Приемно село
" При теб сме като на петзвезден хотел ", споделя Нелина (по средата) за грижите, които домакинката им поставя за резидентките
© Джоди Хилтън Програмата " Резиденция Баба ", по която младежи от градовете прекарват три седмици на село с възрастни хора, завърши сполучливо за пета поредна година.Двайсет души, измежду които първата чужденка участник, живяха в три видински села в края на лятото и сътвориха здрави връзки с тях.Догодина уредниците от " Фабрика за хрумвания " възнамеряват да провеждат повече и по-разнообразни резиденции в забравени български села. Топъл петък в края на лятото. Пред читалището " Наука 1925 " на дребното видинско село Синаговци царува нетипично раздвижване – десетки баби и дядовци в най-официалните си облекла са окупирали всички пейки в сенчестата градинка и си приказват разпалено. Около тях бягат като изтървани внуците им, които прекарват последните летни дни на село, преди да се върнат в града за първия образователен ден.
Поводът за вълнението в нормално тихото село, където за непрекъснато живеят към 260 души, е културният полуден, който четири млади дами – посетители на селото по програмата " Резиденция Баба ", са организирали на изпроводяк. Четирите гостенки на селото – Боби, Виктория, Нелина и Сара – ще приключат своя триседмичен престой в Синаговци два дни по-късно, само че желаят да оставят нещо, с което да благодарят на локалните за гостоприемството. И вземат решение да им провеждат галерия на бродерия и на исторически предмети от селото сутринта, последвано от дребен самоинициативен театър следобяд и кино под звездите вечерта.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Синаговци оживява
Толкова плътна културна стратегия селото евентуално в никакъв случай не е виждало. Или най-малко по този начин споделят четиримата възрастни, които седят на пейката до входа на читалището. " Видя ли изложбата ", пита една от дамите събеседничката си. " Даа, неповторимо е това! Трябва да се види ", дава отговор тя. " Трябва да се направи музей, да се съберат по няколко стотинки на събора ", прибавя третата. " Трябва да се популяризира някак тая работа, включва се и единствения мъж: Аз, който съм от Синаговци и цялостен живот съм живял тука, не съм знаел за това завещание, което сме имали, не съм подозирал за него! Толкова труд поставиха тези девойки, да ни се усмихне селото. "
Гостенките на баба Цеца не се опасяват от селска работа, само че това, с което истински ѝ оказват помощ е, че беседват с нея и ѝ обръщат внимание
Фотограф: Джоди Хилтън
От входа към огромната зала на читалището се демонстрира върлинеста млада жена в дълга ежедневна рокля на тъмнорозови точки. " Хайде към читалище ", извиква тя с осезаем акцент, приканвайки множеството в залата. Това е Сара Крейкрафт, 28-годишна американка от щата Охайо, която е и първата чужденка, станала част от " Резиденция Баба " в петото ѝ издание. Лека-полека хората се настаняват по местата и стартират да чакат началото на представлението. То обаче се бави... Фаталната дата, на която се пада – петък, 13 септември, явно има пръст в това – късото видео, събиращо знакови моменти от престоя им в Синаговци в последните три седмици, което Сара е снимала и инсталирала, не може да тръгне, тъй като кабелът за зареждане на нейния " Макинтош " е изгорен. Разбира се, втори подобен кабел в Синаговци няма. На всичкото от горната страна певческият сътрудник на американката – локално момче с необикновен глас – очевидно го е блъснала театралната тресчица и е решил да не се появи на сцената с нея. " Основният аршин, по който са определени селата, е съществуването на интензивно читалище там, желанието на локалните хора да отворят домовете си за резидентите и, въпреки това, капацитета за дълготрайно партньорство със селата, с които работим. "
Милица Джанджова, координатор на " Резиденция Баба "
Така към 50 % от плануваната стратегия на четирите дами пропада. Налага се импровизация. Организаторките стартират да канят локалните да се включат с песни или стихотворения, които знаят. " А, нищо не знаят, елементарни хора ", изсумтява под носа си жена в публиката. Неудобството, което се натрупва в залата, стартира да се усеща във въздуха.
