Димитър Радев: Приемането на еврото през 2025 година е възможен сценарий
Приемането на еврото през 2025 година е вероятен и реален сюжет. Това заяви Димитър Радев, шеф на Българска народна банка, в изявление за сп. „ Икономика ”.
Пълния текст на интервюто вижте тук:
Господин Радев, в каква степен на подготвеност за присъединение към еврозоната е България към този миг?
Като техническа инфраструктура и логистична подготовка степента на подготвеност е доста висока, най-малко във връзка с Българска народна банка и банковия бранш, които са съществени фактори в този развой. Техническата ни подготвеност би трябвало да бъде подкрепена с съответни политически дейности.
В средата на април т. година прогнозирахте, че България ще влезе в еврозоната евентуално следващата година, само че не първоначално, каквито бяха първичните упования. Остава ли годна и в този момент тази Ваша прогноза?
Да, и все още, това е вероятен и реален сюжет.
Политическите и управническите ротации забавиха приемането на Закона за еврото. Какво съгласно Вас като шеф на Българска народна банка е значимо да участва в него?
Проектът на Закон за въвеждане на еврото мина към този момент през процедурите на междуведомствено разискване и публични съвещания, както и през консултациите с ЕЦБ и Европейска комисия. Той урежда администрирането на процеса по въвеждане на еврото. От позицията на Българска народна банка всичко, което би трябвало да бъде включено, към този момент участва в плана. Не виждам аргументи той да не бъде признат до края на лятото.
Бизнесът в България упорства за по-скорошно присъединение на нашата страна в еврозоната. Виждате ли Вие подводни камъни, които българският бизнес към този момент не съзира, в този оптимистичен блян за отвод от националната ни валута?
Когато става въпрос за икономическите и финансовите условия в една страна, освен това освен в кратковременен, само че и в дълготраен проект, никой не е по-далновиден от бизнеса. При това става въпрос за прагматизъм, а не за непотребен оптимизъм. Гласът на бизнеса е глас на здрав разсъдък. Добре ще бъде политиците да се вслушват повече в него.
Икономисти са на мнение, че като цяло България не се е доближила по конкурентоспособност, стандарт на живот и други индикатори до страните от еврозоната, преди нас по тези критерии са редица други страни – членки на Европейски Съюз, които не бързат да се причислят. Има ли съгласно Вас логичност ние да желаеме да ги изпреварим?
България мъчно ще реализира икономическото развиване и стандарт на живот в еврозоната, в случай че стои отвън нея в периферията на Европейски Съюз. Досега 20 страни са се включили към еврозоната и 7, в това число България, са отвън нея. Каква е логиката да желаеме да сме последни и в този развой? Убеден съм, че присъединението към еврозоната ще форсира процесите на конвергенция с всички позитивни резултати за стопанската система и стандарта на живот.
Част от българите имат боязън и опозиция против присъединението в еврозоната, защото чакат със самия акт на присъединение да се засилят инфлационните процеси. Основателни ли са сходни страхове? Има ли принадлежности, с които държавното ръководство да овладява възможния ценови скок, или това е най-добре да се остави на „ невидимата ръка на пазара “?
Еврозоната не е фактор за усилване на инфлационните процеси. Точно противоположното, тя е икономическа зона на ниска и постоянна инфлация и разполага с цялостния инструментариум за нейното преодоляване, при развития с цените, сходни на тези, които наблюдавахме през последните години. Действията на ЕЦБ са удостоверение за постигането на тази цел с инструментите на паричната политика.
България към този момент е поела към присъединение в еврозоната, само че кое в този момент е изключително значимо да създадем в целия този развой?
Да го приключим сполучливо. При подобаваща политическа рамка и при степента на техническа подготвеност, която имаме, това е изцяло постижимо.
Българска народна банка предприе ограничения във връзка с ипотечното кредитиране. Пред какви евентуални опасности е изправен кредитният пазар в обозримо бъдеще? Има ли действителна заплаха от срив на имотния пазар у нас?
