Причините едно дете да бъде изведено от семейството си са

Причините едно дете да бъде изведено от фамилията си са разнообразни - домашно принуждение, психологично заболяване на родител и други. За да е пълноценна такава мярка обаче, тя не може да остане единствена. Трябва и помощ от страна на институциите към фамилията и работа по унищожаване на рисковете.

Млада майка на три деца отключва шизофрения. Изпада в рецесия и две от децата ѝ биват изведени от фамилията.

Социална услуга, ръководена от неправителствена организация, се включва с поддръжка за майката, до момента в който децата са настанени в дом. Тя демонстрира мощна мотивация да следва насоките, които ѝ се дават, посещава децата си ежедневно, само че поражда проблем – когато не помни да си пие медикаментите, това още веднъж води до риск от утежняване на положението ѝ.

Какво би било най-хубавото решение за децата? И то друго ли е от най-хубавото за майката?

През октомври в София се организира двудневно събитие, проведено от европейската мрежа Eurochild и Ноу-хау центъра за различни грижи за деца към Нов български университет, ориентирано към предотвратяването на разделянето на деца от фамилиите им.

В рамките на форума беше показано огромно проучване на аргументите за извеждане на деца, стъпващо върху разбор на над 1400 случая за петгодишен интервал, както и на изявленията с експерти и деца, настанени в резидентни услуги.
Бедност, болест, невисок наставнически потенциал
Според проучването, трите водещи фактора, които водят до извеждане на деца от фамилията, са беднотия и безработица (22%), заболяване или увреждане на родител (22%) и невисок социално-икономически и учебен статус на родителите и обвързваният с това невисок наставнически потенциал (18%).

Данните са извлечени от изследване на случаи, попаданали в услугите на организации – членове на мрежата Коалиция „ Детство 2025 “ - обединяване на цивилен организации и персони, които работят по процеса на деинституционализация.

По-точни данни липсват, защото отделите за протекция на детето към Агенцията за обществено подкрепяне, в чиито пълномощия е извеждането на деца в риск, публично не събират информация за аргументите за предприемане на тази мярка.
Родителите се чака сами да се оправят със своите проблеми, само че най-често не се планува поддръжка за това
Работещите в системата за протекция чакат родителите сами да се оправят със своите психосоциални и психически проблеми, само че най-често не се планува поддръжка за това, сочат част от изводите на проучването.

От тях се изисква „ да се активизират “, „ да преодолеят проблемите си “ и „ да трансформират държанието си поради децата “, а когато не съумяват да отговорят на тези упования, държанието им се пояснява като безконтролно и като „ липса на заинтригуваност “.

Децата от своя страна постоянно не схващат за какво са разграничени от родителите си и си съчиняват лични пояснения, което води до възприятие на виновност и комплициране, както и до в допълнение травматизиране.
Закрила или наказване
В България липсват задоволително благоприятни условия за поддръжка на фамилиите като система, означават откривателите от Ноу-хау центъра за различни грижи за деца. Това важи и за случаи, в които първопричината за риска е психологична болест или взаимозависимост измежду членовете на фамилията.
В България липсват задоволително благоприятни условия за поддръжка на фамилиите като система
Изследването акцентира, че психично-здравните проблеми на родителя, в това число зависимости от алкохол, опиати или хазарт, постоянно водят до обстановки на домашно принуждение и неглижиране на детето, и в такива случаи у нас се приема, че в най-хубавия интерес на детето е то да бъде изведено от вкъщи.

За да е пълноценна сходна мярка обаче, тя не може да остане единствена, необяснена и необратима.

" Ако мярката е подхваната, без да е изработен опит да се помогне на фамилията, без да са оценени мощните и слабите им страни и да се опита да се работи по унищожаване на рисковете, то това не е отбрана, а наказване ", споделя един от интервюираните в границите на проучването експерти.
Да работят дружно и да мислят за фамилията като система
Въпреки всички затруднения, родителят със заболяване най-често към момента обича детето си, а детето към момента има потребност от своя родител, споделят още откривателите.

Съществуват създадени модели по какъв начин да се оказва помощ на родителите да се оправят с компликациите, с цел да се резервира връзката в случите, в които това е допустимо и не съставлява риск за детето.

Най-често това изисква комплекс от услуги в нескончаем интервал от време, свързани както със здравни ограничения за надзор над психично-здарвния проблем, по този начин и със обществена поддръжка за намиране на работа, поддръжка за жилище или възстановяване на битовите условия, по този начин и със систематична работа за повишение на родителските умения.

Все услуги, които, въпреки и познати у нас, към момента не са задоволително на брой и задоволително налични, с цел да отговорят на потребностите.
Един от огромните дефицити е този на предпочитание и умения от страна на институциите да работят дружно
Един от огромните дефицити е този на предпочитание и умения от страна на другите институции да работят дружно и да мислят за детето и родителите като обвързвана система, отбелязва в заключенията си отчетът.

Предложението на експертите е да се търси решение на тези дефицити в границите на ограниченията, които България подхваща по европейската самодейност „ Европейска гаранция за детето “ – стратегическият документ на Европейския съюз, който дефинира по какъв начин съюзът възнамерява да усъвършенства живота на децата в границите на настоящото десетилетие.

*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.