В кои валутни съюзи в Европа е участвала България през вековете?
Приемането на България в Еврозоната няма да е първият валутен съюз, към който страната ни се причислява. През другите епохи тя е била част от византийската и латинската монетни системи. Кореспондентите ни във Велико Търново описват.
Само преди дни България получи позволение да сече евромонети, откакто се причисли към Еврозоната. Историците записват още през 13-ти век в у нас публично монетосечене и „ национална валута “. По време на Първото българско царство и Втората българска страна циркулира единствено византийската златна перпера като разплащателно средство. Пръв да сече лични пари получава цар Калоян.
Но действително лични монети с облици на български владетели нямаме до времето на Иван Асен Втори. След борбата при Клокотница, когато той става най-силният държател на Балканите и поема контрола над Солунската монетарница, там евентуално са отсечени два вида монети- златни и медни, като византийските монети са от този номинал - перпери.
Стоян Михайлов, доктор по средновековна и византийска нумизматика, Национален археологически институт към Българска академия на науките
През интервала 12-14 век, България, и разнообразни европейски страни употребяват византийската монетна система. Тенденцията може да се съпостави със актуалните монети в Еврозоната от по 1 и 2 евро, всяка страна сече със лични изображения и те циркулират в целия европейски съюз.
Имаме лични български монети, само че непознатите монети също могат да циркулират, единствено че с изискването, че би трябвало да дават отговор на стандарта на българските. Нещо сходно се появява след Освобождението – тогава българският лев не е независима парична единица, а е привързана към така наречен Латински монетен съюз, т.е., колкото е цената на един лев, толкоз е на един френски франк, на един белгийски франк, на една румънска леа!
Стоян Михайлов, доктор по средновековна и византийска нумизматика, Национален археологически институт към Българска академия на науките
Българският златен лев е основан със закон през 1880 година. Участието на България в Латинския монетен съюз обаче е напълно друго от участие в Еврозоната, защото употребява лична, а не обща валута.
Ставайки част от Еврозоната, ние, като се изключи че ще използваме груповата валута – евро, ние ще имаме и редица задължения, вноски във фондовете, свързани с Еврозоната. България е с един от най- ниските задължения, по отношение на Брутният вътрешен продукт, към 25-26% в Европейски Съюз, до момента в който има страни с доста по-висок дълг. Ние ще имаме задължения, свързани с обща парична политика!
Доц. Ваня Цонкова, учител във ВТУ
Европейски страни като Косово и Черна гора употребяват като лична валута еврото, само че те не са страни членки на Еврозоната и уговорките при тях са разнообразни.
Само преди дни България получи позволение да сече евромонети, откакто се причисли към Еврозоната. Историците записват още през 13-ти век в у нас публично монетосечене и „ национална валута “. По време на Първото българско царство и Втората българска страна циркулира единствено византийската златна перпера като разплащателно средство. Пръв да сече лични пари получава цар Калоян.
Но действително лични монети с облици на български владетели нямаме до времето на Иван Асен Втори. След борбата при Клокотница, когато той става най-силният държател на Балканите и поема контрола над Солунската монетарница, там евентуално са отсечени два вида монети- златни и медни, като византийските монети са от този номинал - перпери.
Стоян Михайлов, доктор по средновековна и византийска нумизматика, Национален археологически институт към Българска академия на науките
През интервала 12-14 век, България, и разнообразни европейски страни употребяват византийската монетна система. Тенденцията може да се съпостави със актуалните монети в Еврозоната от по 1 и 2 евро, всяка страна сече със лични изображения и те циркулират в целия европейски съюз.
Имаме лични български монети, само че непознатите монети също могат да циркулират, единствено че с изискването, че би трябвало да дават отговор на стандарта на българските. Нещо сходно се появява след Освобождението – тогава българският лев не е независима парична единица, а е привързана към така наречен Латински монетен съюз, т.е., колкото е цената на един лев, толкоз е на един френски франк, на един белгийски франк, на една румънска леа!
Стоян Михайлов, доктор по средновековна и византийска нумизматика, Национален археологически институт към Българска академия на науките
Българският златен лев е основан със закон през 1880 година. Участието на България в Латинския монетен съюз обаче е напълно друго от участие в Еврозоната, защото употребява лична, а не обща валута.
Ставайки част от Еврозоната, ние, като се изключи че ще използваме груповата валута – евро, ние ще имаме и редица задължения, вноски във фондовете, свързани с Еврозоната. България е с един от най- ниските задължения, по отношение на Брутният вътрешен продукт, към 25-26% в Европейски Съюз, до момента в който има страни с доста по-висок дълг. Ние ще имаме задължения, свързани с обща парична политика!
Доц. Ваня Цонкова, учител във ВТУ
Европейски страни като Косово и Черна гора употребяват като лична валута еврото, само че те не са страни членки на Еврозоната и уговорките при тях са разнообразни.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