Еврото ще осветли сивата икономика и ще намали цените на вносни стоки. Никола Янков пред Свободна Европа
Приемането на еврото в България би изкарало сивата стопанска система на ярко и би довело да поевтиняване на разнообразни вносни артикули. Истинските причини в дебата обаче отстъпват място на подправени лозунги, повтаряни с викове от високи трибуни, разяснява икономистът Никола Янков.
Решението на Народното събрание от предходната седмица, с което задължи държавното управление и Българска народна банка да по приемането на еврото , цели на първо място да изпрати сигнал към Европа. Това сподели в Студио България на Свободна Европа икономистът и създател на сдружението " Експат капитал " Никола Янков .
По думите му, с цел да извърши поставената си цел за присъединение към еврозоната на 1 януари 2024 година, държавното управление би трябвало да дефинира специфичен координатор , който да дава отговор за всичко, обвързвано с процеса.
" Това е един човек, който носи политическата отговорност и е овластен да се разпорежда на държавната администрация да свършва избран набор от действия, които са наложителни, с цел да се случат нещата ", уточни Янков.
Според него точно неналичието на подобен координатор е измежду аргументите процесът по присъединение на България в еврозоната да се забави.
" От преговорния развой за присъединението на страната ни към Европа, когато имаше основен договарящ с Европейската комисия за затваряне на преговорните глави, България не е определяла човек, който се занимава със стратегическите ни цели за присъединение към еврозоната и Шенген. Резултатът от това е, че ние не сме член нито на еврозоната, нито на Шенген ", сподели Янков.
Според него, изключително след нашествието на Русия в Украйна, " рационалните гласове " по тематиката с еврото са били заглушени " от много шумните викове в противоположна посока " на хора, които желаят България да излезе от Европейски Съюз и НАТО .
" Аз не съм чувал някой български бизнесмен да е срещу еврозоната ", означи Янков.
По думите му един от позитивните резултати на приемането на еврото, ще бъде дълготрайното поевтиняване на стоките . Въпреки че сега левът е закрепен за еврото, търговците постоянно калкулират и избран валутен риск. Причината е, че обвързването на лв. към еврото може да бъде елементарно анулирано от Народното събрание.
Това кара вносителите да поставят с до 4-5 % по-високи цени на артикули като коли , бяла и черна техника и други. Когато България одобри еврото, цената на сходни артикули ще падне, предвижда икономистът.
Янков уточни и различен позитивен резултат - съгласно него приемането на еврото ще помогне на България и в битката с корупцията .
" Когато заменяте пари – левове с евро, би трябвало да ги изкарате на ярко и да ги занесете в банката. Когато ги имате в торби или в кутии за обувки, това ще е огромен проблем за тези хора. Така че ще има и подобен развой. И това е доста значим развой за България, тъй като е последна време да се каже, че сивата стопанска система на България е проблем ", заключи Янков.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
- Налага ли се в действителност да бързаме с приемането на еврото?
-Категорично да. България изпусна 15 години в този развой като той непрекъснато беше започван, отлаган, спиран. Първата поръчка за пускане на процеса за присъединение към еврото беше обещано 2009 година от министъра на финансите тогава Симеон Дянков. 2012 година при същия министър Дянков в първото държавно управление на Бойко Борисов - взеха решение, че ще спрат този развой с аргумента, че е станало доста рисково, ужасно, турболентно в еврозоната и не било в този момент момента България да се причислява. Трябвало да се изчака.
От 2012 имахме пауза до 2018 година, когато страната ни беше ръководител на Европейски Съюз. Тогава се стартира още веднъж да се приказва за участието след мощна, обществена акция от доста организации. Премиерът Борисов най-сетне се съгласи да подаде публично апликация за участие юли 2018 година, против което България получи пътна карта за присъединение през 2023 година дружно с Хърватия.
Работата по тази пътна карта тогава беше на практика стопирана. Освен че предадохме лист хартия и получихме някакъв документ, с който се слагат условия, които би трябвало да осъществим, ние спряхме да работим по този въпрос.
Не беше избран основен договарящ или координатор на процеса за присъединение към еврозоната. За вашите слушатели и фенове би трябвало да кажем, че този развой се води не от Българска народна банка, а от държавното управление на България. Българска народна банка има съвещателен темперамент. Те би трябвало да се намесят най-сетне от техническа позиция да се посочи процесът на подмяна на валутата, т.е. на едните хартиени пари с другите. Техническите особености като периоди, дизайн на българските банкноти и така нататък Нищо повече. Те не вземат участие в договарянията непосредствено и нямат законова или конституционна роля в този развой. Правителството на България движи процеса.
-Можете ли да преведете на по-разбираем език – какво значи това решение от предходната седмица, с което беше предоставено и на държавното управление, и на Българска народна банка да „ ускорят работата “. Какво значи това ускорение?
-Това беше по-скоро знаково политическо решение, което беше ориентирано към нашите сътрудници от Европа, на първо място. Правителството си знае какво би трябвало да направи и няма потребност Народното събрание да му го споделя, т.е. с или без решение на Народното събрание, българското държавно управление си има задания, които то би трябвало да извършва, само че то не извършва.
Не единствено това държавно управление. И предходното държавно управление, съдружното, не се придвижи даже на милиметър напред по този път, нито последното държавно управление на Бойко Борисов. Така че сега, в случай че би трябвало действително да желаяме и осъществим това като стратегическа и действителна цел, държавното управление би трябвало да дефинира координатор.
Това е един човек, който носи политическата отговорност и е овластен за задачата да се разпорежда на държавната администрация, да свършва избран набор от действия, които са наложителни, с цел да се случат нещата. Този координатор може да е зам.-министър на финансите, може да е самият министър на финансите, само че е по-добре да е обособен човек, тъй като министърът на финансите е задоволително ангажиран човек, претрупан с обществено очакване.
-България в действителност в никакъв случай не е имала подобен човек.
-Това е казусът, да. Никога не е имала. Всъщност от преговорния развой за присъединението на страната ни към Европа, когато имаше основен договарящ с Европейската комисия (ЕК) за затваряне на преговорните глави, България не е определяла човек, който се занимава със стратегическите ни цели за присъединение към еврозоната и Шенген. Резултатът от това е, че ние не сме член нито на еврозоната, нито на Шенген. И сега към момента нямаме такава администрация, нямаме такова административно решение от страна на държавното управление, за жалост. Надявам се след решението на Народното събрание това нещо да се случи. Сега, незабавно.
-След като би трябвало да бързаме, значи ли, че и за други неща закъсняваме? Кои са те? Кои са периодите, за които България закъснява?
