15 г. след наводнението в Цар Калоян: Хората изтръпват от страх при всеки проливен дъжд
При всеки пороен дъжд жителите на Цар Калоян изтръпват от боязън и живеят в напрежение да не станат жертва на наводнения. На този ден, 6 август 2007 година, след няколко часа интензивни превалявания лудогорското градче е пометено от двуметрова приливна вълна, идваща по течението на река Хлебаровска.
Загиват осем души, измежду които и 7-годишно дете. Над 50 къщи са изцяло разрушени , а стотици са отчасти развалени и нуждаещи се от ремонт. След едногодишно следствие провинен за наводнението по този начин и не бе открит. Потопът бе пояснен с голямото количество дъжд, изсипал се над града, за който метеоролозите настояват, че бил изключение с възможност едно на 10 хиляди години.
Петнайсет години след нещастието в Цар Калоян съвсем никой не желае да приказва за бедствието . Хората желаят да не помнят ужаса от естествената буря, макар че спомените са живи.
„ Беше нещо ужасно . Бяхме у дома, когато пристигна вълната . Водата безусловно стигна до покривите на къщите, доста от съседите се качиха точно там, с цел да се спасят “, спомня си за кошмара от наводнението 72-годишната баба Фатме. Къщата им, която е на основната улица, е една от наводнените, само че е солидна и устоя. Поражения обаче има по постройката на комерсиалния им обект. „ Благодарна съм на Бог за всичко, през което преминахме. Всеки път обаче, като завали, ни обзема боязън “, сподели пред кореспондент на Българска телеграфна агенция старата жена.
За страха и претърпяното със сълзи на очи си спомня и 71-годишната Емине Карман. Тя и фамилията ѝ са едни от пострадалите от потопа. „ Къщата ни, която се намира покрай реката, беше цялостна с вода и тиня. Много време, средства и нерви ни костваше, с цел да я възстановим “ , споделя дамата. В деня на бедствието самата тя не си е била у дома, само че споделя по какъв начин брачният партньор, децата и внуците ѝ стояли на покрива на залятата им къща и по знамение останали живи и здрави. След преживения стрес тя и мъжът ѝ са отключили редица болести.
„ Стихията няма по какъв начин да се не помни, неописуемо беше “, споделя Иван Крумов, на 80 години . По думите му животът продължава, само че споменът остава. „ Като се заоблачи, загърми и завали, някак си страхът от претърпяното се завръща “, добавя дядо Иван.
Шукри Джамферов , който по това време е бил на 17 години , също помни ужаса от печалната дата, когато двуметрова вълна опустоши хора , животни, къщи и коли.
„ Живеем единствено на 50 метра от реката. В деня на бедствието бях самичък у дома, родителите ми работеха в чужбина “, споделя младият мъж. Отначало той не може да осъзнае какво става, само че като вижда по какъв начин водата прониква в къщата, пуска животните от обора, мята на гърба си старата си комшийка баба Марийка и излизат на основната улица, където е по-безопасно.
„ Всичко се случи за доста малко време , беше като във филм , мъчно е да се опише с думи “, споделя Джамферов, който понастоящем е секретар на община Цар Калоян. Младият мъж изяснява, че след нещастието процентът на жителите на градчето, вложили средства, с цел да защитят домовете си от възможни бедствия, се е нараснал.
„ Хората си взеха поука от наводнението и застрахователната им просвета се увеличи. Макар че парцелът ми не е покрай реката аз също си застраховах дома и имуществото “, добави секретарят на общината. Той насочи зов към страната да извърнат внимание на по-малките общини като Цар Калоян, които са ощетени от европейско финансиране.
„ Имаме построена канализация до един стадий. Положени са колекторите и първи клон е изработен. Подготвен е план за доизграждане на канализацията в града, само че нямаме финансиране. Надяваме се да има някакво деяние по този въпрос, тъй като посредством построяването на канализация и разпределяне на средства за разчистване на речното корито, ще сме предпазени от нещастия като тази преди 15 години “, добави Шукри Джамферов.
Зам.-кметът Белгин Хюсеин изясни, че благодарение на всички институции в страната общината е съумяла да се оправи с последствията от наводнението. Инфраструктурата е възобновена , домовете, които бяха напълно съборени, са построени отначало. Пострадалите фамилии са получили финансова помощ, строителни материали и бяла техника. По думите на зам.-кмета обаче към момента има още нерешителност в хората.
Другият зам.-кмет на община Цар Калоян - Ивайло Тонев , не желае да си спомня за случилото се преди 15 години. „ Голямо злополучие, само че против природата каквото и да създадем, от време на време просто сме безсилни “, сподели той и изрази вяра кошмарът в никакъв случай повече да не се повтори.
В памет на годишнината през днешния ден, мюсюлмани и християни ще насочат молебствия за излекуване от тъгата , потопила в тъга преди 15 години царкалоянчани. В локалната черква ще бъде отслужена панихида в памет на починалите поданици на града, жертви на наводнението, а в джамията хората ще се помолят както за здраве и благодат, по този начин и бедствието да не се случва още веднъж.
В близко бъдеще в центъра на Цар Калоян ще бъде върната и статуята на майката с дете в скута – израз на благодарността и признателността на жителите на града към всички сърцати българи, откликнали на тяхното злощастие.
