Макроикономисти за еврото: Не е гаранция за просперитет и по-трудното предстои
Приемането на еврото не е гаранция за разцвет и идващият стадий - повишение на виталния стандарт до средноевропейските равнища, ще бъде по-труден и ще изисква поредни структурни промени. Това показват в собствен от The Investment Institute by UniCredit.
Авторите - макроикономистите от " Уникредит Булбанк " Кристофор Павлов и Елена Костадинова, показват балтийските стопански системи като най-хубав модел за подражателство.
Обновена
Финално: И Съветът на Европейски Съюз ни пусна в еврозоната
Какъв ще е курсът сред българския лев и единната валута
" Нито участието в Европейски Съюз, нито в еврозоната, оферират автопилот за постигането на висок, резистентен и включващ стандарт на живот. Необходими са непрекъснати и неуморни старания за възстановяване качеството на институциите, с цел да не се допусне процесът на равнене на приходите и цените с тези в най-развитите стопански системи в еврозоната да подкопае конкурентоспособността ", акцентират те.
Какво постигнахме досега
Според създателите на разбора е реализиран " впечатляващ прогрес " във връзка с доближаването на стандарта на живот с този на най-най-развитите стопански системи. Така Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България към този момент е достигнал 61% от междинното в еврозоната (2023) по отношение на едвам 34% през 2006 година Подобен прогрес има и в ценовото ниво - от 44% на 56%.
Според оценката на макроикономистите доближаването на приходите и цените не е станало за сметка на конкурентоспособността на стопанската система.
Въпреки това обаче към момента и приходите, и цените у нас остават надалеч от тези в еврозоната - и данните демонстрират това.
Какво следва
С влизането в еврозоната България ще се възползва от по-ниски транзакционни разноски, по-висока резистентност на стопанската система и по-голяма финансова непоклатимост, с помощта на прекосяването към единна валута, показват макроикономистите. Очаква се по-добър достъп до финансови пазари и засилен инвеститорски интерес.
" Тъй като процесът на равнене на приходи и цени към момента не е завършил, може да чакаме както цените по този начин и приходите в България да продължат да нарастват с темпове по-високи от тези в еврозоната. Например, в случай че цените в еврозоната набъбнат със приблизително 2% годишно през идващото десетилетие, няма да бъде изненада, в случай че цените в България набъбнат с 2,5-3% в това време ", пишат създателите на разбора.
Според тях сходни равнища на инфлацията не са притеснителни, като при 3 на 100 може да се форсира процесът на релокация на ресурсите - вложителите по-динамично ще изтеглят капитал и работна мощ от секторите с показване под междинното за стопанската система и по този начин тя ще стане по-динамична.
" Еврото ще има позитивен резултат посредством понижаване на таксите за превалутиране в портфейлите на фондовете "
Всички ръководещи сдружения са подготвени за приемане на еврото, съобщи Наталия Петрова от БАУД
Според Павлов и Костадинова за момента " най-вероятният резултат " във връзка с приходите на семействата е те да нарастват по-бързо от инфлацията, само че и да догонват като покупателна мощ тези в най-развитите стопански системи.
" Ключово ще бъде да няма прекалено много семейства, които се усещат изоставени и неуспели да се възползват от процесите на доближаване, тъй като единствено споделения разцвет е дълготраен и резистентен. Това е изключително значимо за България, в която неравенствата в приходите и делът на семействата изложени на риск от беднотия и обществено изключване е най-високият в Европейски Съюз ", акцентират макроикономистите.
Като образец за сполучливо както за бизнеса, по този начин и за семействата консолидиране в еврозоната те дават балтийските страни, като в главната му съгласно Павлов и Костадинова са промените във връзка с качеството на институциите, по-високата работливост и опазване на конкурентоспособност.
На България ѝ предстоят промени, които са по-трудни от осъществените до момента, тъй като те са свързани освен с унищожаване на остарели недостатъци, само че и с подготовка на стопанската система за бъдещето:
Увеличаване на конкуренцията на продуктовите пазари; Борба с корупцията и по-ефективно правосъдие; По-голям административен и институционален потенциал за битка с прането на пари и избягването на данъци; Модернизация на инфраструктурата; Надграждане на просветителната система; Овладяване на резултатите от климатичните промени; Адаптиране на трудовия пазар към софтуерните и демографските промени.
