Тихо масово страдание: Сексуалният тормоз е проблем в цяла Европа
„ Прибирах се от дискотека, а зад мен вървеше пияно момче. Настигна ме и пита дали желая вода. След като му отхвърлих, стартира да ме ругатни и да ме дърпа със мощ към неговата къща. Някак си съумях да се отскубна и да избягам. Беше ужасяващо и ме беше боязън да се разхождам сама”.
Това е историята на Рамона от Букурещ. Не е единственият ѝ подобен случай, не е единствената жертва на сходни похищения, а родината ѝ не е единственото място, където се случват такива неща. Има ги и у нас.
Снимка: Личен списък
Сексуалният тормоз е един от най-обсъжданите проблеми на актуалното общество. Всеки ден хиляди, даже милиони хора се трансформират в жертва на разнообразни форми на полово принуждение, било то в домашни условия, на улицата или работното място. И по всичко проличава, че занапред започваме да усещаме казуса, както и да мислим разнообразни способи да се оправим с него.
Мнозина мислят, че решението се крие в закони, както на локално равнище, по този начин и непосредствено от Европейски Съюз. Други пък смятат, че хората нямат достатъчното полово обучение, тъй като не знаят или не считат, че дейностите им се дефинират като полов тормоз.
Коя е дамата без лице на корицата на списание „ Тайм ”? В специфичния брой за „ човек на годината ” тази жена е показана с псевдоним, тъй като се тормози, че историята ѝ може да навреди на фамилията ѝ
Всъщност, всеки нежелателен опит за физически контакт, устно подмятане на мнения и несвоевременно държание по отношение на различен човек може да се смята за полово принуждение. Колкото и на някои да не им се има вяра.
Мълчаливо страдалчество
„ Сексуалното принуждение е безмълвно страдалчество за доста от потърпевшите жени”, разяснява психологът Мая Михайлова.
Говорейки за нашата страна, тя показва, че „ българското общество няма схващане и настройка по тематиката „ принуждение, учредено на пола “ или „ принуждение над жени”. Ако нашето общество не е задоволително узряло психически, то ще изоставаме в отбраната на жертвите на полови похищения и по-конкретно – жените”.
Снимка: Личен списък
Данните я поддържат. Общоевропейско изследване през 2014 година демонстрира, че една от всеки 20 дами (5%) е била жертва на обезчестяване след навършване на 15-годишна възраст. Подложени на полов тормоз са сред 24 млн. и 39 млн. души единствено през 12-те месеца, предхождащи изявлението.
В България този % варира сред 9% и 14%. Изследователите показват, че у нас половото принуждение към момента не се разпознава даже от служители на реда и обществени служащи.
Вкъщи или на улицата
Младите европейци са на едно мнение – полово принуждение участва съвсем на всички места, а хората се опасяват от това да приказват.
Афса живее в Торино. Разказва, че в Италия обстановката е комплицирана, мъжете гледат на дамите като „ принадлежности”, сексизмът е налице, а половото тъждество отсъства.
Най-яркият ѝ образец е в градския превоз. Непознат мъж непрекъснато поставя интимните си елементи сред краката на сестра ѝ. „ Сестра ми се усещаше безсилна, а аз нямах какво да направя в претъпкания рейс защото нищо не се вижда”.
Снимка: БГНЕС
От друга страна, в италианските медии постоянно се приказва за прочут сюжет – домакински тормоз от страна на мъжа. Всеки път тематиката е забавна по една седмица и след това всичко заглъхва.
И на работното място
Тормозът не е единствено забележим на улицата или вкъщи, има го и на работното място. Може да варира от неуважителни мнения до закани, съпроводени с искане на „ услуги”.
Рамона счита, че в Румъния има закони, които са много потребни и предотвратяват сходни случаи. Същата е и обстановката в Естония. Хората не си разрешават непочтено държание на работното място, заради страха да не навредят на репутацията си. Един неприятен ход и етикетът остава вечно.
1000 британки на ден стават жертва на полово принуждение Само едно на всеки 88 изнасилвания на Острова е завършило с присъда
Обратна е обстановката в Италия и Полша, където хората не подават сигнали поради терзанието да не изгубят работата си, в случай че не създадат това, което се изисква от тях.
Агата от Полша описа за сластни дейности от страна на професор в университета, в който е учила: „ Той говореше единствено за секс, а когато участвах в разнообразни негови семинари, постоянно намираше опция да ме накара да се усещам некомфортно”.