Притеснена, Сара излиза на сцената и постепенно изяснява, че не може сама да изпее българската национална ария, само че за сметка на това ще им показа ария, която свързва с детството си в планинския край, където е израснала – Апалачите. I`m a long time travelling here below//I`m a long time travelling away from home, запява тя без акомпанимент. Смел ход, който обаче реализира задачата си – локалните ѝ пляскат, няколко индивида подвикват " тенкю ", а по-късно и няколко души се престрашават да се изявят, подхващат се няколко познати национални песни, а по-късно една от най-възрастните и уважавани дами в селото – някогашната учителка по български език – се изправя с помощ до сцената.
Импровизираното тържество, което резидентките проведоха за синаговчани, не мина без засечки, само че зарадва локалните
Фотограф: Джоди Хилтън
" Сега ще ви кажа моето стихотворение, което се споделя " Жена ", отдадено е на моя дядо Иван и на всички съпруги, които са изгубили половинките си ", споделя с ехтящ от колкото да сдържана страст глас дамата. " Сега ме гледаш със галещи очи//но не пред мен а някъде отгоре// и ми казваш болката доста ти личи// Дали съм към този момент същата жена//не съм, даже не помня по какъв начин живота ми премина//на ей таз сцена ", приключва към този момент просълзена учителката, която е и хазаин на една от резидентките. " Това не са девойки, а ангели! Виждали ли сте някой от Синаговци да се втурне да чисти по този начин площада? Поклон за тях! Донесоха ми толкоз благополучие и понесох по-леко болката, която нося ", споделя тя по адрес на четирите млади дами, което провокира одобрителни овации от публиката. След още няколко стихотворения и песни, хората си благодарят и към този момент в много по-добро въодушевление, излизат пред постройката, където със скриването на слънцето стартира прожекцията на " Оркестър без име ".
Месец на село значи връзка за цялостен живот
Това е най-интензивният ден от " Резиденцията " в Синаговци, само че с цел да се стигне до него, четирите дами са работили три седмици с общността на селото. Всичко е почнало още в първите дни, в които са пристигнали, и дружно с кмета и уредничката на читалището Даниела Георгиева са организирали среща с трийсетина от локалните в кметството. " Там питахме хората какво биха желали да видят на това събитие. И хората започнаха да си спомнят дните, когато е имало повече живот в центъра на селото. Един човек описа по какъв начин през лятото са си правили кино под звездите, а различен пък описа по какъв начин и преди е имало изложения на остарели принадлежности, свързани с живота на селото. Оплакваха се, че е зейнала бездна сред внуците им и предишното, че те не знаят нищо за песните и традициите им ", споделя Крейкрафт. Фолклорист по обучение, тя особено се е присъединила в програмата, с цел да следи живота в дълбоката българска провинция и опитите на организации като " Фабрика за хрумвания " – сдружението зад " Резиденция Баба " – да свържат младежите от градовете с обезлюдяващи се села.
Това е и водещата задача на " Резиденция Баба " от основаването ѝ. Оттогава над 60 младежи от цялата страна са прекарали по няколко седмици в 14 обезлюдяващи се села в цяла България, от Видинско до Гоцеделчевско , като тази година и трите определени места са към Видин – Синаговци, Кошава и Неговановци. " Основният аршин, по който са определени селата, е съществуването на интензивно читалище и в трите села, желанието на локалните хора да отворят домовете си за резидентите и, въпреки това, капацитета за дълготрайно партньорство със селата, с които работим ", споделя Милица Джанджова, координатор на " Резиденция Баба ".
