При всякакви междуличностни отношения и отношения човек-околна среда тези които

При всевъзможни междуличностни връзки и връзки човек-околна среда тези които държат властта, ресурсите и контрола носят отговорността. Със усилването и повишението интензивността на рецесиите обаче, това става все по-невъзможно. Политическите и икономическите водачи всеобщо се отдръпват в собствен “балон ”, в който употребата на запаси измества полезностите и нарушава публичния контракт. Това е изключително видно при климатичните промени – и поради корените им, и поради ограниченията против тях и тези за акомодация. При тези условия единственото решение е хората да вземат нещата в свои ръце.

Време ли е за гражданска война?

Една от главните функционалности на човешките общества е да дават на своите членове обичаи, институции и ценностни системи, които да ги защищават от претоварване от стресови прекарвания, както акцентират Бесел А. ван дер Колк и сътрудници (1996:25). Богатата работа в тавистокската традиция в социоанализата на групи и организации сочи, че задачата на обществените и грижовни структури и системи е да пазят от тревогата. Това е изключително значимо, с цел да се поддържа крепко общество в късната модерност от последните към 30 година, която се характеризира с нараснала угриженост за сигурността (вж. концепцията за “рискови общества ”, да вземем за пример тук). Още преди повече от 10 година обаче алманах статии  (Brunning and Perini, 2010) предизвестява, че 

живеем във времена на изчезващи контейнери, т.е. на фигури, които са в положение да удържат тревогите на хората. 

Нашите обществени и грижовни структури и разработващите политики зад тях не съумяват да се оправят със актуалните проблеми, към които в последните години се прибавя и нарасналата осъзнатост за заплахата от климатичните промени. Съответно хората “отдолу ”, в основите на обществото са оставени уединено със оправянето с ужаса си от това, което следва за планетата, хората и типовете. Този смут нормално остава подтиснат в забързаното ни всекидневие, само че не са малко хората, които към този момент осъзнават, че непрекъснато го носят в себе си. Това са изключително младежите, които ще би трябвало да живеят в един напълно друг свят, без да имат изясненост по какъв начин ще наподобява той оттатък апокалиптичните прогнози. И техните родители. Тази публикация е за тях. Защото ние сме идващите във веригата, които носят отговорност. И несъмнено обичаме децата си, животните, природата и евентуално и планетата – която в последна сметка е същинската ни татковина.

Отговорността на политическите водачи

Тези, които държат властта, ресурсите и контрола носят отговорността и сполучливо дезертират от нея, живеейки в свят на ексепционализъм – нарцистичната хипотеза, че са привилегировано изключение и разпоредбите и предизвестията, не се отнасят до тях. Фантазията е не просто, че всевъзможни рискове ще те подминат, само че и че целият свят ти е задължен. Терминът ексепционализъм е въведен във връзка с климатичните промени от английската психоаналитичка Sally Weintrobe в последните години, с цел да изясни по какъв начин и за какво доста хора, изключително привилегированите обществено, стопански и политически, избират да се отдръпват в “психично леговище ”. Идеята за психологично леговище е създадена още в края на 20 век от различен английски психоаналитик, John Steiner, който освен регистрира склонността на нарцистичните персони да се отдръпват в фиктивен свят на комфорт и уют, само че и разказва по какъв начин това се демонстрира в обществото под формата на “затваряне на очите ” пред най-тежките за човечеството проблеми. Това намираме още в разбирането на Хегел – концепцията, че културните водачи постоянно живеят в съвършен, фиктивен свят и бягат от отговорност.

Разбира се, Парижкото съглашение на международните водачи за свеждане повишението на температурите до 1,5 °C в идващите 50 година и Зелената договорка – новият европейски пакт за прекосяване към “зелена енергетика ”, са сериозна крачка към вдишване на политическа отговорност за попречване на катаклизми вследствие на климатичните промени и замърсяването. Както демонстрира опитът обаче, даже и положителните политики се провалят при използването си. И изсикват запаси, с цел да се компенсират елементарните хора за това, че тежестта и от климатичните промени, и от ограниченията за справяне и акомодация, неизбежно се носят от тях. А както акцентира Урсула фон дер Лайен, „ трансформацията, която следва, ще бъде сполучлива единствено в случай че е обективна и единствено в случай че е от изгода за всички. “

Гарантират ли обаче разработващите политики триумф на ограниченията и правдивост на прехода? 

Със завършването на стадия, в който фокусът на политиките беше върху отговорността на елементарните хора – да пестят сила, да рециклират и компостират, да се придвижват икономично и екологично, стои въпросът до каква степен сполучлив беше този развой и до каква степен стабилно се откриха тези практики. През 2022 година Орион грид организира проучване, което сподели, че връзката в тази посока – освен в България, е учредена на неправилна рамка. В нея елементарните хора не са поканени като равносилен сътрудник в договарянията и полемиките, посланията не дават отговор на прекарванията и потребностите им, не адресират страховете и усложненията им на чисто ежедневно и битово равнище. Напротив, вменява им се виновност и отговорност, които ги объркват и даже отблъскват от тематиката. Липсва оценка по какъв начин протекоха тези ограничения и надлежно няма уроци от този стадий.

На този декор не е ясно по какъв начин България ще се оправи и с прехода в енергетиката, изключително поради, че не се плануват и даже мъчно бихме могли да чакаме мониторинг и научно-изследователска оценка на ограниченията, политиките и практиките. Следващата стъпка е промяна в областта на превоза – крайните периоди за страната да предприеме ограничения в тази посока са след към 20 месеца, а по тематиката даже не се приказва . Съвсем пък не се приказва за проблемите с водата, пред които България е изправена и напълно скоро е евентуално да настъпи друга тежка рецесия.

