Бившият ръководител на Intel смята, че ще са необходими десетилетия, за да се възстанови полупроводниковата индустрия на САЩ
При ръководството на Патрик Гелсингър, Intel похарчи прекалено много пари за създаване на заводи за чипове и асимилиране на нови софтуерни процеси, което в последна сметка докара до оставката му като основен изпълнителен шеф. Сега той намерено декларира, че възраждането на американската полупроводникова промишленост ще отнеме десетилетия, а не години.
Гелсингер направи това изказване в изявление за японското издание Nikkei Asian Review по време на визитата си в Токио като общоприет сътрудник на капиталовия фонд Playground Global. Бившият изпълнителен шеф на Intel акцентира смисъла на азиатския район за международната полупроводникова промишленост, като съобщи, че в случай че имаше единствено два самолетни билета, с цел да посети някоя точка на света, би избрал Тайван и Япония.
Първият е построил самодостатъчна инфраструктура за произвеждане на чипове и електроника в продължение на четири десетилетия, до момента в който вторият може да се похвали с конкурентно съоръжение и химически индустриални мощности за произвеждане на полупроводникови съставни елементи. Предимството на Тайван, съгласно Гелсингер, се състои в изключителната скорост на осъществяване на плановете: „ Понякога се майтапя, че можеш да формулираш концепция по време на закуска, да имаш подготвен първообраз до обяд и да си в произвеждане до вечеря. “
Гелсингер не се съмнява, че напъните на американското държавно управление и компании за възкръсване на локалната полупроводникова промишленост ще дадат плодове, само че това ще отнеме десетилетия, а не години. Освен това, разликата в разноските за пускане на производството на чипове в Тайван и Съединени американски щати не е толкоз забележителна, колкото се счита, съгласно Гелсингер. Цената на оборудването за произвеждане на чипове е сходна и в двата района, а разликата в заплащането последователно се смекчава посредством автоматизация. Също по този начин няма потребност да се тревожим за дефицит на работна ръка в Съединени американски щати, като се има поради популацията им от почти 340 милиона, както акцентира някогашният началник на Intel.
Той също по този начин предвижда богати на събития две до три десетилетия за ерата на изкуствения разсъдък. В момента промишлеността е в самото начало на това пътешестване. Основната спънка за дейното ѝ развиване е неналичието на енергиен потенциал. Търсенето на изкуствен интелект се удвоява годишно, до момента в който световният индустриален потенциал нараства единствено с 4-5% годишно. Според него хуманоидните роботи ще бъдат надалеч в потребителския бранш, само че потреблението им в промишлеността ще стартира по-рано. Проблемът значително се състои в компликацията при образованието на тези роботи да се приспособяват към изискванията на околната среда, които са доста по-разнообразни и непредсказуеми при ежедневна приложимост.
Обсъждайки въздействието на геополитиката върху софтуерния напредък, Гелсингер изрази убеденост, че тя постоянно ще надделее: „ Геополитиката в никакъв случай не е била определящият фактор в софтуерната конкуренция. Единственият метод да спечелиш е да бъдеш водач в самата технология. “
