ОПИЧАЙТЕ СИ АКЪЛА: Крадат ни парите през телефона
Приемането на еврото в България подейства като магнит на измамниците, а хората, които до 1 януари не бяха употребявани единната европейска валута, са по-уязвими. Най-честите опити за машинация са през мобилния ни телефон.
Най-много опити за измами се чакат с фишинг имейли, чиято цел е да бъде открадната персонална информация за банкови сметки. В Хърватия при приемане на еврото тези измами са били най-чести. Другите опасности са свързани с подправени обменни бюра за счита на левове с евро, подправени онлайн платформи и заблуждаващи известия в обществените мрежи, както и телефонни измами.
Най-честите опити за измами се чака да бъдат изпращане на заблуждаваща информация по имейл или приложение за връзка посредством мобилни телефони. Измамниците употребяват обществено инженерство
Целта им е да основат доверие и възприятие за нужда от незабавни дейности от страна на жертвата, а в същото време потреблението на електронна връзка прави измамниците анонимни.
Един от вероятните обикновени сюжети е жертвата да получи имейл, известие в чат приложение, като да вземем за пример Вайбър, или SMS на мобилния телефон. Тези известия са с логото на банка. Съобщението включва детайл на неотложност, да вземем за пример жертвата би трябвало да направи нещо, с цел да бъдат превалутирани пари по банковата му сметка. Това е цялостна машинация, тъй като превалутирането ще стане автоматизирано и хората не би трябвало да вършат нищо. Но в известието измамниците може да са написали “моля потвърдете самоличността си ” и някакъв линк, който жертвата би трябвало да отвори. Линкът води до подправен уебсайт на банка, а там желаят жертвата да попълни персонална информация за банкови сметки, пароли, имена. Ако жертвата го направи, действително дава достъп на измамниците до банковата си сметка.
Може да бъде употребен и различен сюжет, да вземем за пример жертвата би трябвало да трансферира парите си от левова сметка в друга сметка в евро
Измамите с действително наличие на причинителите нормално не се вършат от един човек, а в схемата всеки има своята роля. Например лъжец се показва за подправен банков или пощенски чиновник. Измамниците приказват добре, безапелационно, работят в екип, с цел да основат доверие. Може да обяснят на жертвата, че ще спомагат за обмяна на левове против евро или ще им дадат по-добър валутен курс.
Възможни са и фишинг офанзиви, ориентирани към бизнеса. Например изпращане на фишинг имейли и след отварянето на изпратения линк измамниците се включват в бизнес кореспонденцията на компанията. Разбират с какви снабдители работи компанията и изпращат имейл, в който от името на търговски сътрудник на компанията дават банкова сметка, по която да бъде направено заплащане. Фирмата превежда пари и те непосредствено отиват при измамниците. Възможно е в търговски обекти с огромни обороти в брой да бъдат направени опити за разпространение на подправени банкноти.
Възможни са даже опити за потреблението на законно работещи компании за узаконяване на мръсни пари
Най-уязвими за измами са възрастните хора, те са доверчиви и нямат подозрения в хора, които се показват за служители на реда, банкови или пощенски чиновници. Рискът за тях е извънредно огромен, предизвестяват от Министерство на вътрешните работи. Хората с ниска цифрова просветеност също са доста уязвими, а постоянно това са възрастни хора. На касиери в дребни обитаеми места, които нямат опит да работят с банкноти евро, може да има опити да им бъдат дадени подправени банкноти.
От Министерство на вътрешните работи поучават хората да не дават пари на непознати, даже да им оферират по-изгоден курс за обмяна на левове с евро. При онлайн заплащания хората би трябвало да употребяват двуфакторна идентификация при всяко заплащане. Ако компания получи по имейл банкова сметка от търговски сътрудник, по която да преведе пари, е добре по телефон сметката да бъде тествана.