„ За жал единствено такива бедствия ни сплотяват, това е един от неприятните заключения, които могат да се създадат. А би трябвало да бъдем обединени непрекъснато, нека да станем по-добри, това е апелът, който можем да дадем “, сподели в резюме Ивайло Тонев.
Загиват осем души, измежду които и 7-годишно дете. Над 50 къщи са изцяло разрушени , а стотици са отчасти развалени и нуждаещи се от ремонт. След едногодишно следствие провинен за наводнението по този начин и не бе открит. Потопът бе пояснен с голямото количество дъжд, изсипал се над града, за който метеоролозите настояват, че бил изключение с възможност едно на 10 хиляди години.
Петнайсет години след нещастието в Цар Калоян съвсем никой не желае да приказва за бедствието . Хората желаят да не помнят ужаса от естествената буря, макар че спомените са живи.
„ Беше нещо ужасно . Бяхме у дома, когато пристигна вълната . Водата безусловно стигна до покривите на къщите, доста от съседите се качиха точно там, с цел да се спасят “, спомня си за кошмара от наводнението 72-годишната баба Фатме. Къщата им, която е на основната улица, е една от наводнените, само че е солидна и устоя. Поражения обаче има по постройката на комерсиалния им обект. „ Благодарна съм на Бог за всичко, през което преминахме. Всеки път обаче, като завали, ни обзема боязън “, сподели пред кореспондент на Българска телеграфна агенция старата жена.
За страха и претърпяното със сълзи на очи си спомня и 71-годишната Емине Карман. Тя и фамилията ѝ са едни от пострадалите от потопа. „ Къщата ни, която се намира покрай реката, беше цялостна с вода и тиня. Много време, средства и нерви ни костваше, с цел да я възстановим “ , споделя дамата. В деня на бедствието самата тя не си е била у дома, само че споделя по какъв начин брачният партньор, децата и внуците ѝ стояли на покрива на залятата им къща и по знамение останали живи и здрави. След преживения стрес тя и мъжът ѝ са отключили редица болести.
„ Стихията няма по какъв начин да се не помни, неописуемо беше “, споделя Иван Крумов, на 80 години . По думите му животът продължава, само че споменът остава. „ Като се заоблачи, загърми и завали, някак си страхът от претърпяното се завръща “, добавя дядо Иван.
Шукри Джамферов , който по това време е бил на 17 години , също помни ужаса от печалната дата, когато двуметрова вълна опустоши хора , животни, къщи и коли.
„ Живеем единствено на 50 метра от реката. В деня на бедствието бях самичък у дома, родителите ми работеха в чужбина “, споделя младият мъж. Отначало той не може да осъзнае какво става, само че като вижда по какъв начин водата прониква в къщата, пуска животните от обора, мята на гърба си старата си комшийка баба Марийка и излизат на основната улица, където е по-безопасно.
„ Всичко се случи за доста малко време , беше като във филм , мъчно е да се опише с думи “, споделя Джамферов, който понастоящем е секретар на община Цар Калоян. Младият мъж изяснява, че след нещастието процентът на жителите на градчето, вложили средства, с цел да защитят домовете си от възможни бедствия, се е нараснал.
„ Хората си взеха поука от наводнението и застрахователната им просвета се увеличи. Макар че парцелът ми не е покрай реката аз също си застраховах дома и имуществото “, добави секретарят на общината. Той насочи зов към страната да извърнат внимание на по-малките общини като Цар Калоян, които са ощетени от европейско финансиране.
„ Имаме построена канализация до един стадий. Положени са колекторите и първи клон е изработен. Подготвен е план за доизграждане на канализацията в града, само че нямаме финансиране. Надяваме се да има някакво деяние по този въпрос, тъй като посредством построяването на канализация и разпределяне на средства за разчистване на речното корито, ще сме предпазени от нещастия като тази преди 15 години “, добави Шукри Джамферов.
Зам.-кметът Белгин Хюсеин изясни, че благодарение на всички институции в страната общината е съумяла да се оправи с последствията от наводнението. Инфраструктурата е възобновена , домовете, които бяха напълно съборени, са построени отначало. Пострадалите фамилии са получили финансова помощ, строителни материали и бяла техника. По думите на зам.-кмета обаче към момента има още нерешителност в хората.
Другият зам.-кмет на община Цар Калоян - Ивайло Тонев , не желае да си спомня за случилото се преди 15 години. „ Голямо злополучие, само че против природата каквото и да създадем, от време на време просто сме безсилни “, сподели той и изрази вяра кошмарът в никакъв случай повече да не се повтори.
В памет на годишнината през днешния ден, мюсюлмани и християни ще насочат молебствия за излекуване от тъгата , потопила в тъга преди 15 години царкалоянчани. В локалната черква ще бъде отслужена панихида в памет на починалите поданици на града, жертви на наводнението, а в джамията хората ще се помолят както за здраве и благодат, по този начин и бедствието да не се случва още веднъж.
В близко бъдеще в центъра на Цар Калоян ще бъде върната и статуята на майката с дете в скута – израз на благодарността и признателността на жителите на града към всички сърцати българи, откликнали на тяхното злощастие.
„ За жал единствено такива бедствия ни сплотяват, това е един от неприятните заключения, които могат да се създадат. А би трябвало да бъдем обединени непрекъснато, нека да станем по-добри, това е апелът, който можем да дадем “, сподели в резюме Ивайло Тонев.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