Заедно с Видинския фонд " Читалища " и " Онгъл Асоциация за антропология, етнология и фолклористика " те провеждат програмата, приготвят резидентите по какъв начин да правят краеведска работа и им оказват помощ да развият планове, които да ги свържат за по-дълго с приемните им села. В предходните издания на програмата такива следващи начинания са включвали изработката на студиен запис на диск с песни от родопското село Дряново, обществено дружество за експорт на тъкани артикули от дамите в селата, слагане на нова камбана на мястото на открадната над параклиса " Св. Богородица " в село Манастир и доста други. Петнайсетте резиденти в тазгодишните села пък към този момент възнамеряват да изградят уеб страница на Неговановци, да провеждат Фестивал на рибената супа на брега на р. Дунав в село Кошава и да изработят мултимедийна книга с обичайни предписания от локалните села, която ще кръстят " На око " – тъй като рецептите няма да са разказани с грамажи, а всички съставки ще се поставят " на око ". " Тук има доста по-дълбоко възприятие за районна просвета, традиция и етнография. Хората знаят локалните шевици и текстове на песни от покрайнината и се усещат свързани с тях – нещо, което значително сме изгубили в Съединени американски щати. "
Сара Крейкрафт, американска доброволка
Обратно в Синаговци, младите дами към този момент са свършили доста за селото. Даниела Георгиева от читалището да вземем за пример споделя по какъв начин, откакто е схванала, че в селото се чете доста (особено след прибирането на реколтата), само че нови книги не е имало от години, Виктория от резидентките е инициирала даряване на нови книги. " Имаме досега над 150 книги единствено за няколко дни. С неспокойствие чака да пристигна идващият работен ден, с цел да ги обработя и да ги пусна, тъй като нямат самообладание към този момент, желаят да четат ", споделя уредникът на читалището. Освен това тя изброява по какъв начин четирите девойки са впрегнали децата от селото и са чистили площада и градинката всяка заран, като за компенсация са им помогнали да окосят тревата на футболното игрище пред църквата в селото. А по-късно са намерили кой е изрисувал за първи път чешмата в селото (овчар със златни ръце), намерили са му бои и са му помогнали да я обнови.
Но за Георгиева най-значимият резултат от гостуването на резидентките в Синаговци не е веществен. " Откакто девойките пристигнаха, те съумяха да отворят всяка врата, съумяха да приказват с безусловно всеки, в това число хора, които не са сговорчиви и не споделят с останалите в селото. Намериха общ език с безусловно всички, споделя тя и прибавя: Тия девойки пръскат на всички места обич, усмивки, добрина и няма по какъв начин да им се отвърне с нещо другo. Досега не съм чула, а няма по какъв начин да не чуя, в случай че е имало неприятен отзвук за тях. " Милица Джанджова също мисли по този начин. " За едните и за другите, и за локалните в селата, и за младежите от града остава прочувствената връзка, която е доста мощна и трансформираща. Местните не са вярвали, че ще могат да основат такива другарства, че някой от града има предпочитание да пристигна в дома им, да помогне, да направи нещо хубаво за тяхното село ", споделя тя. И прибавя, че както доста от резидентите към този момент споделят, че си имат " второ село ", по този начин и локалните се заричат по какъв начин ще вървят на море във Варна и Бургас, откъдето са част от гостите им, другото лято. " Тринайсе години съм сама. Знаеш ли какво е вълк единак? Вълкът обаче най-малко върви по всички страни, а нас тая самотност ще убие всички пенсионери. "
Баба Цеца от Синаговци
На хотел пет звезди при баба Цеца
Извън общественополезните действия обаче резидентите въпреки всичко прекарват значима част от времето си в дома на възрастните хора, с които са настанени. В случая на Сара и Нелина това е къщата на баба Цеца, както е по-известна 69-годишната Цветана Тодорова в селото – една от локалните дами, които се е съгласила да отвори дома си за непознатите градски (а и в нейния случай – чуждестранни) гостенки.
" Аз съм общителна жена, за мен са всичките добре пристигнали гостени, както се споделя, гостенинът е Бог - би трябвало да му сложиш, да седнеш с него, оставам всичката работа, не ме интересува! Аз на следващия ден ще го свърша или през нощта, или вдругиден. Свикнах към този момент, че може да се свърши една работа и вдругиден. Човещината значи повече, в сравнение с всичко друго ", споделя баба Цеца, до момента в който приказваме на сянка в дребната ѝ добре поддържана градина. В продължение на три седмици тя се е грижила за Нелина и Сара като за лични внучки, както знае единствено една същинска българска баба. Готви им постоянно с артикули от градината, всяка заран става рано, с цел да им направи мекици. Като цяло, да не останат гладни и неотпочинали ( " Изморени беха децата, доста напрегнати, доста чистиха, доста работиха – и в центъра, и у дома " ) е първата ѝ мисъл. " Бабо Цеце, ние при тебе сме като на петзвезден хотел ", обобщава закачливо Нелина.