Невъзможната гражданска война

Германският обществен теоретик от южно-корейски генезис Бинг-Чюл Хан (2021) вижда проблемите на нашето съвремие във влечението към гибелта, което е заложено на несъзнавано в капитализма като обществена, политическа, икономическа, психическа и културна система. Според него растежът, като главен механизъм на капитализма и изключително късната му форма на неолиберализъм, е в действителност механизмът на напредък на едно раково образувание в обществото, което постепенно, само че несъмнено води човечеството към крах. Повличайки със себе си живота на планетата.

Хан цитира Фройд (Freud, 1962:66), който разказва механизмите на нагона към гибелта по този начин:

За разлика от тези трендове, при животните пораждащата се експанзия не се балансира от нагона към живота, доколкото системата потиска този инстинкт и замества правилото на удоволствието с това, което Зигмунт Бауман (2000) назовава безкрайни “серии от прищевки ”. Така съзидателната сила, творчеството и способността да се сътвори са задушени от ежедневни механизми на подтисничество и употреба, на стесняване на общественото време и пространство, тъй че удовлетворението се оказва допустимо единствено под формата на облекчаване на мимолетни стремежи и в следствие – безсмислена и безнадеждна консумация.

Бинг-Чюл Хан надгражда по собствен метод над това наблюдаване, като акцентира, че разрушителната мощ на системата към този момент не е угнетяваща, а обаятелна. Тя към този момент не е толкоз очевидна, колкото при дисциплиниращите режими, които даже биха прибягнали до намерено принуждение. “Днес към този момент няма съответен съперник, никой, който лишава свободата на хората, никакъв мъчител, който да се опълчи ”, акцентира този създател. Нещо повече – той разказва по какъв начин неолиберализмът основава от угнетения служащ свободния бизнесмен, предприемачът посредством самия себе си; този, който се самоексплоатира, с цел да се трансформира в бизнес непременно. Така през днешния ден всеки е служащ, който експлоатира самичък себе си в своя лична активност. Всеки е по едно и също време стопанин и плебей. Класовата битка се е трансформирала във вътрешна битка против себе си. Тези, които не съумяват, сами се упрекват и се усещат засрамени. Хората виждат себе си, а не обществото, като проблем. В резултат, експлоатирайки по този метод свободата, системата през днешния ден не я лимитира и с това не провокира съпротиви. Не съществува и кооперативно, обединено в мрежа голям брой хора, което би могло да служи като световно протестно придвижване и революционно тяло. Революцията през днешния ден е невъзможна.

Има ли излаз?

Не е ясно дали има път на открито от този обаян кръг. Факт е обаче, че както всеки обществено-политически феномен, зеленият преход е и риск, опасност, само че и опция. Концепцията за енергийни кооперативи дава късмет за самоорганизиране на хората към други възможности енергийни източници, което носи капацитет за навсякъде сдружаване и по други тематики. Големият проблем на елементарните хора, на родителите на младежите, които ще живеят рискови климатични промени и обществени и стопански трансформации, най-вероятно насилствени, е, че – да перфиразирам видната наша активистка Галина Лачева “в наши дни демосът не е проведен и съгласуван политически, обществено съзнателен индивид, а просто “насипен ” .

Годините на прехода от социалистически строй към буржоазен чакаха от разработващите политики да отгледат този политически индивид, който да е кадърен на народовластие – дословният превод на “демокрация ”. Без мотивация и тласък да се погрижи върхушката, несъмнено, това не се случи. Новите технологии и тяхната (засега) досегаемост обаче разрешават на хората да вземат нещата в свои ръце – да се самообразоват, да се самоорганизират, да самостратегират. Колкото и да е мъчно това, залозите са високи и нямаме избор. Орион грид е основана точно, с цел да подкрепя тези процеси като дава благоприятни условия за обучение и развиване на деятел(к)и, както и като отваря пространства за трансформативни разговори и диалози. Това е сложен развой в свръх-натовареното всекидневие, само че в същото време не остава различен път при отсъстващи умствено и етически водачи. И даже още по-опасно – при голямата възможност сегашните водачи, които отсъстват очевидно от груповата дарба да се мисли, опасността те да бъдат сменени от властнически и тоталитарни, най-вече консервативни и крайно-десни политически артисти.

Автор: Милена Статева  / Климатека

Милена Статева е част от авторския екип на Климатека, тя е лекар по социология, обществен психолог и процесен съветник. В Климатека я води разбирането, че светът е построен от взаимосвързани “отворени ” системи, към добруването на които трябва да се стремим, с цел да подсигуряваме благоденствието на дребната система “човек-в-общност- общество-природа-и-вселена ”. Милена е уредник на неправителствената организация “Орион грид ”, която през миналата година организира пионерното обществено проучване върху климатичната връзка у нас “ Разкриване ”. 

В обявата са употребявани материали от:

1. Bauman, Zygmunt (2000). Liquid Modernity, Cambridge: Polity Press.
2. Beck, U. (1998) World Risk Society , Cambridge: Polity Press.
3. Brunning, H. and Perini, M. (2010) Psychoanalytic Perspective on a Turbulent World , Karnac Books.
4. Giddens, A. (1999) ‘Risk and Responsibility’, Modern Law Review 62(1): 1-10.Dartington T. (2010) Managing Vulnerability: The Underlying Dynamics of Systems of Care, Tavistock Clinic Series, London: Karnac Books.
5. Han, Б. (2021) Capitalizm and the Death Drive,, Cambridge: Polity Press.
6. Menzies Lyth, I. (1988) Containing Anxiety in Institutions: Selected Essays , London: Free Association Books.
7. van der Kolk, B., McFarlane, A. and Weisaeth, L. (1996) Traumatic Stress: The Effects of Overwhelming Experience on Mind, Body, and Society , The Guilford Press.