-Всяка година, юни месец, Европейска комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) излизат с отчет за готовността на страните за присъединение към еврозоната. Говорим за тези страни, които не са членове на еврозоната. България е една от тях. В този отчет ще се разяснява дали България е във форма, дали ще е в положение да бъде призната и да вкара еврото от 1 януари 2024 година Т.е. ние имаме някъде към 6-7 месеца да предизвикаме позитивна оценка от Европейска комисия и ЕЦБ за нашата подготвеност.
За тези месеци, които ни остават, би трябвало да свършим останалата работа по пътната карта, която досега не е свършена. Това са няколко законови промени. Имаме и други тематики, които би трябвало да засегнем. Те са разказани в предходния отчет на Европейска комисия, тъй че всеки може да го прочете. Не са доста нещата, не са комплицирани за работа, само че би трябвало да се свършат незабавно и незабавно.
-Споменахте, че с това решение се цели да се даде сигнал към Европа. То е политическо и дейностите, които би трябвало да се подхващат, са по-скоро политически, в сравнение с експертни или механически. Това беше упоменато и от шефа на Българска народна банка. Какво значат обаче политическите дейности и какъв прозорец има заплаха да изпуснем?
-Политическите дейности значат тъкмо това, което споделих. Да се излъчи един договарящ, който да се обади в Европа и да каже „ аз съм основният договарящ на България “ на ЕЦБ, на хората, които би трябвало да вземат решението и да дадат позитивната оценка за готовността на страната.
„ Какво би трябвало да създадем съгласно вас? “ Т.е. основният договарящ би трябвало да зададе този въпрос. „ Какво остава съгласно вас да създадем, в случай че нещо не сме разбрали, което в идващите месеци би трябвало създадем? “ Той ще получи отговор и ще стартира една дейна, ежедневена, наблягам, връзка. Интензивна, съответна и аз се надявам обществено, тъй като в България има доста мъгла по тая тематика, т.е. няма бистрота по какъв начин се движат тия процеси, а те са значими и засягат всеки един жител и всеки един бизнес в България.
Добре е ние да знаем на месечна база какво се свършва, кой го е приключил, какво остава да се свърши и за какво не го е приключил, с цел да се желае и ускорение на темпото и да се търси отговорност за несвършена работа. Това би трябвало да се направи. Това значи политическата воля, за която говореше и шефът на Българска народна банка.
-Липсва ненапълно и връзката за това какви са изгодите. Защо в действителност го вършим, освен какво би трябвало да се направи.
-Тази връзка съществува в общественото пространство от над 10 години. Тези тематики са предъвквани доста пъти. Но в последно време, с последните няколко месеца изключително, изключително с нашествието на Русия в Украйна, те бяха заглушени от много шумните викове в противоположна посока. Т.е. опитът на хората, които пробват да откъснат България от Европейски Съюз и НАТО, а еврозоната изрично е дефинитивно присъединение на България в Европейски Съюз, в икономическото сърце на Европа. Тези хора, които желаят България да излезе от Европейски Съюз и НАТО, те бяха извънредно шумни в последно време и постановиха още веднъж дезинформацията измежду популацията. Страховете излязоха на напред във времето. Колко ужасно било, не се знаело какво ще стане. Започнаха да се приказват цялостни нелепости.
Реално хората, които са рационалните гласове – българският бизнес да вземем за пример. Аз не съм чувал някой български бизнесмен да вземем за пример да е срещу еврозоната. Това е парадокс. Това са единствено изгоди за нашата стопанска система. Както и естествените хора в публичен проект, които могат да мислят съществено, схващат, че това е позитивно.
-Всъщност в последните дни няколко хора загатваха, изброяваха какви са изгодите. Включително шефът на Българска народна банка в Народното събрание, депутатите, които поддържаха решението, вицепремиерът Атанас Пеканов. Те изброиха плюсове като повишаване на кредитния рейтинг, това че ще се спестят разноски по превалутирането. Но това са все механически термини, които можете ли да ги преведете на не толкоз бюрократичен език. Какви ще са, да вземем за пример, изгодите за хората с дребен и междинен бизнес?
-Да стартираме от лихвените проценти. В България лихвените проценти за заемите, т.е. разход за бизнеса и за семействата апропо, тъй като от хората всеки има някакъв заем – потребителски, ипотечен, ще спаднат. Ще спаднат доста по отношение на сегашните равнища, които са в левове, тъй като в еврозоната лихвите са доста по-ниски от тези в България.
Второ кредитният рейтинг на България ще се повиши наложително от тази стъпка. Това ще увеличи и опцията за приток на повече задгранични вложения. Защото когато имате една по-силна, по-стабилна, от макроикономическа позиция страна, тя е по-харесвана от непознатите вложители.
В една интернационална конюнктура, която е много несигурна, тези страни обират лъвския къс от вложенията. Държавите, които са отвън тази селектирана група, с по-непредсказуем политико-икономически облик, каквато е България сега, те губят надпреварата за задгранични вложения. Т.е. България ще загуби, в случай че не влезе в еврозоната, тъй като тука няма да има непознати вложения скоро, или най-малко основни такива. Това значи по-малко работни места, по-ниски заплати. По-ниски равнища на технологии в стопанската система ни. По-ниска конкурентноспособност.
Освен това разноските за всеки бизнес от превалутирането не би трябвало да се подценяват. Те са, може би, %, % и половина до два %.
-В момента?
-Да. Колкото е по-малък един бизнес, толкоз са по-лоши валутните курсове, които той употребява, с цел да обменя разнообразни валути, по отношение на българския лев. Това нещо ще изчезне напълно.
Не на последно място, би трябвало да се каже, че ще стане по-евтино в България, когато сме в еврозоната, тъй като всички вносни артикули, които са деноминирани в евро или идват от страни, които са в еврозоната, ще спаднат като цени. В момента това, което се предлага в България, цените в лв. са малко по-високи от аналогичните цени в евро в Западна Европа, тъй като има някакъв тип валутен риск. Ние можем да си мислим, че няма, тъй като имаме закрепен валутен курс, само че в действителност левът е закрепен единствено с един закон, който може да се промени за 15 минути в българското Народно заседание.
Така че всички вносители, действително калкулират до 4-5% по-високи цени на вносните артикули в България, тъй като получават български левчета, които след това би трябвало да обменят в евро. И приказваме за скъпите артикули – за коли, за бяла и черна домакинска техника, за всичко останало, което България внася, машини и така нататък Така че ще стане в действителност за по-важните неща, за по-големите артикули ще стане малко по-евтино за българския бизнес и за българите като цяло.
-Има и още нещо. В едно свое изявление при Асен Генов вие казвате, че приемането на еврото ще помогне на България и в битката ѝ с корупцията, ще докара до едно пречистване. Какво обаче значи това?