Баба Цеца и нейната гостенка Сара от Охайо споделят интерес към бродерията
Фотограф: Джоди Хилтън
Ако има нещо от претърпяното, което да е учудило Сара, това е тъкмо какъв брой оправни са българските възрастни хора по селата и по какъв начин комбинират автономия с взаимопомощ, която съгласно американката е нетипична отвъд океана. " Мислех, че ще прекарваме главната част от времето си да оказваме помощ на възрастни хора, само че те като че ли не ни дават да го вършим! Затова, когато вършехме работа, се събирахме с младежите и децата в селото ", споделя американката. " Мисля, че хората тук живеят в доста по-взаимосвързан метод както във връзка с работата, по този начин и като стане дума за шерване на храна или вести ", прибавя също Сара и съпоставя това с живота в американския Среден запад: " Хората живеят друго там, имат по-големи ферми, от които се устоят. Има огромно обединяване в тукашните села, до момента в който в провинцията в Съединени американски щати всички са надалеч едни от други и няма селска общественост. "
Самотата, която убива повече от немотията
Самата тя отбелязва като най-значими проблеми, които е забелязала, ниските пенсии, с които живеят възрастните хора, неналичието на работа, която да задържи младите в селата (проблем, който не е доста по-различен в Съединени американски щати, отбелязва Сара), и последващата от заминаването им самотност измежду възрастните. " Очаквах да оказваме помощ на баба Цеца доста повече с физическата работа у дома, само че когато и да захванем нещо, тя ни споделяше да сядаме и да ядем още. Но мисля, че по-важното за нея бе да има на кого да опише историите си. Няколко пъти, когато съм слизала по стълбите от моята стая, съм я виждала по какъв начин стои сама на масата и това ме караше да се усещам доста тъжна, тъй като осъзнах, че в случай че ни няма нас, тя няма с кого да си приказва денем ", споделя Сара. И в действителност, за хора като баба Цеца, която е изгубила брачна половинка си и живее сама, самотата е доста по-тежка от физическата работа или материалните ограничения.
" Знаеш ли какво е да имаш компания! Тринайсе години съм сама. Знаеш ли какво е вълк единак? Вълкът обаче най-малко върви по всички страни, а нас тая самотност ще убие всички пенсионери ", споделя баба Цеца и прибавя по какъв начин някои от съселяните ѝ просто ги е гняв, че няма с кого да си обелят една дума денем. И все пак тя споделя, че не повдига тематиката пред роднините си, които живеят във Видин.
Макар и отчасти решение, " Резиденция Баба " оказва помощ най-малко малко с този толкоз сериозен проблем в селата. Ето, четирите резидентки в Синаговци към този момент възнамеряват по кое време да се върнат в селото, с цел да продължат етнографската си работа, да се видят отново с домакинките си и да оказват помощ с поправянето на локалната екопътека . А от следващата година от " Фабрика за хрумвания " имат проекти да разширят още повече резидентската стратегия, с цел да е по-удобна за по-широк кръг от хора. " Нашата цел в бъдеще е да се разрасне планът, да се организират разнообразни типове резиденции - такива за чужденци, за фамилии с деца, артистични, уикенди на село, доброволчески акции на село ", споделя Милица Джанджова. " Целта ни е оптимално доста хора да отидат и да поживеят на село, да дадат своя принос там , защото все още е огромно предизвикателство човек да отдели цялостен месец за програмата, а има хора, които имат предпочитание да го създадат за по-кратко време ", обобщава тя. Така че, в случай че имате предпочитание да се запознаете с най-забравената част от България и да извършите нещо за нея – следете новините към " Резиденция Баба " и имайте поради, че всичките гореописани планове ще имат потребност от доброволци.
