Приемната грижа дава нов шанс на децата, които по една

Приемната грижа дава нов късмет на децата, които по една или друга причина не могат да порастват в своите биологични фамилии. Това сподели за Българска телеграфна агенция Виолета Николова – начален преподавател във видинско учебно заведение и приемен родител, която дружно със фамилията си от години се грижи за деца в риск, във връзка самодейността „ Приеми ме “, която се осъществя от Българска телеграфна агенция в партньорство с Агенцията за обществено подкрепяне.

По думите ѝ решението да стане приемен родител е подбудено от желанието да помогне на деца, които имат потребност от поддръжка, любов и сигурност. Съзнавах, че имам какво да дам – доста любов и топлота, показа Николова.

Тя е приемен родител от 2017 година и дефинира приемната грижа като значима форма на протекция за децата, останали без опция да бъдат отглеждани от биологичните си родители. Според нея приемните фамилии дават освен дом и материална поддръжка, само че и прочувствена сигурност, която оказва помощ на децата да преодолеят компликациите и да изградят доверие към хората.

Николова акцентира смисъла на предварителното образование за приемни родители. По думите ѝ то дава познания и умения за различаване на потребностите на децата и за обезпечаване на подобаваща поддръжка. Подкрепата не постоянно е материална. Понякога е нужен диалог с психолог, различен път – здравни грижи. Обученията ни оказват помощ да разберем по какъв начин най-добре да отговорим на потребностите на всяко дете, сподели тя.

Най-важното, което едно дете получава в приемното семейство, е обичта, счита Николова. Тя изясни, че множеството деца идват с насъбрани компликации и съмнение, само че когато срещнат угриженост и приемане, последователно се усещат по-уверени и спокойни.

Николова описа, че нейният 22-годишен наследник също има значима роля в живота на приемните деца. Макар към този момент да е независим и работещ младеж, той ги поддържа като по-голям брат, оказва помощ им в подготовката за учебно заведение и прекарва време с тях в спортни и фамилни занимания. Според нея това способства за построяването на спокойна и подкрепяща фамилна среда. Така поддържаме връзката и намираме време за цялото семейство, означи тя.

До момента в дома на фамилията са отгледани три деца. Николова признава, че раздялата с тях е сложна, само че когато е допустимо, връзката продължава и след напускането на приемното семейство. С някои от децата поддържат контакт посредством срещи или онлайн диалози. Ние сме мостът сред приемната грижа и новото семейство. Важно е децата да запазят положителните мемоари и да знаят, че вратите ни постоянно са отворени за тях, сподели тя.

Сили да продължава намира в триумфите на децата. Като образец уточни насладата от първите учебни достижения, първите прочетени приказки и усмивките, които съпътстват израстването им в подкрепяща фамилна среда.

Според Николова публичните настройки към приемната грижа се трансформират позитивно. По думите ѝ хората стават все по-информирани, а институциите и експертите работят в партньорство с приемните фамилии за благополучието на децата. Практиката във Видин демонстрира смисъла на съдействието сред приемните фамилии и институциите за обезпечаване на качествена грижа за децата. Общите старания са ориентирани към основаването на сигурна и подкрепяща среда, която да дава отговор на техните потребности и да подкрепя развиването им.

Към хората, които обмислят да станат приемни родители, тя насочи апел да се осведомят и да потърсят подпомагане от способените институции. Не е елементарно, само че когато отвориш сърцето си за едно дете, постоянно има място за още любов. Можете да дадете дом, убеденост и нови сили на дете, което има потребност от тях, сподели Виолета Николова.