5 извода от форума на ООН
При все че към момента не е завършила, вероятни са няколко извода във връзка с протичащата 73-та сесия на Генералното заседание на Организация на обединените нации.
Извод №1: Тръмп - Нетаняху и религиозното дясно
Въпреки че тандемът Доналд Тръмп - Бенямин Нетаняху се роди още с избирането на първия за президент на Съединени американски щати, то кръщението на този съюз се извърши дефинитивно на тазгодишното Общо заседание на Организация на обединените нации. Зад двамата стоят сходни електорални обединения, а те самите формулират идентични послания и политики. С оглед на тази симбиоза сред тях, тандемът Нетаняху - Тръмп може да назовем световния център на религиозното дясно.
Когато се отнася до вътрешната политика, религиозното дясно слага акцент върху запазването на традициите и обичаите на обществата, съхранени от рамката на суверенната национална страна. Човекът не е полово-неутрален и ценностно-релативизиран. Човекът и колективът са духовни площи, върху които има кръвен и културен отпечатък.
Ето за какво да вземем за пример напълно скоро в Кнесета бе гласуван закон за Израел като страна на еврейския народ.
Когато се отнася до външната политика, религиозното дясно е скептично във връзка с световните политически планове. В тях, съгласно него, се " претопяват " националните специфики и ползи. Религиозното дясно има и по-скоро цивилизационно и историческо, в сравнение с другарско и вестникарско мислене: то възприема света като културно-хетерогенен, а не като културно-унифициран. В този смисъл, то е прагматично и реалистично, вместо да е идеалистично и световно.
Оттук и частичното отдръпване на американски пари за звена и стратегии на Организация на обединените нации, по този начин както и съображенията на Съединени американски щати против Международния престъпен съд.
Извод №2: Иран е новата Северна Корея
Ако в речта си предходната година Доналд Тръмп отрупа Северна Корея с сериозно говорене и с някои и различен благополучен епитет, то в тазгодишната му тирада мястото на Пхенян бе заето от Техеран: Иран бе посочен като хулигана на международната сцена, който би трябвало да бъде глобен.
По всичко проличава, че американската външна политика чертае пред Иран път, който е еднакъв на този, който извървя Северна Корея през последната година. А точно: налагането на интензивни наказания, които да не оставят различен вид пред глобената страна, с изключение на същата да " мигне " първа и да предложи среща на американския президент.
Въпреки че Европейски Съюз, Русия и Китай останаха в Ядрената договорка с Техеран и всички те се договарят за направа на специфичен механизъм, посредством който да продължат търговията между тях, американските наказания към този момент дават явни резултати: от Иран се отдръпват френският петролен и газов колос " Тотал " и немският авто производител " Фолксваген ".
На процедура никой наедрял бизнес не желае да рискува позициите си на американския пазар поради тези, които има на иранския. Така да вземем за пример, в случай че за 2017-та година на иранския пазар са отишли немски артикули на обща стойност малко под 4 милиарда $, то немските такива на американския са на стойност съвсем 120 милиарда $.
Ерго, когато от началото на ноември месец тази година влезе в действие вторият кръг от американски наказания против Иран - таргетиращи основния за стопанската система на страната петролен и газов бранш - въпросът за възможна среща сред Доналд Тръмп и Хасан Рохани ще добие нова новост.
Извод №3: Енергиен суверенитет от Русия
Германия и строенето на " Северен поток 2 " се трансформира като брошката на ревера на Европейския съюз, която брошка е причина за гнева на американския президент. " Хвърлянето " на Германия и Полша в речта на Доналд Тръмп пред делегатите на Организация на обединените нации бе с концепцията да ги опълчи като образци за две коренно-различни трендове.
Първата наклонност, в тази ситуация с Германия, въплъщава енергийната взаимозависимост от Русия и неналичието на суверенитет на Берлин. Втората наклонност, в тази ситуация на Полша, съставлява желанието за енергийна диверсификация на Варшава, тъй че тя да запази своя суверенитет.
Всичко това, несъмнено, може да има и различен прочит, надалеч не толкоз идеалистичен и доблестен. А точно: желанието на американската страна да откри пазар за своя полутечен природен газ (LNG). През 2017-та година едвам към 10% от изнесения американски LNG е дебаркирал в Европа.
Така или другояче, Доналд Тръмп задоволително ясно демонстрира, че енергийната взаимозависимост от Русия на трети страни е нещо, което не е по усета му и което може да образува отношението му по отношение на тези страни.
Извод №4: Тръмп и Макрон - огромното съревнование
Ако Нетаняху и Тръмп образуваха обединението на религиозното дясно, то като техен главен конкурент, изразяващ се от демократични и центристки позиции, се обрисува френският президент Емануел Макрон. Същият полемизира с Доналд Тръмп (а де факто и с Нетаняху) във връзка с всички тематики, които бяха наранени на Общото заседание на Организация на обединените нации: Ядрената договорка с Иран, Израелско-палестинските връзки, миграцията, Парижките климатични промени, свободната търговия/протекционизма, глобализма/патриотизма.
Това е идеологически спор, в който френският президент взе участие от името на либерално-секуларната и глобалистки насочена ос Париж - Берлин. Същата се обрисува като конкурентна на оста на интровертното религиозно дясно: Вашингтон - Тел Авив/Йерусалим. Явно съперничеството сред тези две оси и напрежението от него ще дефинират в огромна степен процесите в интернационалните връзки оттук насетне.
Извод №5: Много звук за нищо
През последните години Организация на обединените нации не е формат, който може да се отличи с рационалност и успеваемост. По-скоро по предписание, в сравнение с по изключение, Съветът за сигурност на организацията е блокирал, което принуждава непрекъснатите му членки да търсят други форми, посредством които да осъществят ползите си.
Речите, които чухме на форума, сигурно са забавни, доколкото те подсказват в какви ценностни хоризонти ще се движи светът в идните месеци и години.
Не би трябвало да придаваме обаче кой знае какво значение на тези речи. Не единствено поради това, че те бяха употребявани в не малко случаи, с цел да бъдат адресирани вътрешно-политически аудитории, а не делегатите от Общото заседание.
Но най-много заради това, че същински значимите неща са били изговорени не пред необятната аудитория, а на осъществените двустранни срещи.
В последна сметка, някои от вас разбра ли какви ще са комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Обединеното Кралство след Брекзит? Докъде действително е стигнала денуклеаризацията на Северна Корея? Какъв тип има " договорката на века " (американският проект за израелско-палестинската подредба)? Какво се случи с сякаш постигнатото по-рано през годината единодушие сред Европейски Съюз и Съединени американски щати за премахването на митата сред тях?
Ако тези въпроси получат отговора си, то това надали ще се случи в Ню Йорк.
Извод №1: Тръмп - Нетаняху и религиозното дясно
Въпреки че тандемът Доналд Тръмп - Бенямин Нетаняху се роди още с избирането на първия за президент на Съединени американски щати, то кръщението на този съюз се извърши дефинитивно на тазгодишното Общо заседание на Организация на обединените нации. Зад двамата стоят сходни електорални обединения, а те самите формулират идентични послания и политики. С оглед на тази симбиоза сред тях, тандемът Нетаняху - Тръмп може да назовем световния център на религиозното дясно.
Когато се отнася до вътрешната политика, религиозното дясно слага акцент върху запазването на традициите и обичаите на обществата, съхранени от рамката на суверенната национална страна. Човекът не е полово-неутрален и ценностно-релативизиран. Човекът и колективът са духовни площи, върху които има кръвен и културен отпечатък.
Ето за какво да вземем за пример напълно скоро в Кнесета бе гласуван закон за Израел като страна на еврейския народ.
Когато се отнася до външната политика, религиозното дясно е скептично във връзка с световните политически планове. В тях, съгласно него, се " претопяват " националните специфики и ползи. Религиозното дясно има и по-скоро цивилизационно и историческо, в сравнение с другарско и вестникарско мислене: то възприема света като културно-хетерогенен, а не като културно-унифициран. В този смисъл, то е прагматично и реалистично, вместо да е идеалистично и световно.
Оттук и частичното отдръпване на американски пари за звена и стратегии на Организация на обединените нации, по този начин както и съображенията на Съединени американски щати против Международния престъпен съд.
Извод №2: Иран е новата Северна Корея
Ако в речта си предходната година Доналд Тръмп отрупа Северна Корея с сериозно говорене и с някои и различен благополучен епитет, то в тазгодишната му тирада мястото на Пхенян бе заето от Техеран: Иран бе посочен като хулигана на международната сцена, който би трябвало да бъде глобен.
По всичко проличава, че американската външна политика чертае пред Иран път, който е еднакъв на този, който извървя Северна Корея през последната година. А точно: налагането на интензивни наказания, които да не оставят различен вид пред глобената страна, с изключение на същата да " мигне " първа и да предложи среща на американския президент.
