Аз съм Линда и съм на 11. Ще ви разкажа какво ми се случи преди 45 г. Историята на едно убийство
Прибрала се у дома и изчезнала безследно. Дълги години този случай беше един от най-объркващите в Калифорния, с доста непредвидени обрати. Отне 45 години, с цел да разберем истината, само че историята не свърши дотук.
През 2018 година в Twitter се появи чудноват пост:
„ Здравейте, аз съм Линда. Аз съм на 11 години. Умрях преди 45 години. И желая да знаете какво се случи с мен. “
Туитът незабавно притегли публичното внимание.
Публикувано е от сержант Корт Депвег от полицейското ръководство на Нюпорт Бийч. Той насрочил обявата да съвпадне с 45-ата годишнина от убийството на Линда О’Кийф, което към момента не е разкрито. Съдът реши да разкрие историята на момичето, с цел да може делото да бъде обновено и нарушителят най-сетне да бъде открит.
Поредицата от 68 туита, оповестени от името на Линда, завладели милиони хора по света с детайлности за последния ден от живота й и също индиректно довели до разкриването на нейния палач 45 години по-късно.
И по този начин, какво се е случило преди половин век и по какъв начин станало допустимо да се откри нарушителят, който лишил живота на дребната Линда О’Кийф.
Изчезването
Линда О’Кийф било нормално 11-годишно момиче, благо, нежно, уязвимо.
Израснала в огромно приятелско семейство. Ходела на учебно заведение. Баща й, Ричард, работел като ватман. Майката Барбара шиела вкъщи. Линда имала по-голяма и по-малка сестра. Те казвали за Линда, че тя идеализира хубостта на света и постоянно вижда единствено положителното в хората. Момичето израства като креативна персона, рисува и свири на пиано.
Тя също била скаут и прекарвала доста време в лятното учебно заведение.
Обикновено отивала там с велосипед, само че в оня съдбовен ден учителят по пиано се съгласил да закара момичето.
Хронологията
Около един часа следобяд Линда се обадила на майка си от учебно заведение и я помолила да я закара до у дома.
Момичето въобще не желало да върви пешком, макар че домът им бил единствено на два километра. Може би сърцето на детето усещало неприятности. Но майката, без да подозира нищо трагично, не ччула недоволствата на щерка си. Жената имала доста работа и не желала да се разсейва. Майката споделила на Линда да се прибере сама.
Разстроена и разплакана, Линда най-после напуснала територията на учебното заведение. Поседяла малко в профил на пътя пред учебното заведение и по-късно потеглила. Пътуването й трябвало да отнеме не повече от 30 минути.
Но Линда не се появила вкъщи след 30 минути, час или два.
Майката на момичето, погълната от работата си, не забелязала незабавно, че щерка й я няма прекомерно дълго. Тревогата се прокрадвала в душата й, само че Барбара прогонила неприятните мисли от себе си, надявайки се, че Линда е разговаряла с някого по пътя.
Към 18 часа обаче станало ясно, че би трябвало да търсят щерка си.
Днес благодарение на мобилни връзки можете тъкмо да определите местоположението на човек, даже в случай че устройството му е изключено. През 1973 година родителите на Линда имали единствено кола и стационарен телефон, посредством който майката на момичето неуморно се обаждала на всички другари, с които щерка й можела да бъде.
Но никой нямал визия къде е Линда.
След като научил за обстановката, бащата бързо се прибрал и тръгнал да я търси с колата.
Без резултат. Когато почнало да се стъмва, родителите се свързали с полицията.
Издирването траяло цяла нощ, полицията употребила хеликоптери, кучета и огромен брой персонален състав. Но всичко било на вятъра.
Местопрестъплението
Сутринта на 7 юли 1973 година локалният проектант Рон Йео отива на колоездене със сина си. Те карали велосипедите си по естествената пътека, известна като Back Bay, наслаждавайки се на топлото утринно слънце. Няколко километра по-късно Рон и синът му слезли от конете, с цел да прегледат неповторимите типове жаби, които живеят по тези места.
Но вместо да се насладят на флората и фауната, татко и наследник създали извънредно изобретение. Намерили тялото на Линда О’Кийф.
