Как се избавихме от едрата шарка
Причинен от някой от двата сродни вируса Variola major и Variola minor, едра шарка е бичът на човечеството от прaисторически времена. Предавана от човек на човек, посредством физически контакт със инфектиран предмет или посредством поемане на капчици, инфектирани с вируса, едра шарка може да бъде пагубна за популацията, в случай че попадне в гъсто обитаеми региони. Само през 20-ти век се счита, че тя е предизвикала някъде сред 300 и 500 милиона смъртни случая по целия свят.
След инкубационен интервал от 10 до 14 дни, страдащите от заболяването развиват тресчица и главоболие, преди да се появи и типичният макулопапуларен обрив (който ние, колкото и да обичаме да слагаме фотоси в текстовете си, няма да ви покажем). Този обрив може даже да доближи до очите, което води до слепота. Въпреки че общата смъртност от заболяването е към 30%, при децата тя може да доближи до 80%.
Преди откриването на имунизацията в края на 18 век напъните за очистване нормално се свеждат до инокулация – инжектиране на малко от вируса на едра шарка, взет от инфектиран човек, в незаразено лице с вярата да се подтиква имунитета, който да построи отбрана. Практиката, почнала в Китай най-малко още през 10 век, не е без риск, защото от време на време инокулацията има противоположния резултат – предизвиква гибел и даже огнища на болестта…
Статуя на Сопона, господ от религията Йоруба, за който се счита, че предизвиква заболяването
В края на 90-те години на 18 век доктор Едуард Дженър вижда, че дойните крави очевидно имат имунитет против едра шарка и открива, че това се дължи на по-голямото им излагане на друга болест – кравешка шарка, обвързвана с едрата, само че доста по-малко смъртоносна. Създавайки своята ваксина против кравешка шарка (наречена по този начин, тъй като vacca на латински е кравата) през 1796 година, доникъде на 19 век страните по света към този момент имат проведени стратегии за имунизация.
В резултат на това към началото на 1900 година заболяването е отстранена от Съединени американски щати и Северна Европа. Въпреки това, по-слабо развитите страни, и по-специално тези с по-топъл климат, изпитват по-големи усложнения с изкореняването на заболяването заради в не дребна част незадоволителните способи за произвеждане и/или предпазване на имунизацията. За благополучие, до 50-те години на предишния век е създадена изсушена посредством заледяване ваксина, която разрешава дълготрайно й предпазване без потребност да се държи на студено.
Въпреки че Панамериканската здравна организация подхваща старания в Америките за елиминиране на заболяването през 1950 година, първата световна стратегия за очистване на едрата шарка е препоръчана от професор Виктор Жданов, заместник-министър по опазването на здравето на Съюз на съветските социалистически републики – през 1958 година
Професор Виктор Жданов
В началото на 1966 година обаче напъните за унищожаване на заболяването се ускоряват под управлението на Отдела за очистване на едрата шарка, който се управлява от Доналд Хендерсън. Знаейки, че даже 150 милиона дози от имунизацията, дарени от Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, няма да са задоволителни за имунизиране на всички, екипът стартира да координира напъните си към едно от предложенията на Жданов.
Известна като системата Лестър, тя стартира с имунизиране на „ всички известни и вероятни контакти, с цел да се запечата огнището от останалата част от популацията. “ Тази система разчита на „ бързо идентифициране на заболяването “, специфични уведомления, изолираност, карантина, дезинфекционни ограничения [и]… очистване на мухите “.
Така до втората половина на 70-те години на предишния век едра шарка остава ендемична единствено на няколко изолирани места (най-вече в Етиопия и Сомалия), до които е мъчно да се стигне заради липса на инфраструктура, апетит и война. Въпреки това, през 1977 година е основана специфична стратегия, с помощта на която последният случай на едра шарка се случва в Сомалия през октомври 1977 година
…
Въпреки че заболяването е изкоренена, вирусът не е. След инцидентно излагане, зараза и гибел от едра шарка в лаборатория в Англия през 1978 година, всички известни останали ресурси са лимитирани по интернационално съглашение до две лаборатории: Центровете за надзор на болесттите (CDC) в Атланта и Държавния проучвателен център по вирусология и биотехнология (VECTOR) в Колцово, Русия. Днес доста учени приканват за цялостното заличаване на тези останали ресурси, сочейки смъртността на заболяването и обстоятелството, че това ще улесни използването на интернационалните закони против притежаването на вируса.
Тези, които поддържат запазването на запасите от едра шарка, настояват, че те са нужни, ако би трябвало да се създадат нови ваксини. Те означават, че: (1) терористи или други сходни групи евентуално имат проби от едра шарка, които могат да се употребяват като биологично оръжие; и (2) след премахването на едрата шарка децата към този момент няма да са имунизирани, тъй че до 40% от популацията на света няма да има натурален имунитет.
