Има ли връзка между промените на климата и пандемията и в какво се изразява тя?
Причините за пандемиите са същите световни промени в околната среда, които водят до загуба на биологично многообразие и изменение на климата
Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Много създатели свързват стоплянето на климата с разширеното разпространяване на. Проучванията сочат, че измененията в климата са съдействали и за пандемията от ковид SARS-CoV-2, който блокира живота в целия свят за две години.. Повишението на температурите, на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са трансформирали състава на растителността и обвързваното с нея естествено местообитание на животните в доста райони по света. Мащабно екологично изследване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива обилни промени във типа на растителността през последния век, което в действителност е основало удобна среда за живот на прилепите там и е способствало за приближаването им към хората. Избухването на пандемията от COVID-19 се отрази и на излъчванията на парникови газове в международен мащаб и ненапълно забави темповете на световното стопляне. Отражението му върху хода на междинната световна температура към 2050 година обаче се чака да бъде нищожно. Не на последно място, климатичните условия имат значение и при предаването на вируса и са един от факторите, обуславящи хода на пандемията.
Климатичните промени и пандемията от COVID-19 са измежду най-обсъжданите тематики в световен мащаб през последните две години. Макар в началото тематиката за COVID-19 да измести фокуса от казуса с изменението на климата, проектите за зелено възобновяване сложиха двете тематики една до друга – възобновяване от COVID-19 би трябвало да бъде зелено, стабилно и да подсигурява реализиране на задачите от Парижкото съглашение, а точно – покачването на междинната световна температура да бъде под границата от 2°C, с рекомендация от 1,5°C, спрямо прединдустриалните равнища.
Макар че по време на пандемията излъчванията на парникови газове краткотрайно понижиха, тревожната обстановка по отношение на стоплянето на климата по света не се е изменила значително. Но дали има и друга, скрита връзка, сред климатичните промени и COVID-19? По данни на Световната здравна организация (СЗО), от средата на 70-те години на предишния век насам са се появили над 30 нови болести. Изменението на климата е една от главните аргументи за това събитие. Дали климатичните промени, които потвърдено имат връзка с възникването на някои нови болести, нямат „ пръст “ и в появяването на COVID-19?
Световните пандемии и климатичните промени
Пандемиите съставляват екзистенциална опасност за здравето и благосъстоянието на хората по цялата планета. Научните доказателства демонстрират, че пандемиите стават все по-чести. Без превантивни тактики честотата на пандемиите ще нараства още повече, те ще се популяризират по-бързо, ще убият повече хора и ще обиден световната стопанска система с по-разрушително влияние от всеки път. Настоящите пандемични тактики разчитат на реагиране след появяването на заболяването с бързото планиране и разпространяване на нови ваксини и лечебни средства. Въпреки това, човешките разноски се усилват, в изгубени животи, стопански колапс и изгубен занаят.
Основните аргументи за пандемиите са същите световни промени в околната среда, които водят до загуба на биологично многообразие и изменение на климата. Те включват смяна в земеползването, разширение на земеделието, нахлуване в хабитата на диви животни и интензификация на търговията. Според Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) придвижването на хора и животни в отговор на изменението на климата евентуално ще разреши на патогените да осъществят контакт с нови хостове, да нахлуят в нови ниши и да заразяват даже релативно несвързани хостове.
Каква е връзката сред климатичните промени и появяването на COVID-19?
Климатичните промени са изиграли „ основна роля “ за предаването на ковид SARS-CoV-2, като са способствали няколко типа прилепи, пренасящи патогени, да приближат местообитанията си до тези на хората. Това е изводът от изследване на учени от Англия, Германия и Съединени американски щати, оповестено в списание Science of the Total Environment при започване на 2021 година
Фигура 1: Климатичните промени и COVID-19 се трансфораха в едни от най-обсъжданите тематики през последните две години. Източник:
Повишението на температурите, нарастването на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са трансформирали състава на растителността и естественото местообитание на животните в доста райони по света. Мащабно екологично изследване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива обилни промени във типа на растителността през последния век, което в действителност е основало удобна среда за живот на прилепите там. В резултат, единствено в провинция Юнан от началото на XX век, са се появили 40 нови типа прилепи, които всекидневно придвижват към 100 типа коронавируси. Заради стоплянето и обвързваното с него бурно развиване на тропическата растителност,
районът на Югоизточна Азия е наименуван от учените „ световна гореща точка “,
от която евентуално е произтекъл и SARS-CoV-2.
