Причината ГЕРБ и БСП да не се карат по основните

Причината ГЕРБ и Българска социалистическа партия да не се карат по главните тематики е че работи моделът "КОЙ ", това съобщи политологът Първан Симеонов.

Ето какво сподели още той по отношение на политическата среда в България сега:

В края на политическия сезон, първи за това ръководство, то към момента не е разгласило стратегия. Що се отнася до дневния ред, това в действителност е по-скоро медиен дневен ред - псевдоскандали, които отклоняват вниманието от други кавги: КТБ, тегленето на заеми, действителната дълбочина на българско-ромския проблем. Медиите харесват тези преградни кавги, в които се скандализираш за паметника пред НДК, с цел да не се скандализираш изключително за КТБ.

Това се благоприятства и от обстоятелството, че Народното събрание приказва повече, в сравнение с работи. Тоест вкарва се повече пушилка, тъй като партиите осъзнаха някои неща за "постистината " - това, че имиджът се оказва по-голям от обстоятелството или че разказът за действието се оказва по-голям от самото деяние. И партиите вкараха говорители-разказвачи. Точно те изнасят сега парламентарния спор. Те не са тъкмо политици - да вземем за пример Тома Биков от ГЕРБ и Александър Симов от Българска социалистическа партия.

Има още една причина ГЕРБ и Българска социалистическа партия да наподобява, че не се карат по главното, а по, жестоко казано, странични тематики. И тази причина е, че и двете партии са свързвани с модела КОЙ. Имам някакво чувство обаче, че Българска социалистическа партия прави опити за освобождение от този модел, да скъса опашката - до каква степен може да стане е обособен въпрос. Имам чувството, че ГЕРБ съжителства спокойно с модела КОЙ. Имаше едни етюди със прекъсване на публични поръчки и впрочем, само че това наподобява да е в минало време.

Изпадане в чувство за безметежност. Тия чувства са постоянно малко лъжливи, изключително когато на терена не се вижда цялостна нова опция. Защото изпускането на парата в политическите процеси у нас постоянно се е случвало през нови играчи, каквито в този момент доста не се виждат.

Раздразнението към политическия хайлайф остава в действие, само че с помощта на много фактори, измежду които услужливата медийна среда и обективно нелошите стопански индикатори, в обществото сега има известно успокоение.

Това, което е неприятно за гледане от позиция на хората, които участваха в митингите през 2013 година, е, че в този момент, 4 години по-късно, стана ясно, че Борисов отлично съществува с модела КОЙ, с "Атака " и прочие Движение за права и свободи е част от управническия конгломерат, несъмнено, по-прикрита, това е им е държанието. Не можем да кажем, че и господин Марешки е съпротива - ГЕРБ се пробват да го създадат все по-послушен. С тези играчи на Българска социалистическа партия й се получава да наподобява като единствена съпротива.

Скандалът с НДК ми се коства към този момент първата и единствена имиджова неточност на Борисов. ГЕРБ постоянно е бил конгломерат и Борисов постоянно е лавирал сред няколко стълба. Той постоянно настройва едни против други, най-после ги сдобрява. Струва ми се,че от това е част и Движение за права и свободи. Сега Движение за права и свободи се пробва да лови риба в мътната вода на НДК. Така,че абсурдът в действителност потегли от вътрешната управническа мрежа.

Размерите на абсурда с НДК не са дребни. Първо тъй като връзката Борисов - Боршош е забележима. И след това тъй като виждаме Томислав Дончев, както и Лиляна Павлова, знакови фигури, в скандална обстановка. Така,че НДК е имиджова вреда за ГЕРБ. Лошото обаче е, че председателството ще се свързва с това, още повече при външнополитическите упоритости на Борисов.