© Джоди Хилтън Програмата " Резиденция Баба ", по която младежи от градовете прекарват три седмици на село с възрастни хора, завърши сполучливо за пета поредна година.Двайсет души, измежду които първата чужденка участник, живяха в три видински села в края на лятото и сътвориха здрави връзки с тях.Догодина уредниците от " Фабрика за хрумвания " възнамеряват да провеждат повече и по-разнообразни резиденции в забравени български села. Топъл петък в края на лятото. Пред читалището " Наука 1925 " на дребното видинско село Синаговци царува нетипично раздвижване – десетки баби и дядовци в най-официалните си облекла са окупирали всички пейки в сенчестата градинка и си приказват разпалено. Около тях бягат като изтървани внуците им, които прекарват последните летни дни на село, преди да се върнат в града за първия образователен ден.
Поводът за вълнението в нормално тихото село, където за непрекъснато живеят към 260 души, е културният полуден, който четири млади дами – посетители на селото по програмата " Резиденция Баба ", са организирали на изпроводяк. Четирите гостенки на селото – Боби, Виктория, Нелина и Сара – ще приключат своя триседмичен престой в Синаговци два дни по-късно, само че желаят да оставят нещо, с което да благодарят на локалните за гостоприемството. И вземат решение да им провеждат галерия на бродерия и на исторически предмети от селото сутринта, последвано от дребен самоинициативен театър следобяд и кино под звездите вечерта.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Синаговци оживява
Толкова плътна културна стратегия селото евентуално в никакъв случай не е виждало. Или най-малко по този начин споделят четиримата възрастни, които седят на пейката до входа на читалището. " Видя ли изложбата ", пита една от дамите събеседничката си. " Даа, неповторимо е това! Трябва да се види ", дава отговор тя. " Трябва да се направи музей, да се съберат по няколко стотинки на събора ", прибавя третата. " Трябва да се популяризира някак тая работа, включва се и единствения мъж: Аз, който съм от Синаговци и цялостен живот съм живял тука, не съм знаел за това завещание, което сме имали, не съм подозирал за него! Толкова труд поставиха тези девойки, да ни се усмихне селото. "
Гостенките на баба Цеца не се опасяват от селска работа, само че това, с което истински ѝ оказват помощ е, че беседват с нея и ѝ обръщат внимание
Фотограф: Джоди Хилтън
От входа към огромната зала на читалището се демонстрира върлинеста млада жена в дълга ежедневна рокля на тъмнорозови точки. " Хайде към читалище ", извиква тя с осезаем акцент, приканвайки множеството в залата. Това е Сара Крейкрафт, 28-годишна американка от щата Охайо, която е и първата чужденка, станала част от " Резиденция Баба " в петото ѝ издание. Лека-полека хората се настаняват по местата и стартират да чакат началото на представлението. То обаче се бави... Фаталната дата, на която се пада – петък, 13 септември, явно има пръст в това – късото видео, събиращо знакови моменти от престоя им в Синаговци в последните три седмици, което Сара е снимала и инсталирала, не може да тръгне, тъй като кабелът за зареждане на нейния " Макинтош " е изгорен. Разбира се, втори подобен кабел в Синаговци няма. На всичкото от горната страна певческият сътрудник на американката – локално момче с необикновен глас – очевидно го е блъснала театралната тресчица и е решил да не се появи на сцената с нея. " Основният аршин, по който са определени селата, е съществуването на интензивно читалище там, желанието на локалните хора да отворят домовете си за резидентите и, въпреки това, капацитета за дълготрайно партньорство със селата, с които работим. "
Милица Джанджова, координатор на " Резиденция Баба "
Така към 50 % от плануваната стратегия на четирите дами пропада. Налага се импровизация. Организаторките стартират да канят локалните да се включат с песни или стихотворения, които знаят. " А, нищо не знаят, елементарни хора ", изсумтява под носа си жена в публиката. Неудобството, което се натрупва в залата, стартира да се усеща във въздуха.
