Археолози откриха нова ценна находка на Калиакра
При постоянните археологически изследвания на Калиакра е намерено богато заравяне от XIV век на незнаен досега благородник – Господин Георги Палеолог. Най – впечатляващият предмет от гробните блага е солиден златен пръстен, който разкри името на заровения – Георги, както и знатното му родословие.
За последните 16 сезона са откривани голям брой богати погребения на калиакренската аристокрация, само че за пръв път се открива заравяне на правоприемник на Палеолозите, Господин на Калиакра и евентуално роднина на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век), оповестява БГНЕС.
В гроба археологическият екип разкри богати блага, които дават опция да се възвърне ритуала по изпращането на младия мъртвец. Погребението е осъществено през втората половина на XIV век, като ямата е завършена върху скалата с ограждане от камъни. Благородникът е бил положен в ковчег, от който има добре непокътнати следи. Лицето му е било покрито с първокласна материя, върху тялото му са сложени блага и стъклен съд, в който съгласно тогавашните вярвания са се събирали сълзите на оплаквачките. Уникалният пръстен е от известния „ Калоянов вид “, само че с доста по–детайлна и изящна декорация по халката, изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол.
Проучванията на средновековния некропол ще продължат до края на август, като през 2019 година Националният исторически музей ще разгласява азбучник на миналогодишната находка от Калиакра –„ Татарска плячка “, която съдържа 950 предмета от злато и сребро.
Разкопките се организират под научното управление на доцент доктор Бони Петрунова, шеф на Националния исторически музей. Тя изследва средновековната морска столица на България от 2004 година. Финансирането на разкопките през 2019 година е от Министерство на Културата и Община Каварна.
За последните 16 сезона са откривани голям брой богати погребения на калиакренската аристокрация, само че за пръв път се открива заравяне на правоприемник на Палеолозите, Господин на Калиакра и евентуално роднина на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век), оповестява БГНЕС.
В гроба археологическият екип разкри богати блага, които дават опция да се възвърне ритуала по изпращането на младия мъртвец. Погребението е осъществено през втората половина на XIV век, като ямата е завършена върху скалата с ограждане от камъни. Благородникът е бил положен в ковчег, от който има добре непокътнати следи. Лицето му е било покрито с първокласна материя, върху тялото му са сложени блага и стъклен съд, в който съгласно тогавашните вярвания са се събирали сълзите на оплаквачките. Уникалният пръстен е от известния „ Калоянов вид “, само че с доста по–детайлна и изящна декорация по халката, изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол.
Проучванията на средновековния некропол ще продължат до края на август, като през 2019 година Националният исторически музей ще разгласява азбучник на миналогодишната находка от Калиакра –„ Татарска плячка “, която съдържа 950 предмета от злато и сребро.
Разкопките се организират под научното управление на доцент доктор Бони Петрунова, шеф на Националния исторически музей. Тя изследва средновековната морска столица на България от 2004 година. Финансирането на разкопките през 2019 година е от Министерство на Културата и Община Каварна.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