-Да, когато заменяте пари – левове с евро, би трябвало да ги изкарате на ярко и да ги занесете в банката. Когато ги имате в торби или в кутии за обувки, това ще е огромен проблем за тези хора. Така че ще има и подобен развой. И това е доста значим развой за България, тъй като е последна време да се каже, че сивата стопанска система на България е проблем. Тоест кешовите обороти, заплащанията в брой, неплащането на налози, неплащането на обществени осигуровки – това нещо ще спадне. Ще се мине през един филтър и това ще е потребно за всички, повярвайте ми. Или най-малкото страната ще може да таксува с налог изкарани на ярко парични наличия, които сега не са забележими, само че замърсяват средата сигурно.
-Има и друго, Вие ще ми кажете дали вярно съм Ви схванала. Целият развой по прекосяване към еврото ще докара и до смяна в ролята на Българска народна банка. И това е добре, по този начин ли?
-БНБ сега в границите на обстановката на валутен ръб няма някакви пълномощия, свързани с парична политика в България, т.е. тя не може да дефинира лихвени проценти, не може да печата пари, жестоко казано, и да усилва паричната маса в стопанската система.
Тя е по-скоро един админ или статистик или счетоводител, в случай че щете, на тези процеси. Българска народна банка има непокътната роля във връзка с банковия контрол и това е в действителност мощната функционалност на Българска народна банка сега, в която тя, несъмнено, се е провалила неколкократно през последните години, тъй като знаете за банковите банкрути.
След влизането на България в еврозоната ние минаваме напълно под банковия контрол на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това би било добре, тъй като ще се отстранен всевъзможни въпроси, свързани със зависимости на Българска народна банка – политически зависимости или пък личностни зависимости, които позволяваха на някои банки да заобикалят строгия контрол и да провокират в края на краищата огромна вреда на стопанската система и на българските жители, като банкрутираха и изчезнаха милиарди пари. Това няма да е толкоз допустимо, когато към този момент банковият контрол премине към ЕЦБ.
-Но Българска народна банка ще продължи да съществува и тогава?
-Да, тя ще има функционалността, която имат и други централни банки в Еврозоната. Това е една много по-лимитирана роля, която е обвързвана и с надзор на паричното обращение, отпечатване на пари, обмяна на банкноти. Говорим за подобен вид неща. И Българска народна банка ще се трансформира по-скоро в една софтуерна платформа за обработка на заплащания като част от системата на ЕЦБ.
-Добре, ще Ви върна на това, което споделят съперниците на еврото. Основният мотив, който се чу изключително от страна на Българска социалистическа партия през последните дни, беше, че след приемането на еврото в България инфлацията ще се повиши още повече. Ще обеднее ли българинът в действителност от такова повишаване на инфлацията?
- Това не е правилно. Да стартираме оттова. Това изказване не е правилно и оттова нататъка можем да спрем да го разясняваме. Всъщност е тъкмо противоположното. В еврозоната инфлацията е много по-ниска, в сравнение с инфлацията в България. Така че няма причина инфлацията да се повиши нито еднократно, нито непрекъснато в България от приемането на еврото. Никъде не се е случвало това.
Нито една страна, която е приела еврото, не е потърпевша от по-висока инфлация, в противен случай – във всичките страни, които са въвели еврото, забележете, инфлацията оттова нататък е спаднала доста по отношение на предходните години, когато те са употребили личната си валута. И това може да се ревизира. Така че тези приказки в жанр – една жена сподели, би трябвало да ги пренебрегваме. Доста постоянно чуваме – „ но братовчед ми в Холандия, ти знаеш ли какво стана там, като вкараха еврото, всичко стана двойно, всичко стана тройно “. Това са нелепости, градски митове, които се носят из обществените мрежи, несъмнено, само че това не е правилно.
Трябва да се каже изрично, че не е правилно – в противен случай, инфлацията ще спадне и повода за това е, частично, както обясних, спадането на цените на огромните вносни артикули. Това ще се отрази на инфлацията. Ще се отрази на инфлацията и намалянето на разноските за бизнеса и от транзакционни такси и превалутиране. Това също ще въздейства в противоположната посока за инфлацията. Сигурността в стопанската система, фактът, че ще се отстрани от бизнеса рискът от обезценка на лв., тъй като както споделих, той е закачен за еврото с едно решение на Народното събрание, което може да бъде анулирано във всеки един миг. Този риск ще изчезне и това също ще докара до по-ниски цени в дълготраен проект.
Така че това не е правилно, само че в случай че би трябвало да минем през целия лист с причини, които се споделиха срещу еврото, примерно предходната седмица в Народното събрание, би трябвало да кажем, че някои от нещата звучаха много фрапиращо. Например – „ вижте какво стана с Гърция “ – какво общо има това, което стана с Гърция, с еврото? Или мисля, че Костадин Костадинов сподели – „ Балтийските страни изгубиха 20% от популацията си, откакто вкараха еврото “. Ама какво общо има еврото с това, че хората отидоха да работят и живеят в Европейския съюз.
Това е все едно нещо да ми стане на мене, не дай си Боже, и аз пийнах доскоро от Вашата вода и хората да си кажат – „ видяхте ли – пи той една вода в Свободна Европа и умря от водата на Свободна Европа, значи не пийте водата “. Това е същата логичност, това са подправени причини, които обаче повтаряни мощно, с викове бих споделил, от високи трибуни като Народното събрание, като национални медии, хващат дикиш. Тоест има хора, които в един миг стартират да им имат вяра.
Това е много неприятно, тъй като в края на краищата това са подправени причини, това не е истина. И хората, които мислят в противоположна посока, те знаят изгодите, знаят за това, че ще има повече непознати вложения, ще има по-голяма сигурност, България ще стане дефинитивно член на демократична Европа, на Западния свят с основно „ З “ – не това съветското „ Z “, другото „ З “. Тези причини не се загатват задоволително мощно и задоволително ясно от огромните трибуни.
-Има обаче с изключение на тези страхове, в които популистки се играе, и някои отворени въпроси, които остават без отговор. Аз да вземем за пример самата си ги задавам. Единият е обвързван със закръглянето на цените. Например, взех един безусловно нецеленасочен образец с аналгина, който в някои огромни аптеки коства 2,55 лева Как тази цена ще бъде закръглена, тъй като 5-те стотинки жестоко казано се равняват на 2,5 евроцента. Каква е технологията?
-Всеки търговец самичък си дефинира цените. Няма технология. Вие сте притежател на аптеката, Вие ще си определите цените, на които продавате Вашите артикули. Вие имате съперници, които също ще си дефинират техните цени. Така че в края на краищата конкуренцията взема решение казуса с ценовото равнище за всяка една категория артикули или за всяка една съответна стока. Няма потребност страната да се намеси в този развой. Не приказваме за някакъв тип социалистическо ценообразуване тук. Аз имам моя компания, която също дефинира своите цени – аз ще реша какво да направя с тях в евро.
