Пърформанс „кисело зеле с шампанско“! Да живее изкуството, бе!
Прибирам се нощес и виждам съседа пуфти под един приблизително огромен, само че цялостен до ръба бидон с нещо розово в него.
Понеже имаме две входни порти, усилието, което полагаше, с ключ в ръка, с цел да се добере до стълбището, ми се стори почтено за внимание. След като го погледах по този начин – с научно любознание – към две минути, взех решение въпреки всичко да му оказа помощ на индивида, да отключа, че така и така е сакат с единия крайник (това му е откогато изгуби един спор с жена си, която едно време беше спаринг сътрудник на Станка Златева), а и не разполага с цялостен комплект пръсти по ръцете индивидът.
Отворих му вратата и до момента в който пълзеше нагоре, взех решение да го поразпитам – какво е това ухайно нещо, под което превива крайници. Каза, че било кисело зеле. Щял да прави галерия и пърформанс, който щял да се споделя „ натюрморт “.
Понеже той от дълго време не е доста наред с главата (жена му постоянно завършва кавгите с ютия), изгубих интерес към диалога и си млъкнах, само че той наподобява държеше да ми опише.
Идеята му била да подреди една дъ-ъ-ъ-ъ-лга трапеза (щяла да излезе чак на балкона) и да плесне върху нея човешка фигура, направена от кисело зеле, поръсено с червен пипер, а за ръце и крайници щял да постави шишета с ракия. Добре, отново ми хвана вниманието и трябваше да попитам: „ Кво? “
Идеята била гостите да късат от листата ферментирало зеле и по този начин да покаже мъчителното битие на шлосера.
*
Да хвърлим едно око в този момент на „ вдъхновението “ на този пърформанс.
Художничката Михаела Дановска, с артистично име Ода Жон, направи в Националната изложба галерия, последвана от вечеря вид пърформанс, наименуван „ Натюрморт “. Никой не разбра каква е била изложбата, само че вечерята стана по-известна от изложбата, от художничката, че и от самата изложба май. А фотосите от нея се популяризират по-бързо от вирус в детска градина.
С две думи – подбрани посетители сядат на дълга маса, на която е подредено голямо количество филе, подредено във формата на (уж) женско тяло. Лично мнение: много нескопосано подредено и женското тяло наподобява на нещо престояло в реката най-малко седмица след гибелта си. Толкова си могат хората, не ги съдим.
Появиха се след това всякакви „ уточнения “ по тематиката, че дори и от шефката на Националната изложба. Било част от изложбата – пърформанс. Ще се върнем по-късно на „ смисъла “ му. Преди това да кажем: след една преживелица могат да се измислят доста пояснения, кое от кое по-… хм… засукани.
Второ: даже концепцията да е пърформанс (тая дума толкоз ме забавлява, че ще я употребявам до дупка!), да покажел по какъв начин дамата страда в актуалния свят или каквато и друга концепция да е имал – за спасяването на динозаврите да се бяхте сетили даже – да го бяхте създали с повече… в действителност с НЯКАКЪВ усет. Хора на изкуството сте, по дяволите, имайте малко нюх. Поне „ дамата “ да изглеждаше по-добре направена – от позиция на естетиката, нали… да наподобява на изкуство, а не на прием на мутренска компания от село Горно надолнище, Малоуйновско, спретнат от Бай Иван Балкантуристчето, дълготраен барман по морето от времето на „ чехкинчетата и полякинчетата “.
Нали сте хора на изкуството? Наистина ли толкоз си можете?
И трето: на открито текат митинги против цените, бедността… а това вътре, както и да го наричате, е прием и то разхитителен. Па и с „ обръщение “ даже…
Сещам се за една сцена от „ История на света “ на Мел Брукс:
ЛИДЕРЪТ НА СЕНАТА: О, членове на сената, чуйте ме. Ще продължаваме ли да строим дворец след дворец за богатите? Или ще се отдадем на по-благородни дела и ще построим прилични къщи за бедните? Как гласоподава сенатът?
ЦЕЛИЯТ СЕНАТ (стават на крака): Да го д*хат бедните!
Не знам за какво из обществените мрежи се появиха всякакви мнения от вида: „ Ганьо прави просвета “. Не знам, не знам.
Мислех да напиша нещо от вида на: „ Може и да не е била концепцията на самата художничка и в този момент горката да съжалява, че е оставила кетъринга, поверила го е в ръцете на някой различен, който е замазал всичко с опит да надскочи опциите си.
После обаче на няколко места прочетох, че концепцията си е баш, но напълно баш на художничката и ме напуши смях. После ми стана малко тъжно, а като се замислих повече – ми се скапа настроението. Това са хора на изкуството. И това там е „ натюрморт “.
