При възможност на мястото на инцидента първо се събират данни

При опция на мястото на случая първо се събират данни за положението на болния (анамнеза). Първоначалното проучване изисква оглед и палпация (опипване – способ на физикално изследване) на главата, за преценка - дали се касае за закрита или открита черепно-мозъчна контузия, надлежно за съществуване на нарушение на целостта на скалпа.

Чрез опипване се изследва за подлежащи черепни фрактури или входно и изходно отверстие при огнестрелно пострадване. Търси се за съществуване на хемотимпанум (наличие на кръв в тъпанчевата празнина на междинното ухо) и за приключване на кръв и/или ликвор от ноздрите или ушите.

При условия на неотложност е допустимо единствено малко неврологично проучване , което включва регулиране

за

степен на схващане, зенични реакции, стволови рефлекси, проучване на двигателната и сетивната функционалности.

При пациенти със съпътстваща гръбначно-мозъчна контузия

се изследват сухожилните и кожни рефлекси за определяне на евентуална неврална увреда.

Наличието на отпадна или възбудна огнищна неврологична симптоматика, генерализирани епилептични пристъпи и синдром на менингорадикулерно раздразнение (като вратна ригидност) насочва диагнозата към органична увреда на основния мозък. От изключително значение е ранното схващане и следенето на признаците в динамичност, на тяхното утежняване, назад развиване

или появяването на нови такива. Най-трудни за проучване и преценка са пациентите в коматозно положение.

Главоболието, гаденето и повръщането са чести и

съвсем универсални признаци при черепно-мозъчна контузия. Често потърпевшите се оплакват и от световъртеж, нестабилност при вървене, прилошаване при изправяне, ортостатичен колапс, нараснало потоотделяне и други

Централно място заема проучването на съзнанието на потърпевшия с черепно-мозъчна контузия. Съзнанието има два съставния елемент: положение на бодрост и наличие .

Смущенията в будността (количествени разстройства в съзнанието) може да са леки – сомнолентност (унесеност) и обнубилация (замъгляване на съзнанието), изразени – сопор (пациентът не може да бъде разсънен или това става доста трудно) или тежки - кома.

Промените в наличието (качествени разстройства) са най-често по вида делир (халюцинации),

аменция (мисловна

разпокъсаност) или амнезия (паметови разстройства). В ранната фаза на черепномозъчната контузия амнезията се демонстрира под формата на ретроградна (липса на спомен за събития, предхождащи травмата), антероградна (липса на спомен за събития, станали след травмата) и конградна амнезия (липса на спомен за времето преди и след травмата).

Obnubilatio (замъгляване) е най-дискретното количествено разстройване, характеризиращо се със непокътнат вербален контакт, лесна уморяемост, вероятен е паметов недостиг.

Somnolentio (сънливост) е положение, при което пациентът е приспивен или в положение на сън, само че след външни раздразнения се разсънва лесно; налице е вербален контакт, само че отговорите му са къси, елементарно се унася и заспива.

Свързани публикации.. Хирургични болести на черепа - контузия на мозъка 0 Мозъчен оток - механизми на развиване 0 Посттравматични вътречерепни увреждания 0

При sopor (сопор) с болния е неосъществим устен контакт, на груби (болеви) раздразнения той дава отговор с общи отбранителни реакции, нецеленасочени придвижвания или спонтанни автоматизми; нормално рефлексите са непокътнати, само че не се управляват тазовите резервоари.

Coma (кома) е безсъзнателно положение, от което болният не може да бъде разсънен, като отсъстват реакции в отговор на вербален и машинален тласък или пък реакциите съставляват нецеленасочен стволово-спинален инстикт. Рефлексите са мощно подтиснати или отсъстват.

Коматозното положение се дължи на разстройване във действието на стволовата ретикуларна активираща система над равнището на междинния мозък или на дифузни лезии на двете мозъчни полукълба (кора и подкорово вещество).

В клиничната процедура се разграничават 3 степени на коматозното положение - повърхностна кома, дълбока кома и „ надмината " кома (coma depasse), при която липсва абсолютно рефлексна активност, дишането се поддържа с респираторен уред, а сърдечната активност - медикаментозно.

Последната степен е синоним на мозъчна гибел . Състоянието на прекратяване на всички мозъчни функционалности се отъждествява със гибел на пациента. В практиката съществуват строго дефинирани критерии за определянето на мозъчна гибел (мозъчна афункция), включващи клинични и инструментални проучвания. 4185