Много гласове за един и същи проблем
Младежите идват от страни, в които дори самата формулировка за „ персонално пространство” варира извънредно доста. Проект ги събира във Франция, където всеки може да опише какво се прави в родината му против половото принуждение. И какво не се прави.
Снимка: Личен списък
Алесандро и Иман са уредници на събитието. За тях всеки план е значим, тъй като обезпечава безвредно пространство измежду хора с друг генезис, възраст, просвета, за разискване на горещи тематики.
В случая – секстормозът, който по един или различен метод участва в множеството огромни новинарски сюжети от последните години.
И въпреки всичко: Има ли решение?
Закони? Образование? Самите нас? Общоприетото мнение е, че всички тези неща вървят ръка за ръка към решаването на казуса. Отговорността пада върху всички институции и хора. Започвайки от полово обучение още в учебно заведение е витално значимо, съгласно младежите.
И тук не става въпрос за това по какъв начин се поставя един презерватив. В общество, бомбардирано от полови изображения, и в което сексуалността е основна – младежите не осъзнават символиката.
Снимка: Личен списък
„ Целта е в ученическите години да се сътвори просвета на основаване на контакти, обществено осъзнаване и държание. Тогава младите ще знаят по какъв начин да се държат и по кое време да не прекрачват границите на нормалното”, споделя Александр от Естония.
Афса разяснява пък, че „ спрей или бойни спортове за самоотбрана би трябвало да бъдат забравени. Нужно е половото принуждение да бъде унищожено изначално”.
Проектозакон: Снимка под полата те праща за две години в пандиза на Острова Жертви на сходен вид полов тормоз са в значителен диапазон – от 7 до 70 години
От друга страна, в случай че образованието се провали, то законодателството административно ни не разрешава да упражняваме душевен и физически напън над хората. Агата счита, че „ вътрешните политики на обособените страни би трябвало да следват редица (общи) закони, които да пазят човешките права, както и целеустремено да са против всевъзможен тип тормоз”.
Всички младежи мислят като нея. А Европейски Съюз може единствен да притисне националните държавни управления за обединен стандарт във връзка с този вид похищения.
Четири години по-късно, Рамона съжалява, че не е споделила нищо за случилото се нито на родителите си, нито на полицията. От друга страна счита, че даже да е съобщила, не е имала доказателство или следи от принуждение. Въпреки това, психическите следи оставят бездънен отпечатък в съзнанието ни.
Това е историята на Рамона от Букурещ. Не е единственият ѝ подобен случай, не е единствената жертва на сходни похищения, а родината ѝ не е единственото място, където се случват такива неща. Има ги и у нас.
Снимка: Личен списък
Сексуалният тормоз е един от най-обсъжданите проблеми на актуалното общество. Всеки ден хиляди, даже милиони хора се трансформират в жертва на разнообразни форми на полово принуждение, било то в домашни условия, на улицата или работното място. И по всичко проличава, че занапред започваме да усещаме казуса, както и да мислим разнообразни способи да се оправим с него.
Мнозина мислят, че решението се крие в закони, както на локално равнище, по този начин и непосредствено от Европейски Съюз. Други пък смятат, че хората нямат достатъчното полово обучение, тъй като не знаят или не считат, че дейностите им се дефинират като полов тормоз.
Коя е дамата без лице на корицата на списание „ Тайм ”? В специфичния брой за „ човек на годината ” тази жена е показана с псевдоним, тъй като се тормози, че историята ѝ може да навреди на фамилията ѝ
Всъщност, всеки нежелателен опит за физически контакт, устно подмятане на мнения и несвоевременно държание по отношение на различен човек може да се смята за полово принуждение. Колкото и на някои да не им се има вяра.
Мълчаливо страдалчество
„ Сексуалното принуждение е безмълвно страдалчество за доста от потърпевшите жени”, разяснява психологът Мая Михайлова.
Говорейки за нашата страна, тя показва, че „ българското общество няма схващане и настройка по тематиката „ принуждение, учредено на пола “ или „ принуждение над жени”. Ако нашето общество не е задоволително узряло психически, то ще изоставаме в отбраната на жертвите на полови похищения и по-конкретно – жените”.
Снимка: Личен списък
Данните я поддържат. Общоевропейско изследване през 2014 година демонстрира, че една от всеки 20 дами (5%) е била жертва на обезчестяване след навършване на 15-годишна възраст. Подложени на полов тормоз са сред 24 млн. и 39 млн. души единствено през 12-те месеца, предхождащи изявлението.
