Валутните резерви на БНБ се понижават в края на юни до 37.70 млрд. евро
При ръководството на брутните интернационалните валутни запаси, Българска народна банка продължи да организира консервативна политика, осигуряваща висока степен на ликвидност и сигурност за тях. Във връзка с повишеното геополитическо напрежение в Близкия изток при започване на април и политическия риск на финансовите пазари, зародил от предварителните парламентарни избори във Франция в края на отчетния интервал, превантивно бяха лимитирани вложенията в избрани класове активи, както и експозициите към някои емитенти и контрагенти на Българска народна банка. Това означават от Българска народна банка в доклада за първото полугодие.
Балансовата стойност на брутните интернационалните валутни запаси към края на юни възлезе на 37.70 милиарда евро, което по отношение на края на 2023 година е понижение с 4.22 милиарда евро, или спад с 10.07% като условен дял от активите на Българска народна банка във валута. Основен принос за намаляването на интернационалните валутни запаси през първата половина на тази година имаха чистите външни парични потоци във валута и най-много чистите продажби на аварийна валута на комерсиалните банки.
Преобладаващата част от активите по салдото на ръководство „ Емисионно “ продължава да бъде вложена в ДЦК облигации дългово финансиране дълг и в държавногарантирани дългови бумаги с най-високо кредитно качество, както и в краткосрочни депозити при първокласни задгранични централни и търговски банки. Експозицията към кредитен риск остана лимитирана, като в края на първото шестмесечие почти 66% от валутните запаси са вложени в активи с най-високото кредитно качество, оценени с дълготраен кредитен рейтинг ААА.
През отчетния интервал не се следиха обилни промени в структурата на брутните интернационалните валутни запаси по валути по отношение на междинната конструкция за 2023 година. В структурата по финансови принадлежности се регистрира покачване на наличността по настоящи сметки с 1.7% и на експозициите на Българска народна банка в скъпи бумаги с 1.4% за сметка на намаляване на средствата по депозити с 3.1 на 100. По отношение на матуритетната конструкция на запасите се наблюдаваше покачване на експозицията в матуритетните браншове от една до три години и от три до пет години, само че главният дял от вложенията останаха съсредоточени в най-краткосрочния падежен бранш от 0 до една година (85.66%).
Предприетото през юни 2024 година от ЕЦБ намаляване на главните лихвени проценти регистрира края на цикъла по стягане на паричната политика. През този интервал преместването на резултатите от покачването на главните лихвени проценти в еврозоната върху лихвените проценти по депозитите и заемите в бранша на семействата в България бе лимитирано в изискванията на запазваща се висока ликвидност в банковата система.
Нарастващите приходи от труд и запазването на желанията на семействата да влагат свободните си средства основно под формата на депозити в банковата система бяха определящите фактори, които способстваха за високия ритъм на повишаване на депозитите на семействата.
През първата половина на 2024 година годишният напредък на заема за семействата все по този начин следваше наклонност към ускорение, като за растежа способстваха най-много жилищните заеми, при които бе регистрирано покачване с 24.8% (20.5% в края на декември 2023 г.). Основните фактори, траяли да поддържат търсенето на заеми от страна на семействата, бяха възходящите приходи от труд, както и запазването на лихвените проценти по жилищните заеми на доста ниски равнища, които в действително изражение останаха негативни.
От страна на предлагането, въздействие оказваха високата ликвидност и стабилната финансова позиция на банките, както и конкуренцията за пазарен дял сред тях.
В края на първото шестмесечие на 2024 година бюджетното салдо по КФП беше негативно с недостиг в размер на 596 млн. лв..
Средствата на фискалния запас по депозити се намалиха с 1.74 милиарда лева по отношение на края на 2023 година и възлязоха на 9.14 милиарда лева (4.8% от БВП), от които 8.37 милиарда лева представляваха средствата по депозити в Българска народна банка.
Балансовата стойност на брутните интернационалните валутни запаси към края на юни възлезе на 37.70 милиарда евро, което по отношение на края на 2023 година е понижение с 4.22 милиарда евро, или спад с 10.07% като условен дял от активите на Българска народна банка във валута. Основен принос за намаляването на интернационалните валутни запаси през първата половина на тази година имаха чистите външни парични потоци във валута и най-много чистите продажби на аварийна валута на комерсиалните банки.
Преобладаващата част от активите по салдото на ръководство „ Емисионно “ продължава да бъде вложена в ДЦК облигации дългово финансиране дълг и в държавногарантирани дългови бумаги с най-високо кредитно качество, както и в краткосрочни депозити при първокласни задгранични централни и търговски банки. Експозицията към кредитен риск остана лимитирана, като в края на първото шестмесечие почти 66% от валутните запаси са вложени в активи с най-високото кредитно качество, оценени с дълготраен кредитен рейтинг ААА.
През отчетния интервал не се следиха обилни промени в структурата на брутните интернационалните валутни запаси по валути по отношение на междинната конструкция за 2023 година. В структурата по финансови принадлежности се регистрира покачване на наличността по настоящи сметки с 1.7% и на експозициите на Българска народна банка в скъпи бумаги с 1.4% за сметка на намаляване на средствата по депозити с 3.1 на 100. По отношение на матуритетната конструкция на запасите се наблюдаваше покачване на експозицията в матуритетните браншове от една до три години и от три до пет години, само че главният дял от вложенията останаха съсредоточени в най-краткосрочния падежен бранш от 0 до една година (85.66%).
Предприетото през юни 2024 година от ЕЦБ намаляване на главните лихвени проценти регистрира края на цикъла по стягане на паричната политика. През този интервал преместването на резултатите от покачването на главните лихвени проценти в еврозоната върху лихвените проценти по депозитите и заемите в бранша на семействата в България бе лимитирано в изискванията на запазваща се висока ликвидност в банковата система.
Нарастващите приходи от труд и запазването на желанията на семействата да влагат свободните си средства основно под формата на депозити в банковата система бяха определящите фактори, които способстваха за високия ритъм на повишаване на депозитите на семействата.
През първата половина на 2024 година годишният напредък на заема за семействата все по този начин следваше наклонност към ускорение, като за растежа способстваха най-много жилищните заеми, при които бе регистрирано покачване с 24.8% (20.5% в края на декември 2023 г.). Основните фактори, траяли да поддържат търсенето на заеми от страна на семействата, бяха възходящите приходи от труд, както и запазването на лихвените проценти по жилищните заеми на доста ниски равнища, които в действително изражение останаха негативни.
От страна на предлагането, въздействие оказваха високата ликвидност и стабилната финансова позиция на банките, както и конкуренцията за пазарен дял сред тях.
В края на първото шестмесечие на 2024 година бюджетното салдо по КФП беше негативно с недостиг в размер на 596 млн. лв..
Средствата на фискалния запас по депозити се намалиха с 1.74 милиарда лева по отношение на края на 2023 година и възлязоха на 9.14 милиарда лева (4.8% от БВП), от които 8.37 милиарда лева представляваха средствата по депозити в Българска народна банка.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