Въпреки че Европейски Съюз, Русия и Китай останаха в Ядрената договорка с Техеран и всички те се договарят за направа на специфичен механизъм, посредством който да продължат търговията между тях, американските наказания към този момент дават явни резултати: от Иран се отдръпват френският петролен и газов колос " Тотал " и немският авто производител " Фолксваген ".
На процедура никой наедрял бизнес не желае да рискува позициите си на американския пазар поради тези, които има на иранския. Така да вземем за пример, в случай че за 2017-та година на иранския пазар са отишли немски артикули на обща стойност малко под 4 милиарда $, то немските такива на американския са на стойност съвсем 120 милиарда $.
Ерго, когато от началото на ноември месец тази година влезе в действие вторият кръг от американски наказания против Иран - таргетиращи основния за стопанската система на страната петролен и газов бранш - въпросът за възможна среща сред Доналд Тръмп и Хасан Рохани ще добие нова новост.
Извод №3: Енергиен суверенитет от Русия
Германия и строенето на " Северен поток 2 " се трансформира като брошката на ревера на Европейския съюз, която брошка е причина за гнева на американския президент. " Хвърлянето " на Германия и Полша в речта на Доналд Тръмп пред делегатите на Организация на обединените нации бе с концепцията да ги опълчи като образци за две коренно-различни трендове.
Първата наклонност, в тази ситуация с Германия, въплъщава енергийната взаимозависимост от Русия и неналичието на суверенитет на Берлин. Втората наклонност, в тази ситуация на Полша, съставлява желанието за енергийна диверсификация на Варшава, тъй че тя да запази своя суверенитет.
Всичко това, несъмнено, може да има и различен прочит, надалеч не толкоз идеалистичен и доблестен. А точно: желанието на американската страна да откри пазар за своя полутечен природен газ (LNG). През 2017-та година едвам към 10% от изнесения американски LNG е дебаркирал в Европа.
Така или другояче, Доналд Тръмп задоволително ясно демонстрира, че енергийната взаимозависимост от Русия на трети страни е нещо, което не е по усета му и което може да образува отношението му по отношение на тези страни.
Извод №4: Тръмп и Макрон - огромното съревнование
Ако Нетаняху и Тръмп образуваха обединението на религиозното дясно, то като техен главен конкурент, изразяващ се от демократични и центристки позиции, се обрисува френският президент Емануел Макрон. Същият полемизира с Доналд Тръмп (а де факто и с Нетаняху) във връзка с всички тематики, които бяха наранени на Общото заседание на Организация на обединените нации: Ядрената договорка с Иран, Израелско-палестинските връзки, миграцията, Парижките климатични промени, свободната търговия/протекционизма, глобализма/патриотизма.
Това е идеологически спор, в който френският президент взе участие от името на либерално-секуларната и глобалистки насочена ос Париж - Берлин. Същата се обрисува като конкурентна на оста на интровертното религиозно дясно: Вашингтон - Тел Авив/Йерусалим. Явно съперничеството сред тези две оси и напрежението от него ще дефинират в огромна степен процесите в интернационалните връзки оттук насетне.
Извод №5: Много звук за нищо
През последните години Организация на обединените нации не е формат, който може да се отличи с рационалност и успеваемост. По-скоро по предписание, в сравнение с по изключение, Съветът за сигурност на организацията е блокирал, което принуждава непрекъснатите му членки да търсят други форми, посредством които да осъществят ползите си.
Речите, които чухме на форума, сигурно са забавни, доколкото те подсказват в какви ценностни хоризонти ще се движи светът в идните месеци и години.
Не би трябвало да придаваме обаче кой знае какво значение на тези речи. Не единствено поради това, че те бяха употребявани в не малко случаи, с цел да бъдат адресирани вътрешно-политически аудитории, а не делегатите от Общото заседание.
Но най-много заради това, че същински значимите неща са били изговорени не пред необятната аудитория, а на осъществените двустранни срещи.
В последна сметка, някои от вас разбра ли какви ще са комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Обединеното Кралство след Брекзит? Докъде действително е стигнала денуклеаризацията на Северна Корея? Какъв тип има " договорката на века " (американският проект за израелско-палестинската подредба)? Какво се случи с сякаш постигнатото по-рано през годината единодушие сред Европейски Съюз и Съединени американски щати за премахването на митата сред тях?
Ако тези въпроси получат отговора си, то това надали ще се случи в Ню Йорк.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