Приеми всичко каквото е, остави зад себе си, това което

Приеми всичко каквото е, остави зад себе си, това което е било, и имай религия в своето странствуване.

Необходимо е постоянно да одобряваме, когато някаква част от живота ни е достигнала до своя неминуем край. Затваряме вратата, завършваме с тази глава, прелистваме страницата – няма значение по какъв начин ще го назовем. Това, което има значение е да намерим сили да оставим в предишното тези елементи от живота ни, които са завършили.

Всичко е в това да прегърнем истината: Каквото се е случило, не предстои на смяна, само че това, което вършим в този момент трансформира всичко!

Разбира се, да знаем това и да живеем в действителност по отношение на тази максима, засилвайки влиянието ѝ всеки ден, са две доста разнообразни неща. Да продължим напред не е ЛЕСНО – това е пътешестване, в което участваме всеки ден, ден след ден. Ако се придържаме към него, ето на какво ще ви научи това странствуване в последна сметка:

1. Най-значимите промени в живота ни се случват, когато решим да направляваме, това върху което имаме силата да упражняваме надзор, вместо да жадуваме да направляваме това, върху което нямаме въздействие.

2. Повечето хора си „ оказват помощ ” да се усещат нещастни просто, тъй като намират за невероятно да одобряват живота подобен какъвто е тъкмо в този миг.

3. Ако се тормозим прекалено много за това какво може да бъде и се чудим прекомерно дълго за това какво би било, ние ще пренебрегваме и пропуснем това което е.

4. Когато сме обзети от паники, е елементарно да объркаме терзанията си с действителността, вместо да разпознаем, че това са просто мисли. Да бъдем деликатни, с цел да се защитим от самите себе си.

5. Най-голямата спънка по пътя към растежа е личният ни разум. Веднъж да го надмогнем, ние ще можем да преодолеем всичко.

6. Почти всичко ще сработи отново в случай че го изключим за малко, това включва и самите нас, т.е., да не забравяме почивката и пътуванията, които да рестартират мозъка ни.

7. Не постоянно ще ни идва с лекост да сме признателни, само че постоянно има причина да сме. И най-големият подарък от нашата признателност е това, че колкото по-благодарни сме, толкоз повече сме тук и в този момент, в сегашното.

8. Тайната на това да продължим напред, е не в това да фокусираме силата си върху това да поправяме или да се борим с нещо остаряло, а да построяваме новото.

9. Да оставим нещо да отмине не значи да не се интересуваме от него в никакъв случай към този момент. Означава да осъзнаем, че единственото нещо, върху което имате надзор сме самите ние, в този миг.

10. В множеството случаи, не можем да успокоим бурята, която ни е връхлетяла – даже не си коства да опитваме. Това, което можем да създадем, е да успокоим себе си и бурята ще премине.

11. Можем постоянно да направляваме метода, по който реагираме на това, което се случва, а в нашата реакция е и нашата мощ.

12. Често да продължим значи просто да променим етикетите, с които назоваваме обстановката – да погледнем на същата обстановка със пресен взор и отворен разум.

13. Няма безусловно нищо в сегашните условия, което да ни възпира да означаваме напредък – по една дребна стъпка всеки ден!

14. Денят, в който сме „ разбрали ” всичко, е денят, в който сме спрели да се опитваме да разберем смисъла на живота. Денят, в който ще открием мястото за себе си и свободата, е денят, в който оставим всичко да отминава.

15.  Трябва да се освободим от визията си за сигурност. И би трябвало да помним, че противоположното на сигурното не е несигурното, а е отвореността към новото, любознанието и готовността да прегърнем живота, какъвто е, вместо просто да “издържаме ” на това, което се случва. Най-голямото предизвикателство е да приемем себе си и живота си каквито са, само че в никакъв случай да не стопираме да се опитваме да учим и растем, достигайки най-хубавото от нашите благоприятни условия.

16. И в дъното на всичко е това, че най-трудната част не е да оставим нещо зад тила си, а дали ще се научим да започваме изначало.

17. Да стъпим върху чисто нов път е мъчно, само че не по-трудно от това да останем в обстановка, която към този момент не ни е „ по размер ” или пък, по-лошо, към този момент не съществува.

18. Понякога смяната е обвързвана с малко тъга и горест, които обаче ни оказват помощ да продължим напред и ни демонстрират, че сме залагали на нещо или някой доста повече, в сравнение с си е коствало действително.

19. Когато драмата стане притежание на всички, да се освободим от грубите забележки на другите – това ще е най-хубавата стъпка напред, която можем да създадем. Повечето от злобните хора не ни ненавиждат в действителност. Те просто ненавиждат своето място в живота си и ние сме отражение на това, което те желаят да са.

20. Сърцето ни може да е в действителност засегнато, само че последователно ще се излекува и ще бъде способно да усети хубостта на живота още веднъж. Случвало ни се е и преди, и ще се случва още веднъж – животът е една непрекъсната смяна! Когато нещо свършва или някой си потегля, това е тъй като нещо друго или някой различен е на път да дойде – ще се почувстваме живи и цялостни напълно скоро!

В допълнение

Може да е мъчно да оставим зад тила си обстановка, в която сме живели с години, даже когато вътрешният ни, умен глас ни нашепва, че нещата не са верни и е време да продължим напред. В този смисъл, можем да изберем да се махнем и да издържим неочакваната болежка от оставянето зад тила ни на познатото, с цел да създадем място на нова глава в живота ни, или можем да останем, където сме и да страдаме непрекъснато, изпитвайки болежка от самото начало, която последователно разяжда сърцето и мозъка ни, като рак….  Докато не се събудим един ден и не открием себе си заровени толкоз надълбоко в нефункционалността на обстановката, че ни е мъчно да си спомним кои сме или какво в действителност желаеме.

Нека не си предизвикваме това!

Нещата ще се случват ненадейно, нежелано и неконтролируемо. Но постоянно можем да изберем да създадем идната мъничка стъпка. Да бъдем смели и да я създадем!

Нека приемем, че ще вършим неточности, ще се учим от тях, ще ги оставяме зад тила си и ще продължаваме да се движим по пътя си.