Приели сме безусловно, че часовниците се движат по един и

Приели сме абсолютно, че часовниците се движат по един и същи, открит метод - " по посока на часовниковата стрелка ". Движението се прави постоянно от ляво надясно към горната половина на циферблата и от дясно наляво към долната.

Оказва се обаче, че това не е подбудено от някакъв фундаментален закон на физиката или пък от психическото ни усещане за време. А е просто резултат от историческа спогодба.

Движението на часовниковата стрелка е открито още от слънчевите часовници, които са античните прародители на механичните часовници. Те утвърждават традицията на устройствата за отчитане на времето, развила се в Северното полукълбо на Земята - където наподобява, че слънцето се движи от изток на запад.

Това кара сянката на стрелката на слънчевия часовник, която е неподвижна и сочи на север, да се измества от запад на изток в течение на деня, проследявайки придвижването, което в този момент назоваваме придвижване по посока на часовниковата стрелка.

Съществуват спорове за това къде и по кое време е основан първият безоблачен часовник. За такива се смятат Стоунхендж и други сходни мегалитни монументи, които употребяват слънцето за установяване на времето, въпреки че първите същински слънчеви часовници евентуално датират отпреди най-малко 3500 години в Древен Египет.

Най-ранното механично устройство за премерване на времето е изобретено доста по-късно - към 725 година в Китай. Години по-късно в Европа - в интервала сред 1270-1300 година, са създадени часовници със зъбни колела и тежести, които означават отминаващите часове с удари на камбани. Тези изобретения, въодушевени от античните слънчеви часовници, основават предпоставките за актуалния дизайн на часовниците.

Общото сред всички тях е, че са изобретени в Северното полукълбо, което в последна сметка оказва въздействие върху общоприетото придвижване на стрелките и до през днешния ден.

Може би в случай че историята се беше развила по друг метод - и часовници бяха основани в Южното полукълбо, където сенките на слънчевите часовници се движат в противоположна посока, евентуално през днешния ден щеше да се е наложило придвижване назад на часовниковата стрелка.

Това е по този начин, тъй като човешкото усещане за време не е универсално и се разграничава доста сред обособените култури, написа IFLScience.

Tака, да вземем за пример, хората, които използват писмена система, която е подредена от ляво надясно (подобно на множеството европейски езици) са склонни да имат нереална визия за времето като движещо се от ляво надясно. Същевременно тези, които четат текстове, подредени от дясно наляво (като арабски и иврит), одобряват по-лесно придвижването на времето от дясно наляво. Следвайки тази логичност, някои изследователи настояват, че културите, които четат шрифтове отвесно - като обичайния китайски мандарин, са склонни да си показват времето по отвесната ос.

И в случай че нещо толкоз фундаментално - като чувството ни за " посоката " на времето, е резултат от географията, историята и културата, коства си да се замислим какъв брой доста други неща, които одобряваме за даденост, може би просто са въпрос на личната ни, човешка позиция, написа Ladyzone.