Изслушването на кандидати за съдебния съвет премина при слаб интерес от съдиите
При слаб интерес и със напълно невисок кворум приключи първият ден от Общото заседание на съдиите, които би трябвало да изберат двама членове за Висш правосъден съвет (ВСС), заяви Българска телеграфна агенция.
Кандидатите също са двама - съдиите Марина Михайлова и Деян Денев. До попълването на съдийската квота в съвета се стигна откакто след като Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова поради проблематичната промяна на съдилищата.
Заради дребното присъстващи се наложи началото на днешното общото заседание да бъде отсрочено с час. Така, в последна сметка, то стартира с присъединяване единствено на към 400 от близо 2 200 имащи право на глас магистрати. Двамата претенденти дадоха отговор на въпросите и обрисуваха целите си в работата, в случай че получат поддръжка.
И двамата разясниха изборът на нови членове на Висш съдебен съвет да бъде бойкотиран, обобщава уеб сайтът за правни вести " Това, че съм се кандидатирал за член на Висш съдебен съвет не значи, че се оприличавам като част от него или че утвърждавам активността му в огромната ѝ част. Критиките и на Съюза на съдиите в България, и на Върховен касационен съд намирам за справедливи и професионално аргументирани в по-голямата им част. Недоумявам обаче, че сътрудниците изготвили такива пунктуални разбори, приказват сега за протест на формалния и неправилен опит за запълване на състава на Висш съдебен съвет. Недоумявам, тъй като интервалът е тежък и несъответствуващ. Няма Народно заседание, остава и да няма Висш съдебен съвет, сподели Денев, представен от lex.
Той разви тезата, че откакто всички последни правосъдни препоръки са били обект на рецензия от магистратите, то казусът е систематичен, а не личен. " Не мога да приема, че постоянно сме избирали несъответствуващите ", сподели той. И съобщи, че съгласно него броят на членовете на парламентарната квота на Висш съдебен съвет би трябвало да бъде понижен и те изобщо да не вземат участие в съвещанията на колегиите, а единствено в тези на Пленума. " Така ще се понижи политическото въздействие, само че няма да се допусне и капсулирането на правосъдната власт ", сподели Денев.
Съдия Марина Михайлова стартира ревюто си пред събранието с тематиката за отстояването на независимостта на правосъдната власт. " Какво считам, че би трябвало да направи Висш съдебен съвет - първото е образованието на магистратите. Трябва да се обучат добре готови сътрудници, които от първия ден на съдийската банка да вземат верни решения. Знаещите съдии по-трудно се поддават на въздействие ", сподели тя. И продължи, че Висш съдебен съвет би трябвало да обезпечи и икономическата самостоятелност на магистратите и за задачата би трябвало да работи с другите управляващи. " Третата функционалност, по която би трябвало да работи Висш съдебен съвет, е по атестирането, повишението и преместването на магистратите ", сподели тя.
Тя уточни, че въпросът с прекрояването на правосъдната карат може да се реши единствено след разискване.
След седмица следва гласуването. Според Закона за правосъдната власт, с цел да е постоянен изборът, в него би трябвало да гласоподават най-малко 1101 магистрати. Ако това изискване не е изпълнено, на идващия ден се организира нов избор, при който, с цел да има постоянен избор, би трябвало да гласоподават не по-малко от 33% или в тази ситуация 727 съдии.
Кандидатите също са двама - съдиите Марина Михайлова и Деян Денев. До попълването на съдийската квота в съвета се стигна откакто след като Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова поради проблематичната промяна на съдилищата.
Заради дребното присъстващи се наложи началото на днешното общото заседание да бъде отсрочено с час. Така, в последна сметка, то стартира с присъединяване единствено на към 400 от близо 2 200 имащи право на глас магистрати. Двамата претенденти дадоха отговор на въпросите и обрисуваха целите си в работата, в случай че получат поддръжка.
И двамата разясниха изборът на нови членове на Висш съдебен съвет да бъде бойкотиран, обобщава уеб сайтът за правни вести " Това, че съм се кандидатирал за член на Висш съдебен съвет не значи, че се оприличавам като част от него или че утвърждавам активността му в огромната ѝ част. Критиките и на Съюза на съдиите в България, и на Върховен касационен съд намирам за справедливи и професионално аргументирани в по-голямата им част. Недоумявам обаче, че сътрудниците изготвили такива пунктуални разбори, приказват сега за протест на формалния и неправилен опит за запълване на състава на Висш съдебен съвет. Недоумявам, тъй като интервалът е тежък и несъответствуващ. Няма Народно заседание, остава и да няма Висш съдебен съвет, сподели Денев, представен от lex.
Той разви тезата, че откакто всички последни правосъдни препоръки са били обект на рецензия от магистратите, то казусът е систематичен, а не личен. " Не мога да приема, че постоянно сме избирали несъответствуващите ", сподели той. И съобщи, че съгласно него броят на членовете на парламентарната квота на Висш съдебен съвет би трябвало да бъде понижен и те изобщо да не вземат участие в съвещанията на колегиите, а единствено в тези на Пленума. " Така ще се понижи политическото въздействие, само че няма да се допусне и капсулирането на правосъдната власт ", сподели Денев.
Съдия Марина Михайлова стартира ревюто си пред събранието с тематиката за отстояването на независимостта на правосъдната власт. " Какво считам, че би трябвало да направи Висш съдебен съвет - първото е образованието на магистратите. Трябва да се обучат добре готови сътрудници, които от първия ден на съдийската банка да вземат верни решения. Знаещите съдии по-трудно се поддават на въздействие ", сподели тя. И продължи, че Висш съдебен съвет би трябвало да обезпечи и икономическата самостоятелност на магистратите и за задачата би трябвало да работи с другите управляващи. " Третата функционалност, по която би трябвало да работи Висш съдебен съвет, е по атестирането, повишението и преместването на магистратите ", сподели тя.
Тя уточни, че въпросът с прекрояването на правосъдната карат може да се реши единствено след разискване.
След седмица следва гласуването. Според Закона за правосъдната власт, с цел да е постоянен изборът, в него би трябвало да гласоподават най-малко 1101 магистрати. Ако това изискване не е изпълнено, на идващия ден се организира нов избор, при който, с цел да има постоянен избор, би трябвало да гласоподават не по-малко от 33% или в тази ситуация 727 съдии.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