Проф. Слатински: Украйна воюва по начин, присъщ на 21 век. Русия воюва по принцип – „сила есть, ума не надо“
При все това ще споделя следните четири свои разсъждения.
Първо, откакто претърпяха тежки провали, рашистите взеха курс на отсрочване на войната – единствено и единствено тя да продължи колкото се може по-дълго, тъй че да нанесе колкото се може повече вреди на Украйна, да омръзне на Запада и изключително на Европа, с цел да придаде мощ на гласовете на тези, които желаят войната да спре и да се реши както се били решавали (почти) всички въоръжени спорове с висока активност – посредством договаряния.
Макар че в действителност това рядко се е случвало в човешката история, а договарянията са били свързани с мира след войната, когато едната страна е удържала победа в нея.
Представяте ли си европейското публично мнение да бе надигнало писък през 1944 и началото на 1945 година с искане Сталин и Хитлер да вземат най-сетне да седнат на масата на договарянията и да се схванат...
Второ, в сегашната фаза на войната към този момент с голяма мощ и неподозирани мащаби се води тежка, кръвопролитна борба сред количеството и качеството.
Рашистите имат огромно предимство в количеството – както с неизчерпаемите запаси от пушечно месо при перманентната моГилизация (след като професионалната им войска, т.е. качествената страна на тяхната военна мощност бе разрушена и на практика престана да съществува); по този начин и с обсега на далекобойните си въоръжения, посредством които могат и надалеч от линията на фронта да удрят украинските градове без прицелване, а просто със стреляне на слепешката, надявайки се все нещо да дохвъри докъдето би трябвало, пък като дохвъри, да удари каквото се получи.
За жал, Западът не прави даже нужното (не приказвам за достатъчното), с цел да може Украйна да понижи забележителното предимство на рашистите в далекобойните въоръжения. Украйна превъзхожда с качеството – на професионализма, на тактиката, на оперативното изкуство и на тактическото водене на боевете. Украйна води война по мрежово-центричен метод, характерен на 21 век, Русия води война по безконечния съветски принцип – „ с число, а не с умеене “ и по максимата „ мощ есть, мозъка не надо “, с други думи по този начин, както е воювала през 18, 19 и 20 век.
Откъм засилващото се повишаване на количеството, което рашистите вкарват в бойните дейности, войната им придобива цялостен темперамент. Те са като разбесняла се мутра, която удря с бухалката както и където ѝ падне – чупи, троши, разрушава, смазва и пет пари не дава какво предизвиква и кому го предизвиква. Рашистите повече не се стремят да завладяват нови територии, те са концентрирали напъните си в удържане на към този момент превзетото. В него те унищожават, унищожават, опожаряват, унищожават всичко, което им се навира в очите – някаква неистова завист и злопаметност даже към това, което са превзели, единствено тъй като е било украинско.
Трето, през последните два месеца най-характерното в бойните дейности евентуално е внезапното повишаване на човешките жертви, давани, ще го кажа условно, на бойното поле. Условно, тъй като надали може да се приказва толкоз за някакво полесражение. Броят на починалите или на раняваните по този начин, че да бъдат вечно извадени от строя, пораства стремглаво и при двете страни. Вероятно пропорцията е 5:3 (на петима рашисти се падат трима украинци). Би могло за елементарност да кажем, че е 2:1. На двама извадени от строя руснаци се пада един украинец. Съотношението е респектиращо, само че драмата е по-голяма за украинците по две аргументи най-малко – първата е, че техните човешки запаси са лимитирани спрямо колосалния контейнер, както споделих, от пушечно месо при рашистите (особено при така наречен „ чуркизация “ на рашистката война – хвърлянето на заколение на безчет лица с неруски физиономии). Впрочем, почти такова е съотношението и при излязлата от строя вечно бойна техника.
Четвърто, организираха се разнообразни самити и високопредставени срещи на Запада, на тях бяха изказани и изречени потоци от думи с безапелационна поддръжка за Украйна. Изводът, който аз, обаче, върша, си е същият, който направих и преди тези самити и високопредставени срещи на Запада – невероятните победи на украинците в цяла поредност от сражения шокираха западните водачи или най-малко забележителна част от тях и в тях нещо се пречупи, те изпаднаха в ступор и стрес. Тези победи безусловно не подхождат на скритото (все още под повърхността предпочитание на забележителна част от западните водачи – да наложат насилствени договаряния за мир (при които се допуска, че Украйна би трябвало да се смири с редица териториални щети) и да се даде късмет на Кремълския Злодей да запази лицето си.
Каквито и фанфари да звучаха на въпросните самити и високопредставени срещи на Запада, за мен е освен явно, а очевадно, че към днешна дата безапелационните думи за поддръжка на Украйна се разминават фрапантно, а поради моята съпричастност с Украйна, ще кажа, че те се разминават трагично с делата.
