Възможно ли е круизната индустрия скоро да изчезне?
Приблизително 4.8 милиона души вървят на круиз всяка година. Преди пандемията броят им беше даже по-висок, възлизащ на към 30 милиона пасажери.
Но до момента в който круизната промишленост се възвръща от опустошителните последствия от COVID-19, доста пристанища, където тези кораби пускат котва, премислят своята активност. Някои даже се надяват да ги забранят изцяло, базирайки се на екологични, обществени и стопански опасения.
Сбогом на гигантските хотели
Все повече еропейски градове започнаха да лимитират круизните пътувания, с цел да слагат под надзор свръхтуризма.
Годините на пандемията дадоха на европейските градове опция да схванат какъв би бил животът без круизи като на някои доста се хареса. През 2021 година Венеция забрани на огромните круизни кораби да дебаркират в историческия център на града. От своя страна, ЮНЕСКО заплаши да сложи града в листата си със застрашени такива, в случай че корабите не бъдат неразрешени за непрекъснато.
Според специалистите на организацията огромните кораби предизвикват замърсяване и разяждат основите на града, който към този момент страда от постоянни наводнения. Забраната значи, че огромни круизни и контейнерни кораби към този момент не могат да влизат в канала Giudecca на Венеция, който води до известния площад Сан Марко.
Това не е първият опит на града за възбрана на круизните кораби – всичките досега са несполучливи. Но натискът върху държавното управление се усили, когато през 2019 година круизен транспортен съд се разруши в пристанище във Венеция, ранявайки петима души.
По стъпките на Венеция евентуално ще поеме и Барселона. Кметът на града неотдавна сподели, че ще ограничи броя на круизните туристи в града, в случай че бъде избран отново през май. Новите ограничения биха могли да понижат на половина броя на този вид туристи, който може да доближи 200 000 на месец през пиковия сезон.
Четиридесет % от круизните кораби стопират за четири часа. Те не дават икономическа възвръщаемост на града и хиляди хора слизат, основават огромни проблеми с подвижността и по-късно напущат. Това е промишленост, която би трябвало да ограничим “, сподели тя пред The Times през февруари.
Замърсяването също е мотив за безпокойствие в Барселона, която е класирана като най-лошото круизно пристанище във връзка с замърсяването на въздуха в Европа в изследване, извършено от Transport & Environment предходната година.
Кметът на Марсилия, най-голямото круизно пристанище във Франция, също се изрече против промишлеността, потвърждавайки, че тя „ задушава “ града със замърсяване на въздуха. Амстердам, Санторини и Дубровник също стегнаха рестриктивните мерки за круизните компании.
„ Заразата “ се разраства
Това обаче не е събитие, лимитирано единствено в Европа. Пристанищата по света вземат решение, че не желаят връщане към метода, по който нещата са били преди пандемията. В залива Монтерей в Калифорния съвсем нямаше кораби и преди COVID-19. Преди имаше към седем до 12 годишно, а тази година няколко оператора възнамеряваха да посетят пристанището. Но през февруари градът изпрати явен сигнал до круизните компании, че не желае те да се връщат.
Градският съвет няма власт да не разрешава круизните кораби. Вместо това Монтерей отстрани услугите идване на пасажери, което значи, че круизните оператори ще би трябвало сами да наемат личен състав, който да обработва пасажерите в дока на града.
Надявам се, че тази стъпка ще алармира на промишлеността на круизните кораби, че те към този момент не са добре пристигнали от нашия град “, написа градският шеф на Монтерей Ханс Услар в отчет до съвета, предава Euronews.
През ноември Бар Харбър в американския щат Мейн също реши да наложи строги ограничавания върху броя на туристите, които могат да посещават щата чрез круизен транспортен съд.
От 2024 година единствено 1000 пасажери и екипаж ще могат да посещават щата всеки ден. Средният брой хора на круиз в този момент е към 3000 посетители, което значи, че това е тежък удар за операторите, които желаят да дебаркират в града.
Ограниченията пристигнаха, откакто локалните хора подадоха петиция за ограничение на броя на туристите, заявявайки, че са „ пренатоварени “ с круизен трафик. Това не е изненадващо развиване: изследване през 2021 година откри, че болшинството от жителите на Бар Харбър са недоволни от тези солидни кораби.
Повече от 50 % от интервюираните споделят, че круизният туризъм е по-скоро отрицателен, в сравнение с положителен за Бар Харбър. Смята се, че качеството на живот спада с 53 % заради промишлеността.
Носят ли приход круизните кораби за града?
Един от най-големите причини на поддръжниците за опазване на круизните кораби е техният принос към локалната стопанска система. Няколко изследвания демонстрират, че пасажерите, слизащи от кораби, не способстват толкоз доста за локалната стопанска система, колкото си мислите. С цялата храна, питиета и сувенири, които биха могли да изискат, налични на борда, парите остават в морето.
Може би не е изненадващо, че най-големият круизен транспортен съд в света, Wonder of the Seas, има зашеметяващите 20 ресторанта, спектакъл с 1400 места и магазини, продаващи всичко - от изискани часовници до висша мода. В взаимозависимост от пакета, който изберете, храната и напитките постоянно са включени, а покупките са освободени от налози и мита.
Проучване откри, че до 40 % от хората в никакъв случай не са напускали кораба. За тези, които са слезли на брега, междинният им разход е бил под 23 евро.