-А чия отговорност е в действителност да дава отговор на сходни въпроси, които имат хората?
-На държавното управление. Само че в България липсва осведомително акция от държавна позиция. Тоест за разлика от другите страни, където това се организира интензивно. Говоря за положителни акции, в които се приказва какви са плюсовете, какво ще се случи в действителност с страната, с стопанската система, с всеки един от нас на битово ниво. Такава акция в България липсва и повода да липсва е, че последните няколко държавни управления не са почитатели на концепцията България да се причисли към еврото и въобще на дълбоката интеграция в Европа. Имаме държавно управление сега – служебното, и може би до известна степен и предходното, които не бяха изключително въодушевени да вкарат България в Шенген и в еврозоната.
-Предишното постоянно държавно управление обаче одобри Националния проект за въвеждане на еврото.
- Да, откакто предходното служебно отсрочи приемането на еврото с една година – без причини, от 2023 към 2024 година Защо го направиха не знам. Финансов министър беше Асен Василев, стопански – Кирил Петков.
-А говорейки съответно за политиката на предходните държавни управления и актуалното служебно, последно видяхме, че служебното държавно управление реши да продължи действието на Закона за бюджета за 2022 година и за 2023 година Това просто като образец за едно деяние от последно време. България тегли няколко пъти и заеми. Тази политика, която се води, доближава ли ни към еврозоната?
- Не, това е главният мотив да се каже, че предходните държавни управления бяха срещу участието на България в еврозоната. Не е задоволително да кажете единствено на думи в някое студио като Вашето, че сте за еврозоната. Трябва като политик да предприемете съответни дейности, които доближават България към еврозоната, а такива не бяха подхванати.
Нещо повече, бяха подхванати дейности в противоположна посока. Например, бюджетните дефицити. Знаете, че съществуват Маастрихтски критерии за присъединение към еврозоната. Един от тези критерии е бюджетният недостиг, който не би трябвало да надвишава 3% от Брутния вътрешен артикул (БВП). Заложеният бюджетен недостиг в бюджета за 2022 година беше 4,5% още януари месец. След актуализацията от юли мина 5,5%, а в този момент се приказва за 6,5% вероятно за идната година.
Заявките за харчене, които се чуват от някои политически партии, в случай че човек ги подреди в една колонка и ги сумира изпод, ще доведат до бюджетен недостиг над 10% от Брутният вътрешен продукт. Виждате, че тук не приказваме за участие в еврозоната. Тук приказваме за някакви други популистки цели, които нямат нищо общо с интеграцията на България в Европейски Съюз. Има разминаване сред дейности и приказки. Приказките са за предизборна консумация, с цел да може да се хване по-голяма група гласоподаватели, в това число и тези примерно като мен, които биха подкрепили и желаят България да е член на Еврозоната и Шенген, и другите, които не са чак там.
-Казвайки това, в този момент на края на диалога, каква е Вашата прогноза – реалистична ли е датата 1 януари 2024 година?
-Да, и 2023 година беше реалистична дата, преди служебното държавно управление предишното лято да я отсрочи. Хърватия, както знаете, си съблюдава изискването в тяхната пътна карта и след 2 месеца ще вкара еврото. Нямаше никаква драма там. България беше в една лодка с Хърватия. Защо нашето държавно управление без никакъв мандат, без никакви причини предходната година лятото реши да изостави тази концепция аз не мога да кажа.
Всъщност видяхме какво се случи по-късно – разхитителните бюджетни политики бяха в действителност повода България тогава да се откаже от пътя си към еврото. Притеснявам се, че преобладаващите фактори сега в служебното държавно управление са от същия темперамент. Тоест там нямаме уверени евроатлантици. И присъединението на България към еврозоната е по-скоро джука поръчка, само че не и нещо, което те ще създадат на процедура.
Ако не се сътвори едно държавно управление, което да е доминирано от евроатлантически насочени партии, най-вероятно България ще изпусне този късмет. Аз поддържам тезата на шефа на Българска народна банка Димитър Радев, че в случай че в този момент България изостави този развой, не знам дали идващите 10 години ние ще бъдем поканени още веднъж. Ние се отхвърляме сами.
Така стана почти и с Шенген, тези неща са свързани апропо. Хората би трябвало да знаят – когато една страна не е в еврозоната, тя най-вероятно няма да е и в Шенген. Защото вие сте просто двойкаджията – никой не желае да си играе с Вас, вие сте постоянно на опашката най-после, в задния двор до тоалетната до кучешката колибка. Там ли желаеме да бъдем като страна? Трябва да си зададем този въпрос. Това ли желаеме да оставим като вероятност за идващото потомство българи?
Така ще загубим може би още 1 милион души, младежи, които ще емигрират в Европа дефинитивно. Вместо България да мигрира в Европа като страна, да се причисли към икономическото и политическо сърце на Европа, ние ще губим население, което ще гласоподава с краката си, ще върви там, изоставяйки родината си и хората, които ще са все по-бедни и по-объркани в тази територия.
-А за какво тъкмо 10 години?
-Казвам 10, с цел да не сподели 30, с цел да не тревожа повече хората. Според мен може и в никакъв случай да не се случи това.
-Румъния да вземем за пример последно отсрочи приемането на еврото за 2029 година, в случай че не се неистина.
- Да, само че както виждате аз съм обезпокоен за България. Румъния може да има някакви други задължения, причини, цели. Проблемът на България е, че България е най-разкачената страна от Европейски Съюз. Ние нямаме съвсем нищо общо – физически сме разкачени, стопански сме разкачени, политически сме все по-разкачени, също и от НАТО. Ние на практика не участваме в НАТО, единствено на хартия имаме един автограф там като член.
Докато това продължава да е по този начин, в България няма да има основни непознати вложения, на]ият глас няма да бъде чут за значимите решения, които се взимат в Европа. Така че това да стоим на опашката постоянно, самоизолирайки се, несъмнено, хората, които желаят да оставят България като васал на Москва или като част от някаква нова Руска федерация, не знам тъкмо каква им концепцията на тези хора, те биха приветствали един подобен развой. Това е в действителност тяхната цел - да отсрочват до дъно. Вечно да се отсрочва този развой, в никакъв случай да не се случва, никаква еврозона, никакъв Шенген, никаква интеграция на оперативно равнище в НАТО. И в действителност оттова идват и огромните гласове срещу, в това число от служебното държавно управление сега за жалост. Но уповавам се една по-добра настройка за ръководство в този парламент, която да рестартира процеса незабавно.