Всички те би трябвало да се случват на фона на благоразумна финансова политика с по-ниски равнища на дълг и недостиг.
Авторите - макроикономистите от " Уникредит Булбанк " Кристофор Павлов и Елена Костадинова, показват балтийските стопански системи като най-хубав модел за подражателство.
Обновена Финално: И Съветът на Европейски Съюз ни пусна в еврозоната
Какъв ще е курсът сред българския лев и единната валута
" Нито участието в Европейски Съюз, нито в еврозоната, оферират автопилот за постигането на висок, резистентен и включващ стандарт на живот. Необходими са непрекъснати и неуморни старания за възстановяване качеството на институциите, с цел да не се допусне процесът на равнене на приходите и цените с тези в най-развитите стопански системи в еврозоната да подкопае конкурентоспособността ", акцентират те.
Какво постигнахме досега
Според създателите на разбора е реализиран " впечатляващ прогрес " във връзка с доближаването на стандарта на живот с този на най-най-развитите стопански системи. Така Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в България към този момент е достигнал 61% от междинното в еврозоната (2023) по отношение на едвам 34% през 2006 година Подобен прогрес има и в ценовото ниво - от 44% на 56%.
Според оценката на макроикономистите доближаването на приходите и цените не е станало за сметка на конкурентоспособността на стопанската система.
Въпреки това обаче към момента и приходите, и цените у нас остават надалеч от тези в еврозоната - и данните демонстрират това.
Какво следва
С влизането в еврозоната България ще се възползва от по-ниски транзакционни разноски, по-висока резистентност на стопанската система и по-голяма финансова непоклатимост, с помощта на прекосяването към единна валута, показват макроикономистите. Очаква се по-добър достъп до финансови пазари и засилен инвеститорски интерес.
" Тъй като процесът на равнене на приходи и цени към момента не е завършил, може да чакаме както цените по този начин и приходите в България да продължат да нарастват с темпове по-високи от тези в еврозоната. Например, в случай че цените в еврозоната набъбнат със приблизително 2% годишно през идващото десетилетие, няма да бъде изненада, в случай че цените в България набъбнат с 2,5-3% в това време ", пишат създателите на разбора.
Според тях сходни равнища на инфлацията не са притеснителни, като при 3 на 100 може да се форсира процесът на релокация на ресурсите - вложителите по-динамично ще изтеглят капитал и работна мощ от секторите с показване под междинното за стопанската система и по този начин тя ще стане по-динамична.
" Еврото ще има позитивен резултат посредством понижаване на таксите за превалутиране в портфейлите на фондовете "
Всички ръководещи сдружения са подготвени за приемане на еврото, съобщи Наталия Петрова от БАУД
Според Павлов и Костадинова за момента " най-вероятният резултат " във връзка с приходите на семействата е те да нарастват по-бързо от инфлацията, само че и да догонват като покупателна мощ тези в най-развитите стопански системи.
" Ключово ще бъде да няма прекалено много семейства, които се усещат изоставени и неуспели да се възползват от процесите на доближаване, тъй като единствено споделения разцвет е дълготраен и резистентен. Това е изключително значимо за България, в която неравенствата в приходите и делът на семействата изложени на риск от беднотия и обществено изключване е най-високият в Европейски Съюз ", акцентират макроикономистите.
Като образец за сполучливо както за бизнеса, по този начин и за семействата консолидиране в еврозоната те дават балтийските страни, като в главната му съгласно Павлов и Костадинова са промените във връзка с качеството на институциите, по-високата работливост и опазване на конкурентоспособност.
На България ѝ предстоят промени, които са по-трудни от осъществените до момента, тъй като те са свързани освен с унищожаване на остарели недостатъци, само че и с подготовка на стопанската система за бъдещето:
Увеличаване на конкуренцията на продуктовите пазари; Борба с корупцията и по-ефективно правосъдие; По-голям административен и институционален потенциал за битка с прането на пари и избягването на данъци; Модернизация на инфраструктурата; Надграждане на просветителната система; Овладяване на резултатите от климатичните промени; Адаптиране на трудовия пазар към софтуерните и демографските промени.
Всички те би трябвало да се случват на фона на благоразумна финансова политика с по-ниски равнища на дълг и недостиг.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