Вижте какво красиво изложение на това произведение на човешката фикция открих в „ 24 часа “. Яра Бубнова, началник на галерията-домакин изясни, че концепцията е на авторката и тя поела всички разходи (явно е значимо в този момент тук да стане ясно,че ние пари не сме трошили, споко!). Тя изяснява следното: „ Нае специфична компания за кетъринг. Нищо не е приготвяно в галерията. Месото е знак на телесното и е опълчено на сантименталното – в тази ситуация балната зала. Така художничката акцентира посланието на своето изкуство по един халюцинационен метод. Темата на нейната галерия е за мъчителното битие на дамата. Жената, като обект на приложимост “.
Мхм… добре.
Първо: опълчване на сантименталното е също по този начин и: тоалетна; завод за цигари, оня край зад шкафчето ми, който по този начин и не мога да стигна; зъболекарски кабинет; съблекалнята във фитнеса; сметище; задната стаичка на стриптийз клуб. Или да не давам повече хрумвания, а…?
И второ: имаше един митинг против насилието над дамите, сещате ли се? Вие – присъствалите на високото изкуство, подчертаващо „ мъчителното битие на дамата “, че и художничката – отидохте ли да видите защо става въпрос, да го подкрепите този митинг? Или политическите ви и обществени правила и ангажираност свършват до масата с дамата, от която ядохте? Дето приличаше на удавница.
Сега, в случай че ме извините, аз отивам да направя един пърформанс с хамбургер, картофки и огромна бира. Смисълът му е… ъъ… смисълът му е… да покаже тежкото битие на кръгчетата, поставени в квадратчета. Какво,бе! Това е висше изкуство, нищо не разбирате.
P.S. Нищо не споделям, нищо не настоявам, с нищо и никого не привързвам идващото. Просто житейски обстоятелства: има художници и всевъзможни хора на изкуството, които считат следното: „ Гениите са луди, в случай че се върша на вманиачен, ще ме считат за талант “. Чудно, нали?
Някои пък си мислят, че, в случай че се вършат на крале – с банкети в украсени зали, посред галерии, ще се извисят над простолюдието и по-лесно ще махнат с ръка: какво пък разбирате вие?
Трети пък имат вяра, че неприятна реклама няма.
Житейски факт 2: Имам позната, която в миналото работеше в студио Nu Boyana и ми разказваше за звездите, които снимат филми в България. Най-големите звезди са земни и са пичове, държат се човешки, приказват си с хората, като с равни, правят си работата и си отиват. Онези – посредствените, полу-звездичките (wannabe stars), шлаката, в случай че щете – се носят като господари на света, а носовете им порят небето. Изискват невъзможното, капризни са, арогантни и все са неразбрани.
Какво? Само споделям.
Понеже имаме две входни порти, усилието, което полагаше, с ключ в ръка, с цел да се добере до стълбището, ми се стори почтено за внимание. След като го погледах по този начин – с научно любознание – към две минути, взех решение въпреки всичко да му оказа помощ на индивида, да отключа, че така и така е сакат с единия крайник (това му е откогато изгуби един спор с жена си, която едно време беше спаринг сътрудник на Станка Златева), а и не разполага с цялостен комплект пръсти по ръцете индивидът.
Отворих му вратата и до момента в който пълзеше нагоре, взех решение да го поразпитам – какво е това ухайно нещо, под което превива крайници. Каза, че било кисело зеле. Щял да прави галерия и пърформанс, който щял да се споделя „ натюрморт “.
Понеже той от дълго време не е доста наред с главата (жена му постоянно завършва кавгите с ютия), изгубих интерес към диалога и си млъкнах, само че той наподобява държеше да ми опише.
Идеята му била да подреди една дъ-ъ-ъ-ъ-лга трапеза (щяла да излезе чак на балкона) и да плесне върху нея човешка фигура, направена от кисело зеле, поръсено с червен пипер, а за ръце и крайници щял да постави шишета с ракия. Добре, отново ми хвана вниманието и трябваше да попитам: „ Кво? “
Идеята била гостите да късат от листата ферментирало зеле и по този начин да покаже мъчителното битие на шлосера.
*
Да хвърлим едно око в този момент на „ вдъхновението “ на този пърформанс.
Художничката Михаела Дановска, с артистично име Ода Жон, направи в Националната изложба галерия, последвана от вечеря вид пърформанс, наименуван „ Натюрморт “. Никой не разбра каква е била изложбата, само че вечерята стана по-известна от изложбата, от художничката, че и от самата изложба май. А фотосите от нея се популяризират по-бързо от вирус в детска градина.
С две думи – подбрани посетители сядат на дълга маса, на която е подредено голямо количество филе, подредено във формата на (уж) женско тяло. Лично мнение: много нескопосано подредено и женското тяло наподобява на нещо престояло в реката най-малко седмица след гибелта си. Толкова си могат хората, не ги съдим.
Появиха се след това всякакви „ уточнения “ по тематиката, че дори и от шефката на Националната изложба. Било част от изложбата – пърформанс. Ще се върнем по-късно на „ смисъла “ му. Преди това да кажем: след една преживелица могат да се измислят доста пояснения, кое от кое по-… хм… засукани.