-Да обобщим: датата остава реалистична, само че е въпрос на политическо предпочитание?
-Нищо не стопира България, с изключение на самите българи.
Решението на Народното събрание от предходната седмица, с което задължи държавното управление и Българска народна банка да по приемането на еврото , цели на първо място да изпрати сигнал към Европа. Това сподели в Студио България на Свободна Европа икономистът и създател на сдружението " Експат капитал " Никола Янков .
По думите му, с цел да извърши поставената си цел за присъединение към еврозоната на 1 януари 2024 година, държавното управление би трябвало да дефинира специфичен координатор , който да дава отговор за всичко, обвързвано с процеса.
" Това е един човек, който носи политическата отговорност и е овластен да се разпорежда на държавната администрация да свършва избран набор от действия, които са наложителни, с цел да се случат нещата ", уточни Янков.
Според него точно неналичието на подобен координатор е измежду аргументите процесът по присъединение на България в еврозоната да се забави.
" От преговорния развой за присъединението на страната ни към Европа, когато имаше основен договарящ с Европейската комисия за затваряне на преговорните глави, България не е определяла човек, който се занимава със стратегическите ни цели за присъединение към еврозоната и Шенген. Резултатът от това е, че ние не сме член нито на еврозоната, нито на Шенген ", сподели Янков.
Според него, изключително след нашествието на Русия в Украйна, " рационалните гласове " по тематиката с еврото са били заглушени " от много шумните викове в противоположна посока " на хора, които желаят България да излезе от Европейски Съюз и НАТО .
" Аз не съм чувал някой български бизнесмен да е срещу еврозоната ", означи Янков.
По думите му един от позитивните резултати на приемането на еврото, ще бъде дълготрайното поевтиняване на стоките . Въпреки че сега левът е закрепен за еврото, търговците постоянно калкулират и избран валутен риск. Причината е, че обвързването на лв. към еврото може да бъде елементарно анулирано от Народното събрание.
Това кара вносителите да поставят с до 4-5 % по-високи цени на артикули като коли , бяла и черна техника и други. Когато България одобри еврото, цената на сходни артикули ще падне, предвижда икономистът.
Янков уточни и различен позитивен резултат - съгласно него приемането на еврото ще помогне на България и в битката с корупцията .
" Когато заменяте пари – левове с евро, би трябвало да ги изкарате на ярко и да ги занесете в банката. Когато ги имате в торби или в кутии за обувки, това ще е огромен проблем за тези хора. Така че ще има и подобен развой. И това е доста значим развой за България, тъй като е последна време да се каже, че сивата стопанска система на България е проблем ", заключи Янков.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
- Налага ли се в действителност да бързаме с приемането на еврото?
-Категорично да. България изпусна 15 години в този развой като той непрекъснато беше започван, отлаган, спиран. Първата поръчка за пускане на процеса за присъединение към еврото беше обещано 2009 година от министъра на финансите тогава Симеон Дянков. 2012 година при същия министър Дянков в първото държавно управление на Бойко Борисов - взеха решение, че ще спрат този развой с аргумента, че е станало доста рисково, ужасно, турболентно в еврозоната и не било в този момент момента България да се причислява. Трябвало да се изчака.
От 2012 имахме пауза до 2018 година, когато страната ни беше ръководител на Европейски Съюз. Тогава се стартира още веднъж да се приказва за участието след мощна, обществена акция от доста организации. Премиерът Борисов най-сетне се съгласи да подаде публично апликация за участие юли 2018 година, против което България получи пътна карта за присъединение през 2023 година дружно с Хърватия.
Работата по тази пътна карта тогава беше на практика стопирана. Освен че предадохме лист хартия и получихме някакъв документ, с който се слагат условия, които би трябвало да осъществим, ние спряхме да работим по този въпрос.
Не беше избран основен договарящ или координатор на процеса за присъединение към еврозоната. За вашите слушатели и фенове би трябвало да кажем, че този развой се води не от Българска народна банка, а от държавното управление на България. Българска народна банка има съвещателен темперамент. Те би трябвало да се намесят най-сетне от техническа позиция да се посочи процесът на подмяна на валутата, т.е. на едните хартиени пари с другите. Техническите особености като периоди, дизайн на българските банкноти и така нататък Нищо повече. Те не вземат участие в договарянията непосредствено и нямат законова или конституционна роля в този развой. Правителството на България движи процеса.
-Можете ли да преведете на по-разбираем език – какво значи това решение от предходната седмица, с което беше предоставено и на държавното управление, и на Българска народна банка да „ ускорят работата “. Какво значи това ускорение?
-Това беше по-скоро знаково политическо решение, което беше ориентирано към нашите сътрудници от Европа, на първо място. Правителството си знае какво би трябвало да направи и няма потребност Народното събрание да му го споделя, т.е. с или без решение на Народното събрание, българското държавно управление си има задания, които то би трябвало да извършва, само че то не извършва.
Не единствено това държавно управление. И предходното държавно управление, съдружното, не се придвижи даже на милиметър напред по този път, нито последното държавно управление на Бойко Борисов. Така че сега, в случай че би трябвало действително да желаяме и осъществим това като стратегическа и действителна цел, държавното управление би трябвало да дефинира координатор.
Това е един човек, който носи политическата отговорност и е овластен за задачата да се разпорежда на държавната администрация, да свършва избран набор от действия, които са наложителни, с цел да се случат нещата. Този координатор може да е зам.-министър на финансите, може да е самият министър на финансите, само че е по-добре да е обособен човек, тъй като министърът на финансите е задоволително ангажиран човек, претрупан с обществено очакване.
-България в действителност в никакъв случай не е имала подобен човек.
-Това е казусът, да. Никога не е имала. Всъщност от преговорния развой за присъединението на страната ни към Европа, когато имаше основен договарящ с Европейската комисия (ЕК) за затваряне на преговорните глави, България не е определяла човек, който се занимава със стратегическите ни цели за присъединение към еврозоната и Шенген. Резултатът от това е, че ние не сме член нито на еврозоната, нито на Шенген. И сега към момента нямаме такава администрация, нямаме такова административно решение от страна на държавното управление, за жалост. Надявам се след решението на Народното събрание това нещо да се случи. Сега, незабавно.
-След като би трябвало да бързаме, значи ли, че и за други неща закъсняваме? Кои са те? Кои са периодите, за които България закъснява?
-Всяка година, юни месец, Европейска комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) излизат с отчет за готовността на страните за присъединение към еврозоната. Говорим за тези страни, които не са членове на еврозоната. България е една от тях. В този отчет ще се разяснява дали България е във форма, дали ще е в положение да бъде призната и да вкара еврото от 1 януари 2024 година Т.е. ние имаме някъде към 6-7 месеца да предизвикаме позитивна оценка от Европейска комисия и ЕЦБ за нашата подготвеност.