Момиченцето лежало в канавка с вода, било облечено с рокля, ушита от майка й и самоделна чанта за книги. Експертизи открили, че повода за гибелта е удушаване.
Малкото безшумно крайбрежно градче било шокирано от това събитие.
Разследването почнало незабавно. Детективите разкрили следи от гуми покрай мястото, където е намерено момичето, само че нямали други следи.
Свидетелите
В деня на нещастието Линда е била забелязана от най-малко трима души. Приятелките на момичето и съседите от квартала – майка и щерка –, които познава добре семейство О’Кийф.
Жените споделили на полицията, че са видели тюркоазен ван да понижа скоростта и да се доближава до момичето. Линда стояла на предната пътническа врата и като че ли говореше на водача. И след това влезнала във возилото.
Съседите намерили сцената за странна, само че не я сметнали за рискова. Решили, че откакто Линда се качила сама в микробуса, това означавало, че е някой, който познава. Никой повече не видял ученичката жива.
След разпит на очевидци полицията получила жестоко изложение на лидера. Бил бял мъж на възраст сред 24 и 30 години, с руса къдрава коса и продълговато лице. Те не помнели марката на колата или регистрационния номер.
Малко по-късно полицията съумява да откри различен очевидец – жена, живееща близо до мястото, където е открита Линда. Местната жителка чула вик и думите: „ Престани, боли “. Но всичко завършило ненадейно.
Имало още едно извънредно доказателство.
Художник, който рисувал в парка сега, когато полицията пристигнала на мястото на престъплението, видяла чудноват млад мъж.
Той деликатно следил от храстите дейностите на чиновниците на реда. Художникът се доближил до мъжа и попитал какво се случва. Младият мъж изглеждал извънредно обезпокоен и споделил, че са намерили момичето.
Но двамата стоели надалеч от мястото на случая и не можело да се види какво тъкмо се случва там. И това, несъмнено, се сторило необичайно на служителите на реда. Художникът описал този мъж тъкмо по същия метод, както предходните очевидци – 24-30 години, бяла къдрава коса.
Полицаите нямали никакво подозрение – това било нарушителят. Но даже и с в детайли изложение в ръка, намирането му не било елементарно.
Два дни по-късно се случило нещо необичайно. 18-годишният Питър Уудън пристигнал в полицията и признал, че той го е направил. Младият мъж живеел близо до семейство О’Кийф и учел в същия клас с по-голямата сестра на Линда.
Разпитван бил дълго време, само че три дни по-късно е освободен и всички обвинявания са свалени. В историята на Петър имало прекалено много грешки и цялата информация, която той показал, било обществено притежание.
В резултат на това полицията стигнала до заключението, че младежът е излъгал, с цел да притегли вниманието. Може би е имал психологични проблеми.
И още веднъж задънена улица. Разследването не можало да продължи, никакви ограничения не дали резултат.
В търсене на килъра
Постепенно казусът заглушен. Полицията обаче в никакъв случай не не запомнила за Линда.
В началото на следствието предвидлив криминолог събрал всички остатъци от биологичния материал на хипотетичния нарушител от тялото на Линда и ги съхранил. За страдание по това време към момента не се правил ДНК разбор.
Едва през 2001 година, 28 години по-късно, полицията изпраща биологичния материал в лабораторията, с цел да бъде извлечено ДНК от него. По това време обаче в базата данни на ФБР не били открити съвпадения.
Това означавало, че нарушителят или не е бил преследван за други случаи, или е бил хванат, преди да почне да се взима ДНК от обвинените. В базата данни нямало и родствени ДНК.
Технологиите от началото на 21 век не разрешавала на полицията да направи освен това по случая.
Кой се оказал килърът
През всичките тези години правосъдната медицина се развила. Благодарение на развиването на генетичните цифрови технологии, правораздаването получило късмет да открие индивида, лишил живота на сладката, блага Линда преди съвсем половин век.
През 2018 година служител на реда, който възобновил случая с Линда О’Кийф, се свързал с компания, наречена Parabon NanoLabs. Тази компания е профилирана в неповторима услуга – въз основа на генетичните характерности на човек специалистите основават най-точния фотографски облик на човек.
