Приемни родители се оплакаха от липса на подкрепа от държавата
Приемни родители оповестиха, че не получават поддръжка от страната и са третирани с недоумение от обществото за това, което вършат, като опровергаха, че гледат деца единствено за пари.
От Националната асоциация за приемна грижа коментираха следствия, които разкриват по какъв начин хората в цяло ромско село се устоят като приемни родители, като подчертаха, че това са единични случаи, в които са отговорни обществените служащи, които са ги утвърдили като приемни родители, и неналичието на надзор.
От Асоциацията обясниха, че издръжката, която страната дава за децата в приемни фамилии, е 195 лв. за бебета и деца до 3 години, 227 лв. за дете сред 3 и 14 години, и 260 лв. за децата от 14 до 18 години, като в тази сума се включват всички разноски на детето - облекла и обувки, джобни, медикаменти и така нататък, като постоянно цялата сума отива единствено за лекарства.
Затова приемният родител постоянно употребява лични средства, с цел да покрие потребностите на детето.
В същото време приемните родители постоянно не получават поддръжка за компликациите, които срещат в връзките с децата. Някои се тормозят да споделят проблемите си със обществените служащи, тъй като са заплашвани и упреквани.
Около 20% от децата в приемните семейства не идват от биологичните си фамилии. Голяма част от тях са неглижирани, насилвани. Други 20% идват от центрове за настаняване, от лечебните заведения. Тези деца са доста измъчени, доста изтормозени. Те са като дребни зверчета, които не имат вяра на никого, описаха приемните родители.
" Това е специалност като на обществения служащ. Местоработата са нашите домове, работим на цивилен контракт, самоосигуряваме се. Изчислили сме, че приемният родител получава 80 стотинки за 1 работен час, 19 лв. за ден. Чистата сума, която получават приемните родители, е 599 лв.. За две деца нарастването е 160% за 3 - 170%. Заплащането на приемния родител се усилва с 10%, а не получава две или три заплати, както се интерпретира ", обясни приемната майка Гинка Илиева.
От Асоциацията подчертаха, че приемният родител няма право на болничен или на отпуск по майчинство. Ако на приемно семейство се роди лично дете, дамата няма да получава майчинство. Приемният родител няма право и на обезщетение за безработица.
Ако приемен родител се разболее, детето бива извеждано от фамилията, а родителят няма опция да се лекува. Много приемни родители си отиват от онкологични болести и остават неподкрепени от страната, допълниха от НАПГ.
Приемните родители срещат компликации и в устрема си да обезпечат положителни развиване на децата, тъй като не могат без единодушието на биологичния родител да запишат детето на учебно заведение, да вземем за пример. Трудности срещат родителите и когато става въпрос за приемане на здравна помощ, а в някои детски градини отхвърлят да одобряват деца от приемни фамилии.
Приемните родители се сблъскват и с доста предубеждения, изключително в случай че хората видят бяла жена с мургави деца.
Друг проблем е, че обществените служащи у нас са претрупани. Според ръководителя на Асоциацията Мирослав Долапчиев обществените служащи в България работят по 80 - 100 случая, до момента в който в Европа стандартът е обществен служащ да поема по към 12 случая, изключително в случай че детето е в риск.
Проучване на " Тренд " от септември 2017 година демонстрира, че 33% от безработните българи и 31% от хората със средни доходи биха станали приемни родители, в случай че получават заплата и прехрана за това.
Според данните от изследването едвам 4% от българите биха станали приемни родители. В същото време 76% от българите считат, че децата, лишени от родителска грижа, би трябвало да бъдат настанявани в приемни фамилии, а не в обществени домове.
24% от българите свързват приемната грижа с грижа за изоставени деца, 11% я възприемат като краткотрайна грижа за деца в фамилна среда, 9% я дефинират като тип работа за безработни.
По данни на Агенцията за обществено подкрепяне към края на ноември в България има 2215 приемни фамилии, като най-вече са те в областите Варна, Велико Търново, Плевен, Шумен, Монтана, Хасково и Пазарджик.
Най-малко приемни фамилии има в София-област, Силистра и Кърджали.
Професионалните приемни родители са 2206, а доброволните са 9.
