрази неспокойствие да се запознае обширно с нея. Вече имаме една концепция каква е била евентуално реакцията му, само че отново, да не спекулираме. Следващата седмица в Брюксел ще е следващият кръг договаряния сред Англия и Европейски Съюз – този път с ясна политическа позиция на Лондон и ново лице отпред на делегацията, Доминик Рааб. Но за сметка на това на фона на непредсказуемите резултати от прекосяването на стихийното злополучие „ Доналд Тръмп “, което ще вилнее над Стария континент до идния понеделник. Очаквайте продължения… и дузпи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