За тези месеци, които ни остават, би трябвало да свършим останалата работа по пътната карта, която досега не е свършена. Това са няколко законови промени. Имаме и други тематики, които би трябвало да засегнем. Те са разказани в предходния отчет на Европейска комисия, тъй че всеки може да го прочете. Не са доста нещата, не са комплицирани за работа, само че би трябвало да се свършат незабавно и незабавно.
-Споменахте, че с това решение се цели да се даде сигнал към Европа. То е политическо и дейностите, които би трябвало да се подхващат, са по-скоро политически, в сравнение с експертни или механически. Това беше упоменато и от шефа на Българска народна банка. Какво значат обаче политическите дейности и какъв прозорец има заплаха да изпуснем?
-Политическите дейности значат тъкмо това, което споделих. Да се излъчи един договарящ, който да се обади в Европа и да каже „ аз съм основният договарящ на България “ на ЕЦБ, на хората, които би трябвало да вземат решението и да дадат позитивната оценка за готовността на страната.
„ Какво би трябвало да създадем съгласно вас? “ Т.е. основният договарящ би трябвало да зададе този въпрос. „ Какво остава съгласно вас да създадем, в случай че нещо не сме разбрали, което в идващите месеци би трябвало създадем? “ Той ще получи отговор и ще стартира една дейна, ежедневена, наблягам, връзка. Интензивна, съответна и аз се надявам обществено, тъй като в България има доста мъгла по тая тематика, т.е. няма бистрота по какъв начин се движат тия процеси, а те са значими и засягат всеки един жител и всеки един бизнес в България.
Добре е ние да знаем на месечна база какво се свършва, кой го е приключил, какво остава да се свърши и за какво не го е приключил, с цел да се желае и ускорение на темпото и да се търси отговорност за несвършена работа. Това би трябвало да се направи. Това значи политическата воля, за която говореше и шефът на Българска народна банка.
-Липсва ненапълно и връзката за това какви са изгодите. Защо в действителност го вършим, освен какво би трябвало да се направи.
-Тази връзка съществува в общественото пространство от над 10 години. Тези тематики са предъвквани доста пъти. Но в последно време, с последните няколко месеца изключително, изключително с нашествието на Русия в Украйна, те бяха заглушени от много шумните викове в противоположна посока. Т.е. опитът на хората, които пробват да откъснат България от Европейски Съюз и НАТО, а еврозоната изрично е дефинитивно присъединение на България в Европейски Съюз, в икономическото сърце на Европа. Тези хора, които желаят България да излезе от Европейски Съюз и НАТО, те бяха извънредно шумни в последно време и постановиха още веднъж дезинформацията измежду популацията. Страховете излязоха на напред във времето. Колко ужасно било, не се знаело какво ще стане. Започнаха да се приказват цялостни нелепости.
Реално хората, които са рационалните гласове – българският бизнес да вземем за пример. Аз не съм чувал някой български бизнесмен да вземем за пример да е срещу еврозоната. Това е парадокс. Това са единствено изгоди за нашата стопанска система. Както и естествените хора в публичен проект, които могат да мислят съществено, схващат, че това е позитивно.
-Всъщност в последните дни няколко хора загатваха, изброяваха какви са изгодите. Включително шефът на Българска народна банка в Народното събрание, депутатите, които поддържаха решението, вицепремиерът Атанас Пеканов. Те изброиха плюсове като повишаване на кредитния рейтинг, това че ще се спестят разноски по превалутирането. Но това са все механически термини, които можете ли да ги преведете на не толкоз бюрократичен език. Какви ще са, да вземем за пример, изгодите за хората с дребен и междинен бизнес?
-Да стартираме от лихвените проценти. В България лихвените проценти за заемите, т.е. разход за бизнеса и за семействата апропо, тъй като от хората всеки има някакъв заем – потребителски, ипотечен, ще спаднат. Ще спаднат доста по отношение на сегашните равнища, които са в левове, тъй като в еврозоната лихвите са доста по-ниски от тези в България.
Второ кредитният рейтинг на България ще се повиши наложително от тази стъпка. Това ще увеличи и опцията за приток на повече задгранични вложения. Защото когато имате една по-силна, по-стабилна, от макроикономическа позиция страна, тя е по-харесвана от непознатите вложители.
В една интернационална конюнктура, която е много несигурна, тези страни обират лъвския къс от вложенията. Държавите, които са отвън тази селектирана група, с по-непредсказуем политико-икономически облик, каквато е България сега, те губят надпреварата за задгранични вложения. Т.е. България ще загуби, в случай че не влезе в еврозоната, тъй като тука няма да има непознати вложения скоро, или най-малко основни такива. Това значи по-малко работни места, по-ниски заплати. По-ниски равнища на технологии в стопанската система ни. По-ниска конкурентноспособност.
Освен това разноските за всеки бизнес от превалутирането не би трябвало да се подценяват. Те са, може би, %, % и половина до два %.
-В момента?
-Да. Колкото е по-малък един бизнес, толкоз са по-лоши валутните курсове, които той употребява, с цел да обменя разнообразни валути, по отношение на българския лев. Това нещо ще изчезне напълно.
Не на последно място, би трябвало да се каже, че ще стане по-евтино в България, когато сме в еврозоната, тъй като всички вносни артикули, които са деноминирани в евро или идват от страни, които са в еврозоната, ще спаднат като цени. В момента това, което се предлага в България, цените в лв. са малко по-високи от аналогичните цени в евро в Западна Европа, тъй като има някакъв тип валутен риск. Ние можем да си мислим, че няма, тъй като имаме закрепен валутен курс, само че в действителност левът е закрепен единствено с един закон, който може да се промени за 15 минути в българското Народно заседание.
Така че всички вносители, действително калкулират до 4-5% по-високи цени на вносните артикули в България, тъй като получават български левчета, които след това би трябвало да обменят в евро. И приказваме за скъпите артикули – за коли, за бяла и черна домакинска техника, за всичко останало, което България внася, машини и така нататък Така че ще стане в действителност за по-важните неща, за по-големите артикули ще стане малко по-евтино за българския бизнес и за българите като цяло.
-Има и още нещо. В едно свое изявление при Асен Генов вие казвате, че приемането на еврото ще помогне на България и в битката ѝ с корупцията, ще докара до едно пречистване. Какво обаче значи това?