В България този % варира сред 9% и 14%. Изследователите показват, че у нас половото принуждение към момента не се разпознава даже от служители на реда и обществени служащи.
Вкъщи или на улицата
Младите европейци са на едно мнение – полово принуждение участва съвсем на всички места, а хората се опасяват от това да приказват.
Афса живее в Торино. Разказва, че в Италия обстановката е комплицирана, мъжете гледат на дамите като „ принадлежности”, сексизмът е налице, а половото тъждество отсъства.
Най-яркият ѝ образец е в градския превоз. Непознат мъж непрекъснато поставя интимните си елементи сред краката на сестра ѝ. „ Сестра ми се усещаше безсилна, а аз нямах какво да направя в претъпкания рейс защото нищо не се вижда”.
Снимка: БГНЕС
От друга страна, в италианските медии постоянно се приказва за прочут сюжет – домакински тормоз от страна на мъжа. Всеки път тематиката е забавна по една седмица и след това всичко заглъхва.
И на работното място
Тормозът не е единствено забележим на улицата или вкъщи, има го и на работното място. Може да варира от неуважителни мнения до закани, съпроводени с искане на „ услуги”.
Рамона счита, че в Румъния има закони, които са много потребни и предотвратяват сходни случаи. Същата е и обстановката в Естония. Хората не си разрешават непочтено държание на работното място, заради страха да не навредят на репутацията си. Един неприятен ход и етикетът остава вечно.
1000 британки на ден стават жертва на полово принуждение Само едно на всеки 88 изнасилвания на Острова е завършило с присъда
Обратна е обстановката в Италия и Полша, където хората не подават сигнали поради терзанието да не изгубят работата си, в случай че не създадат това, което се изисква от тях.
Агата от Полша описа за сластни дейности от страна на професор в университета, в който е учила: „ Той говореше единствено за секс, а когато участвах в разнообразни негови семинари, постоянно намираше опция да ме накара да се усещам некомфортно”.
Много гласове за един и същи проблем
Младежите идват от страни, в които дори самата формулировка за „ персонално пространство” варира извънредно доста. Проект ги събира във Франция, където всеки може да опише какво се прави в родината му против половото принуждение. И какво не се прави.
Снимка: Личен списък
Алесандро и Иман са уредници на събитието. За тях всеки план е значим, тъй като обезпечава безвредно пространство измежду хора с друг генезис, възраст, просвета, за разискване на горещи тематики.
В случая – секстормозът, който по един или различен метод участва в множеството огромни новинарски сюжети от последните години.
И въпреки всичко: Има ли решение?
Закони? Образование? Самите нас? Общоприетото мнение е, че всички тези неща вървят ръка за ръка към решаването на казуса. Отговорността пада върху всички институции и хора. Започвайки от полово обучение още в учебно заведение е витално значимо, съгласно младежите.
И тук не става въпрос за това по какъв начин се поставя един презерватив. В общество, бомбардирано от полови изображения, и в което сексуалността е основна – младежите не осъзнават символиката.
Снимка: Личен списък
„ Целта е в ученическите години да се сътвори просвета на основаване на контакти, обществено осъзнаване и държание. Тогава младите ще знаят по какъв начин да се държат и по кое време да не прекрачват границите на нормалното”, споделя Александр от Естония.
Афса разяснява пък, че „ спрей или бойни спортове за самоотбрана би трябвало да бъдат забравени. Нужно е половото принуждение да бъде унищожено изначално”.
Проектозакон: Снимка под полата те праща за две години в пандиза на Острова Жертви на сходен вид полов тормоз са в значителен диапазон – от 7 до 70 години
От друга страна, в случай че образованието се провали, то законодателството административно ни не разрешава да упражняваме душевен и физически напън над хората. Агата счита, че „ вътрешните политики на обособените страни би трябвало да следват редица (общи) закони, които да пазят човешките права, както и целеустремено да са против всевъзможен тип тормоз”.
Всички младежи мислят като нея. А Европейски Съюз може единствен да притисне националните държавни управления за обединен стандарт във връзка с този вид похищения.
Четири години по-късно, Рамона съжалява, че не е споделила нищо за случилото се нито на родителите си, нито на полицията. От друга страна счита, че даже да е съобщила, не е имала доказателство или следи от принуждение. Въпреки това, психическите следи оставят бездънен отпечатък в съзнанието ни.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