Причината за смъртта на фараона Тутанкамон е предмет на ожесточен

Причината за гибелта на фараона Тутанкамон е предмет на яростен спор в продължение на над век, само че нови ДНК проучвания приближават учените до разкриването на мистерията към кончината на момчето-фараон.

След като анализирали останките му, откривателите разкрили генетични доказателства, които сочат, че преждевременната му гибел може отчасти да се дължи на повтарящи се пристъпи на малария.

Това заболяване, пренасяно от комари, през днешния ден е лечимо, само че преди повече от 3300 години постоянно е било с съдбовен излаз. Тим Бати, общоприет управител на изложбата, отдадена на Тутанкамон, съобщи през януари: „ Тестовете демонстрират, че Тутанкамон е бил инфектиран с малария, която може да го е умъртвила. “

Анализът също по този начин разпознава бабата и дядото на Тутанкамон като фараон Аменхотеп III и брачната половинка му кралица Тийе – и двамата също са умряли от малария.

„ Това е още едно парче от огромния пъзел, който се опитваме да сглобим към живота и гибелта на Тутанкамон “, отбелязва Бати.

Друг ДНК разбор разкрива, че момчето-фараон е плод на блудничество – факт, който евентуално е съдействал за появяването на редица здравословни проблеми, съкратили живота му.

Тутанкамон ръководи Египет едвам девет години и умира на към 18-годишна възраст. Макар и с кратковременно ръководство, той остава един от най-известните фараони в историята – значително с помощта на сензационното изобретение на гробницата му през 1922 година от английския археолог Хауърд Картър. Разкопките разкрили съвсем непокътнати остатъци на момчето-фараон, дружно с над 5000 артефакта.

Установяването на точната причина за гибелта на мумифицирано лице е предизвикателство заради утежняването на останките с течение на времето и особеностите на самия развой на мумифициране, в това число премахването на всички органи като се изключи сърцето.

Въпреки това, ДНК анализът може да разкрие значими улики за здравословното положение на мумифицирания човек.

Проучването е дело на екип от Националния проучвателен център, Медицинския факултет на университета в Кайро и двама немски специалисти по ДНК. През 2000 година са взети тъканни проби от няколко мумифицирани остатъци, а резултатите са оповестени няколко години по-късно.

Според заключенията, Тутанкамон е наследник на неназована мумия, открита в гробница KV55 в Долината на царете. Майка му, също неидентифицирана, евентуално е била заровена в гробница KV35.

„ За страдание, защото мумиите от KV55 и KV35 не могат да бъдат позитивно разпознати по стандартен археологически път, единственото допустимо е така наречен „ назад инженерство “, което сочи, че бащата на Тутанкамон може да е бил еретичният фараон Ехнатон “, споделят откривателите.

Макар и допустимо, идентифицирането на мумията от KV55 посредством ДНК остава малко евентуално. „ Освен информацията за родословието на Тутанкамон, генетичните проби разкриват и здравословни положения и наследствени болести, които може да са повлияли на живота му “, споделя Бати.

„ Маларията е единствено още един фактор измежду множеството вероятни аргументи за неговата гибел. “

Документалният филм на BBC от 2014 година със заглавие „ Тутанкамон: Истината разкрита “ също се връща към ДНК разбора, съгласно който родителите на фараона са били брат и сестра.

Експертите от дълго време подозират, че Тутанкамон е наследник на фараон Ехнатон – прочут с въвеждането на монотеистична вяра в Древен Египет, отдадена на слънчевия господ Атон.

Идентичността на майка му остава неразбираема, само че се допуска, че тя е или кралица Нефертити (главната брачна половинка на Ехнатон), кралица Кия (една от неговите сестри и съпруги), или по-малко позната фигура, наричана „ Младата дама “.

Младата дама е мумия, открита в Долината на царете през 1898 година Нейната идентичност не е доказана, само че генетичен разбор на останките ѝ сочи, че тя може да е по едно и също време майка на Тутанкамон и биологична сестра на Ехнатон.

„ Оказа се, че са брат и сестра – това беше огромна изненада за нас. Имало е съществено разпространяване на кръвосмешението… те не са желали кралска кръв да се смесва с некралска и по тази причина са се стремили да я запазят в границите на фамилията “, разяснява генетикът доктор Йехия Гад, съавтор на проучването.

Инбридингът е бил постоянно срещана процедура в царските фамилии на Древен Египет, само че това доста е повишавало риска от генетични болести и вродени недостатъци.

„ При Тутанкамон са диагностицирани няколко болести, в това число заболяването на Кьолер II “, се показва в изследването, макар че „ нито едно от тях не би довело до гибел единствено по себе си “.

Болестта на Кьолер е рядко костно заболяване, което визира стъпалото при деца и води до некроза заради стеснен приток на кръв към костната тъкан.

Допълнителни проучвания, в това число компютърна томография, удостоверяват съществуването на некроза в левия крайник на фараона, а в гробницата му са открити няколко бастуна.

Според учените, съчетанието от некроза и маларийни инфекции е най-вероятната причина за неговата гибел.

„ Загубата на дарба за обикновено вървене, съчетана с маларийните пристъпи, се удостоверява от откритите бастуни и аптечни средства в гробницата на Тутанкамон “, пишат те в отчета си.

Въпреки това, в годините след публикуването на изследването, някои специалисти оспориха изводите му.

През 2022 година френският египтолог Марк Габолд съобщи, че съгласно него майката на Тутанкамон е била братовчедка на Ехнатон и че е допустимо тя да е била точно Нефертити.

По време на лекция в Харвардския университет той разяснява, че генетичното припокриване сред родителите на фараона не значи безусловно, че са били брат и сестра. Възможно е то да е резултат от три поредни генерации брак сред първи братовчеди, оповестява vesti.bg