Второ: даже концепцията да е пърформанс (тая дума толкоз ме забавлява, че ще я употребявам до дупка!), да покажел по какъв начин дамата страда в актуалния свят или каквато и друга концепция да е имал – за спасяването на динозаврите да се бяхте сетили даже – да го бяхте създали с повече… в действителност с НЯКАКЪВ усет. Хора на изкуството сте, по дяволите, имайте малко нюх. Поне „ дамата “ да изглеждаше по-добре направена – от позиция на естетиката, нали… да наподобява на изкуство, а не на прием на мутренска компания от село Горно надолнище, Малоуйновско, спретнат от Бай Иван Балкантуристчето, дълготраен барман по морето от времето на „ чехкинчетата и полякинчетата “.
Нали сте хора на изкуството? Наистина ли толкоз си можете?
И трето: на открито текат митинги против цените, бедността… а това вътре, както и да го наричате, е прием и то разхитителен. Па и с „ обръщение “ даже…
Сещам се за една сцена от „ История на света “ на Мел Брукс:
ЛИДЕРЪТ НА СЕНАТА: О, членове на сената, чуйте ме. Ще продължаваме ли да строим дворец след дворец за богатите? Или ще се отдадем на по-благородни дела и ще построим прилични къщи за бедните? Как гласоподава сенатът?
ЦЕЛИЯТ СЕНАТ (стават на крака): Да го д*хат бедните!
Не знам за какво из обществените мрежи се появиха всякакви мнения от вида: „ Ганьо прави просвета “. Не знам, не знам.
Мислех да напиша нещо от вида на: „ Може и да не е била концепцията на самата художничка и в този момент горката да съжалява, че е оставила кетъринга, поверила го е в ръцете на някой различен, който е замазал всичко с опит да надскочи опциите си.
После обаче на няколко места прочетох, че концепцията си е баш, но напълно баш на художничката и ме напуши смях. После ми стана малко тъжно, а като се замислих повече – ми се скапа настроението. Това са хора на изкуството. И това там е „ натюрморт “.
Вижте какво красиво изложение на това произведение на човешката фикция открих в „ 24 часа “. Яра Бубнова, началник на галерията-домакин изясни, че концепцията е на авторката и тя поела всички разходи (явно е значимо в този момент тук да стане ясно,че ние пари не сме трошили, споко!). Тя изяснява следното: „ Нае специфична компания за кетъринг. Нищо не е приготвяно в галерията. Месото е знак на телесното и е опълчено на сантименталното – в тази ситуация балната зала. Така художничката акцентира посланието на своето изкуство по един халюцинационен метод. Темата на нейната галерия е за мъчителното битие на дамата. Жената, като обект на приложимост “.
Мхм… добре.
Първо: опълчване на сантименталното е също по този начин и: тоалетна; завод за цигари, оня край зад шкафчето ми, който по този начин и не мога да стигна; зъболекарски кабинет; съблекалнята във фитнеса; сметище; задната стаичка на стриптийз клуб. Или да не давам повече хрумвания, а…?
И второ: имаше един митинг против насилието над дамите, сещате ли се? Вие – присъствалите на високото изкуство, подчертаващо „ мъчителното битие на дамата “, че и художничката – отидохте ли да видите защо става въпрос, да го подкрепите този митинг? Или политическите ви и обществени правила и ангажираност свършват до масата с дамата, от която ядохте? Дето приличаше на удавница.
Сега, в случай че ме извините, аз отивам да направя един пърформанс с хамбургер, картофки и огромна бира. Смисълът му е… ъъ… смисълът му е… да покаже тежкото битие на кръгчетата, поставени в квадратчета. Какво,бе! Това е висше изкуство, нищо не разбирате.
P.S. Нищо не споделям, нищо не настоявам, с нищо и никого не привързвам идващото. Просто житейски обстоятелства: има художници и всевъзможни хора на изкуството, които считат следното: „ Гениите са луди, в случай че се върша на вманиачен, ще ме считат за талант “. Чудно, нали?
Някои пък си мислят, че, в случай че се вършат на крале – с банкети в украсени зали, посред галерии, ще се извисят над простолюдието и по-лесно ще махнат с ръка: какво пък разбирате вие?
Трети пък имат вяра, че неприятна реклама няма.
Житейски факт 2: Имам позната, която в миналото работеше в студио Nu Boyana и ми разказваше за звездите, които снимат филми в България. Най-големите звезди са земни и са пичове, държат се човешки, приказват си с хората, като с равни, правят си работата и си отиват. Онези – посредствените, полу-звездичките (wannabe stars), шлаката, в случай че щете – се носят като господари на света, а носовете им порят небето. Изискват невъзможното, капризни са, арогантни и все са неразбрани.
Какво? Само споделям.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