Учените от университета в Кеймбридж, Потсдамския институт за проучване на климатичните промени и Хавайския университет са съставили карта на растителността за последните 100 година, като са употребявали и данни за температурата, преваляванията и облачността. Те също по този начин са изучили информацията за растителните желания на прилепите, с цел да дефинират световното разпространяване на всеки тип при започване на XX век, като стигат до извода, че за този интервал видовото многообразие на летящите мишки се е трансформирало в световен мащаб. „ Тъй като климатът е трансформирал средата на местообитание, доста типове са мигрирали от други региони, пренасяйки със себе си присъщите за типа вируси “, декларира Робърт Бейер, помощник във Факултета по зоология в Кеймбриджкия университет и един от създателите на изследването. Според него, това е довело до еволюция и поява на по-вредоносни възбудители на болестта.
Фигура 2: Нарастване популацията на прилепите в Югоизточна Азия от началото на 20 век до момента, обвързвано с измененията на климата (Източник: Beyer R.M., A. Manica, C. Mora, Shifts in global bat diversity suggest a possible role of climate change the emergency of SARS-CoV-1 and SARS-CoV-2, Science of total environment 767 (2021) 145413)
Учените пресмятат, че в международната популация на прилепи през днешния ден циркулират към 3000 типа коронавируси. Средно един прилеп придвижва 2,7 типа коронавируси, като множеството от тях даже не провокират някакви признаци на заболяване. Болшинството коронавируси, пренасяни от прилепи, нормално не се предават на индивида, само че
нарастването на броя на прилепите, провокирано от изменението на климата, покачва вероятността от появяването на вируси, които са рискови за хората.
Освен това, е потвърдено, че най-малко три рискови ковид са били предадени от прилеп на човек – това са Близкоизточният респираторен синдром (MERS), както и тежкия изострен респираторен синдром SARS-CoV-1 (SARS) и SARS-CoV-2.
Фигура 3: Механизъм на предаване на SARS-CoV-2, SARS-CoV и MERS-CoV.
Конкретно SARS-CoV-2 стартира да се популяризира необятно в края на декември 2019 година За момента формалната версия на възникването му е пазар в град Ухан в Китай, като е бил предаден от прилепи на промеждутъчен гостоприемник – панголин, обичайно продаван на този пазар. През август 2021 година обаче вирусологът Джонатан Латем и биологът Елисън Уилсън декларират, че има възможност прескачането от животно към човек на новия ковид да се е случило още преди няколко години. Като доказателство те цитират дисертационния труд на китайски доктор, който е лекувал поданици на провинция Юнан. През 2012 година той е описал забавният случай на служащи, които почиствали шахта от биологичните боклуци на прилепи, след което развили признаци, присъщи за COVID-19.
Учените сигнализират, че през последния век популацията на прилепи е повишена видимо освен в Южна и Югоизточна Азия, само че и в Централна Африка и в обособени райони на Централна и Южна Америка. Според тях, световното стопляне способства за ускореното предаване на патогени от дивата природа към хората, което следва да притегли вниманието на международните водачи и да стане важен сигнал в битката с изменението на климата.
Интересен е въпросът и за връзката сред метеорологичните условия и предаването на COVID-19,
която също стана необятно обсъждана от началото на пандемията.
С появяването на COVID-19, в научните среди преобладаваше мнението, че става въпрос за сезонна зараза, сходна на останалите респираторни болести. Какви са изводите от насъбраните към този момент за две години наблюдения за ролята на метеорологичния фактор върху разпространяването на болестта? Подробен книжовен преглед по този въпрос е изработен в границите на план КП-01-1-ДК/29.03.2021 „ Разработване на методологичен метод за народен мониторинг, разбор и оценка на системата „ Климат/Климатични промени – COVID-19 “ на Фонд научни проучвания, с базова институция Института за проучване на климата, атмосферата и водите на Българска академия на науките, в който взе участие и създателят на актуалната обява.