В някои от дребните магазини към този момент има машини за различаване на подправени банкноти. Важно е да се знае, че банките в никакъв случай не желаят персонална информация и данни за сметки и пароли не би трябвало да бъдат попълвани в уеб сайтове в интернет.
Най-много опити за измами се чакат с фишинг имейли, чиято цел е да бъде открадната персонална информация за банкови сметки. В Хърватия при приемане на еврото тези измами са били най-чести. Другите опасности са свързани с подправени обменни бюра за счита на левове с евро, подправени онлайн платформи и заблуждаващи известия в обществените мрежи, както и телефонни измами.
Най-честите опити за измами се чака да бъдат изпращане на заблуждаваща информация по имейл или приложение за връзка посредством мобилни телефони. Измамниците употребяват обществено инженерство
Целта им е да основат доверие и възприятие за нужда от незабавни дейности от страна на жертвата, а в същото време потреблението на електронна връзка прави измамниците анонимни.
Един от вероятните обикновени сюжети е жертвата да получи имейл, известие в чат приложение, като да вземем за пример Вайбър, или SMS на мобилния телефон. Тези известия са с логото на банка. Съобщението включва детайл на неотложност, да вземем за пример жертвата би трябвало да направи нещо, с цел да бъдат превалутирани пари по банковата му сметка. Това е цялостна машинация, тъй като превалутирането ще стане автоматизирано и хората не би трябвало да вършат нищо. Но в известието измамниците може да са написали “моля потвърдете самоличността си ” и някакъв линк, който жертвата би трябвало да отвори. Линкът води до подправен уебсайт на банка, а там желаят жертвата да попълни персонална информация за банкови сметки, пароли, имена. Ако жертвата го направи, действително дава достъп на измамниците до банковата си сметка.
Може да бъде употребен и различен сюжет, да вземем за пример жертвата би трябвало да трансферира парите си от левова сметка в друга сметка в евро
Измамите с действително наличие на причинителите нормално не се вършат от един човек, а в схемата всеки има своята роля. Например лъжец се показва за подправен банков или пощенски чиновник. Измамниците приказват добре, безапелационно, работят в екип, с цел да основат доверие. Може да обяснят на жертвата, че ще спомагат за обмяна на левове против евро или ще им дадат по-добър валутен курс.
Възможни са и фишинг офанзиви, ориентирани към бизнеса. Например изпращане на фишинг имейли и след отварянето на изпратения линк измамниците се включват в бизнес кореспонденцията на компанията. Разбират с какви снабдители работи компанията и изпращат имейл, в който от името на търговски сътрудник на компанията дават банкова сметка, по която да бъде направено заплащане. Фирмата превежда пари и те непосредствено отиват при измамниците. Възможно е в търговски обекти с огромни обороти в брой да бъдат направени опити за разпространение на подправени банкноти.
Възможни са даже опити за потреблението на законно работещи компании за узаконяване на мръсни пари
Най-уязвими за измами са възрастните хора, те са доверчиви и нямат подозрения в хора, които се показват за служители на реда, банкови или пощенски чиновници. Рискът за тях е извънредно огромен, предизвестяват от Министерство на вътрешните работи. Хората с ниска цифрова просветеност също са доста уязвими, а постоянно това са възрастни хора. На касиери в дребни обитаеми места, които нямат опит да работят с банкноти евро, може да има опити да им бъдат дадени подправени банкноти.
От Министерство на вътрешните работи поучават хората да не дават пари на непознати, даже да им оферират по-изгоден курс за обмяна на левове с евро. При онлайн заплащания хората би трябвало да употребяват двуфакторна идентификация при всяко заплащане. Ако компания получи по имейл банкова сметка от търговски сътрудник, по която да преведе пари, е добре по телефон сметката да бъде тествана.
В някои от дребните магазини към този момент има машини за различаване на подправени банкноти. Важно е да се знае, че банките в никакъв случай не желаят персонална информация и данни за сметки и пароли не би трябвало да бъдат попълвани в уеб сайтове в интернет.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