Към края на октомври 2017 година, в приемни фамилии са настанени 2103 деца. 2016 от тях са здрави, а 162 са с увреждания.
От Националната асоциация за приемна грижа коментираха следствия, които разкриват по какъв начин хората в цяло ромско село се устоят като приемни родители, като подчертаха, че това са единични случаи, в които са отговорни обществените служащи, които са ги утвърдили като приемни родители, и неналичието на надзор.
От Асоциацията обясниха, че издръжката, която страната дава за децата в приемни фамилии, е 195 лв. за бебета и деца до 3 години, 227 лв. за дете сред 3 и 14 години, и 260 лв. за децата от 14 до 18 години, като в тази сума се включват всички разноски на детето - облекла и обувки, джобни, медикаменти и така нататък, като постоянно цялата сума отива единствено за лекарства.
Затова приемният родител постоянно употребява лични средства, с цел да покрие потребностите на детето.
В същото време приемните родители постоянно не получават поддръжка за компликациите, които срещат в връзките с децата. Някои се тормозят да споделят проблемите си със обществените служащи, тъй като са заплашвани и упреквани.
Около 20% от децата в приемните семейства не идват от биологичните си фамилии. Голяма част от тях са неглижирани, насилвани. Други 20% идват от центрове за настаняване, от лечебните заведения. Тези деца са доста измъчени, доста изтормозени. Те са като дребни зверчета, които не имат вяра на никого, описаха приемните родители.
" Това е специалност като на обществения служащ. Местоработата са нашите домове, работим на цивилен контракт, самоосигуряваме се. Изчислили сме, че приемният родител получава 80 стотинки за 1 работен час, 19 лв. за ден. Чистата сума, която получават приемните родители, е 599 лв.. За две деца нарастването е 160% за 3 - 170%. Заплащането на приемния родител се усилва с 10%, а не получава две или три заплати, както се интерпретира ", обясни приемната майка Гинка Илиева.
От Асоциацията подчертаха, че приемният родител няма право на болничен или на отпуск по майчинство. Ако на приемно семейство се роди лично дете, дамата няма да получава майчинство. Приемният родител няма право и на обезщетение за безработица.
Ако приемен родител се разболее, детето бива извеждано от фамилията, а родителят няма опция да се лекува. Много приемни родители си отиват от онкологични болести и остават неподкрепени от страната, допълниха от НАПГ.
Приемните родители срещат компликации и в устрема си да обезпечат положителни развиване на децата, тъй като не могат без единодушието на биологичния родител да запишат детето на учебно заведение, да вземем за пример. Трудности срещат родителите и когато става въпрос за приемане на здравна помощ, а в някои детски градини отхвърлят да одобряват деца от приемни фамилии.
Приемните родители се сблъскват и с доста предубеждения, изключително в случай че хората видят бяла жена с мургави деца.
Друг проблем е, че обществените служащи у нас са претрупани. Според ръководителя на Асоциацията Мирослав Долапчиев обществените служащи в България работят по 80 - 100 случая, до момента в който в Европа стандартът е обществен служащ да поема по към 12 случая, изключително в случай че детето е в риск.
Проучване на " Тренд " от септември 2017 година демонстрира, че 33% от безработните българи и 31% от хората със средни доходи биха станали приемни родители, в случай че получават заплата и прехрана за това.
Според данните от изследването едвам 4% от българите биха станали приемни родители. В същото време 76% от българите считат, че децата, лишени от родителска грижа, би трябвало да бъдат настанявани в приемни фамилии, а не в обществени домове.
24% от българите свързват приемната грижа с грижа за изоставени деца, 11% я възприемат като краткотрайна грижа за деца в фамилна среда, 9% я дефинират като тип работа за безработни.
По данни на Агенцията за обществено подкрепяне към края на ноември в България има 2215 приемни фамилии, като най-вече са те в областите Варна, Велико Търново, Плевен, Шумен, Монтана, Хасково и Пазарджик.
Най-малко приемни фамилии има в София-област, Силистра и Кърджали.
Професионалните приемни родители са 2206, а доброволните са 9.
Към края на октомври 2017 година, в приемни фамилии са настанени 2103 деца. 2016 от тях са здрави, а 162 са с увреждания.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