Николай Слатински
Първо, откакто претърпяха тежки провали, рашистите взеха курс на отсрочване на войната – единствено и единствено тя да продължи колкото се може по-дълго, тъй че да нанесе колкото се може повече вреди на Украйна, да омръзне на Запада и изключително на Европа, с цел да придаде мощ на гласовете на тези, които желаят войната да спре и да се реши както се били решавали (почти) всички въоръжени спорове с висока активност – посредством договаряния.
Макар че в действителност това рядко се е случвало в човешката история, а договарянията са били свързани с мира след войната, когато едната страна е удържала победа в нея.
Представяте ли си европейското публично мнение да бе надигнало писък през 1944 и началото на 1945 година с искане Сталин и Хитлер да вземат най-сетне да седнат на масата на договарянията и да се схванат...
Второ, в сегашната фаза на войната към този момент с голяма мощ и неподозирани мащаби се води тежка, кръвопролитна борба сред количеството и качеството.
Рашистите имат огромно предимство в количеството – както с неизчерпаемите запаси от пушечно месо при перманентната моГилизация (след като професионалната им войска, т.е. качествената страна на тяхната военна мощност бе разрушена и на практика престана да съществува); по този начин и с обсега на далекобойните си въоръжения, посредством които могат и надалеч от линията на фронта да удрят украинските градове без прицелване, а просто със стреляне на слепешката, надявайки се все нещо да дохвъри докъдето би трябвало, пък като дохвъри, да удари каквото се получи.
За жал, Западът не прави даже нужното (не приказвам за достатъчното), с цел да може Украйна да понижи забележителното предимство на рашистите в далекобойните въоръжения. Украйна превъзхожда с качеството – на професионализма, на тактиката, на оперативното изкуство и на тактическото водене на боевете. Украйна води война по мрежово-центричен метод, характерен на 21 век, Русия води война по безконечния съветски принцип – „ с число, а не с умеене “ и по максимата „ мощ есть, мозъка не надо “, с други думи по този начин, както е воювала през 18, 19 и 20 век.
Откъм засилващото се повишаване на количеството, което рашистите вкарват в бойните дейности, войната им придобива цялостен темперамент. Те са като разбесняла се мутра, която удря с бухалката както и където ѝ падне – чупи, троши, разрушава, смазва и пет пари не дава какво предизвиква и кому го предизвиква. Рашистите повече не се стремят да завладяват нови територии, те са концентрирали напъните си в удържане на към този момент превзетото. В него те унищожават, унищожават, опожаряват, унищожават всичко, което им се навира в очите – някаква неистова завист и злопаметност даже към това, което са превзели, единствено тъй като е било украинско.
Трето, през последните два месеца най-характерното в бойните дейности евентуално е внезапното повишаване на човешките жертви, давани, ще го кажа условно, на бойното поле. Условно, тъй като надали може да се приказва толкоз за някакво полесражение. Броят на починалите или на раняваните по този начин, че да бъдат вечно извадени от строя, пораства стремглаво и при двете страни. Вероятно пропорцията е 5:3 (на петима рашисти се падат трима украинци). Би могло за елементарност да кажем, че е 2:1. На двама извадени от строя руснаци се пада един украинец. Съотношението е респектиращо, само че драмата е по-голяма за украинците по две аргументи най-малко – първата е, че техните човешки запаси са лимитирани спрямо колосалния контейнер, както споделих, от пушечно месо при рашистите (особено при така наречен „ чуркизация “ на рашистката война – хвърлянето на заколение на безчет лица с неруски физиономии). Впрочем, почти такова е съотношението и при излязлата от строя вечно бойна техника.
Четвърто, организираха се разнообразни самити и високопредставени срещи на Запада, на тях бяха изказани и изречени потоци от думи с безапелационна поддръжка за Украйна. Изводът, който аз, обаче, върша, си е същият, който направих и преди тези самити и високопредставени срещи на Запада – невероятните победи на украинците в цяла поредност от сражения шокираха западните водачи или най-малко забележителна част от тях и в тях нещо се пречупи, те изпаднаха в ступор и стрес. Тези победи безусловно не подхождат на скритото (все още под повърхността предпочитание на забележителна част от западните водачи – да наложат насилствени договаряния за мир (при които се допуска, че Украйна би трябвало да се смири с редица териториални щети) и да се даде късмет на Кремълския Злодей да запази лицето си.
Каквито и фанфари да звучаха на въпросните самити и високопредставени срещи на Запада, за мен е освен явно, а очевадно, че към днешна дата безапелационните думи за поддръжка на Украйна се разминават фрапантно, а поради моята съпричастност с Украйна, ще кажа, че те се разминават трагично с делата.
Николай Слатински
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