Притеснена, Сара излиза на сцената и постепенно изяснява, че не може сама да изпее българската национална ария, само че за сметка на това ще им показа ария, която свързва с детството си в планинския край, където е израснала – Апалачите. I`m a long time travelling here below//I`m a long time travelling away from home, запява тя без акомпанимент. Смел ход, който обаче реализира задачата си – локалните ѝ пляскат, няколко индивида подвикват " тенкю ", а по-късно и няколко души се престрашават да се изявят, подхващат се няколко познати национални песни, а по-късно една от най-възрастните и уважавани дами в селото – някогашната учителка по български език – се изправя с помощ до сцената.
Импровизираното тържество, което резидентките проведоха за синаговчани, не мина без засечки, само че зарадва локалните
Фотограф: Джоди Хилтън
" Сега ще ви кажа моето стихотворение, което се споделя " Жена ", отдадено е на моя дядо Иван и на всички съпруги, които са изгубили половинките си ", споделя с ехтящ от колкото да сдържана страст глас дамата. " Сега ме гледаш със галещи очи//но не пред мен а някъде отгоре// и ми казваш болката доста ти личи// Дали съм към този момент същата жена//не съм, даже не помня по какъв начин живота ми премина//на ей таз сцена ", приключва към този момент просълзена учителката, която е и хазаин на една от резидентките. " Това не са девойки, а ангели! Виждали ли сте някой от Синаговци да се втурне да чисти по този начин площада? Поклон за тях! Донесоха ми толкоз благополучие и понесох по-леко болката, която нося ", споделя тя по адрес на четирите млади дами, което провокира одобрителни овации от публиката. След още няколко стихотворения и песни, хората си благодарят и към този момент в много по-добро въодушевление, излизат пред постройката, където със скриването на слънцето стартира прожекцията на " Оркестър без име ".
Месец на село значи връзка за цялостен живот
Това е най-интензивният ден от " Резиденцията " в Синаговци, само че с цел да се стигне до него, четирите дами са работили три седмици с общността на селото. Всичко е почнало още в първите дни, в които са пристигнали, и дружно с кмета и уредничката на читалището Даниела Георгиева са организирали среща с трийсетина от локалните в кметството. " Там питахме хората какво биха желали да видят на това събитие. И хората започнаха да си спомнят дните, когато е имало повече живот в центъра на селото. Един човек описа по какъв начин през лятото са си правили кино под звездите, а различен пък описа по какъв начин и преди е имало изложения на остарели принадлежности, свързани с живота на селото. Оплакваха се, че е зейнала бездна сред внуците им и предишното, че те не знаят нищо за песните и традициите им ", споделя Крейкрафт. Фолклорист по обучение, тя особено се е присъединила в програмата, с цел да следи живота в дълбоката българска провинция и опитите на организации като " Фабрика за хрумвания " – сдружението зад " Резиденция Баба " – да свържат младежите от градовете с обезлюдяващи се села.
Това е и водещата задача на " Резиденция Баба " от основаването ѝ. Оттогава над 60 младежи от цялата страна са прекарали по няколко седмици в 14 обезлюдяващи се села в цяла България, от Видинско до Гоцеделчевско , като тази година и трите определени места са към Видин – Синаговци, Кошава и Неговановци. " Основният аршин, по който са определени селата, е съществуването на интензивно читалище и в трите села, желанието на локалните хора да отворят домовете си за резидентите и, въпреки това, капацитета за дълготрайно партньорство със селата, с които работим ", споделя Милица Джанджова, координатор на " Резиденция Баба ".