Още проучването излиза наяве, че междинният престой в пристанището продължава към осем часа, само че това може да варира доста според от маршрута на кораба. За някои - като Барселона - може да бъде единствено четири часа.
Но до момента в който круизната промишленост се възвръща от опустошителните последствия от COVID-19, доста пристанища, където тези кораби пускат котва, премислят своята активност. Някои даже се надяват да ги забранят изцяло, базирайки се на екологични, обществени и стопански опасения.
Сбогом на гигантските хотели
Все повече еропейски градове започнаха да лимитират круизните пътувания, с цел да слагат под надзор свръхтуризма.
Годините на пандемията дадоха на европейските градове опция да схванат какъв би бил животът без круизи като на някои доста се хареса. През 2021 година Венеция забрани на огромните круизни кораби да дебаркират в историческия център на града. От своя страна, ЮНЕСКО заплаши да сложи града в листата си със застрашени такива, в случай че корабите не бъдат неразрешени за непрекъснато.
Според специалистите на организацията огромните кораби предизвикват замърсяване и разяждат основите на града, който към този момент страда от постоянни наводнения. Забраната значи, че огромни круизни и контейнерни кораби към този момент не могат да влизат в канала Giudecca на Венеция, който води до известния площад Сан Марко.
Това не е първият опит на града за възбрана на круизните кораби – всичките досега са несполучливи. Но натискът върху държавното управление се усили, когато през 2019 година круизен транспортен съд се разруши в пристанище във Венеция, ранявайки петима души.
По стъпките на Венеция евентуално ще поеме и Барселона. Кметът на града неотдавна сподели, че ще ограничи броя на круизните туристи в града, в случай че бъде избран отново през май. Новите ограничения биха могли да понижат на половина броя на този вид туристи, който може да доближи 200 000 на месец през пиковия сезон.
Четиридесет % от круизните кораби стопират за четири часа. Те не дават икономическа възвръщаемост на града и хиляди хора слизат, основават огромни проблеми с подвижността и по-късно напущат. Това е промишленост, която би трябвало да ограничим “, сподели тя пред The Times през февруари.
Замърсяването също е мотив за безпокойствие в Барселона, която е класирана като най-лошото круизно пристанище във връзка с замърсяването на въздуха в Европа в изследване, извършено от Transport & Environment предходната година.
Кметът на Марсилия, най-голямото круизно пристанище във Франция, също се изрече против промишлеността, потвърждавайки, че тя „ задушава “ града със замърсяване на въздуха. Амстердам, Санторини и Дубровник също стегнаха рестриктивните мерки за круизните компании.
„ Заразата “ се разраства
Това обаче не е събитие, лимитирано единствено в Европа. Пристанищата по света вземат решение, че не желаят връщане към метода, по който нещата са били преди пандемията. В залива Монтерей в Калифорния съвсем нямаше кораби и преди COVID-19. Преди имаше към седем до 12 годишно, а тази година няколко оператора възнамеряваха да посетят пристанището. Но през февруари градът изпрати явен сигнал до круизните компании, че не желае те да се връщат.
Градският съвет няма власт да не разрешава круизните кораби. Вместо това Монтерей отстрани услугите идване на пасажери, което значи, че круизните оператори ще би трябвало сами да наемат личен състав, който да обработва пасажерите в дока на града.
Надявам се, че тази стъпка ще алармира на промишлеността на круизните кораби, че те към този момент не са добре пристигнали от нашия град “, написа градският шеф на Монтерей Ханс Услар в отчет до съвета, предава Euronews.
През ноември Бар Харбър в американския щат Мейн също реши да наложи строги ограничавания върху броя на туристите, които могат да посещават щата чрез круизен транспортен съд.
От 2024 година единствено 1000 пасажери и екипаж ще могат да посещават щата всеки ден. Средният брой хора на круиз в този момент е към 3000 посетители, което значи, че това е тежък удар за операторите, които желаят да дебаркират в града.
Ограниченията пристигнаха, откакто локалните хора подадоха петиция за ограничение на броя на туристите, заявявайки, че са „ пренатоварени “ с круизен трафик. Това не е изненадващо развиване: изследване през 2021 година откри, че болшинството от жителите на Бар Харбър са недоволни от тези солидни кораби.
Повече от 50 % от интервюираните споделят, че круизният туризъм е по-скоро отрицателен, в сравнение с положителен за Бар Харбър. Смята се, че качеството на живот спада с 53 % заради промишлеността.
Носят ли приход круизните кораби за града?
Един от най-големите причини на поддръжниците за опазване на круизните кораби е техният принос към локалната стопанска система. Няколко изследвания демонстрират, че пасажерите, слизащи от кораби, не способстват толкоз доста за локалната стопанска система, колкото си мислите. С цялата храна, питиета и сувенири, които биха могли да изискат, налични на борда, парите остават в морето.
Може би не е изненадващо, че най-големият круизен транспортен съд в света, Wonder of the Seas, има зашеметяващите 20 ресторанта, спектакъл с 1400 места и магазини, продаващи всичко - от изискани часовници до висша мода. В взаимозависимост от пакета, който изберете, храната и напитките постоянно са включени, а покупките са освободени от налози и мита.
Проучване откри, че до 40 % от хората в никакъв случай не са напускали кораба. За тези, които са слезли на брега, междинният им разход е бил под 23 евро.
Още проучването излиза наяве, че междинният престой в пристанището продължава към осем часа, само че това може да варира доста според от маршрута на кораба. За някои - като Барселона - може да бъде единствено четири часа.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