Прибрах се късно, но жена ми ме чакаше. Докато ми

„ Прибрах се късно, само че жена ми ме чакаше. Докато ми сервираше едно от обичаните ми ястия, аз и подадох плика с документи и и го споделих непосредствено: „ Искам бракоразвод! “. Тя ме погледна без грам упрек и промълви безшумно: „ Добре. Но за какво? “ Нямаше за какво да я неистина. Тя от дълго време подозираше за връзката ми с Ана. Затова бях прям, че сърцето ми принадлежи на друга. Жена ми нищо не сподели и отиде да ми донесе още малко самун. Странно ми стана. Изобщо да не се ядоса, да не ме упрекна, най-малкото да ми каже, че съм прасе! Пожела ми лека нощ и си легна.

На сутринта открих на масата документите за развода – подписани! Тя нямаше безусловно никакви искания към мен – нито колата, нито жилището, нито стотинка от общия ни бюджет. Това тотално ме втрещи! И тъкмо тогава тя влезе. Каза ми, че не желае нищо материално от мен, само че има единствено 3 молби. Първата беше да подпиша документите след 1 месец. Добре! Това не беше никакъв проблем за мен, ще изчакам. Втората молба беше да не споделяме на дребния ни наследник до последно. Не ми се искаше да укривам толкоз значимо нещо от него, само че до в този момент, признавам си, жена ми постоянно знаеше кое е най-хубавото за сина ни. И третата молба най-силно ме озадачи. Тя искаше да я нося на ръце до спалнята всяка вечер през тези 30 дни. Точно както съм правил в деня на нашата женитба и още няколко месеца по-късно. Първо ми идваше да й кажа да зареже тия нелепости, само че след това се замислих, че тя не желае нищо друго от мен, по тази причина се съгласих на странното й предпочитание.

Дойде вечерта и аз я взех на ръце към нашата спалня. Не бяхме интимни от доста време насам, по тази причина се почувствах много неудобно. Но тъкмо в този миг се появи синът ни и радостно възкликна: „ Ха, баща носи мама! “ Започна един откровен детски смях от наслада, който напряко прониза сърцето ми. Занесох брачната половинка си. И нищо. Само дето ми се стори толкоз по-лека от преди… На втората вечер картинката беше почти същата, а след няколко дни, дребният ни наследник с неспокойствие чакаше момента, в който баща ще носи мама на ръце. Толкова доста се забавляваше!

И аз започнах да се развличам. Дори ми ставаше все по-приятно да чувствам жена си покрай мен. Дадох си сметка, че ужасно дълго време не сме докосвали телата си. Как позволихме да стигнем до тук?! Едната вечер толкоз мощно желаех да я целуна, само че се стопирах. Аз бях взел своето решение и нямаше връщане обратно.

И последният ден от месеца пристигна. Вдигнах жена си на ръце и потеглих към спалнята. Не ми се искаше да я пущам! Но незабавно разкарах тази мисъл от главата си. Бях поел ангажимент към Ана. Тя с неспокойствие чакаше да свърши този месец и да бъда единствено с нея. Тогава едно дяволче в главата ми изкрещя: „ Глупако, не беше ли поел ангажимент и към фамилията си! “ Бих един утопичен шут на досадното дяволче и си легнах.

Не можах да заспя. Виждах нежното й тяло до мен. Беше толкоз близо и в това време толкоз надалеч – сгушена най-сетне на леглото. За да не ме тормози, с цел да не сме в близост… Така ми се искаше да я придърпам, да я прегърна и по този начин да останем до сутринта. Не го направих. Бях взел решение и нямаше връщане обратно.

На сутринта потеглих към Ана, с цел да й кажа, че към този момент умерено можем да сме дружно. Но, когато тя отвори вратата, аз към този момент знаех, че не мога да го направя. Казах й: „ Съжалявам, не желая да напусна жена си, обичам я! “ Ана ми заби пестник. Тресна ми вратата под носа и незадълбочено дочувах какви ги реди по мой адрес. Странно, само че не ме заболя. Нямах самообладание да се върна у дома – при жена си.

Спрях пред един цветарски магазин, купих голям букет рози и картичка, на която написах: „ Искам да те нося всяка вечер на ръце до нашата спалня. Докато гибелта ни раздели! “ Изкачих на един мирис стълбите и влязох у дома. Тананиках си, беше ми радостно, усещах, че сърцето ми прелива от обич не към кого да е, а към личната ми жена! Милата, нежната, умната, възхитителната… Тази, поради която преди време обърнах света, с цел да печеля и бих го направил още хиляди пъти. Какъв простак съм бил да диря фамилиарност другаде, вместо да се постарая да реша проблемите в брака си.

Жена ми я нямаше в хола. Влязох в спалнята и я видях да лежи на леглото… Причерня ми! Беше бяла като платно, студена и не дишаше. Разтърсих я, целувах я, виках, само че тя не ми отговори. Тогава видях дребната записка на нощното шкафче. Там пишеше, че повече от година тя се е борила с една от най-коварните заболявания - рака. Боже, бях толкоз ангажиран с Ана, че даже не съм забелязал. Пишеше ми, че не ме вини и, че ми благодари, че съм извършил най-голямото й предпочитание. Да запомни синът ни, че мама и тати до последно са се обичали тъкмо, както в деня на сватбата им.

Не знам дали в миналото ще си простя. Защо позволих да обгрижвам друга, когато най-скъпата е била в дома ми. Защо обърках пристрастеността с обич, за какво не се борих за същинската! Тази, която имах с жена ми. Пиша ви това с болежка в сърцето, само че, апелирам ви, поучете се от моята неточност. Дайте късмет, борете се, тъй като, щом сте решили да създадете семейство с един човек, несъмнено сте изпитвали мощни усеща към него! Борете се, не се предавайте! Най-лесно е да избягаш. Но избягаш ли, връщане обратно няма… Животът ни слага клопки. Така съблазнителни клопки! Само че всичко си има цена! Цена, която не постоянно ще сте подготвени да платите! “

Историята е от незнаен създател, само че посланието минава оттатък възраст, народност, култури и граници…