-Да, когато заменяте пари – левове с евро, би трябвало да ги изкарате на ярко и да ги занесете в банката. Когато ги имате в торби или в кутии за обувки, това ще е огромен проблем за тези хора. Така че ще има и подобен развой. И това е доста значим развой за България, тъй като е последна време да се каже, че сивата стопанска система на България е проблем. Тоест кешовите обороти, заплащанията в брой, неплащането на налози, неплащането на обществени осигуровки – това нещо ще спадне. Ще се мине през един филтър и това ще е потребно за всички, повярвайте ми. Или най-малкото страната ще може да таксува с налог изкарани на ярко парични наличия, които сега не са забележими, само че замърсяват средата сигурно.
-Има и друго, Вие ще ми кажете дали вярно съм Ви схванала. Целият развой по прекосяване към еврото ще докара и до смяна в ролята на Българска народна банка. И това е добре, по този начин ли?
-БНБ сега в границите на обстановката на валутен ръб няма някакви пълномощия, свързани с парична политика в България, т.е. тя не може да дефинира лихвени проценти, не може да печата пари, жестоко казано, и да усилва паричната маса в стопанската система.
Тя е по-скоро един админ или статистик или счетоводител, в случай че щете, на тези процеси. Българска народна банка има непокътната роля във връзка с банковия контрол и това е в действителност мощната функционалност на Българска народна банка сега, в която тя, несъмнено, се е провалила неколкократно през последните години, тъй като знаете за банковите банкрути.
След влизането на България в еврозоната ние минаваме напълно под банковия контрол на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това би било добре, тъй като ще се отстранен всевъзможни въпроси, свързани със зависимости на Българска народна банка – политически зависимости или пък личностни зависимости, които позволяваха на някои банки да заобикалят строгия контрол и да провокират в края на краищата огромна вреда на стопанската система и на българските жители, като банкрутираха и изчезнаха милиарди пари. Това няма да е толкоз допустимо, когато към този момент банковият контрол премине към ЕЦБ.
-Но Българска народна банка ще продължи да съществува и тогава?
-Да, тя ще има функционалността, която имат и други централни банки в Еврозоната. Това е една много по-лимитирана роля, която е обвързвана и с надзор на паричното обращение, отпечатване на пари, обмяна на банкноти. Говорим за подобен вид неща. И Българска народна банка ще се трансформира по-скоро в една софтуерна платформа за обработка на заплащания като част от системата на ЕЦБ.
-Добре, ще Ви върна на това, което споделят съперниците на еврото. Основният мотив, който се чу изключително от страна на Българска социалистическа партия през последните дни, беше, че след приемането на еврото в България инфлацията ще се повиши още повече. Ще обеднее ли българинът в действителност от такова повишаване на инфлацията?
- Това не е правилно. Да стартираме оттова. Това изказване не е правилно и оттова нататъка можем да спрем да го разясняваме. Всъщност е тъкмо противоположното. В еврозоната инфлацията е много по-ниска, в сравнение с инфлацията в България. Така че няма причина инфлацията да се повиши нито еднократно, нито непрекъснато в България от приемането на еврото. Никъде не се е случвало това.
Нито една страна, която е приела еврото, не е потърпевша от по-висока инфлация, в противен случай – във всичките страни, които са въвели еврото, забележете, инфлацията оттова нататък е спаднала доста по отношение на предходните години, когато те са употребили личната си валута. И това може да се ревизира. Така че тези приказки в жанр – една жена сподели, би трябвало да ги пренебрегваме. Доста постоянно чуваме – „ но братовчед ми в Холандия, ти знаеш ли какво стана там, като вкараха еврото, всичко стана двойно, всичко стана тройно “. Това са нелепости, градски митове, които се носят из обществените мрежи, несъмнено, само че това не е правилно.
Трябва да се каже изрично, че не е правилно – в противен случай, инфлацията ще спадне и повода за това е, частично, както обясних, спадането на цените на огромните вносни артикули. Това ще се отрази на инфлацията. Ще се отрази на инфлацията и намалянето на разноските за бизнеса и от транзакционни такси и превалутиране. Това също ще въздейства в противоположната посока за инфлацията. Сигурността в стопанската система, фактът, че ще се отстрани от бизнеса рискът от обезценка на лв., тъй като както споделих, той е закачен за еврото с едно решение на Народното събрание, което може да бъде анулирано във всеки един миг. Този риск ще изчезне и това също ще докара до по-ниски цени в дълготраен проект.
Така че това не е правилно, само че в случай че би трябвало да минем през целия лист с причини, които се споделиха срещу еврото, примерно предходната седмица в Народното събрание, би трябвало да кажем, че някои от нещата звучаха много фрапиращо. Например – „ вижте какво стана с Гърция “ – какво общо има това, което стана с Гърция, с еврото? Или мисля, че Костадин Костадинов сподели – „ Балтийските страни изгубиха 20% от популацията си, откакто вкараха еврото “. Ама какво общо има еврото с това, че хората отидоха да работят и живеят в Европейския съюз.
Това е все едно нещо да ми стане на мене, не дай си Боже, и аз пийнах доскоро от Вашата вода и хората да си кажат – „ видяхте ли – пи той една вода в Свободна Европа и умря от водата на Свободна Европа, значи не пийте водата “. Това е същата логичност, това са подправени причини, които обаче повтаряни мощно, с викове бих споделил, от високи трибуни като Народното събрание, като национални медии, хващат дикиш. Тоест има хора, които в един миг стартират да им имат вяра.
Това е много неприятно, тъй като в края на краищата това са подправени причини, това не е истина. И хората, които мислят в противоположна посока, те знаят изгодите, знаят за това, че ще има повече непознати вложения, ще има по-голяма сигурност, България ще стане дефинитивно член на демократична Европа, на Западния свят с основно „ З “ – не това съветското „ Z “, другото „ З “. Тези причини не се загатват задоволително мощно и задоволително ясно от огромните трибуни.
-Има обаче с изключение на тези страхове, в които популистки се играе, и някои отворени въпроси, които остават без отговор. Аз да вземем за пример самата си ги задавам. Единият е обвързван със закръглянето на цените. Например, взех един безусловно нецеленасочен образец с аналгина, който в някои огромни аптеки коства 2,55 лева Как тази цена ще бъде закръглена, тъй като 5-те стотинки жестоко казано се равняват на 2,5 евроцента. Каква е технологията?
-Всеки търговец самичък си дефинира цените. Няма технология. Вие сте притежател на аптеката, Вие ще си определите цените, на които продавате Вашите артикули. Вие имате съперници, които също ще си дефинират техните цени. Така че в края на краищата конкуренцията взема решение казуса с ценовото равнище за всяка една категория артикули или за всяка една съответна стока. Няма потребност страната да се намеси в този развой. Не приказваме за някакъв тип социалистическо ценообразуване тук. Аз имам моя компания, която също дефинира своите цени – аз ще реша какво да направя с тях в евро.