Така полицията се оказала с две фотоси на обвинения едновременно – по какъв начин изглеждал на 20 години и на 60.
Виждайки портрета, детективите се спогледали: той се оказал доста сходен на този, който беше формиран преди 45 години съгласно показанията на живи очевидци. Но в този момент било належащо да се откри въпросния мъж.
И тогава полицията употребила нетрадиционен ход.
Полицейски чиновник от Нюпорт Бийч почнал да разгласява в Twitter от името на Линда, която говорела за последния ден от живота си. Точно 68 изявления, от които всички настръхнали.
И по този начин, в един от туитовете полицията за първи път разгласила фотография на обвинения, получена благодарение на ДНК на същото това незнайно лице.
Служителите на реда задали въпрос от името на Линда, който преследвал следователите от десетилетия: кажете ми по какъв начин се споделя?
Повече от 7 000 000 души са гледали туитовете на Линда. Но макар обстоятелството, че обществеността безусловно кипяла от отвращение, нямало бърз резултат.
Но полицията не считала да се откаже, те още веднъж се обърнали към технологията и помолили специалисти да създадат портрети на вероятните родственици на обвинения. Опитали да създадат нещо сходно при започване на 2000-те години, само че тогава технологията към момента не било толкоз развита.
При повторното търсене бил открит вторият братовчед на хипотетичния причинител.
Експертите почнали да ровят по-дълбоко и скоро в една от частните ДНК бази данни най-сетне разкрили самия обвинен. Най-любопитното е, че преди време той самичък бил качил ДНК-то си в онлайн базата данни на генеалогичния уебсайт Family Tree, с цел да може да откри свои родственици.
Било необикновено достижение. 45 години по-късно, с помощта на неповторимите технологии за проучване на ДНК, семейство О’Кийф разбрали кой им е лишил Линда вечно.
Убиецът
Името му било Джеймс Алън Нийл. Изненадващо е, че това било човек с голямо досие от закононарушения – от обири до набези. Но още по-невероятното е, че Нийл съвсем постоянно се отървавал с мизерни или условни присъди.
Затворът съвсем в никакъв случай не пречел на проектите му за живота. Бил женен два пъти и имал три деца. Първият път, когато брачната половинка му била бременна, било тъкмо когато Линда, за жалост, го срещнала. Той живеел единствено на 60 км от градчето на семейство О’Кийф.
За полицията обаче не било задоволително просто да схванат името на нарушителя. Те не можели да разчитат единствено на частната база на генетичното дърво. Детективите трябвало да вземат наново ДНК от Нийл, с цел да получат безапелационни доказателства за съпричастността му.
Те го сложили под наблюдаване, а портиерите донесли целия отпадък в полицията, който взели от вкъщи на нарушителя. Но всичко било на вятъра. Шансът оказал помощ. Джеймс Нийл пушел в кола покрай дома си и изхвърлил угарката от цигарата, която полицията прибрала.
ДНК анализът изцяло удостоверил, че 72-годишният бял американец е същият човек от тюркоазения ван, който качил Линда.
Нийл бил арестуван и упрекнат. Разбира се, той отрекъл всичко: в никакъв случай не бил виждал Линда, не бил в този град и не знаел нищо за случая.
Но било единствено въпрос на време полицията да събере всички доказателства. И те били открити в неговия компютър, полицейски документи, свидетелски показания на девойки, които са имали шанса да избягат от лапите му.
Процесът трябвало да стартира през 2020 година, само че бил отсрочен заради пандемията. Нийл траял да твърди, че е почтен, само че детективите към този момент били отнесли случая в съда.
Той обаче по този начин и не доживял до процеса. Той бил приет в болница и умрял от рак на белия дроб. Дотогава нямал визия за диагнозата си.
За страдание майката и бащата не доживели да видят деня, в който тайната за гибелта на щерка им била разкрита. Но сестрите на Линда били безпределно признателни на полицията. Те разказали, че до края на живота си майката се е упреквала, че в оня ден не е прибрала щерка си.
Така закононарушението отпреди половин век било разкрито.