Тук ще бъдат маркирани най-общо връзките сред стойностите на метеорологичните детайли и предаването на COVID-19:
Най-много на брой изследвания са отдадени на въздействието на температурата на въздуха върху предаването на COVID-19. Резултатите демонстрират, че честотата на болестта се усилва с намаление на температурата, а най-висока е честотата в температурния диапазон от 0 до 17°C.В резултат се следи изразена сезонност при болестта – в Южното полукълбо да вземем за пример е записано към 60% нарастване на инфекциите през зимата, до момента в който през топлия сезон в страните от Северното полукълбо се следи понижаване броя на случаите с над 46%. Сезонността на COVID-19 е по-изразена в по-големите географски ширини, където се следят по-големи сезонни амплитуди.Влажността на въздуха също е значимо обвързвана с честотата на COVID-19, макар че докладваните резултати са спорни.Учените откриват, че скоростта напразно е в негативна корелация с броя нови случаи на COVID-19.Валежите са значимо свързани с понижен риск от COVID-19. Увеличението на слънчевите часове и на температурата на въздуха водят до понижение броя на доказаните случаи на COVID-19.
Фигура 4: Предаването и разпространяването на COVID-19 зависи от метеорологичните фактори. Източник:
От всичко казано дотук се вижда какъв брой косвени и комплицирани са връзките, които съществуват в природата. Бързото основаване на имунизациите въпреки всичко затвърждава мнението, че, наподобява, човечеството е в положение по-лесно да се оправи с една световна пандемия, в сравнение с да редуцира фрапантно излъчванията на парникови газове, които рисково затоплят планетата. Неслучайно американският милиардер Бил Гейтс в книгата си „ Как да избегнем климатично злополучие “ твърди, че климатичните промени са 20 пъти по-опасни спрямо ковид. Ако не бъдат подхванати фрапантни ограничения, до 2050 година се чака да бъде премината безвредната граница от стопляне с 1,5°C. За да бъдат ефикасни въпросните ограничения, биха претендирали вложения в размер на едвам 1,2% от световния Брутният вътрешен продукт. Макар брутната сума да наподобява внушителна, тя би се изплатила заради обстоятелството, че ще спести доста по-големи загуби за в бъдеще, които могат да бъдат изчислени както във финансово изражение, по този начин и в материални вреди и човешки жертви.
Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Много създатели свързват стоплянето на климата с разширеното разпространяване на. Проучванията сочат, че измененията в климата са съдействали и за пандемията от ковид SARS-CoV-2, който блокира живота в целия свят за две години.. Повишението на температурите, на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са трансформирали състава на растителността и обвързваното с нея естествено местообитание на животните в доста райони по света. Мащабно екологично изследване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива обилни промени във типа на растителността през последния век, което в действителност е основало удобна среда за живот на прилепите там и е способствало за приближаването им към хората. Избухването на пандемията от COVID-19 се отрази и на излъчванията на парникови газове в международен мащаб и ненапълно забави темповете на световното стопляне. Отражението му върху хода на междинната световна температура към 2050 година обаче се чака да бъде нищожно. Не на последно място, климатичните условия имат значение и при предаването на вируса и са един от факторите, обуславящи хода на пандемията.
Климатичните промени и пандемията от COVID-19 са измежду най-обсъжданите тематики в световен мащаб през последните две години. Макар в началото тематиката за COVID-19 да измести фокуса от казуса с изменението на климата, проектите за зелено възобновяване сложиха двете тематики една до друга – възобновяване от COVID-19 би трябвало да бъде зелено, стабилно и да подсигурява реализиране на задачите от Парижкото съглашение, а точно – покачването на междинната световна температура да бъде под границата от 2°C, с рекомендация от 1,5°C, спрямо прединдустриалните равнища.