-А чия отговорност е в действителност да дава отговор на сходни въпроси, които имат хората?
-На държавното управление. Само че в България липсва осведомително акция от държавна позиция. Тоест за разлика от другите страни, където това се организира интензивно. Говоря за положителни акции, в които се приказва какви са плюсовете, какво ще се случи в действителност с страната, с стопанската система, с всеки един от нас на битово ниво. Такава акция в България липсва и повода да липсва е, че последните няколко държавни управления не са почитатели на концепцията България да се причисли към еврото и въобще на дълбоката интеграция в Европа. Имаме държавно управление сега – служебното, и може би до известна степен и предходното, които не бяха изключително въодушевени да вкарат България в Шенген и в еврозоната.
-Предишното постоянно държавно управление обаче одобри Националния проект за въвеждане на еврото.
- Да, откакто предходното служебно отсрочи приемането на еврото с една година – без причини, от 2023 към 2024 година Защо го направиха не знам. Финансов министър беше Асен Василев, стопански – Кирил Петков.
-А говорейки съответно за политиката на предходните държавни управления и актуалното служебно, последно видяхме, че служебното държавно управление реши да продължи действието на Закона за бюджета за 2022 година и за 2023 година Това просто като образец за едно деяние от последно време. България тегли няколко пъти и заеми. Тази политика, която се води, доближава ли ни към еврозоната?
- Не, това е главният мотив да се каже, че предходните държавни управления бяха срещу участието на България в еврозоната. Не е задоволително да кажете единствено на думи в някое студио като Вашето, че сте за еврозоната. Трябва като политик да предприемете съответни дейности, които доближават България към еврозоната, а такива не бяха подхванати.
Нещо повече, бяха подхванати дейности в противоположна посока. Например, бюджетните дефицити. Знаете, че съществуват Маастрихтски критерии за присъединение към еврозоната. Един от тези критерии е бюджетният недостиг, който не би трябвало да надвишава 3% от Брутния вътрешен артикул (БВП). Заложеният бюджетен недостиг в бюджета за 2022 година беше 4,5% още януари месец. След актуализацията от юли мина 5,5%, а в този момент се приказва за 6,5% вероятно за идната година.
Заявките за харчене, които се чуват от някои политически партии, в случай че човек ги подреди в една колонка и ги сумира изпод, ще доведат до бюджетен недостиг над 10% от Брутният вътрешен продукт. Виждате, че тук не приказваме за участие в еврозоната. Тук приказваме за някакви други популистки цели, които нямат нищо общо с интеграцията на България в Европейски Съюз. Има разминаване сред дейности и приказки. Приказките са за предизборна консумация, с цел да може да се хване по-голяма група гласоподаватели, в това число и тези примерно като мен, които биха подкрепили и желаят България да е член на Еврозоната и Шенген, и другите, които не са чак там.
-Казвайки това, в този момент на края на диалога, каква е Вашата прогноза – реалистична ли е датата 1 януари 2024 година?
-Да, и 2023 година беше реалистична дата, преди служебното държавно управление предишното лято да я отсрочи. Хърватия, както знаете, си съблюдава изискването в тяхната пътна карта и след 2 месеца ще вкара еврото. Нямаше никаква драма там. България беше в една лодка с Хърватия. Защо нашето държавно управление без никакъв мандат, без никакви причини предходната година лятото реши да изостави тази концепция аз не мога да кажа.
Всъщност видяхме какво се случи по-късно – разхитителните бюджетни политики бяха в действителност повода България тогава да се откаже от пътя си към еврото. Притеснявам се, че преобладаващите фактори сега в служебното държавно управление са от същия темперамент. Тоест там нямаме уверени евроатлантици. И присъединението на България към еврозоната е по-скоро джука поръчка, само че не и нещо, което те ще създадат на процедура.
Ако не се сътвори едно държавно управление, което да е доминирано от евроатлантически насочени партии, най-вероятно България ще изпусне този късмет. Аз поддържам тезата на шефа на Българска народна банка Димитър Радев, че в случай че в този момент България изостави този развой, не знам дали идващите 10 години ние ще бъдем поканени още веднъж. Ние се отхвърляме сами.
Така стана почти и с Шенген, тези неща са свързани апропо. Хората би трябвало да знаят – когато една страна не е в еврозоната, тя най-вероятно няма да е и в Шенген. Защото вие сте просто двойкаджията – никой не желае да си играе с Вас, вие сте постоянно на опашката най-после, в задния двор до тоалетната до кучешката колибка. Там ли желаеме да бъдем като страна? Трябва да си зададем този въпрос. Това ли желаеме да оставим като вероятност за идващото потомство българи?
Така ще загубим може би още 1 милион души, младежи, които ще емигрират в Европа дефинитивно. Вместо България да мигрира в Европа като страна, да се причисли към икономическото и политическо сърце на Европа, ние ще губим население, което ще гласоподава с краката си, ще върви там, изоставяйки родината си и хората, които ще са все по-бедни и по-объркани в тази територия.
-А за какво тъкмо 10 години?
-Казвам 10, с цел да не сподели 30, с цел да не тревожа повече хората. Според мен може и в никакъв случай да не се случи това.
-Румъния да вземем за пример последно отсрочи приемането на еврото за 2029 година, в случай че не се неистина.
- Да, само че както виждате аз съм обезпокоен за България. Румъния може да има някакви други задължения, причини, цели. Проблемът на България е, че България е най-разкачената страна от Европейски Съюз. Ние нямаме съвсем нищо общо – физически сме разкачени, стопански сме разкачени, политически сме все по-разкачени, също и от НАТО. Ние на практика не участваме в НАТО, единствено на хартия имаме един автограф там като член.
Докато това продължава да е по този начин, в България няма да има основни непознати вложения, на]ият глас няма да бъде чут за значимите решения, които се взимат в Европа. Така че това да стоим на опашката постоянно, самоизолирайки се, несъмнено, хората, които желаят да оставят България като васал на Москва или като част от някаква нова Руска федерация, не знам тъкмо каква им концепцията на тези хора, те биха приветствали един подобен развой. Това е в действителност тяхната цел - да отсрочват до дъно. Вечно да се отсрочва този развой, в никакъв случай да не се случва, никаква еврозона, никакъв Шенген, никаква интеграция на оперативно равнище в НАТО. И в действителност оттова идват и огромните гласове срещу, в това число от служебното държавно управление сега за жалост. Но уповавам се една по-добра настройка за ръководство в този парламент, която да рестартира процеса незабавно.
-Да обобщим: датата остава реалистична, само че е въпрос на политическо предпочитание?
-Нищо не стопира България, с изключение на самите българи.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