Какво представлява мимикрията на Бейтс?
При тази мимикрия един безопасен тип еволюира по този начин, че да наподобява на по-опасен тип, с цел да отблъсква евентуалните си врагове.
За доста двойки хищник-жертва еволюцията е борба, която продължаваща няколко генерации. Жертвата развива твърда черупка, а хищникът – по-силна захапка; жертвата развива токсин в кръвта си, а хищникът – антитоксин…
Някои типове жертви прикриват своите акомодации, само че други желаят да ги покажат допустимо най-ясно на хищниците: Така еволюира апосематизмът – физическите предупредителни знаци, развити от някои типове, с цел да предизвестяват хищниците.
Atelopus zeteki
Да вземем за образец прелестния, привличащ вниманието колорит на златната жаба (Atelopus zeteki). Ярката боичка на това създание загатва, че то е и цялостно с отрови. И намекът е истина – в огромни дози отровата ѝ провокират припадъци, последвани от колапс на кръвоносната и дихателната система.
Змиите или други хищници, които решат да изядат жабата, бързо ще умрат – което пък ще научи останалите да заобикалят такава блестящо оцветена плячка.
Съществуват и някои доказателства, че апосематизмът употребява изначално вродена специфичност на някои хищници да заобикалят ярките цветове – което би обяснило по какъв начин оцветяването може да еволюира, преди хищниците да се научат да свързват оцветяването с риска.
Мимикрията на Бейтс е наречена на името на естествоизпитателя от XIX в. Хенри Уолтър Бейтс, който организира пионерските си проучвания в Южна Америка.
Ameerega bilinguis
Там хищниците са се научили да треперят от боязън при типа на еквадорската отровна жаба (Ameerega bilinguis). Но в същия район се среща и сангвиничната отровна жаба (Allobates zaparo), която наподобява извънредно доста на еквадорската, като споделя присъщата ѝ двуцветна багра. Само еквадорската жаба обаче е фактически токсична; сангвиничната употребява мимикрията на Бейтс, приемайки окраската на далечната си братовчедка.
Трябва да се означи, че измамата работи единствено в случай че тя поддържа внимателен баланс с братовчедката. Ако сангвиничната жаба стане необятно публикувана, хищниците, които поемат риска и я ядат, е по-вероятно да оцелеят. Което с течение на времето ще докара до по-интензивни набези, което ще се отрази на популациите и на двете жаби.
Има и Мимикрия на Мюлер, при която два същински вредоносни типа с общи врагове развиват едни и същи белези, с цел да алармират своята токсичност. Ползата тук е, че хищниците се нуждаят единствено от една неприятна среща с един член от някой от двата типа, с цел да се научат да заобикалят тази багра.