Нека да подчертая, че става въпрос за евентуален риск, произлизащ от растежа на ипотечното кредитиране, а не за действителен проблем сега. Нашата оценка се базира на изчерпателен разбор, който направихме обществено притежание. Тя демонстрира, че на този стадий е належащо да създадем официална рамка за оценка на евентуалния риск посредством надзорно наблюдаване и отчетност на избрани наложителни за банките индикатори, нещо, което направихме, без към момента да откриваме твърди предели. Не би трябвало да има подозрение обаче, че ние сме подготвени да предприемем следващи макропруденциални стъпки, в това число превантивни, при индикации, че евентуалният риск може да се материализира.
Централната бaнĸa на България постоянно деликатно следи иĸoнoмичecĸaтa обстановка в страната. Наблюдават ли се някакви тревожни признаци?
Глобалните и районните опасности, в това число войната в Украйна и рецесията в Близкия изток, основават неустановеност, само че като цяло ние чакаме икономическият напредък в страната да остане твърдо на позитивна територия през тази и идната година и това е добра вест.
Удовлетворителен ли е съгласно Вас потокът на задграничните вложения в България, въпреки за 2023 той да е по-висок от миналата година? Има ли България необработен капацитет съгласно Вас?
Краткият отговор е не и като количество и като качество на вложенията. Очаквам присъединението към еврозоната да помогне да се осъществя големият капацитет, който страната има във връзка с капиталовата интензивност, нещо, на което станахме очевидци в Хърватска, след нейното присъединение
Банковият пазар в Европейски Съюз от ден на ден се концентрира в няколко водещи банкови групи. През 2008 година банките в България са 24, а в този момент са 17. Казват, че признаците за олигопол нарастват. Има ли място за терзания?
По отношение на водещите банкови групи Европа се пробва да се приближи до Съединени американски щати и Азия и това не е безусловно нещо неприятно. Що се отнася до България, консолидацията на банковия бранш е стратегическа цел, която ние като централна банка поддържаме. При съществуващия брой и размер на българските банки тематиката за олигопол не е настояща на този стадий.
Стават ли по-силни банките у нас след консолидацията? Има ли съществени проблеми в процеса на обединение?
Определено стават по-адекватни от позиция на пазара и развиването на банковите услуги. Досега консолидацията в банковия бранш протичаше безпрепятствено. Надявам се по този начин да продължи и в бъдеще.
През 2023 година облагите на банките в България имат нов връх – 3.4 милиарда лева, което е 64% годишен растеж. На какво се дължи това? Без коментар ли да го одобряваме?
Когато един бизнес печели, нормално обяснението е, че работи добре. Това се отнася и за нашия банков бранш, който е добре капитализиран и мощно ликвиден като растежът в облагите за предходната година се дължи в решаваща степен на главната им активност. Като във всеки бизнес, конюнктурните фактори също оказват въздействие. Това се осъзнава добре в банковия бранш, който в огромна степен употребява облагите, с цел да усъвършенства в допълнение финансовите си буфери. А другояче всички професионални мнения по тематиката са добре пристигнали.
Кое дава учредения на банките да покачват такси и комисиони? Кой може да повлияе върху този развой?
Банките употребяват приходите от такси и комисиони, с цел да усъвършенстват качеството и сигурността на услугите, които оказват. Пазарът диктува цената на банковите услуги и това не е еднопосочен развой.
Защо толкоз постепенно в банките в страната се придвижва наклонността за повишаване на лихвите по спестяванията?
Основната причина е голямата ликвидност в банковия бранш, която се подхранва от депозитите на семействата и бизнеса.
От какво най-силно зависи „ комфортът “ на шефа на Българска народна банка на този пост?
Хората на значими обществени позиции би трябвало да се усещат на място, само че не и удобно. Ако търсят комфорт, значи не са за тези позиции.
Каква е вашата рекомендация за по-доброто ръководство на парите – към бизнесмените и към всеки човек?
Здрав разсъдък и най-малкото базова финансова просветеност.
novini.bg