Заедно с Видинския фонд " Читалища " и " Онгъл Асоциация за антропология, етнология и фолклористика " те провеждат програмата, приготвят резидентите по какъв начин да правят краеведска работа и им оказват помощ да развият планове, които да ги свържат за по-дълго с приемните им села. В предходните издания на програмата такива следващи начинания са включвали изработката на студиен запис на диск с песни от родопското село Дряново, обществено дружество за експорт на тъкани артикули от дамите в селата, слагане на нова камбана на мястото на открадната над параклиса " Св. Богородица " в село Манастир и доста други. Петнайсетте резиденти в тазгодишните села пък към този момент възнамеряват да изградят уеб страница на Неговановци, да провеждат Фестивал на рибената супа на брега на р. Дунав в село Кошава и да изработят мултимедийна книга с обичайни предписания от локалните села, която ще кръстят " На око " – тъй като рецептите няма да са разказани с грамажи, а всички съставки ще се поставят " на око ". " Тук има доста по-дълбоко възприятие за районна просвета, традиция и етнография. Хората знаят локалните шевици и текстове на песни от покрайнината и се усещат свързани с тях – нещо, което значително сме изгубили в Съединени американски щати. "
Сара Крейкрафт, американска доброволка
Обратно в Синаговци, младите дами към този момент са свършили доста за селото. Даниела Георгиева от читалището да вземем за пример споделя по какъв начин, откакто е схванала, че в селото се чете доста (особено след прибирането на реколтата), само че нови книги не е имало от години, Виктория от резидентките е инициирала даряване на нови книги. " Имаме досега над 150 книги единствено за няколко дни. С неспокойствие чака да пристигна идващият работен ден, с цел да ги обработя и да ги пусна, тъй като нямат самообладание към този момент, желаят да четат ", споделя уредникът на читалището. Освен това тя изброява по какъв начин четирите девойки са впрегнали децата от селото и са чистили площада и градинката всяка заран, като за компенсация са им помогнали да окосят тревата на футболното игрище пред църквата в селото. А по-късно са намерили кой е изрисувал за първи път чешмата в селото (овчар със златни ръце), намерили са му бои и са му помогнали да я обнови.
Но за Георгиева най-значимият резултат от гостуването на резидентките в Синаговци не е веществен. " Откакто девойките пристигнаха, те съумяха да отворят всяка врата, съумяха да приказват с безусловно всеки, в това число хора, които не са сговорчиви и не споделят с останалите в селото. Намериха общ език с безусловно всички, споделя тя и прибавя: Тия девойки пръскат на всички места обич, усмивки, добрина и няма по какъв начин да им се отвърне с нещо другo. Досега не съм чула, а няма по какъв начин да не чуя, в случай че е имало неприятен отзвук за тях. " Милица Джанджова също мисли по този начин. " За едните и за другите, и за локалните в селата, и за младежите от града остава прочувствената връзка, която е доста мощна и трансформираща. Местните не са вярвали, че ще могат да основат такива другарства, че някой от града има предпочитание да пристигна в дома им, да помогне, да направи нещо хубаво за тяхното село ", споделя тя. И прибавя, че както доста от резидентите към този момент споделят, че си имат " второ село ", по този начин и локалните се заричат по какъв начин ще вървят на море във Варна и Бургас, откъдето са част от гостите им, другото лято. " Тринайсе години съм сама. Знаеш ли какво е вълк единак? Вълкът обаче най-малко върви по всички страни, а нас тая самотност ще убие всички пенсионери. "
Баба Цеца от Синаговци
На хотел пет звезди при баба Цеца
Извън общественополезните действия обаче резидентите въпреки всичко прекарват значима част от времето си в дома на възрастните хора, с които са настанени. В случая на Сара и Нелина това е къщата на баба Цеца, както е по-известна 69-годишната Цветана Тодорова в селото – една от локалните дами, които се е съгласила да отвори дома си за непознатите градски (а и в нейния случай – чуждестранни) гостенки.
" Аз съм общителна жена, за мен са всичките добре пристигнали гостени, както се споделя, гостенинът е Бог - би трябвало да му сложиш, да седнеш с него, оставам всичката работа, не ме интересува! Аз на следващия ден ще го свърша или през нощта, или вдругиден. Свикнах към този момент, че може да се свърши една работа и вдругиден. Човещината значи повече, в сравнение с всичко друго ", споделя баба Цеца, до момента в който приказваме на сянка в дребната ѝ добре поддържана градина. В продължение на три седмици тя се е грижила за Нелина и Сара като за лични внучки, както знае единствено една същинска българска баба. Готви им постоянно с артикули от градината, всяка заран става рано, с цел да им направи мекици. Като цяло, да не останат гладни и неотпочинали ( " Изморени беха децата, доста напрегнати, доста чистиха, доста работиха – и в центъра, и у дома " ) е първата ѝ мисъл. " Бабо Цеце, ние при тебе сме като на петзвезден хотел ", обобщава закачливо Нелина.
Баба Цеца и нейната гостенка Сара от Охайо споделят интерес към бродерията
Фотограф: Джоди Хилтън
Ако има нещо от претърпяното, което да е учудило Сара, това е тъкмо какъв брой оправни са българските възрастни хора по селата и по какъв начин комбинират автономия с взаимопомощ, която съгласно американката е нетипична отвъд океана. " Мислех, че ще прекарваме главната част от времето си да оказваме помощ на възрастни хора, само че те като че ли не ни дават да го вършим! Затова, когато вършехме работа, се събирахме с младежите и децата в селото ", споделя американката. " Мисля, че хората тук живеят в доста по-взаимосвързан метод както във връзка с работата, по този начин и като стане дума за шерване на храна или вести ", прибавя също Сара и съпоставя това с живота в американския Среден запад: " Хората живеят друго там, имат по-големи ферми, от които се устоят. Има огромно обединяване в тукашните села, до момента в който в провинцията в Съединени американски щати всички са надалеч едни от други и няма селска общественост. "
Самотата, която убива повече от немотията
Самата тя отбелязва като най-значими проблеми, които е забелязала, ниските пенсии, с които живеят възрастните хора, неналичието на работа, която да задържи младите в селата (проблем, който не е доста по-различен в Съединени американски щати, отбелязва Сара), и последващата от заминаването им самотност измежду възрастните. " Очаквах да оказваме помощ на баба Цеца доста повече с физическата работа у дома, само че когато и да захванем нещо, тя ни споделяше да сядаме и да ядем още. Но мисля, че по-важното за нея бе да има на кого да опише историите си. Няколко пъти, когато съм слизала по стълбите от моята стая, съм я виждала по какъв начин стои сама на масата и това ме караше да се усещам доста тъжна, тъй като осъзнах, че в случай че ни няма нас, тя няма с кого да си приказва денем ", споделя Сара. И в действителност, за хора като баба Цеца, която е изгубила брачна половинка си и живее сама, самотата е доста по-тежка от физическата работа или материалните ограничения.
" Знаеш ли какво е да имаш компания! Тринайсе години съм сама. Знаеш ли какво е вълк единак? Вълкът обаче най-малко върви по всички страни, а нас тая самотност ще убие всички пенсионери ", споделя баба Цеца и прибавя по какъв начин някои от съселяните ѝ просто ги е гняв, че няма с кого да си обелят една дума денем. И все пак тя споделя, че не повдига тематиката пред роднините си, които живеят във Видин.
Макар и отчасти решение, " Резиденция Баба " оказва помощ най-малко малко с този толкоз сериозен проблем в селата. Ето, четирите резидентки в Синаговци към този момент възнамеряват по кое време да се върнат в селото, с цел да продължат етнографската си работа, да се видят отново с домакинките си и да оказват помощ с поправянето на локалната екопътека . А от следващата година от " Фабрика за хрумвания " имат проекти да разширят още повече резидентската стратегия, с цел да е по-удобна за по-широк кръг от хора. " Нашата цел в бъдеще е да се разрасне планът, да се организират разнообразни типове резиденции - такива за чужденци, за фамилии с деца, артистични, уикенди на село, доброволчески акции на село ", споделя Милица Джанджова. " Целта ни е оптимално доста хора да отидат и да поживеят на село, да дадат своя принос там , защото все още е огромно предизвикателство човек да отдели цялостен месец за програмата, а има хора, които имат предпочитание да го създадат за по-кратко време ", обобщава тя. Така че, в случай че имате предпочитание да се запознаете с най-забравената част от България и да извършите нещо за нея – следете новините към " Резиденция Баба " и имайте поради, че всичките гореописани планове ще имат потребност от доброволци.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