Макар че по време на пандемията излъчванията на парникови газове краткотрайно понижиха, тревожната обстановка по отношение на стоплянето на климата по света не се е изменила значително. Но дали има и друга, скрита връзка, сред климатичните промени и COVID-19? По данни на Световната здравна организация (СЗО), от средата на 70-те години на предишния век насам са се появили над 30 нови болести. Изменението на климата е една от главните аргументи за това събитие. Дали климатичните промени, които потвърдено имат връзка с възникването на някои нови болести, нямат „ пръст “ и в появяването на COVID-19?
Световните пандемии и климатичните промени
Пандемиите съставляват екзистенциална опасност за здравето и благосъстоянието на хората по цялата планета. Научните доказателства демонстрират, че пандемиите стават все по-чести. Без превантивни тактики честотата на пандемиите ще нараства още повече, те ще се популяризират по-бързо, ще убият повече хора и ще обиден световната стопанска система с по-разрушително влияние от всеки път. Настоящите пандемични тактики разчитат на реагиране след появяването на заболяването с бързото планиране и разпространяване на нови ваксини и лечебни средства. Въпреки това, човешките разноски се усилват, в изгубени животи, стопански колапс и изгубен занаят.
Основните аргументи за пандемиите са същите световни промени в околната среда, които водят до загуба на биологично многообразие и изменение на климата. Те включват смяна в земеползването, разширение на земеделието, нахлуване в хабитата на диви животни и интензификация на търговията. Според Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) придвижването на хора и животни в отговор на изменението на климата евентуално ще разреши на патогените да осъществят контакт с нови хостове, да нахлуят в нови ниши и да заразяват даже релативно несвързани хостове.
Каква е връзката сред климатичните промени и появяването на COVID-19?
Климатичните промени са изиграли „ основна роля “ за предаването на ковид SARS-CoV-2, като са способствали няколко типа прилепи, пренасящи патогени, да приближат местообитанията си до тези на хората. Това е изводът от изследване на учени от Англия, Германия и Съединени американски щати, оповестено в списание Science of the Total Environment при започване на 2021 година
Повишението на температурите, нарастването на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са трансформирали състава на растителността и естественото местообитание на животните в доста райони по света. Мащабно екологично изследване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива обилни промени във типа на растителността през последния век, което в действителност е основало удобна среда за живот на прилепите там. В резултат, единствено в провинция Юнан от началото на XX век, са се появили 40 нови типа прилепи, които всекидневно придвижват към 100 типа коронавируси. Заради стоплянето и обвързваното с него бурно развиване на тропическата растителност,
районът на Югоизточна Азия е наименуван от учените „ световна гореща точка “,
от която евентуално е произтекъл и SARS-CoV-2.
Учените от университета в Кеймбридж, Потсдамския институт за проучване на климатичните промени и Хавайския университет са съставили карта на растителността за последните 100 година, като са употребявали и данни за температурата, преваляванията и облачността. Те също по този начин са изучили информацията за растителните желания на прилепите, с цел да дефинират световното разпространяване на всеки тип при започване на XX век, като стигат до извода, че за този интервал видовото многообразие на летящите мишки се е трансформирало в световен мащаб. „ Тъй като климатът е трансформирал средата на местообитание, доста типове са мигрирали от други региони, пренасяйки със себе си присъщите за типа вируси “, декларира Робърт Бейер, помощник във Факултета по зоология в Кеймбриджкия университет и един от създателите на изследването. Според него, това е довело до еволюция и поява на по-вредоносни възбудители на болестта.
Учените пресмятат, че в международната популация на прилепи през днешния ден циркулират към 3000 типа коронавируси. Средно един прилеп придвижва 2,7 типа коронавируси, като множеството от тях даже не провокират някакви признаци на заболяване. Болшинството коронавируси, пренасяни от прилепи, нормално не се предават на индивида, само че
нарастването на броя на прилепите, провокирано от изменението на климата, покачва вероятността от появяването на вируси, които са рискови за хората.
Освен това, е потвърдено, че най-малко три рискови ковид са били предадени от прилеп на човек – това са Близкоизточният респираторен синдром (MERS), както и тежкия изострен респираторен синдром SARS-CoV-1 (SARS) и SARS-CoV-2.
