При вчера от Продължаваме промяната обявиха, че предлагат нова система

При през вчерашния ден от " Продължаваме промяната " оповестиха, че оферират нова система за финансиране, която да е въз основата на качество и да бъде въведена през 2024 година, като при нея всяко учебно заведение ще се прави оценка за това какъв брой е асъдействало за просветителните резултати на своите възпитаници. По този мотив публикуваме коментара на Асенка Христова, изпълнителен шеф на, от профила й във фейсбук. Заглавието е на " Дневник ".

Обвързването на финансирането на учебните заведения с качеството на предоставяното от тях обучение несъмнено е сериозно значимо. Но има няколко особености и настоящи ограничавания пред използването на въпросната методология за премерване на добавената стойност, които наложително следва да се адресират.

(1) Целта на моделирането на добавената стойност е да се разреши сравнима преценка на приноса на учебното заведение и учителите върху това до каква степен дейно учат учениците им и доколко усвояват образователното наличие. Това значи, че би трябвало да са налице надеждни и годни принадлежности, които да разрешават динамична оценка на напредъка на учениците в разнообразни точки от времето.

Най-често това се прави посредством национално външно оценяване в края на обособените просветителни стадии (в България това е НВО след 4 клас, 7 клас, 10 клас и ДЗИ след 12 клас). За да може да се направи надеждна динамична оценка е нужно инструментите (тестовете), употребявани за външно оценяване, да бъдат валидирани, т.е. да има ясни доказателства, че тестванията в действителност мерят това, което се твърди, че мерят. В концептуалната рамка на просветителните измервания най-често се натъртва най-малко на следните съществени типове годност:

- справедлива годност - дали тестванията фактически мерят степента на реализиране на просветителните цели и задачи;

- градивна годност - дали системата за оценяване в действителност отразява всички аспекти на вариациите в психическото положение, държанието и равнището на знанията и уменията на учениците. Например, в случай че с даден въпрос/задача от теста се цели да се оцени съответно умеене на учениците, този детайл следва да е планиран по този начин, че да разрешава обективно да се разграничат учениците, които имат чудесно равнище на притежаване на това умеене от тези, които нямат такова умеене. Ако има ясни психометрични доказателства, че инструментът за оценяване може да отрази точно разликата сред учениците във връзка с измерваното умеене, тогава този инструмент за оценяване има градивна валидност;

- съдържателна годност - степента, в която детайлите на даден тест са задоволително представителни за цялата област на знание или умения, която пробата се пробва да измери;

- критериална годност - съществуване на взаимовръзка сред резултатите на теста и избрани критерии, които към този момент са признати като годна мярка за знания/умения (ако резултатът от теста е мощно корелиран с различен годен аршин, е по-вероятно пробата също да е валиден).

- кръстосана годност, която ревизира и удостоверява степента на координация на другите способи и принадлежности за оценяване.

Българските проби за външно оценяване до момента не са валидирани по нито един от тези детайли. Казано с елементарни думи, все още нямаме ясни психометрични доказателства дали тестванията в действителност мерят това, което се твърди, че мерят, и дали резултатите са сравними във времето. За да се ползва надеждно моделиране на добавената стойност, такива доказателства са безусловно нужни.

(2) Тъй като разликите сред характерностите на учениците вътре в учебното заведение и сред обособените учебни заведения варират в много необятни граници (особено в България), е значимо моделът да разрешава да се отчетат тези характерности. При моделирането на добавената стойност нормално се употребяват статистически способи за отчитане на характерностите на средата, които оказват въздействие върху резултатите на учениците.

Силно такова въздействие оказва социално-икономическият статус на фамилията на ученика. От социално-икономическите характерности на фамилията особена значителност от позиция на обективното премерване на добавената стойност на училището/учителите има просветителното равнище на родителите, в това число поради по-големите благоприятни условия на по-високообразованите родители да подкрепят ученето на своите деца и надлежно също да имат добавена стойност за техните резултати. За да е надеждна оценката на добавената стойност на учебното заведение, методологията за нейното премерване би трябвало да разрешава отчитане на резултатите на факторите на средата, влияещи върху резултатите.

(3) Критично значимо за моделирането на добавената стойност на учебното заведение е отчитането на един доста важен фактор на средата, а точно въздействието на частните уроци. Към момента няма проучвания за обсега и резултата на тази паралелна просветителна система на частните уроци върху резултатите на учениците на НВО и ДЗИ, въпреки да има косвени индикации за сериозен мащаб и важен резултат.

Без да са основани условия за надеждно проучване и обективно отчитане на резултата на частните уроци върху резултатите на учениците съществува действителен риск част от учебни заведения да получават финансиране за добавена стойност, която е реализирана отвън учебното заведение и за чието реализиране родителите към този момент са платили.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.