Конкретно SARS-CoV-2 стартира да се популяризира необятно в края на декември 2019 година За момента формалната версия на възникването му е пазар в град Ухан в Китай, като е бил предаден от прилепи на промеждутъчен гостоприемник – панголин, обичайно продаван на този пазар. През август 2021 година обаче вирусологът Джонатан Латем и биологът Елисън Уилсън декларират, че има възможност прескачането от животно към човек на новия ковид да се е случило още преди няколко години. Като доказателство те цитират дисертационния труд на китайски доктор, който е лекувал поданици на провинция Юнан. През 2012 година той е описал забавният случай на служащи, които почиствали шахта от биологичните боклуци на прилепи, след което развили признаци, присъщи за COVID-19.
Учените сигнализират, че през последния век популацията на прилепи е повишена видимо освен в Южна и Югоизточна Азия, само че и в Централна Африка и в обособени райони на Централна и Южна Америка. Според тях, световното стопляне способства за ускореното предаване на патогени от дивата природа към хората, което следва да притегли вниманието на международните водачи и да стане важен сигнал в битката с изменението на климата.
Интересен е въпросът и за връзката сред метеорологичните условия и предаването на COVID-19,
която също стана необятно обсъждана от началото на пандемията.
С появяването на COVID-19, в научните среди преобладаваше мнението, че става въпрос за сезонна зараза, сходна на останалите респираторни болести. Какви са изводите от насъбраните към този момент за две години наблюдения за ролята на метеорологичния фактор върху разпространяването на болестта? Подробен книжовен преглед по този въпрос е изработен в границите на план КП-01-1-ДК/29.03.2021 „ Разработване на методологичен метод за народен мониторинг, разбор и оценка на системата „ Климат/Климатични промени – COVID-19 “ на Фонд научни проучвания, с базова институция Института за проучване на климата, атмосферата и водите на Българска академия на науките, в който взе участие и създателят на актуалната обява.
Тук ще бъдат маркирани най-общо връзките сред стойностите на метеорологичните детайли и предаването на COVID-19:
Най-много на брой изследвания са отдадени на въздействието на температурата на въздуха върху предаването на COVID-19. Резултатите демонстрират, че честотата на болестта се усилва с намаление на температурата, а най-висока е честотата в температурния диапазон от 0 до 17°C.В резултат се следи изразена сезонност при болестта – в Южното полукълбо да вземем за пример е записано към 60% нарастване на инфекциите през зимата, до момента в който през топлия сезон в страните от Северното полукълбо се следи понижаване броя на случаите с над 46%. Сезонността на COVID-19 е по-изразена в по-големите географски ширини, където се следят по-големи сезонни амплитуди.Влажността на въздуха също е значимо обвързвана с честотата на COVID-19, макар че докладваните резултати са спорни.Учените откриват, че скоростта напразно е в негативна корелация с броя нови случаи на COVID-19.Валежите са значимо свързани с понижен риск от COVID-19. Увеличението на слънчевите часове и на температурата на въздуха водят до понижение броя на доказаните случаи на COVID-19.
От всичко казано дотук се вижда какъв брой косвени и комплицирани са връзките, които съществуват в природата. Бързото основаване на имунизациите въпреки всичко затвърждава мнението, че, наподобява, човечеството е в положение по-лесно да се оправи с една световна пандемия, в сравнение с да редуцира фрапантно излъчванията на парникови газове, които рисково затоплят планетата. Неслучайно американският милиардер Бил Гейтс в книгата си „ Как да избегнем климатично злополучие “ твърди, че климатичните промени са 20 пъти по-опасни спрямо ковид. Ако не бъдат подхванати фрапантни ограничения, до 2050 година се чака да бъде премината безвредната граница от стопляне с 1,5°C. За да бъдат ефикасни въпросните ограничения, биха претендирали вложения в размер на едвам 1,2% от световния Брутният вътрешен продукт. Макар брутната сума да наподобява внушителна, тя би се изплатила заради обстоятелството, че ще спести доста по-големи загуби за в бъдеще, които могат да бъдат изчислени както във финансово изражение, по този начин и в материални вреди и човешки жертви.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ




